№ 19202
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. Г.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. Г. Гражданско дело №
20231110114288 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба вх. № 75531/20.03.2023 г. на А. М. Д., ЕГН **********,
гр.София, ж.к. Зона Б-18, бл.10, ет. 7, ап. 37, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър Парчевич
№ 14, партер, чрез адвокат И. ., с която е предявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1
във връзка с чл. 439, ал. 2 от ГПК против „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, за установяване недължимост на сумата от
3231.48 лв.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е образувано изпълнително дело №
20128630402236 по описа на ЧСИ Сия Халаджова по молба на ответното дружество и въз основа
на изпълнителен лист, издаден на 01.06.2012 г. по ч.гр.д. № 5203/2012 г. на Софийски районен съд,
ГО, за сума в размер на 2766.63 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за
периода 11.2008 г. до 04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2012 г. до
окончателното плащане на вземането, сумата от 303.45 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 31.12.2008 г. до 24.01.2012 г. и разноски в размер на 161.40 лв. Твърди, че по посоченото
изпълнително дело на 29.05.2015 г. е направена удръжка от трудовото възнаграждение на ищеца,
която е погасила част от законната лихва и че след това не е било предприето никакво валидно
изпълнително действие, което да е годно да прекрати започналата да тече давност. Счита, че
вземането е погасено по давност. Моли съда да уважи исковата молба за установяване за
недължими сумите по изпълнителния лист, а именно сумата в размер на 996.87 лв. главница за
потребена топлинна енергия, като погасени по давност. Претендира разноски.
В отговора си по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответната
страна оспорва изцяло предявения иск като неоснователен. Навежда доводи за прекъсване на
давността за процесното вземане. Сочи, че давността е прекъсната още на 09.07.2012 г. Позовава се
и на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, с който се
спира течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. Моли съда да
1
отхвърли исковата претенция и да му присъди разноски. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните
твърденията, че в тежест на ищеца е издаден процесния изпълнителен лист от 01.06.2012 г. по
ч.гр.д. № 5203/2012 г. на Софийски районен съд, ГО, за сума в размер на 2766.63 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода месец 11.2008 г. до месец
04.2011 г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2012 г. до окончателното плащане на
вземането, сумата от 303.45 лв., представляваща мораторна лихва за периода 31.12.2008 г. до
24.01.2012 г. и разноски в размер на 161.40 лв., въз основа на който е образувано изпълнително
дело № 20128630402236 по описа на ЧСИ Сия Халаджова, на основание чл. 146 от ГПК.
От събраните по делото писмени доказателства, в това число изисканото частно
гражданско дело № 5203/2012 г. на СРС, 82 състав и изискания препис от изпълнително дело
№ 20128630402236 на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ се установява, че срещу ищеца е
било образувано на 13.03.2012 г. посоченото гражданско дело по реда на чл. 410 от ГПК и е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение на 19.03.2012 г. за сумата от 2766.63
лв., представляваща доставена от ответното дружество топлинна енергия през периода месец
ноември 2008 г. до месец април 2011 г., ведно със законната лихва за периода от 13.03.2012 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 303.45 лв. за периода 31.12.2008 г. до
24.12.2012 г. и 161.40 лв. разноски по делото.
Видно от приложените по заповедното производство съобщения, на адреса на длъжника е
залепено уведомление по чл. 47 от ГПК и е пуснато такова в пощенската кутия. Съдът е
разпоредил да се извърши справка за адресите на длъжника, като след установяване, че същият
съвпада с адреса, на който е залепено уведомление и е пуснато такова в пощенската кутия на
адреса по реда на чл. 47 от ГПК, със свое разпореждане от 31.05.2012 г. е приел, че заповедта е
влязла в сила и е разпоредил издаване на изпълнителен лист. Изпълнителен лист за вземането по
заповедта е издаден на 01.06.2012 г. С оглед действащата редакция на чл. 47 и следващите от
ГПК към датата на връчването на съобщението – 04.04.2012 г. – заповедта е влязла в сила на
02.05.2012 г.
Видно от изисканото и приложено изпълнително дело, същото било образувано по
Молба с вх. № 27053/-9.07.2012 г. по описа на ЧСИ Халаджова, като взискателят „. София“ ЕАД е
възложил на съдебния изпълнител проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начина на изпълнението.
Наложени са запори върху сметките на длъжника в различни банки със запорни
съобщения от 26.07.2012 г. Поканата за доброволно изпълнение по изпълнителното дело не е
получена от длъжника, залепено е уведомление на 22.08.2012 г. На 04.11.2014 г. е наложен
запор върху възнаграждението, което длъжникът получава от „Пътинвест-инженеринг“ АД. С
Писмо вх. № 95987/14.11.2014 г. от посоченото дружество са уведомили ЧСИ Халаджова, че
длъжникът А. Д. и ищец по настоящото производство, не е бил и не е към датата на налагане на
запора в трудови правоотношения, а са имали сключен граждански договор за изработка от
01.09.2014 г., по силата на който му е било изплатено възнаграждение в размер на 697.06 лв., след
приспадане и удържане на задължителни осигурителни вноски и авансов данък от сумата по
договора в общ размер на 820 лв.
2
Наложен запор върху трудовото възнаграждеине, получавано от длъжника по
изпълнителното производство от „Бизнес БГ Груп Корект“ ЕООД със запорно съобщение от
04.11.2014 г. На 03.02.2015 г. са извършени два броя превода от посоченото дружество в размер на
по 117.58 лв., като на взискателя е изплатена сума от 190.75 лв., а в полза на ЧСИ е удържана сума
от 44.41 лв. Последвали са плащания и на 04.05.2015 г. в размер на 352.74 лв., на 29.05.2015 г. в
размер на 117.58 лв., от които на взискателя са преведени 394.32 лв. и в полза на ЧСИ – 76.00 лв.
С Молба от 16.06.2015 г. взискателят е поискал извършване на определени справки и
налагане на запор върху вземания по банкови сметки на длъжника . Установено е, че
последният има разкрита активна банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД (писмо изх. № 0890-
49-*********/ЗВИ/НХМ473702/0207.2015 г.
С Молба от 23.01.2017 г. взискателят е поискал налагане на запор на банковите
сметки и трудовото възнаграждение или пенсия на длъжника. Такава молба е подадена и на
27.02.2019 г.
На 18.09.2023 г. ЧСИ Халаджова е постановила прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С предявения отрицателен установителен иск се иска съдебно установяване на
несъществуването в полза на ответника вземане срещу ищеца, което е част от вземане в по-голям
размер. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите
спорното право факти - такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр
на оспореното право. Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би
се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право - той дължи установяване на
основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното
от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата,
разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаните факти за
неосъществили се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на ищеца. Съответно
ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по
предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право, ако ищецът
наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника,
ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.
С Тълкувателно Решение № 3/28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2020 г.
по описа на ВКС, ОСГТК е прието, че „погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.“
Видно от изисканото и приложено копие на изпълнително дело на ЧСИ Халаджова, същото е
образувано на 09.07.2012 г. Същото е било прекратено с Постановление на ЧСИ от 18.09.2023 г.,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съдът счита, че за периода от датата на образуване на
изпълнителното производство на 09.07.2012 г. давността е спряла да тече до 26.06.2015 г. с оглед
цитираното тълкувателно решение.
Предвид това, че вземането е установено с влязъл в сила на 02.05.2012 г. съдебен акт –
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, съдът счита, че то се
погасява с петгодишна давност, независимо от характера на вземането (чл.117, ал. 2 от ЗЗД), като
съдебната практика приравнява влязлата в сила заповед на съдебно решение. От датата на влизане
в сила на заповедта (2.5.2012 г.) до датата на образуване на изпълнителното производство пред
3
ЧСИ Халаджова (9.7.2012 г.) е изтекъл период от два месеца. С образуването на изпълнителното
производство давността спира, съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2023 г. по т.д. № 3/2020 г.
на ОСГТК на ВКС, до датата на приемане на Тълкувателното решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
2/2013 г., на ОСГТК, ВКС, когато е обявено за изгубило значение ППВС № 3/ 1980 г.
Видно от изисканото и приложено копие на изпълнително дело на ЧСИ Халаджова, същото
е образувано на 09.07.2012 г. Същото е било прекратено с Постановление на ЧСИ от 18.09.2023 г.,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С оглед хронологията на извършените действия и
активността на взискателя по изпълнителното производство, описана подробно в мотивите по-
горе, съдът приема, че прекратяването на последното е настъпила по силата на закона (чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК) на 23.01.2019 г., тъй като от датата на подаване на молба от взискателя на
23.01.2017 г. за предприемане на изпълнителни действия до следващата такава молба,
подадена на 27.02.2019 г. е изтекъл период по-дълъг от две години, без да са правени искания
от взискателя и без да са предприети изпълнителни действия по принудителното събиране на
вземането. Следва да се отбележи, че последният превод на сума от „Бизнес БГ Груп Корект“
ЕООД е била от дата 29.05.2015 г. и няма данни за причините плащанията да са спрели.
Следва да се вземе предвид и спирането на давността по време на пандемичната обстановка
в страната и обявеното извънредно положение, свързано с нея през 2020 г., уредено в чл. 3 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, съгласно който се спира
течението на давностните срокове за периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. – два месеца и една
седмица.
При преценка дали е изтекла петгодишната погасителна давност, съдът взе предвид, че от
датата на прекратяване на производството по изпълнителното дело по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8
от ГПК на 23.01.2019 г. до датата на приключване на устните състезания на 13.11.2023 г. по
настоящото производство, съобразявайки и спирането на течението на давностните срокове по чл.3
от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, следва да се приеме, че
давността е изтекла. Съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, съдът взема предвид и фактите, настъпили
след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая това е изтичане на
периода от датата на подаване на исковата молба на 20.03.2023 г. до датата на приключване на
съдебното дирене на 13.11.2023 г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че възможността да се събере
принудително вземането до размера от 2646.41 лв. е основателно, доколкото по изпълнителното
производство е събрана по принудителен ред чрез наложен запор върху трудовото възнаграждение
на длъжника в общ размер от 585.41 лв.
Предвид изложеното, исковата молба се явява основателна в посочената част и следва да
бъде уважена до този размер, а над този размер да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход от спора и двете страни имат право на разноски. Ищецът е направил
разноски в общ размер на 629.26 лв., в това число за държавна такса 129.26 лв. и за адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лв., като съразмерно на уважената част от иска му се следва
сумата от 515.99 лв. Ответникът е поискал присъждане на разноски, като поради това, че е бил
представляван от юрисконсулт, съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв., съобразявайки липсата на фактическа и правна сложност на
производството по делото, приключването му в едно съдебно заседание в отсъствието на страните.
Съразмерно на отхвърлената част от иска на ответника му се следва сумата от 18 лв.
4
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните А. М. Д., ЕГН **********,
гр.София, ж.к. Зона Б-18, бл.10, ет. 7, ап. 37, със съдебен адрес: гр. София, ул. Петър
Парчевич № 14, партер, чрез адвокат И. ., и „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: ГР.СОФИЯ, УЛ. ЯСТРЕБЕЦ №23Б, представлявано от А. ., че ищецът А. М. Д.,
ЕГН ********** не дължи на ответника „. СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ., сумата от 2646.41 лв. (две
хиляди шестстотин четиридесет и шест лева и четиридесет и една стотинки),
представляваща суми по изпълнителен лист, издаден на 01.06.2012 г. по ч.гр.д. № 5203/2012
г. на Софийски районен съд, 82 състав, на основание чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 439, ал. 2
от ГПК, поради погасяването на възможността за принудително събиране на вземането с
изтекла петгодишна погасителна давност, като отхвърля иска над тази сума от 2646.41 лв. и
до пълния размер от 3231..48 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Ястребец” № 23Б, представлявано от А. . да заплати на А. М. Д., ЕГН **********,
гр.София, ж.к. Зона Б-18, бл.10, ет. 7, ап. 37 сумата от 515.99 лв. (петстотин и петнадесет
лева и деветдесет и девет стотинки) за разноски, съразмерно на уважената част от исковата
претенция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. М. Д., ЕГН **********, гр.София, ж.к. Зона Б-18, бл.10, ет. 7, ап. 37 да
заплати на „. СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
УЛ. „ЯСТРЕБЕЦ” № 23Б, представлявано от А. ., сума в размер на 18.00 лв. (осемнадесет
лева), на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, за разноски, съразмерно на отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5