№ 33816
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110139842 по описа за 2025 година
Делото се разглежда по реда на глава XXV ГПК –
БЪРЗО ПРОИЗВОДСТВО.
Производството е по реда на чл. 312 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от С. С. С., с която е предявен срещу
ответника „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД конститутивен иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на
уволнението, извършено със Заповед № 414/08.05.2025г. за прекратяване на
трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ - поради
наложено със Заповед № 0000-681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Ищцата твърди, че по силата на трудов договор с последно
допълнително споразумение от 30.10.2024г., е заемала в ответното
предприятие длъжността „Мениджър организация и администрация“, с
място на работа В. Левски - ФЦ /Финансов център/ 561
Сочи, че с връчена на 09.05.2025 г. Заповед № 0000-681/07.05.2025г. й е
наложено дисциплинарно наказание Уволнение“, а със заповед №
414/08.05.2025г. /връчена също на 09.05.2025 г./ е прекратено трудовото й
правоотношение.
Твърди, че в мотивите на горепосочените заповеди с идентично
съдържание, работодателят е приел, че ищцата е извършила тежко
дисциплинарно нарушение, тъй като на 13.03.2025г. С. С. е потвърдила в
системата на банката излъчването на четири превода от сметка на клиент. Това
действие, служителката е извършила като проверяващ служител на „трети
подпис “. Сочи, че съгласно заповедта, на 14.03.2025г. и 18.03.2025г. ищцата е
потвърдила в системата на банката две тегления на каса от сметка на клиент,
като проверяващ служител с права на „трети подпис“. Общият размер на
преводите и тегленията, според мотивите на уволнителната заповед, възлизал
1
на 754650 лв. Сочи, че от мотивите на заповедите се установява, че
работодателят е приел, че са налице нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неизпълнение на задълженията на служителя по реда на
ЗМИП (проверка на съдържанието на представените декларации, прието от
работодателя за непълно, неизвършване на разширена комплексна проверка,
неустановена от служителя липса на приложение № 4а към инструкция за
правилата на разширена комплексна проверка, неизпращане на доклад за
необичайна операция до съответния отдел на банката, неустановяване на
непълнота на декларираните данни в представената от клиента декларация по
реда на ЗМИП, липса на установяване на непълнота и невярно съдържание на
предоставената от клиента информация). Твърди, че в уволнителната заповед
е отчетено и обстоятелството, че на 13.03.2025г., дисциплинарно наказаният
служител, в различни часове е осъществил достъп до сметките на клиента,
като наблюдавал салдото и движението по сметката и въпреки това, не е
уведомил управление „Правомерност" за евентуално възникнали съмнения.
Отчетено е, че служителят два пъти е дал обяснения по реда на чл. 193 КТ,
които били с различно съдържание.
Сочи се в исковата молба, че така наложеното със Заповед № 0000-
681/07.05.2025г. дисциплинарно наказание „Уволнение“ е незаконосъобразно,
тъй като ищцата не е извършила вменено й нарушение на трудовата
дисциплина, като липсва нарушение на задълженията на служителя по
трудовия договор, длъжностната характеристика, ЗМИП, правилника по
неговото прилагане, както и на вътрешните актове на банката-работодател.
Сочи се, че ищцата, като проверяващия служител на „трети подпис“,
няма задължение да извърши проверка на декларираните от клиента на
банката обстоятелства в декларациите по ЗМИП при потвърждаване на
извършените операции, като самият работодател не е посочил в
уволнителната заповед кои разпореди на ЗМИП са нарушени, а различните
финансови центрове и клонове на банката не изпълняват единна политика по
реда на ЗМИП и правилника за неговото прилагане.
Твърди се, че ако съществува такова задължение, то същото следва да
бъде изпълнено от лицето, което приема декларацията, а не от ищцата, която
няма право да откаже извършването на дадена операция (превеждане на сума
или теглене в брой). Сочи се, че такъв отказ може да бъде извършен само от
ръководителя на финансовия център или от съответния отдел на банката (в
настоящия случай „Проследимост").
Твърди се, че дисциплинарно наказаният служител е действал, съгласно
изрични указания на управителя на финансовия център, който се явява пряк
ръководител на ищцата, съгласно длъжностната му характеристика.
Сочи се, че във всички случай на необходимост от извършване на
разширена проверка по реда на ЗМИП, софтуерната система на банката
предупреждава съответния служител за необходимостта, т.е. извършването на
тази проверка не е с оглед преценката на дадения служител на банката;
Твърди се, че в нарушение на КТ, за едно и също дисциплинарно
нарушение е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ на всички
2
лица, които са обслужили и потвърдили платежни нареждания и тегления на
каса от Давид Аленов Делиев.
В условията на евентуалност се сочи, че е допуснато нарушение и на
разпоредбата на чл. 190, ал. 2 КТ във връзка с чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото е
налице явно несъответствие между извършеното нарушение с наложеното
наказание, без да са взети предвид обстоятелствата, при които е извършено и
без да е взето предвид поведението на наказаното лице, както и липсата на
предходно наложени наказания.
По изложените съображения се отправя искане към съда да признае за
незаконно и да отмени уволнението, извършено с процесните заповеди.
Претендират се разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е
депозирал отговор на исковата молба, с който намира предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Потвърждава, че между страните е съществувало трудово
правоотношение, възникнало първоначално по силата на трудов договор №
5914 от 01.12.2016 г. за длъжността „Експерт Индивидуално банкиране и
главен специалист обслужване на клиенти", код по НКПД 4211-5003, в
Банката, сектор „Банкиране на дребно", управление „Клонова мрежа", регион
София Запад, София - Стамболийски - ФЦ 571, секция „Индивидуално
банкиране".
Сочи, че на 21.04.2017 г., с допълнително споразумение №
925/21.04.2017 г., ищцата е преназначена на длъжност „Ръководител секция
Индивидуално банкиране“ в София - Люлин - ФЦ 909, код по НКПД 2421-
6031; на 24.01.2020 г., с допълнително споразумение № 2138/24.01.2020 г.,
ищцата е преназначена на длъжност „Мениджър Оперативен риск и качество
на обслужване", код по НКПД 2421-6031; на 26.02.2020 г., с допълнително
споразумение № 2465/26.02.2020 г., ищцата е преназначена на длъжност
„Мениджър Организация и администрация" - Регион София 1, код по НКПД
2412-5008; а на 30.10.2024 г., с допълнително споразумение №
5947/30.10.2024 г., ищцата е преназначена на длъжност „Мениджър
Оперативен риск и качество на обслужване“, София - В. Левски ФЦ 561,
код по НКПД 2421-6031.
Намира, че дисциплинарното наказание „уволнение“ е наложено
законосъобразно при спазване на всички формални законови изисквания, като
Заповед № 0000-681 от 07.05.2025 г. за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ е издадена и връчена на служителката С. С. в рамките на
кратките преклузивни срокове, предвидени в чл. 194, ал. 1 от КТ - в 2-
месечният срок от откриване на нарушенията до налагането на наказанието на
09.05.2025 г. и в рамките на 1-годишния срок от извършването на
нарушенията на дата 13.03., 14.03., 17.03. и 18.03.2025 г.
Твърди се, че работодателят е спазил изискванията на закона по чл. 193,
ал. 1 от КТ, като е дал на служителката С. С. разумен срок за даване на
писмени обяснения в срок до 25.04.2025 г.
3
Сочи се, че при съобразяване с чл. 189, ал. 1 от КТ дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено с мотивирана писмена заповед на
работодателя - Заповед № 0000-681 от 07.05.2025 г., чието съдържание
отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ.
Твърди се, че са спазени са изискванията на чл. 192, ал. 1 от КТ, като
заповедите са подписани лично от законните представители на работодателя -
един изпълнителен член на УС и прокурист, които съгласно търговската
регистрация на Банката извършват обвързващи за Банката правни действия
само заедно, като Заповедта за уволнение и заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение са надлежно връчени, което е удостоверено със
саморъчно поставена дата и подпис на служителката.
С подробни аргументи по същество обосновава наличието на
извършените от ищцата тежки нарушения на трудовата дисциплина,
обосновали налагането на наказанието.
Обосновава се, че при логовете по сметката на клиента Дейвид Делиев,
които ищцата е извършила на 2 пъти по различно време на 13.03.2025 г., е
била длъжна и е могла да установи, че нарежданите изходящи преводи от
сметката на клиента Дейвид Делиев по размер и интензивност се отличават
от обичайно извършваните от клиента и/или с неговото бизнес поведение,
дейности и икономически профил или за осъществяването на които няма ясна
цел от икономически, бизнес или личен характер; че получените по сметката
през предходни месеци онлайн печалби са нерегулярни, различни по размер, с
ясно посочен източник/произход, за разлика от конкретно постъпилите по
сметката множество преводи от сметката му в банка Revolut на 12.03. -
13.03.2025 г., с оглед на което попълненото в декларацията за произход на
средства е очевидно непълно, неточно и невярно, както и че междувременно
докато е в клона и нарежда изходящи преводи от сметката си клиентът и
получава нови входящи преводи в значителен размер (общо 135 970 лева).
Сочи се, че като е могла да установи описаните обстоятелства, сочещи на
съмнителни операции или трансакции с необичаен характер, С. С. е била
длъжна да уведоми управление „Правомерност“ за възникнали съмнения, да
провери произхода на средствата по сметката на клиента, да извърши или
поиска извършване на поправка и/или допълване на представените документи
за произход на средства, извършване на РКП, изготвяне на Допълнителна
информация за клиент по образец и др., Сочи се, че в нарушение с трудовите й
задължения, горните действия не са сторени от нейна страна до момента на
потвърждаване на преводите на 13.03.2025 г. и тегленията на 14.03.2025 г. и
18.03.2025 г., нито по-късно, а в обясненията пред работодателя
необходимостта от изпълнение на това задължение дори се отрича.
С подробни аргументи се обосновава, че извършването на описаните
проверки са лични задължения на наказания служител, съгласно длъжностната
й характеристика и процедурите за работа, относими към всяка една от
наредените от нея операции по сметката на клиента, като служител с права за
„трети подпис“.
Твърди се, че с бездействието си ищцата не само не е предотвратила,
4
но и е способствала да се стигне до изпълнение на преводи и теглене на суми в
брой в нарушение на изискванията на вътрешните процедури: Инструкцията
за прилагане на разширена комплексна проверка, Вътрешните правила за
контрол и предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на
тероризъм, Кодекса за етично поведение, и на длъжностната си
характеристика, включително във вреда на Банката.
Сочи се, че описаните в заповедта за уволнение действия представляват
тежки нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 3, предложение
първо и т. 10 от КТ, като дисциплинарното наказание „уволнение“ е
документално и правно обосновано и съответства на тежестта на допуснатите
нарушения.
Предвид изложено, с оглед законосъобразността на наложеното
дисциплинарно наказание, моли за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ процесуално
задължение на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на трудово правоотношение през сочения от него
период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент
– обстоятелства, които по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
ОТДЕЛЯ като безспорни между страните.
В тежест на ответника е да установи, че са спазени формалните
изискванията за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение,
в това число, че: 1/ уволнението е извършено от компетентния орган, 2/ в
предвидените от закона срокове, 3/ след покана за даване на обяснения от
страна на служителя, 4/ с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага;
След установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника-
работодател е да установи 5/ реалното извършване на вменените със
заповедта дисциплинарни простъпки, извършени от служителя виновно, както
и че 6/ тежестта на нарушенията отговаря на наложеното наказание.
По доказателствените искания:
Страните са представили писмени документи към исковата молба,
които са допустими, относими и необходими за изясняване на спора от
фактическа и правна страна, поради което събирането им като доказателства
по делото следва да бъде допуснато.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК, обективирано в т.1 от
доказателствените искания, следва да бъде оставено без уважение – доколкото
ответникът е представил исканите документи с отговора на исковата молба.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК и по чл. 192 ГПК, обективирани в
т.2 и т.3 от доказателствените искания, следва да бъдат оставени без
уважение, доколкото нямат пряка относимост към спора, касаещ
извършването на вменените в заповедта за налагане на дисциплинарно
5
наказания нарушения на трудовите задължения на конкретния служител /а
не на други лица, работещи при същия работодател/, нито евентуалното
наличие на данни за престъпление, извършено от страна на клиента на
банката.
Произнасянето по искането на ищеца за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел при режим
на довеждане, следва да бъде отложено, като на страната бъдат дадени
указания да конкретизира фактите и обстоятелствата, които цели да установи
с горното доказателство.
Следва да бъде уважено искането на ответника за събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел при режим
на довеждане – за доказване на посочените в отговора на исковата молба
обстоятелства.
Следва да бъде отложено произнасянето по искането за назначаване на
СТЕ, доколкото същото е заявено в условията на евентуалност от ответника –
в случай, че ищецът оспори изложените фактически твърдения в отговора.
Относно провеждането на информационна среща за медиация:
Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а,
ал. 1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните
и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са
налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице
обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен
резултат.
С оглед на това, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно
заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна
среща за медиация.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 24.09.2025 г. /сряда/ от 13:30 часа, без
провеждане на информационна среща за медиация.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за датата и часа на съдебното заседание с
препис от настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора на искова молба, подаден ответника.
ОБЯВЯВА на страните доклада по делото съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че на основание чл. 313 ГПК, в случай, че в
едноседмичен срок не вземат становище по доклада по делото, не
предприемат съответните процесуални действия и не изпълнят дадените им
указания, губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът
не се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
6
ДОПУСКА събирането на писмените доказателства, представени от
ищеца с исковата молба и от ответника с отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от съобщението, да
конкретизира обстоятелствата, за чието установяване желае събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпит на двамата свидетеля в режим на
довеждане.
ОТЛАГА произнасянето по направеното от ищеца доказателствено
искането до изпълнението на горните указания.
ДОПУСКА, по искане на ответника, събирането на гласни
доказателствени средства чрез разпит на двама свидетел при режим на
довеждане за първото по делото открито съдебно заседание – за доказване на
посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 и чл. 192
ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ НА СТРАНИТЕ възможност да изразят желание за
провеждане на информационна среща за медиация, както и НАПЪТВА
СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.
УКАЗВА на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на
отношенията е най-изгодният за тях ред за разрешаване на спора, като
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК, при приключване на делото със
спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Когато
съдът одобри сключено споразумение в процедура по медиация, на ищеца се
връща 70 на сто от внесената държавна такса, а когато споразумението е
постигнато в процедура по медиация, проведена в съдебен център след
задължителна информационна среща по чл. 140а - 85 на сто. Разноските по
производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги
направили, ако не е уговорено друго.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7