№ 3322
гр. София, 12.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-
МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. М.
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20231110203554 по описа за 2023
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
В. Д. В. чрез адв. Е. е обжалвала наказателно постановление /НП/ №СО-Т-В-22-
10-050/20.05.2022г. на заместник - кмет на Столична община, с искане за отмяната му
като незаконосъобразно. Сочи, че НП не й е връчено по надлежния ред, предписан в
чл.58 от ЗАНН. Намира, че неизяснена е останала фактическата обстановка,
включително и въз основа на какви доказателства са направени изводите за извършване
на търговска дейност, както и кое е лицето - физическо или юридическо, извършващо
търговия. В тази връзка, обръща внимание, че още със съставяне на АУАН е направено
възражение от В., представен е трудов договор, че тя работи по трудово
правоотношение и извършва дейност не като физическо лице, а като служител на
дружеството „Висмар 2020“ ЕООД, което се потвърждавало и от факта, че в протокола
от извършена проверка е посочено, че проверката е извършена на обект на „Висмар
2020“ ЕООД, а наказателното постановление е издадено срещу В. В. като служител на
това дружество. Твърди, че в НП липсвало задължително съдържание по чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като не е направено обективно и пълно описание на нарушението и
обстоятелствата на неговото извършване, както и доказателствата, които го
потвърждават. Излага съображения също, че при издаване на НП е допуснато
нарушение на правото на Европейския съюз, с оглед на разпоредбите на Директива
2011/83/ЕС на ЕП и Съвета от 26.10.2011г., която има директен ефект и дава
дефиниция на понятието „търговец“.
1
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. Адв. Е. е
депозирал молба със становище по същество вх.№116547/27.04.2023г., в която
поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените
в същата съображения. Претендира присъждане на разноски по приложен списък -
адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лева.
Наказващият орган чрез юрк. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че в хода на съдебното
производство се установило категорично извършеното нарушение, както и авторът на
деянието. При съставяне на АУАН и издаване на НП намира, че правилно е приложен
материалния и процесуален закон, а наложеното наказание е в минимален размер.
Счита, че категорично се доказало, че жалбоподателят е имала качество на търговец по
смисъла на ДР на Наредбата на СО. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
в случай, че надвишава минималното и моли да бъде намалено.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на В. Д. В. е наложена глоба, в размер на 300 лева, за това,
че при извършена проверка от служители на Столичен инспекторат на 13.02.2022г.,
около 13:25 часа в гр. София, р-н „Триадица“, Южен парк I, пр. „България“ №1, НДК -
пилоните е установено, че извършва търговия на открито - продажба на варена и
печена царевица, кестени, заемайки около 2 кв.м. терен публична общинска
собственост - тротоар, без разрешение за ползване на мястото, издадено от кмета на р-н
„Триадица“ - нарушение на чл.23 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община /НРУИТДТСО или Наредбата/.
НП е издадено въз основа на АУАН №22-10-050/13.02.2022г. и констативен
протокол №КП-22-0007328/13.02.2022г.
Приобщени по делото са административнонаказателната преписка по издаване
на обжалваното НП, приложените към жалбата писмени доказателства, както и писмо
от „Висмар 2020“ ЕООД.
Разпитани по делото са свидетелите Т. В. И. - актосъставител и В. М. Х. - И.ова -
присъствала при установяване на нарушението и съставяне на акта, според които при
извършване на проверка на 13.02.2022г. в района на НДК и Южния парк III част за
извършване на търговия на открито, установили лицето В. В. около пилоните на НДК,
от количка да продава варена и печена царевица, както и печени кестени. Изискали
разрешение за търговска дейност и документ за заплатена такса за ползване на мястото,
въпреки, че служебно им било известно, че за това място, тъй като е публична
общинска собственост не може да има издадено разрешение. В. познавали, тъй като
2
системно тя продавала царевица и кестени на това място. Този път тя също не
представила разрешение и документ за заплащане на таксата, както и съобщила, че
работи за търговско дружество по трудов договор. В момент на проверката нямали
техническа възможност да направят справка за издадено разрешение на името на
работодателя на В., поради което съставили АУАН на нея за нарушение на чл.23 от
Наредбата на СО, защото тя извършвала търговия по смисъла на същата Наредба, тъй
като я наблюдавали как подава царевица на клиент и взема пари, без да има
разрешение, издадено от Кмета на р-н „Триадица“
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Съдът приема подадената жалба за процесуално допустима, тъй като няма данни
за връчване на НП по надлежния ред на чл.58 от ЗАНН. Действително към АНП е
приложено известие за доставка, според което пратката - НП е непотърсена. При това
положение, няма как да се приеме, че търсеното лице не може да се намери на адреса,
тъй като според известието за доставка не е маркирана опцията „непознат“ или
„преместен адрес“ или „адреса недостъпен“, а е маркирано „непотърсена“. Затова
използваната дата 05.07.2022г., отбелязана върху процесното НП за датата на
връчването му, при прилагане на разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН е неправилна.
Казаното е в унисон с възприетото в мотивите на ТР №1 от 07.06.2016г. на ВКС, ОСНК
по т.д. №1/2016г., че разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН регламентира изключение от
общото правило като възможност за "неприсъствено" връчване на НП, когато
нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен.
Нормата е позитивноправна, законодателна фикция, по силата на която при наличието
на регламентираните в нея предпоставки административнонаказващият орган
отбелязва дата върху НП, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това
действително да се е случило. Ето защо, не са били налице предпоставките по чл.58,
ал.2 от ЗАНН за отбелязване дата на връчване на НП, когато пратката не е била
потърсена, защото това не означава, че лицето не е намерено на посочения от него
адрес. От друга страна, цитираната норма изисква отбелязването да се извърши от
наказващия орган, който в случая е Д. Б.. Видно от обжалваното НП, отбелязването е
извършено от лице, вписано като юрисконсулт - С. Г., за което няма данни за
правомощия, по силата, на които да действа като наказващ орган за целите на
приложението на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Горното означава, че няма данни за връчване на
НП, а от там и подадената жалба е в срок.
Разгледана жалбата по същество е основателна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа на който е издадено НП, съдът
констатира наличие на съдържание, предписано по чл.42 от ЗАНН. Спазена е
процедурата при съставяне и предявяване на акта, регламентирана в чл.40, ал.1 и чл.43,
3
ал.1 от ЗАНН. Актосъставителят като старши инспектор в СО-СИ е оправомощена със
заповед на кмета на Столична община №СО-РД-09-567/20.06.2013г.
При издаване на НП са спазени процесуалните изисквания за съдържание по
чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5, тъй като е направено описание на
нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, както и доказателствата,
които го потвърждават, каквито са констатациите от цитирания номер на констативен
протокол. НП е издадено от компетентен орган, овластен от кмета на Столична община
със заповед №РД-09-2027/29.11.2011г.
Тук е мястото, съдът да посочи, че има противоречие между описаното деяние в
АУАН и това в НП, което е издадено именно въз основа на сочения акт. Така според
АУАН, при проверката е установено, че В. извършва търговия на открито, предлагайки
за продан варена, печена царевица и кестени от специализирана количка. В НП е
посочено, че при проверката е установено, че В. извършва търговия на открито -
продажба на варена, печена царевица и кестени. На практика НП е издадено за друго
деяние - продажба, за каквото няма съставен АУАН, какъвто е съставен за деяние
описано като предлага за продан. Това е недопустимо и е съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като АНП се образува със съставяне на АУАН.
От приобщените по делото доказателства - показания на свидетели и писмени
доказателства, не се установиха, нито констатациите в акта, че жалбоподателят
предлага стоки за продан, нито констатациите в НП, че В. продава стоки и извършва
търговия на открито по смисъла на Наредбата на СО. Съдът кредитира показанията на
свидетелите, тъй като са единни и хронологични, без да са заинтересовани.
Служителите на СИ при СО разказаха обективно, какво са възприели на място при
проверката, а това се потвърди от писмените доказателства, че жалбоподателят работи
на трудов договор като служител към дружеството „Висмар 2020“ ЕООД, което
извършва по занятие търговия на дребно- продажба на варена и печена царевица на
открито от количка, позиционирана на различни места. Така, категорично от всички
доказателствени източници се установи, че жалбоподателят не е извършвала търговия
на открито от свое име и за собствена сметка.
Съгласно чл.23 от Наредбата на СО /редакция към момента на проверката .-
м.02.2022г./, търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще се
извършва дейността.
В чл.19 от същата Наредба е регламентирано, че търговията на открито е
търговия на дребно върху терени общинска собственост - паркове, тротоари, площади,
улични платна и други. Така, за да се реализира състав на административно нарушение
на чл.23 от НРУИТДТСО /редакция към м.02.2022г./, е необходимо категорично да се
установи, че лицето, срещу което е образувано АНП и е наказано с НП, извършва
4
търговия или търговска дейност на открито, на терен общинска собственост.
В Наредбата на СО /редакция към м.02.2022г./, така и в настоящата редакция
няма легална дефиниция на понятието „търговия“, поради което, следва да се
съблюдава правилото на чл. 46 от ЗНА - разпоредбата да се приложи според точния й
смисъл, а тълкуването й да отговаря на смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби. Изхождайки от съдържанието на чл.1, ал.1 от ТЗ, където са очертани в 15
точки търговските сделки, може да се направи извод, че търговската дейност се
изразява в покупката и продажбата на стоки от едно лице към друго, каквото е и
житейското разбиране за търговия, а такова е значението на думата „търговия“ и
според Речника на българския език. Така, за да се приеме наличие на извършена
търговия, следва да е налице конкретна сделка по покупко-продажба на стоки.
В процесния АУАН не е описана търговия или търговска сделка, тъй като е
посочено, че В. е предлагала за продан различни стоки. В съставения на място
констативен протокол е отразено, че проверявания обект - сергия/ съоръжение за
извършване на търговия на открито е на фирма „Висмар 2020“ ЕООД, на пл.
„България“ №1, пилоните на НДК /Южен парк I част/, където В. В. предлага за продан
варена и печена царевица, както и кестени от специализирана метална количка, а при
проверката тя е издавала касови бележки при продажба на продукти на името на
„Висмар 2020“ ЕООД.
Едва в обжалваното НП, макар да е посочено, че се издава въз основа на същия
АУАН и констативен протокол, както и в съдебно заседание от показанията на
свидетелите се установи, че те са видели, че жалбоподателят предава на клиенти стока
и получава парична сума за нея. Въпреки, че са констатирали описаните в
констативния протокол обстоятелства, които потвърдиха пред съда, проверяващите не
са приложили фискалния бон към преписката, но от показанията им стана ясно, че
представеният им от В. фискален бон е съдържал конкретната стока, цената и
търговецът - юридическо лице, чийто обект те са проверили и за което са съставили
констативния протокол. Т.е. описаната в АУАН и НП търговия на открито, както се
установи и от показанията на свидетелите или търговска дейност като продажба на
стоки, се е извършвала от „Висмар 2020“ ЕООД, лицето, издало фискалния бон и
регистрирало оборота от продажбата. Обстоятелството се установява и от
представеното писмо от същото дружеството.
Въведеното задължение по чл.23 от Наредбата, действаща към м.02.2022г. е за
този, който извършва търговия на открито по смисъла на чл.19 от същата наредба.
Категорично по делото се установи, че това е „Висмар 2020“ ЕООД, което юридическо
лице е извършвало продажбите на стоките и е отчитало оборотите от търговската
дейност от мястото, където е установена търговията на открито от проверяващите.
Именно затова по чл.36, ал.1 от Наредбата е предвидено наказание глоба или
5
имуществена санкция, за този, който наруши разпоредбата на чл.23. Нито в чл.23, нито
в чл.36, ал.1 от наредбата се говори за търговец, а става въпрос за виновно лице, т.е.
това е задълженото лице по чл.23 или това лице, което извършва търговия на открито,
което в конкретния случай е „Висмар 2020“ ЕООД. На това юридическо лице е
следвало да се състави АУАН и то да се накаже за нарушение на чл.23 от Наредбата на
СО като извършващо търговия на открито, без разрешение за ползване на място,
издадено от кмета на р-н Триадица. Жалбоподателят не е управител на дружеството, а
е негов служител по регистриран в ТД на НАП трудов договор №00006/09.01.2022г.,
допълнително споразумение към него от 01.12.2022г., с длъжностна характеристика за
продавач-консултант.
Що се отнася до пледоарията на юрк. П., насочваща към дефиницията за
търговец по §3, т.3 от ДР на НРУИТДТСО, препращаща към §13, т.2 от ЗЗП, трябва да
се каже, че това понятие е използвано в чл.26 от Наредбата - при извършване на
търговия по чл.19, търговецът е длъжен да представи при поискване от контролните
органи следните документи: разрешение за ползване на място; копие от документа за
произход на стоките; документи, изискуеми от други нормативни актове и копие от
документ за платена такса за ползване на място. Безспорно, жалбоподателят е именно
лице, което действа от името на юридическо лице, което продава стоки като част от
своята търговска дейност в частния сектор и за негова сметка, т.е. тя е търговец по
смисъла на §3, т.3 от ДР на НРУИТДТСО, вр. §13, т.2 от ЗЗП. Проблемът е, че според
чл.26 от Наредбата търговците имат задължение да представят изброените документи,
част от които е разрешението за ползване на мястото. В АУАН за жалбоподателят не е
констатирано нарушение на чл.26 от Наредбата - не е представила при поискване
разрешението и В. не е наказана по чл.36, ал.2 от НРУИТДТСО, където са предвидени
наказания за виновните лица за нарушения на чл.26, а е наказана за нарушение на чл.23
от същата наредба, че е извършвала търговия на открито без разрешение.
Нарушаването на разпоредбите на чл.23 и чл.26 от НРУИТДТСО представляват
отделни, различни по вид административни нарушения, за които са предвидени
различни по размер санкции, посочени съответно в нормите на чл.36, ал.1 и чл.36, ал.2
от Наредбата.
При тези съображения, НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без
да се обсъжда правилността на наложеното наказание.
При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят направените от нея разноски, в размер на 400
лева като адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и
съдействие, като се осъди учреждението или организацията, чиито орган е издал НП -
Столична община по арг. на чл.63д, ал.4 от ЗАНН да ги заплати.
Адвокатското възнаграждение, съдът не счита за прекомерно, предвид
6
разпоредбата на чл.18, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения - ако административното наказание е под формата на
глоба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка
наложена санкция. В конкретния случай, глобата е в размер на 300 лева. Според чл.7,
ал.2, т.1 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по
дела с определен интерес, възнаграждението при интерес до 1000 е 400 лева.
Претендираното възнаграждение от жалбоподателя е именно в този размер, т.е.
съответно е на минималното адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление №СО-Т-В-22-10-050/20.05.2022г.
на заместник - кмет на Столична община като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на жалбоподателя В. Д. В. с ЕГН
********** направените от нея разноски, в размер на 400 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7