Решение по дело №163/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ, вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалбата на К. Н. К. от [населено място] против Заповед №19-12-34/31.01.2024г. на Главния архитект на община Стара Загора за одобряване на Подробен устройствен план – изменение на План за застрояване на УПИ ХІІ 5626, кв.273 по плана на [населено място], като за имота се отрежда жилищна устройствена зона –Жс-средно етажно свободно основно застрояване с височина Н до 15м. и устройствени показатели: максимална плътност на застрояване -70%, максимален коефициент на интензивност на застрояване Кинт-2-минимална озеленена площ -30%- съгласно приложен проект. Заповед № 19-12-34/31.01.2024г е издадена на основание чл.129, ал.2, вр. с чл.110, ал.1, т.3 от ЗУТ, Заповед 019-13-136 от 27.07.2023г. за разрешаване изработване на проект за ПУП-изменение на План за застрояване; Заявление вх. №19-11-441 от 11.09.2023г. за съгласуване и одобряване на Подробен устройствен план; Протокол №35 т.2.2 от 13.09.2023г. на СЕУТ при община Стара Загора, Констативен акт от 15.11.2023г., Протокол №44 т.5.3 от 22.11.2023г. на ЕСУТ при община Стара Загора за приемане на проекта. Заповед №19-12-34/31.01.2024г. на Главния архитект на община Стара Загора е съобщена на жалбоподателя К. Н. К. по реда на §4 ал.3 от ДР на ЗУТ, чрез залепване на съобщение на 14.02.2024г.

Жалбата против Заповед №19-12-34/31.01.2023г. на Главния архитект на община Стара Загора е подадена на 23.02.2024г. в рамките на 14-дневния срок по чл.215, ал.4 от ЗУТ и от лице, което има правен интерес по чл.131, ал.2, т. 3 от ЗУТ. Жалбоподателят К. Н. К. притежава право на собственост върху поземлен имот с идент. 68850.510.5623 и право на собственост върху самостоятелни обекти с идент. 68850.510.5623.2.1 / жилище/, 68850.510.5623.2.2 /гараж/, находящи се в сграда идент. 68850.510.5623.2, построена в същия имот, урегулиран в УПИ ІХ 5623, в кв.273 по плана на града – нотариален акт за прехвърляне на идеални части от недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане / стр.5 от приложеното адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора, цветно копие на скица-предложение за изменение на ПУП-ПЗ на стр.213 по делото/.

С жалбата се твърди, че е налице основанието по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ, което поражда правния интерес от оспорване на заповедта за изменение на подробен устройствен план за застрояване на съседния УПИ ХІІ 5626 в кв.273 по плана на града, поради допуснати намаления отстояния по чл. 32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ между сградите на основното застрояване в УПИ ХІІ 5626 и УПИ ІХ 5623 в кв.273 по плана на града. Сочи, че допуснатото намалено разстояние по чл. 32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ противоречи на влязло в сила Решение №279/22.06.2022г., постановено по приложеното адм.д.№753/21г по описа на АС Стара Загора, защото с този съдебен акт между страните по делото и със задължителна сила за тях, и за административния орган, е разрешен въпросът за съществуване на фактите, при които се прилага правилото на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ и е определено изискуемото от тази правна норма разстояние между сградите. Разстоянието между сградите, определено с влязлото в сила съдебно решение, е посочено в проекта за изменение на ПУП-ПЗ, но същевременно разстоянието между линиите на основното застрояване и дъното на УПИ ХІІ 5626 са определени по правилата на чл.31, ал.2 от ЗУТ, което именно води до намаляване на изискуемото по чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ разстояние между сградите на основното застрояване.

Изложени са в писмено становище по същество подробни съображения за нарушаване на императивни правила на ЗУТ и на чл.177 от АПК, като се твърди и че липсва правно основание по чл.134 от ЗУТ за издаване на акта. Сочи се, че сравнението между текстовата и графичната част на Заповед № 19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ при община Стара Загора и Заповед №19-12-34/31.01.2024г на Главния архитект на общината доказва допускане на намалени разстояния, нарушаване на чл.32 от ЗУТ и противоречие с влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора за отмяна на Заповед №19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ при община Стара Загора, с която е одобрено изменение на ПУП-ПЗ със съдържание, което е същото като това на проекта за изменение на ПУП-ПЗ по оспорената заповед. Според жалбоподателя, за да се постигне разстояние между сградите от 17.40м., изчислено съобразно правилата на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ, е необходимо линията на средно високото застрояване да бъде поставена на разстояние спрямо дъното на УПИ ХІІ 5626 равно на 12.40м., което е изрично посочено в Решение №270/22.06.2022г. по адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора, потвърдено от ВАС на Р. България. Изключването на разпоредбата на чл.32 от ЗУТ при определяне местоположението на линиите на основното застрояване се доказвало и от Решението на ЕСУТ по приемане на проекта и отхвърляне на възражението му, подадено против него. В тази връзка излага доводи по чл.114 от ЗУТ за тезата, че линиите на застрояване се определят с ПУП-ПЗ, а местоположението на сградата се определя с инвестиционния проект при съобразяване на установените с подробния устройствен план ограничителни линии на застрояване. Жалбоподателят сочи и нарушаване на чл.103, ал.3 от ЗУТ, защото не може един урегулиран поземлен имот да бъде отделна устройствена зона, в която характера на застрояването да се променя от ниско на средно високо. От съда се иска да бъде отменената заповедта и да се присъдят разноските по делото.

Ответникът, Главен архитект на община Стара Загора, чрез редовно упълномощен процесуален представител, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата с присъждане на разноските по делото и възнаграждение за юрисконсулт. Твърди по същество, че видно от обяснителната записка и проекта с оспорената заповед изцяло е спазено Решение №270/22.06.2022г. по адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора, поради което посочените пороци на административния акт не се установяват от административната преписка. Поддържа становище, че именно от графичната част на оспорената заповед при сравнението й с графичната част на отменената заповед се установява спазване на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ.

Заинтересованата страна - П. Е. [населено място], по чието заявление е издадена Заповед №19-12-34/31.01.2024г. не изпраща представител в съдебното заседание по същество. Представя писмено становище, в което твърди, че няма предвидено застрояване с височина 15 метра в УПИ ХІІ 5626, в кв.273, поради което жалбата е неоснователна, а заповедта е законосъобразна. Счита, че с жалбата се ограничава застрояване с височина до 12 метра например или по-ниско от 15 метра, защото изменението предвижда само промяна на характера на застрояването от ниско на средно високо, което е в границите от 10м. до 15м., а с това се постига съответствие между подробния устройствен план за застрояване и действащия Общ устройствен план, което било целта на исканото и одобрено изменение на ПУП-ПЗ, а именно да се промени само характера.

Заинтересованите страни - Н. К. К. и С. К. К., притежаващи право на собственост заедно със жалбоподателя К. Н. К. върху поземления [имот номер] и върху самостоятелните обекти с идентификатори 688050.501.5623.2.1 и 68850.501.2.2, не се явяват, не се представляват и не вземат становище по същество.

Заинтересованата страна - С. Н. С., не се явява, не се представлява и не взема становище по делото.

Съдът, въз основа на целокупния доказателствен материал, събран в хода на производството, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят К. Н. К. притежава право на собственост върху УПИ ІХ 5623 кв.273 и върху самостоятелни обекти в сграда, построена в него, който има обща вътрешна регулационна граница с УПИ ХІІ 5626, кв.273, която е дъно на УПИ ХІІ 5626, защото е срещуположна на уличната регулационна линия на УПИ ХІІ 5626 в кв.273, което е видно от скицата от ПУП-ПР, одобрен с Решение №888/29.03.2007г. на Общински съвет Стара Загора / стр.81 от делото/ и от цветното копие на този план, приложено на стр.203 и 204 от делото. Установява се от цветното копие от плана и от графичната част към оспорената заповед, че новопредвиденото застрояване в УПИ ХІІ 5626 е разположено откъм най-благоприятната посока на ослънчаване – юг спрямо съществуващата през дъното му и в УПИ ІХ 5623 жилищна сграда с [идентификатор]. Тези факти са установени между страните и по адм.д.№753/21г., с решението по което е отменена Заповед №19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел Устройство на територията при община Стара Загора за одобряване на ПУП-изменение на План за застрояване за УПИ ХІІ 5626 в кв.273, с която за имота се отрежда жилищна устройствена зона – Жс-средно-етажно, свободно, основно застрояване с височина на застрояване Н до 15 метра и устройствени показатели: максимална плътност на застрояване 70%, максимален коефициент на интензивност на застрояване -2, минимална озеленена площ 30%, съгласно приложен проект.

Според графичната част на отменената Заповед № 19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ / стр.108 по адм.д.№753/21г по описа на АС Стара Загора/ разстоянието от линиите на застрояване до дъното на УПИ ХІІ 5626 е 3/2Н, където Н е равно на 10м., но не по-малко от 5 метра и съответно 3/2Н, където Н е 15 метра, но не по-малко от 6 метра или това са правилата на чл.31, ал.1, т.2 и на чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ. Това е така, защото линията на ниското застрояване спрямо дъното е на най-малко 5м., съгласно чл.31, ал.1, т.2, а линията на средно високото е на най-малко 6м. по изискване на чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ. Формулата за изчисляване на ограничителното разстояние като 3/2Н, приложена към височина на сградата от 10м. и съответно от 15м. дава резултат от 6.66м. отстояние на ниското застрояване спрямо дъното и 10м. отстояние на средно високото спрямо дъното. С влязлото в сила съдебно решение по адм.д.№752/21г. по описа на АС Стара Загора е отменена Заповед №19-12-289/18.11.2021г на Началник отдел „Устройство на територията“, поради нарушение на материалния закон – определяне на ограничителните линии на застрояване по не приложимия норматив на чл.31 от ЗУТ, вместо по правилата на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ, като са установени и фактите, които са относими към специалното правило за определяне на вътрешната линия на застрояване спрямо сградите в съседните имоти. С Решение №270/22.06.2022г. по адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора е разрешен и въпросът за съществуване на фактите, изискващи прилагане на правилата на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ при определяне местоположението на ограничителните линии на основното жилищно застрояване в УПИ ХІІ 5626 в кв.273 по плана на града, защото именно на това основание – неправилно приложение на закона с допускане на намалени отстояния в противоречие с чл.32 от ЗУТ е отменена и Заповед №19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ при община Стара Загора.

Сравнението между Заповед №19-12-289/18.11.2021г. на Началник отдел „Устройство на територията“ и Заповед №19-12-34/31.01.2024г на Главния архитект на Община Стара Загора обуславя извод за едно и също съдържание на административния акт. Определена е за УПИ ХІІ 5626, в кв.273 по плана на града жилищна устройствена зона –Жс-средно етажно, свободно основно застрояване, с височина Н до 15 метра и устройствени показатели: максимална плътност 70%, Кинт -2 минимална озеленена площ -30%, при прилагане на същите правила за определяне на ограничителните линии на застрояване в отменения и в оспорения, одобрен проект – L е равно на 3/2Н, където Н е 10м., но не по-малко от 5 метра / 10:3х2 е равно на 6.66м./, и L е равно на 3/2Н, където Н 15м, но повече от 6м /15:3х2 е равно на 10м/. Графичната част към отменената заповед е на стр.108 по приложеното дело, а графичната част на оспорената заповед е на стр. 243 по настоящото дело. Следователно и без специални знания може да се прочетат установените с отменената и с оспорената заповед правила за изчисляване на разстоянието, до което на основание чл.114 от ЗУТ може да се определи с инвестиционния проект конкретно местоположение на ново предвиденото жилищно застрояване, включително с височина до 15 метра, а именно отново по правилата на чл.31, ал.1, т.2 и по чл.31, ал.2 т.2 от ЗУТ без никаква разлика с отменената заповед. Посочването в графичната част на фактите, които се регулират правно от чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ и които по определение не включват разстоянието от съществуващата сграда до дъното на УПИ ХІІ 5626, защото разстоянието се измерва между сградите, не означава определяне на вътрешна линия на застрояване до съседната сграда през дъно. Изрично в графичната част са посочени отново правилата на чл.31, ал.1, т.2 и на чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ за изчисляване на ограничителното разстояние спрямо дъното, което инвестиционният проект следва да съобрази при конкретното разположение на сградата и което означава определяне на вътрешна линия на застрояване спрямо съседните урегулирани поземлени имоти, а не спрямо съседните сгради. Това се потвърждава от мотивите на оспорената заповед, съдържащи се в Решение на ЕСУТ от 22.11.2023г. за приемане на проекта, към които изрично препраща текстовата й част. Съгласно Решение по т.5.3 от 22.11.2023г от заседание на ЕСУТ по протокол №44 / стр.29/, одобреният с оспорената заповед проект е преценен като съответен на изискванията на чл.31 и на чл.32, ал.2, т.2 от ЗУТ, но чл.32, ал.2 няма точка втора, което означава, че се касае за чл.31, ал.2, т.2 от същия закон, като се има предвид и забележката, че отстоянието между сградите следва да се прецени на етап инвестиционен проект. Според обяснителната записка към проекта, минималното отстояние до дъното за височина до 10м. е 5 метра – толкова е по чл.31, ал.1, т.2 от ЗУТ, а за височина до 15 метра минималното отстояние е 6м., колкото е по чл.31, ал.2, т.2 от същия закон / стр.84 по делото/. В обяснителната записка, в проекта и в графичната част на оспорената заповед – одобреният проект, са повторени фактите, регулирани от чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ, но отново тази норма не е приложена и са допуснати намалени разстояния спрямо изискуемите нормативни. Това е така, защото вместо да се определи ограничително разстояние равно на 9.81м. за разполагане на сграда с височина от 10м. и ограничително разстояние равно на 17.31м. за разполагане на сграда с височина от 15м., с оспорената заповед е одобрено изменение на ПУП-ПЗ, изискващо ограничаване на конкретното разположение на сградата по бъдещ инвестиционен проект на разстояния спрямо съществуващата жилищна през дъното на имота само на 6.66м. за Н 10м., съответно на разстояние от 10м. за височина 15метра. Правилото на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ не изисква специални знания за изчисляване на нормативното разстояние, а фактите са вече установени и посочени в обяснителната записка, и в графичната част. Следователно нормативното ограничително разстояние се определя, като се намали височината на предвиденото ново застрояване с височината на нежилищния етаж на засенчената сграда. Получената фиктивна височина на застрояване се умножава по 1.5, а резултатът е нормативното разстояние между сградите, което се намалява в случая с разликата между нивата на прилежащите терени, защото наклона е в посока юг към УПИ ХІІ 5626 в кв.273 по плана на града.

Разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗУТ е специална спрямо тази на чл.31, ал.1 и ал.2 от същия закон, защото двете разпоредби съдържат нормативи за изчисляване местоположението на вътрешни ограничителна линия на застрояване спрямо дъното, тоест две правила за един и същи материално правен въпрос, при което конкретната норма – тази, която посочва изчерпателно и конкретно фактите, изключва прилагането на по-общата, съобразена само с височината на застрояването и вида на вътрешната регулационна линия. За да се разберат правилата на чл.31 и чл.32 от ЗУТ трябва да се изходи от определението на §5, т.26 от ДР на ЗУТ за вътрешни линии на застрояване: Вътрешни линии на застрояване са линиите към съседни урегулирани поземлени имоти или към съседни сгради. Вътрешните линии на застрояване са странични и към дъното на урегулирани поземлен имот. Посредством определението на §5, т.26 от ДР на ЗУТ става ясно, че вътрешните линии на застрояване се определят или към съседните урегулирани поземлени имоти по правилата на чл.31 от ЗУТ, или към съседните сгради по правилата на чл.32, от ЗУТ, а при комплексно застрояване на основание чл.33 от същия закон по Приложение №2 към чл.81 от Наредба №7/ 22.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Вътрешната линия на застрояване е само към съседния урегулиран поземлен имот – в случая към дъното, когато не съществуват фактите по чл.32 от ЗУТ, но когато те са установени, тогава вътрешната линия на застрояване е към съседната сграда през дъното по аргумент от чл.32, вр. с §5 т.26 от ДР на ЗУТ. Този извод се потвърждава и от пояснителната норма на чл.31, ал.4 от ЗУТ, според която разстоянието между сградите през страничната граница на съседните имоти е равно на сбора от разстоянията до тази обща регулационна граница или в този случай линията на застрояване е само към съседни урегулирани поземлени имоти – само по нормативите за разстояние да вътрешните регулационни граници. Вътрешните линии на застрояване са към сградите през дъно, когато са налице основанията по чл.32 от ЗУТ, а тези нормативи са нарушени отново и при постановяване на Заповед № 19-12-34/31.01.2024г на Главния архитект на община Стара Загора, защото не са приложени. Отново е определена вътрешна линия на застрояване към съседния УПИ ІХ 5623 в кв.273 по плана на града вместо към съседната сграда през дъно, защото видно от графичната част към Заповед № 19-12-34831.01.2024г. на Главния архитект на община Стара Загора разстоянието L е по-голямо или равно на повече от 6метра, определено по формулата 3/2Н / Н до 10м и Н до 15м/, което означава, че линията на ниското застрояване е поставена на 6.66м. вместо на разстояние от съществуващата сграда равно на 9.81м. / 10м-2.30 х 1.5 -1.74 е равно на 9.81м./, а линията на средно високото застрояване е поставена на 10 метра спрямо дъното, вместо на 17.31м / 15м-2.30м. х1.5 -1.74м. е равно на 17.31м/. Записано е в графичната част и в пояснение под нея, че разстоянието L равно на 17.40м., е получено като са съобразени разстояние на съществуващата сграда до дъното на УПИ ХІІ 5626 равно на 4.51м., което не участва във формулата по чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ и което е установено между страните на 4.90м.; височината на нежилищен етаж в съществуваща засенчена сграда 2.30м. и денивелация между терените на двата поземлени имота, равна на 1.74м,. при което височината Н равна на 15м. се намалява с височината на нежилищния етаж от 2.30м. / чл.32, ал.3 от ЗУТ/, а получената височина се умножава по 1.5м, а така изчисленото нормативно разстояние между сградите равно 19.05м. се намалява с разликата между средните нива на прилежащите терени, която е 1.74м. или равно на 17.31м. Съгласно Решението на ЕСУТ за приемане на проекта, към което се препраща изрично с оспорената заповед, това разстояние между сградите равно на 17.40м. ще следва да се определя и съобразява едва на етап инвестиционен проект, което обсъдено съвместно с правилата за определяне на линиите на застрояване, записани в графичната част сочи на извод, че е приложен чл.31, ал.1, т.2 и чл.31, ал.2, т.2 от ЗУТ или определени са вътрешни линии на застрояване до съседния урегулиран имот – до дъното на УПИ ХІІ 5626, вместо вътрешни линии на застрояване към съседната през дъното сграда. Разстоянията между сградите са намалени при определяне и на двете ограничителни линии на застрояване в противоречие с материалния закон и с влязлото в сила съдебно решение, а видно от Решението на ЕСУТ за приемане на проекта, към което се препраща изрично в мотивите на оспорената заповед, органът е възприел като приложимо само правилото на чл. 31, ал.1 и ал.2 от ЗУТ и е одобрил местоположение на ограничителните линии на застрояване по тази правна норма. Вместо да бъдат определени ограничения при определяне конкретното разположение на жилищната сграда с инвестиционния проект, равни на нормативно изискуемите по чл.32, ал.2 вр. с ал.3 от ЗУТ и които са съответно за ниско застрояване от 9.81м., а за средно високо до 15 метра от 17.31м., Главният архитект е поставил ограничителни линии на застрояване от 6.66м. за сграда с височина 10 метра, а за сграда с височина от 15м. ограничителната линия на застрояване спрямо дъното е на разстояние от 10метра. Ето защо са допуснати намалени разстояния и е налице правен интерес по чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ за обжалване на оспорената заповед.

На основание чл.114 от ЗУТ при изработване на инвестиционния проект възложителят е обвързан да определи конкретно местоположение на сграда с височина 10м. или с височина 15м. на разстояния спрямо дъното от 6.66м. или от 10 м., вместо на разстояния от 9.81м. и на разстояние от 17.31м. Няма нормативно основание за тезата, че с оспорената заповед не е определено застрояване на сграда с височина от 15 метра, след като изрично е предвидена тази възможност и е посочен норматив, по който да се определи ограничение за нейното конкретно разположение. Следователно с оспорената заповед се допуска на основание чл.114 от ЗУТ да бъде определено конкретно местоположение на сграда с височина от 10метра равно на 6.66м и съответно местоположение на сграда с височина от 15 метра на разстояние само 10м., вместо норматива от 17.31м., получен при прилагане на чл.32, ал.2, вр. с ал.3 от ЗУТ. Определянето на тези ограничения в конкретни мерки или, чрез посочване на приложимите нормативи по ЗУТ, не ограничава възможността да се определи с инвестиционния проект височина на сградата между 10м. и 15 метра, но като се постави ограничение за разполагането на сграда с най-високата допустима височина, което е сторено макар и незаконосъобразно с процесната заповед, се гарантира че няма да бъдат допуснати намалени разстояния при проектиране на сграда с по-ниска от максимално определената по ПУП-ПЗ височина. Неразбирането на закона от благоприятно засегнатата заинтересована страна по делото стои в основата на възражението й, че не е определена ограничителна линия на средно високо застрояване от 15 метра, на което се даде отговор по-горе – ограничителните линии на застрояване, които се отнасят до инвестиционния проект се определят спрямо максимално допустимата височина на бъдещото застрояване, с което се прилагат нормативите за разстояние и са гарантират правата на равнопоставените правни субекти, които са засегнати в настоящия случай незаконосъобразно. Няма пречка, но не е необходимо, административният орган да посочва в абсолютни мерки разстоянието между сградите, което е функция на височината – колкото по-висока, толкова по-голямо е то. Достатъчно е правилата за определяне на ограничителната линия на застрояване да са относимите към фактите и да я поставят на разстояние, което е функция на най-високата стойност на височината на застрояване.

Привеждането на подробен устройствен план в съответствие с Общия устройствен план е на първо място привеждане на конкретното предназначение на урегулирания поземлен имот с общото за територията или за устройствената зона, установено с Общия устройствен план. Допустимите показатели за застрояване по Общия устройствен план не могат да бъдат надвишавани, но е недопустимо да бъдат прилагани, когато не може да се осигури спазване на нормативите за определяне местоположението на ограничителните линии на застрояване. Характерът на застрояването – средно, ниско или високо зависи на първо място от възможността да се спазят нормативите за разстояние до съседните имоти или до сградите в тях. Съгласно действащия Общ устройствен план, предназначението на територията, в която попада УПИ ХІІ 5626 в кв.273 е за жилищно застрояване – 1/Жс, със средна височина и коефициент на интензивност от 1.0 до 2.0 – стр.180 и стр.181 по делото. Следователно, не е налице необходимост от привеждане на действащия ПУП-ПЗ относно конкретното предназначение на имота с общото за зоната по Общия устройствен план. Целта, която проектът сочи, е за промяна на характера на застрояването от ниско до 10м. на високо до 15м., което също е промяна на предназначението, обуславяща правен интерес от оспорването на административния акт от лицата по чл.131, ал.1 от ЗУТ на основание чл.131, ал.2, т. 4 от ЗУТ. Липсата на правно основание за изменение на ПУП –ПЗ не може да се определи като несъществено нарушение на изискванията за форма и съдържание на административния акт, защото липсват фактическите основания, а те не могат да се заместват от съда – той не сочи факти. При посочени фактически основания, които могат да се подведат под някоя от хипотезите на чл.134 от ЗУТ не би било решаващо нарушение пропуска за правната им квалификация, но в настоящия случай и в подготвилите издаването на акта Решения на помощния орган няма факти, които да са материално правно основание за изменение на действащия ПУП-ПЗ от 2007г.

В тази връзка и в отговор на възраженията на благоприятно засегнатата заинтересована страна следва да се съобрази, че с оспорената заповед се установява само за този имот жилищна устройствена зона, което е недопустимо по аргумент от чл.103, ал. 2, вр. с ал.3 от ЗУТ. Един урегулиран поземлен имот не може да бъде устройствена зона само по себе си, определена с подробен устройствен план за застрояване, защото с този вид план може да се определи конкретно предназначение на отделения имот, съобразно Общия устройствен план, който определя отделните структурни части на териториите. Устройствени зони и територии могат да се определят с план по чл.110, ал.1, т.1 на основание чл.112 от ЗУТ, но настоящият подробен устройствен план е само за изменение на застроителния план за отделен поземлен имот. Отделен урегулиран поземлен имот може да има собствен режим на устройство само при условията на чл. 6, ал.4 от Наредба №:822.12.2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. В действащия Общ устройствен план са определени типове устройствени зони с техните разновидности за обединените от преобладаващото предназначение на територията поземлени имоти, като процесният попада в устройствената зона, която му се отрежда и с оспорената заповед. Това обстоятелство позволява заключение за съответствие на промененото предназначение на застрояването от ниско на средно високо с предвижданията на Общия устройствен план, но не обуславя законосъобразност на отреждането му като отделна устройствена зона.

Допуснато е нарушение и на Наредба №8/14.06.2001г. за обема и съдържанието на устройствените планове, защото по силата на чл.49, вр. с чл.48, ал.2, т.1 от същата наредба трябва да съдържа освен максимална височина, но и етажност на сградите / буква „и“ към чл.48, ал.2, т.1/. Съгласно чл. 59 от Наредбата, ПУП-ПЗ се изработват в съответствие с действащите подробни устройствени планове за регулация на улици и поземлени имоти или на улици и поземлени имоти за обекти на публичната собственост, съгласно изискванията на чл.46-50 и включват частите, които се отнасят за тях. По силата на чл.49, ал.1, т.1 от Наредбата частите, които се отнасят до ПУП-ПЗ са посочени в чл.48, ал.2, т.1 от същата Наредба.

По отношение възражението за провеждане на нова процедура се установява, че със Заявление №19-06-340/29.06.2023г. на основание чл.135, ал.1 от ЗУТ е поискано разрешаване изработването на план на застрояване за УПИ ХІІ5626 в кв.273 по плана на града с приложени документ за собственост, скица предложение, техническо задание, действащ ПУП-ПЗ и извадка от ОУП, но съдържанието е идентично с това на одобрения проект с оспорената заповед, което сочи на идентичност в предметното съдържание на административното производство, приключило с отменената вече заповед и на настоящото. Главният архитект е разрешил изработването на проекта за изменение на ПУП-ПЗ със Заповед №19-13-136/27.07.2023г., в която отново липсват правни основания по чл.134 от ЗУТ и фактически, която е издадена след становище на ЕСУТ по протокол №25/05.07.2023г., стр.72 по делото. Заповедта по чл.135, ал.3 от ЗУТ е разгласена по реда на чл.124б, ал.2 от същия закон. Последвало е заявление от 11.09.2023г. за одобряване на проекта, който е съобщен по реда на §4 от ДР на ЗУТ и на 06.11.2023г. и настоящият жалбоподател е подал Възражение против неговата законосъобразност /стр.38/. Възражението е разгледано на 22.11.2023г., когато е приет окончателно проектът и е преценено като неоснователно с мотиви за прилагане на чл.32 от ЗУТ при изработване на инвестиционния проект и за съответствие на проекта с Общия устройствен план. Преценка за противоречие с влязло в сила съдебно решение не е извършена на етап производство по изработване и одобряване на проекта за изменение на ПУП-ПЗ. На 31.02.2024г. Главният архитект е издал оспорената Заповед №19-12-34, но при неправилно приложение на материалния закон, която следва да бъде отменена на това основание и при не съобразяване с указанията за тълкуване и прилагане на закона, които са дадени в Решение № 270/22.06.2022г., постановено по адм.д.№753/21г. по описа на АС Стара Загора, влязло в сила на 12.04.2023г., когато е оставено в сила с Решение на ВАС на Р.България, по адм.д.№7230/22г. по описа на същия съд.

Претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноските по делото, това число заплатената държавна такса в размер на 10лв. и възнаграждението за един адвокат в размер [рег. номер]., е основателна с оглед крайния правен изход на спора и основателността на жалбата.

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.172 от АПК, Съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на К. Н. К. от [населено място] Заповед № 19-12-34/31.01.2024г на Главния архитект на община Стара Загора.

ОСЪЖДА Община Стара Загора да заплати на К. Н. К. от [населено място], [ЕГН] сумата [рег. номер]. /хиляда двеста и шестдесет/, разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Р. България в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.