ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 542
гр.Плевен, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в закрито съдебно заседание на десети април
две хиляди и двадесета година в състав: Председател:
Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 1367 по описа на Административен съд - Плевен за 2019
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248
от ГПК вр. чл.144 от АПК.
С Решение № 161
от 15.11.2019 г., постановено по анд
№ 308/2019 г., Районен съд – Левски е отменил наказателно постановление № 226
от 09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в
частта, с която е постановено отнемане в полза на Държавата на 1 брой лек
автомобил „Фиат Улайс“ с ***, с пазарна стойност 1200 лева, на основание чл.20
от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от Закона за горите и е потвърдил наказателното постановление в
останалата му част, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание
чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за горите е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1
от Закона за горите и на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от
ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите, предмет на нарушението – 0,5
пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на стойност 30 лв.
С Решение
№70/30.01.2020 год. по канд №1367/2019 год.Административен съд Плевен е постановил следното:
ОТМЕНЯ Решение № 161 от
15.11.2019 г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г.
на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И.
***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1, предл.седмо от Закона за
горите е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева за
нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за горите и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 226 от
09.08.2019 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в
частта, с която на И.Д.И. ***, с ЕГН **********, на основание чл.266 ал.1,
предл.седмо от Закона за горите е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лева за нарушение на чл.213, ал.1, предл.7 т.1 от Закона за
горите.
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 161 от 15.11.2019
г., постановено по анд № 308/2019 г. на Районен съд – Левски в частта, с която
е потвърдено Наказателно постановление № 226 от 09.08.2019 г. на Директора на
Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, в частта, с която на И.Д.И. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.21 от ЗАНН, във връзка с чл.273 ал.1 от ЗГ са отнети в полза на Държавата вещите,
предмет на нарушението – 0,5 пр.куб.м.акациеви дърва за огрев на стойност 30
лв..
В останалата част решението не е оспорено
и е влязло в законна сила.
Касационната инстанция е намерила за основателна претенцията на процесуалния представител на касатора
за присъждане на адвокатско възнаграждение за един адвокат в минимален размер,
съобразно Наредба №
1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Касационната инстанция е изложила следните мотиви: Видно от представеното
пълномощно и договор за правна защита и съдействие на л.5 от делото, касаторът
е упълномощил редовно адвокат Р. да го представлява по делото и
представителството е осъществено. В договора за правна защита и съдействие е
удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗА (безплатна адвокатска помощ на материално затруднени
лица). Съгласно чл. 38, ал. 2
ЗА, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение,
и съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА и осъжда другата страна да го заплати. С изменението на ЗАНН в
ДВ, бр.94/2019 год. беше предвидено, че в съдебните производства по
административнонаказателни дела страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Поради това, съдът е направил извод, че следва да осъди
ответника по делото да заплати на адвокат Р. адвокатско възнаграждение,
определено на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 36, ал. 2
от ЗА, чл.18, ал.2 и чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 300
лева за касационната инстанция .
При тези изложени мотиви, съдът е постановил
следния диспозитив по отношение на разноските: ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите-Ловеч, гр.Ловеч, ***да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ***разноски
за възнаграждение за един адвокат, представлявал И.Д.И. ***, с ЕГН ********** по канд
№1367/2019 год. на АС-Плевен.
Видно е, че в
диспозитива на постановеното решение съдът е пропуснал единствено да посочи
цифровото изражение на разноските, които е взел решение на присъди, като е
изложил мотиви затова, включително относно конкретния размер на разноските,
които следва да бъдат присъдени, а именно-сума в размер на 300 лева.
Този пропуск на
касационната инстанция е мотивирал
касатора чрез адв.Р. да депозира молба с вх.№1150/25.02.2020 год., с която е
поискала допълване на диспозитива на
постановеното решение на касационната инстанция в частта на разноските, като
посочи сумата на присъденото възнаграждение.
Молбата е изпратена за становище на РДГ-Ловеч
и на Окръжна прокуратура-Плевен. В установения срок РДГ-Ловеч е депозирала
такова с вх.№1624/16.03.2020 го., в което се изразява становище за
неоснователност на искането. Счита, че предвид частичната отмяна на решението
на РС и потвърденото с него НП, разноските от 300 лева не отговарят на
критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата-да е обоснован и
справедлив, съразмерен на извършената правна защита и съдействие и при отчитане
на несъществената правна сложност на делото. Затова счита размерът от 300 лева
за прекомерен и моли съда да бъде намален.
Касационната инстанция намира следното по
отношение искането за допълване на Решение №70/30.01.2020 год. по канд
№1367/2019 год. на Административен съд Плевен в частта на разноските :
На първо място следва да се посочи, че се
касае за пропуск на съда да посочи в диспозитива на постановеното решение
единствено размера на присъдените разноски, чийто размер е посочил в мотивите на решението, в които е
изложил мотиви и относно тяхната дължимост. В случая липсата на представен
списък на разноските не води до недопустимост на направеното искане, тъй като и
касаторът е поискал своевременно същите, и съдът се е произнесъл в мотивите на
решението относно тяхната дължимост и размер, постановил е и диспозитив относно
разноските, който единствено е непълен досежно конкретното цифрово изражение на
присъдените разноски. Искането е допустимо и като подадено в срока по чл.248,
ал.1 от ГПК-в едномесечен срок от постановяването му, тъй като решенето е
окончателно. Искането е и основателно, предвид, че непосочването на размера на
дължимите разноски в диспозитива на решението се дължи единствено на технически
пропуск.
На следващо място следва да се посочи, че
възражението за прекомерност на присъдените разноски не е направено своевременно. Макар изрично да не е записано
в закона, следва да се приеме, че срокът за изразяване на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК съответства на срока за представяне на списък с
разноските, или възражението по смисъла
на чл. 78, ал. 5 от ГПК може да бъде заявено най-късно до приключване на съдебното
дирене в съответната инстанция. Независимо от това, следва да се
посочи, че в случая размерът на възнаграждението за един адвокат е определен на основание чл. 38, ал. 2
във вр. с ал. 1, т. 2
във вр. с чл. 36, ал. 2
от ЗА, чл.18, ал.2 и чл. 7, ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Касае се за дело от административнонаказателен
характер по смисъла на чл.80, ал.1, т.1,
б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно
съдебно заседание. Съгласно чл.18, ал.2
от Наредба №1/2004 год., за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е
под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Стойността на глобата,
наложена с НП в отменената от съда част, е 50 (петдесет) лева. Според чл.7,
ал.2, т.1 от Наредбата, при интерес до 1000, възнаграждението е в фиксирано в размер
на 300 лв., в случая интересът е в размер на 50 лева, то е в рамките на до 1000
лева , поради което „справедливият и обоснован“
размер по смисъла на мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1
от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, е именно
сума в размер на 300 лева-минималното предвидено в нормата на чл.18, ал.2 от
Наредбата във връзка с чл.7, ал.2, т.1 размер, какъвто е присъден с решението
на касационната инстанция.
Ето защо и на посочените основания решението в частта на присъдените разноски
следва да се допълни, като се посочи в диспозитива на решението цифровото
изражение на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат Р. в размер на 300 лева.
Воден от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр.
чл.144 от АПК , съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение
№70/30.01.2020 год. по канд №1367/2019 год. на Административен съд Плевен,
както следва :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по
горите-Ловеч, гр.Ловеч, ***да заплати на адвокат Р.Р. ***, обл.Плевенска, ***разноски
за възнаграждение за един адвокат, представлявал И.Д.И. ***, с ЕГН ********** по канд №1367/2019
год. на АС-Плевен, в размер на 300 (триста) лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от определението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.