Р Е Ш Е Н И Е

№

 

16.01.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: АНЕЛИЯ ДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1591 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №18-3391-000026 /16.03.2018г. на НАЧАЛНИК на ВТОРО РУ – ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на И.С.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като отбелязва, че на приетата в АУАН и НП дата му се наложило да спре на *** но тъй като мястото за паркиране, обозначено със знак Д21 /което има право да ползва, в която насока е представил препис от действащо Решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-Р ГЕОРГИ СТРАНСКИ“ ЕАД – ПЛЕВЕН/, било заето – се наложило да спре встрани; отбелязва, че има свидетел на така твърдяните обстоятелства. На тази основа, моли  за отмяна на Наказателното постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на издаденото Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ 0255217 /21.02.2018г. от страна на П.Б.Г. – мл.ПИ при 02 РУ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля М.В.К., както и на нарушителя – И.С.В.. Съставен е за това, че на 21.02.2018 г. около 15:20 часа в гр.ПЛЕВЕН, **** като водач  на лек автомобил  *** с рег. № ** *, спира и паркира в зоната на пътен знак В27 - нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП. Нарушителят е възразил при съставяне на АУАН, като е посочил, че в района не е имало свободни паркоместа, в т.ч. – обозначеното с пътен знак Д21 и се е наложило да спре в близост до последния. Допълнителни възражения не са постъпили по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

 Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, съответно – преценил като неоснователни направените възражения. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на И.С.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.25 – 31 от делото/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява  допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила, поради което Съдът намира издаденото Наказателно постановление за формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите П.Б.Г. и М.В.К.. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на разпитаните по делото свидетели; между тях липсват противоречия, липсват и основания да се приеме, че показанията на някой от тях са тенденциозни или лъжовни. И двамата свидетели имат по-общи спомени за случая, но последното е понятно, предвид естеството на извършваната служебна дейност, в т.ч. - множеството еднотипни полицейски проверки. Следва да бъде подчертано, че въпреки това и двамата полицейски служители поддържат изложената в АУАН фактическа обстановка. Следователно – и при липсата на надлежно оборване на презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП – Съдът преценява приетата от актосъставителя и административнонаказващия орган фактическа обстановка за доказана по убедителен начин и няма да я преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.6 т.1 ЗДвП, „Участниците в движението: съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка…“ Видно е, че като водач на посоченото по-горе МПС, жалбоподателят не е изпълнил задължението си да съобразява своето поведение с пътните знаци, като е спрял в зоната на действие на пътен знак В27, въвеждащ забрана за паркиране и престой. Не може да бъде възприето направеното от жалбоподателя възражение, че е спрял по описания начин, тъй като не е имало свободно паркомясто в близост, в т.ч. – било е заето и мястото, обозначено с пътен знак Д21. Независимо дали така отбелязаното от жалбоподателя отговаря на истината, налага се да бъде подчертано, че въведената с пътен В27 забрана не е самоцелна и следва надлежно да бъде спазвана, тъй като обезпечава сигурността на движението като индиректно – гарантира живота и здравето на участниците в същото. В този смисъл, нарушението по чл. 6 т.1 ЗДвП е налице и Съдът приема същото за доказано по убедителен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева. Размерът на глобата не следва да бъде обсъждан, тъй като разпоредбата на чл.183 ал.2 т.1 ЗДвП предвижда абсолютно определена санкция, която е правилно отмерена. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като обществената му опасност е типична за обичайния случай на нарушение по чл. 6 т.1 ЗДвП.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №18-3391-000026 /16.03.2018г. на НАЧАЛНИК на ВТОРО РУ – ПЛЕВЕН при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на И.С.В. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.183 ал.2 т.1 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.6 т.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: