Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кюстендил, 02.11.2015г.
КЮСТЕНДИЛСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в открито съдебно заседание на първи октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА САВОВА ЧЛЕНОВЕ ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА:
СВЕТОСЛАВ ПИРОНЕВ
при участие на секретаря Г.К. , като разгледа докладваното от съдия Савова
гр.дело № 164 по описа на
КОС за 2015г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
И.К.Х. от гр.Перник обжалва решение от
05.01.2015г., постановено по гр.дело № 765/2014г.на Кюстендилския районен съд, в частта, в която съдът е определил
режим на лични контакти на въззивника Х. с детето Д.И.Х., с ЕГН ********** - всяка
първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване,
от 10.00 ч. на съботния ден до
17.00 ч. на неделния ден, както и един
месец през лятото, който месец
да не съвпада
с платения годишен отпуск на майката,
като вземането и предаването на детето да става
от и в дома на майката.
Сочат се доводи за
неправилност на решението на КРС в обжалваната част поради необоснованост, нарушение на материалния
закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила.
Като нарушени и несъобразени от първоинстанционния съд се визират чл.122, ал.2 от СК
, установяващ принцип на равноправие на двамата родители
, както и
чл.59, ал.4 СК , респ.поддържа се
и, че КРС не
е обсъдил искането за определяне на
защитна мярка по чл.59, ал.8, т.1 от СК, а именно вземането и предаването на детето да продължи
да се извършва
в присъствието на социален работник от Дирекция "Социално подпомагане" - гр.Кюстендил, както е било постановено по отношение на
определения като привременна мярка режим на лични
отношения.
Визира се необоснованост поради необсъждане на обстоятелствата по делото /изключително влошените лични отношения между родителите/, които според въззивника сочат на необходимост от определяне на
такава защитна мярка, за да
гарантира правото и на детето, и на
бащата да се познават и да
общуват помежду си.
Иска се промяна на
първоинстанционното решение
в обжалваната част, като бъде определен
по-разширен режим на лични контакти
на въззивника с дъщеря му, и за
осигуряване изпълнението на определения режим на лични
контакти да се определи защитна
мярка по чл.59, ал.8, т. I от СК, а именно вземането и предаването на детето да
става в присъствието на социален работник
от Дирекция "Социално подпомагане" -гр.Кюстендил.
Въззивна жалба е депозирала и Д.Г.Й. от гр.Кюстендил, като посоченото решение на КРС е атакувано в частта, в която е определен режим на лични контакти
на И.Х. с дъщерята на страните Д.Х. всяка първа и трета събота
и неделя с преспиване, както и един месец
през лятото.
В жалбата се сочи, че решението
в тази част е неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Като доводи за необоснованост
на изводите в атакуваното решение се визират обстоятелствата,
касаещи ниската възраст на детето
и привързаността му към майката, при
което въззивницата счита, че е невъзможно бащата да се справи
с отглеждането му в условията на оставане на
детето с преспиване, а този въпрос не
е бил обсъждан със социалните работници по време
на изслушването на доклада пред
съда, респ.въззивницата счита за неоправдано завишен престоят през лятото.Претендира за отмяна на
обжалвания съдебен акт и постановяване на решение от
въззивния съд, с което режимът на лични
контакти на бащата да е съответен
на възрастта на детето- близък или еднакъв на
режима на определените привременни мерки.
КОС приема,
че въззивните жалби изхождат от легитимирани страни в първоинстанционното производство (чрез надлежен представител), насочени са срещу първоинстанционен съдебен акт, подлежащ на
въззивна проверка, депозирани са в срок, поради което същите са допустими.
По същество, въззивният съд намира следното
от фактическа страна:
Страните са родители на
малолетното дете Д.И.Х., родена на ***г.(срвн.у-ние за раждане
– л.5 от делото на КРС).Същите не спорят относно
упражняване на родителските права , а именно – упражняването да
става от майката , при която се определя
и местоживеенето
на детето.
В хода на първоинстанционното производство
е установено чрез гласни доказателства, че ищецът и ответницата
заживяли разделени още от м.09.2013г. -Д.Й. - в гр.Кюстендил, а И.Х.
останал да живее в гр.Перник, а след раждането на детето отношенията
между страните се влошили до
степен на нетърпимост, в
т.ч.и неразбиратеството относно отглеждането на детето, както и възможността ищецът да го вижда и да
участва в отглеждането му. В представените пред КРС социални доклади е обективирано становище , че и двамата родители
имат необхидимия родителски капацитет относно отглеждането и възпитанието на детето. Имат подкрепяща среда, като в депозирания
социален доклад на ДСП-Кюстендил се сочи, че
за детето е осигурена безопасна за отглеждане среда
, с много добри условия , а в разширеното семейство на майката, състоящо
се от нейна
майка и баба по майчина линия
Д. получава необходимите грижи и внимание и самата тя е много
привързана към своята баба ; респ.от
изготвения социален доклад на ДСП-Перник
се констатира, че и бащата има
нужните качества, желание и стремеж да общува с детето
си , както и подходящи условия и среда – същият живее заедно със
своята майка, която е медицинска сестра в детско отделение, а в жилището, което е с много добри хигиенно- битови условия, за детето е обособена
отделна детска стая.
В хода на първоинстанционното производство между страните
е била постигнагната спогодба за привременни
мерки относно режима на лични
контакти на ищеца Х. с детето, одобрена
с определение от 26.05.2014г. – всяка първа и трета събота и неделя от 10ч до
12 ч , без преспиване, като вземането и предаването на детето да става от и в
дома на майката (ответницата Й.).
Поради противоречия между родителите по повод режима на
контакти с детето от страна на ДСП е била предоставена услуга на майката (
въззивницата Д.Й.)– същата е насочена
към Центъра за обществена подкрепа и за
периода от шест месеца , считано от м.01.2015г., социалните работници изразяват
становище за постигнати добри резултати относно изграден позитивен модел за
общуване и взаимодействие и осъзнаване ролята на бащата за развитие на детето ,
сочи се налично редуциране на
тревожността , в т.ч.майката е изказала намерение след навършване на две
годишна възраст детето да започне посещение на детско заведение.
В социалния доклад, представен във въззивното
производство, е посочено и, че режимът на контакти се изпълнява съгласно
определението на КРС , като при предаване на детето присъства представител на
ДСП.В тази връзка са депозирани и свидетелски показания на свид.Б.Ш. ***.Същият
присъства при предаването на детето, но сочи, че същото не е дете в риск и няма
в тази насока основание за издаване на административна заповед.Двамата родители
са насочени да ползват по местоживеене социални услуги на ЦОП (Център за
обществена подкрепа) – програми за психологическа подкрепа - за усвояване
умения за добро взаимодействие .Свидетелят посочва, че детето вече е спокойно
при предаването , свикнало е с баща си , а противоречията между страните свид.Ш.
отдава на междуличностни проблеми, които обаче
не са свързани с начина на
отглеждане на детето- за които
обстоятелства (конфликти между тях самите и въззивницата) са дали показания и
свид.Л.Г. и Х.Г.- съответно майка и сестра на въззивника Х..От показанията на
същите се установява освен това
наличието на желание и умение на бащата на малолетната Д. да контактува с нея ,
все по-доброто й адаптиране към тези срещи , но и невъзможността тези отношения
да бъдат обогатени и задълбочени предвид кратния интервал от време – около три
часа, в който бащата и дъщерята общуват .
Изразеното становище от страна на ДСП-Кюстендил в
о.с.з.на 01.10.2015г., е , че в интерес на детето е определеният режим да дава
възможност за пълноценен контакт, като по повод изпълнение на привременните
мерки родителите не създават пречки за предаване и приемане на детето.
При горната фактическа обстановка, въззивният съд намира
от правна страна следното:
Съдът счита, че следва да бъде дадена възможност за по-пълноценен контакт между детето Д. и
нейния баща , какъвто привременните мерки не осигуряват. Изминал е достатъчен
период на адаптация, като вече са видими началните промени относно снижаване нивото на емоционалната
експресия и промяна на стила на
комуникация между родителите във времето , за което сочат
становищата и докладите на социалните служби..
Към момента детето се чувства все по-сигурно, спокойно и обичано
и при
баща си, и за задълбочаване на този контакт, който е
благоприятен за развитието на
момиченцето, е необходимо време, и спокойствие, но без детето да бъде изваждано за по-продължителен
период от обичайната си среда, каквото би представлявало оставането в дома на
бащата с преспиване.- за дете на възраст , на която е Д. към момента , следва
да се преценяват възможностите за
пребиваване в среда с
постоянство на обектите и грижите и с прогнозируемост на тази среда през по-голяма част от времето. Едва при постепенния
процес на адаптация и с напредване на възрастта на детето- поне при навършени
три години- би могло да се сподели становището относно указания в обжалваното
решение стандартен режим на контакт с родителя, неупражняващ непосредствените
родителски грижи.
Същевременно, както се посочи, връзката с бащата има
данни , че вече е безпроблемна и добре възприета от детето, поради което
въззивният съд намира, че времето от три часа е крайно недостатъчно на този етап и същото следва да бъде увеличено на девет
часа – респ.от 9ч до 18ч в съботен ден – всяка първа и трета събота от месеца –
до навършване на тригодишна възраст , а след това – също всяка първа и трета
седмица от месеца - от 9 ч на съботния ден до 12ч на неделния ден – т.е.с
преспиване , както и по два дни в периода на
коледните и на новогодишните празници съобразно графика на почивните
дни.
Децата имат нужда от
режим на грижа, който да
им осигури спокойствие, сигурност, предсказуемост и постоянство на грижите за
тях, а при желание и постоянство никакви обстоятелства във времето не
биха могли да попречат на
родителите да заслужат родителството си, борейки се
за одобрението на своето дете и без да се
създава риск за манипулация
от възрастните ( в т.ч. и в т.нар.в социалните доклади ”разширени
семейства” ) .
КОС намира, че не
се налага изрично разпореждане представители на ДСП да присъстват при предаване
и приемане на детето, като естествено при нужда има начини да се осигури
изпълнение на съдебното решение – от съответните органи, в т.ч. и по реда на чл.528 от ГПК или чрез прилагане
на мерки по чл.59,ал.8 от СК , но съдът счита, че към настоящия момент
междуличностните конфликти са овладяни до степен да
не е необходима допълнителна намеса- извън страните по извълнението
- за реализиране на целения резултат с
определения режим, като при промяна на обстоятелствата това становище може да
се ревизира. Предоставените подкрепящи мерки от страна на социалните служби има
данни, че са довели до разбиране у родителите за изолиране на конкуренцията
между тях предвид правилното емоционално развитие на
детето.
С оглед обстоятелството, че се променя определеният от
КРС режим, като исканията на страните обаче не са изцяло
уважени,респ.отхвърлени, то и разноските, сторени от тях, следва да бъдат поети така, както са
направени .
Воден от изложеното,Кюстендилският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 05.01.2015г., постановено по гр.дело №
765/2014г.на Кюстендилския районен съд, В ЧАСТТА, в която съдът е определил
режим на лични контакти между бащата И.К.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, и
детето Д.И.Х., с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета събота и
неделя от месеца с преспиване, от 10.00 часа на съботния ден до 17 ч. на
неделния, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения
годишен отпуск на майката, като вземането и предаването на детето ще става от и
в дома на майката, и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични контакти между бащата И.К.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, и детето Д.И.Х.,
с ЕГН **********, както следва:
–
до навършване на тригодишна възраст на детето : всяка първа и трета събота от месеца от 9ч до 18ч ;
–
след навършване на
тригодишна възраст на детето : всяка първа и трета седмица от месеца - от
9 ч на съботния ден до 12ч на неделния ден – т.е.с преспиване , както и по два
дни в периода на коледните и на
новогодишните празници съобразно графика на почивните дни;
Вземането и
предаването на детето с оглед горното да става от и в дома на майката. Д.Г.Й.,
от гр.Кюстендил, ЕГН **********, с посочен адрес ***.
В останалата си
част решението по гр.дело № 765/2014г.на КРС е влязло в сила като необжалвано.
Настоящото решение на КОС не подлежи на обжалване
съгласно чл. 280,ал.2 от ГПК (ред.изм.ДВ бр.50/2015г.).
Председател:
Членове:1.
2.