РЕШЕНИЕ
№ 424
гр. Русе, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Палма Тараланска
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Недялка Неделчева
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20254500500562 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Й. А. А., Д. А. С. и В. А. Ц., и тримата от гр.Русе, са обжалвали
решение №900 от 09.06.2025г. по гр.д.№6194/24г. на Русенския районен съд, с
което са уважени предявените против тях искове за възстановяване на
запазена част от наследство, с правно основание чл.30 от ЗН и за съдебна
делба, с правно основание чл.34 ЗС.Считат, че искът за делба е недопустим,
тъй като наследодателят им е придобил процесния имот „по кратка
придобивна давност след извършена възмездна сделка.“Излагат твърдения и
за неправилност на решението. Молят въззивният съд да го отмени и да
постанови друго, с което да отхвърли исковете. Претендират разноските по
делото.
Въззиваемият В. Н. К., от ******* изразява становище, че жалбата е
неоснователна и моли съдът да потвърди решението, като правилно и
законосъобразно.
1
Въззивният съд, след като прецени оплакванията по жалбата и
провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното :
Жалбата е подадена от надлежни страни по спора, в
законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството по делото е образувано по искова молба на В. Н. К.
против Й. А. А., Д. А. С. и В. А. Ц., с която са предявени искове по чл.30 от
ЗН и чл.34 ЗС. Ищецът К. иска съдът да постанови решение, с което да намали
дарението, извършено от Р. Н. И., негова майка,с нот.акт №14,т.12,д.
№2294/30.04.2018г. по описа на СлВп-Русе в полза на А. С. А., на недвижим
имот, находящ се в гр.Русе, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.4.543.6.57 с адрес *******, ******* с предназначение
жилище, със застроена площ 30,17кв.м ведно с прилежащото избено
помещение №57 и 1,052%ид.ч от общите части на сградата и отстъпеното
право на строеж, до размер на 1/2ид.ч, и да възстанови запазената му част от
наследството на Р. И. в размер на 1/2ид.ч от наследствената маса, включваща
описания недвижим имот. С оглед извършените от първите двама ответници
разпоредителни действия ищецът иска същите да бъдат осъдени да му
заплатят паричната равностойност на 4/12ид.ч от стойността на
имота.Предявен е и иск за делба на процесния недвижим имот при права
2/12ид.ч за В. К. и 10/12ид.ч за третата ответница В. Ц..
От удостоверение за наследници №6-4365/12.08.2024г., издадено от
Община Русе, се установява, че ищецът е наследник на Р. Н. И., поч. на
*******, нейн син.От удостоверение за наследници № 1-6154/11.11.2024г.
издадено от Община Русе е видно, че ответниците са наследници по закон на
А. С. А., поч. на ******* негови преживяла съпруга и низходящи - син и
дъщеря.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот №189 от 30.04.2018г.
на нотариус И. К., рег.№618 на НК, с район на действие Русенски районен съд,
вписан в СлВп с вх.рег.№ 5094/30.04.2018г., Акт №14,том 12, д.№2294,
приживе Р. И. е дарила на А. С. А. собствения си недвижим имот, а именно
*******, с площ 30,17кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 63427.4.543.6.57, заедно с прилежащото избено помещение и
1,052% ид.ч от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж.След
2
смъртта на дарения – А. А., ответниците, като негови наследници по закон,
наследили по 1/3ид.ч от описания имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 63 от 28.05.2024г.
на нотариус №215 на НК-П. Ш., с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп с
вх.рег.№6384, акт №92,т.16 първите двама ответници Й. А. и Д. С. дарили
собствените си общо 2/3ид.ч от процесния недвижим имот на съсобственика
си В. А. Ц.-третата ответница.
От данните по удостоверение №10993/23.10.2024г. по ч.г.д.
№202445201104724/24г на Русенския районен съд се установява, че ищецът В.
К. е приел наследството, останало след смъртта на Р. Н. И., по опис. В
удостоверението е посочено, че приемането на наследството е вписано в
особената книга на съда по чл.49,ал.1 от ЗН, съгласно Протоколно
определение №4724/22.10.2024г., като наследството представлява сумата
945,46лв налична по банкова сметка в „Банка ДСК“-АД. Приемането е
вписано под №459/23.10.2024г.
В първоинстанционното производство е приета съдебно-техническа-
оценителна експертиза. От заключението на експертизата се установява, че
пазарната стойност на апартамента възлиза на 41629,42лв.Въззивният съд
кредитира заключението на експертизата, предвид специалните знания на
вещото лице и на обстоятелството, че при изготвянето му са съобразени вида
и състоянието на жилищния имот, неговото местонахождение и
инфраструктурата на квартала, като е приложен методът на пазарните
аналози.
При така изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,
че обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл.30 ЗН и чл.34 ЗС,
е правилно, по следните съображения :
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.1 от ЗН наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.От
представеното удостоверение за наследници №6-4365/12.08.2024г. се
установява, че ищецът е наследник с право на запазена част от наследството
на Р. Н. И., поч. на *******
3
В настоящото производство на първо място следва да бъдат обсъдени
възраженията на ответниците в отговора на исковата молба относно
погасяване на иска по чл.30 ЗН по давност.Възраженията са
неоснователни.Искът е предявен на 04.11.2024г.В разпоредбата на чл.1 ЗН е
предвидено, че наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на умрелия.Давностният срок за намаляване на дарения
по чл. 30 ЗН почва да тече за всички наследници с право на запазена част от
един и същ момент - откриването на наследството. Възстановяването на
запазена част, накърнена с дарение на имот, може да се иска след откриване
на наследството. – вж. Р. № 807 от 30.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 143/98 г., I
г. о., Р. № 473 от 23.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6137/2007 г., IV г. о., ГК.Ето
защо в настоящия случай искът по чл.30 ЗН не е погасен по давност и
възражението на ответниците в тази насока е неоснователно и правилно
първоинстанционният съд се е произнесъл по основателността на иска.
Съгласно чл.29, ал.1 ЗН запазената част на низходящи, когато наследодателят не е
оставил съпруг, е : при едно дете - 1/2 от имуществото на наследодателя. В разпоредбата на
чл.31 ЗН е предвидено правилото за определяне на разполагаемата част, както и на размера
на запазената част - образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на
наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2. След това се прибавят към нея даренията с изключение на
обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според
стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време
на подаряване - за движимите.В настоящия случай към паричната сума в размер на 945,46лв,
останала в наследство от Р. Н. И., следва да се прибави извършеното дарение на процесния
недвижим имот, който е на стойност 41692,42лв към откриване на наследството – м.май
2024г. или стойността, от която се определя запазената част на ищеца, е 42 574,88 лв и
същата е 21287,44лв.
Съгласно чл.30,ал.1 ЗН ищецът има право да иска намаляване на дарението, което
неговата майка е извършила в полза на наследодателя на ответниците до размер на
запазената му част – ½ ид.ч- определена в чл.29,ал.1 ЗН. Както беше посочено, първите
двама ответници са се разпоредили с ид.ч от имота и следва да възстановят в пари
запазената част от наследството на ищеца, която се равнява на 4/12ид.ч или 14191,63лв.
Следователно първият и вторият ответник дължат на ищеца по 7095,81лв /14191,63лв :2 =
7095,81лв./, както е посочил и първоинстанционният съд. Третата ответница следва да
възстанови запазената част от наследството до размер на 2/12ид.ч, вследствие на което
възниква съсобственост върху процесния недвижим имот при права 2/12ид.ч за ищеца и
10/12ид.ч за третата ответница.
Неоснователни са доводите на ответниците за придобиване на имота по
давност, тъй като „….след сделката – дарение, недвижимият имот, предмет на
сделката е владян повече от пет години..“ от техния наследодател, към който
срок присъединяват и срока на владение, упражнено от ответницата В. Ц.. В
трайно установената съдебна практика се приема, че ако дарението на
4
недвижим имот е извършено при спазване предписаната от закона форма и
дарителят е бил собственик, надареният владее имота като собственик,
придобил това право въз основа на дарението. Той не е добросъвестен или
недобросъвестен владелец. Затова при иск за намаляване дарението и
възстановяване запазената част надареният не може да се позовава, че е
придобил собствеността по давност. Недопустимо е собственикът да може да
придобие правото на собственост на друго основание, след като вече го е
придобил. Надареният не може да възразява, че е придобил имота по давност
– вж.мотиви на Р.№ 3 от 20.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1911/2009 г., I г. о.,
ГК. Р. № 807 от 30.10.1998 г. на ВКС по гр. д. № 143/98 г., I г. о.
Въззивният съд намира неотносими към спора твърденията на
ответниците, че дарителката на недвижимия имот Р. И. никога не е изразявала
претенции към имота и „не е извършвала действия за отмяна на дарението“.
За възникване на потестативното право по чл. 30, ал. 1 ЗН е без всякакво
значение какво е било субективното отношение на наследника с право на
запазена част към извършеното от наследодателя разпоредително действие
при неговото осъществяване, респ. наличието на знание или съгласие за това –
вж.Решение № 71 от 28.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 754/2012 г.
Предвид изложеното правилно първоинстанционният съд е допуснал делба на
недвижимия имот между ищеца и третата ответница при посочените права. Както беше
посочено, решението е правилно и в частта, с която първите двама ответници са осъдени да
заплатят на ищеца паричната равностойност на 4/12ид.ч от стойността на имота.
С оглед изхода на делото и на основание чл.38, ал.2 ЗА жалбоподателите Й. А. А. и
Д. А. С. следва да заплатят на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско
възнаграждение за тази инстанция в размер на 2315лв.
Мотивиран така и на основание чл.271, ал.1, предл.1 от ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 900 от 09.06.2025г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№ 20244520106194 по описа на Районен
съд-Русе.
ОСЪЖДА Й. А. А. и Д. А. С., двамата от гр.Русе, да заплатят на адв.К.
Х., от *******, с адрес на упражняване на дейността *******, адвокатско
възнаграждение в размер на 2315лв на основание чл.38, ал.2 ЗА.
5
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6