Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
03.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Светлана Георгиева разгледа докладваното
от съдията
гр.д. № 468 по
описа на ВРС за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Р.М.Ц.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу З. „Л.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление ***, с която е предявен иск по чл.405 от КЗ за заплащане на сумата от 2918.70 лева (след увеличение
в размера по чл.214 от ГПК), представляваща дължимо застрахователно обезщетение
съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС, сключен със застрахователна
полица № 93001910001486 със срок на валидност от
05.01.2019г. до 04.01.2020г. за причинени имуществени вреди на лек автомобил „************,
изразяващи се в увреждане на предна броня и десен фар, настъпили вследствие на
ПТП, установено на 06.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за застраховка
„Каско“, Клауза-1 всички покрити рискове със застрахователна полица № 93001910001486 със срок на валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г.
за лек автомобил „************, собственост на ищеца. Застрахователната премия
била изцяло платена. Автомобилът бил паркиран в гр. Варна, ул. „Г.М. № *. На
06.10.2019г. около 09.00 часа, отивайки до автомобила, ищецът установил, че са
увредени предна броня и десен фар. Веднага уведомил застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие и бил изготвен опис по щетата. На
03.10.2019г. ищецът получил застрахователно обезщетение в размер на 220.50
лева. При проучване в няколко сервиза ищцата установила, че сумата необходима
за възстановяване на автомобила е в размер на 3421.88 лева. Твърди, че десният
фар е бил оригинален и следва да бъде подменен с оригинален такъв.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е
депозиран писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по
размер. Не се оспорва сключването на валидна застраховка „каско“ и
уведомлението за настъпило застрахователно събитие. Счита, че със сумата от
220.50 лева е изплатено изцяло дължимото застрахователно обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника оспорва иска и
поддържа отговора.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
От застрахователна полица № 93001910001486 от 04.01.2019г. се установява,
че между страните е сключен договор за застраховка „Каско” за лек автомобил
марка „************, собственост на ищцата, със срок на действие от 05.01.2019г.
до 04.01.2020г.
Общо дължимата застрахователна премия е посочена в размер
на 1563.35 лева, която е изцяло платена, видно от сметките, приложени към
полицата.
Не е спорно между страните, че ищцата е уведомила застрахователя за
настъпило застрахователно събитие – щета на паркинг, че при застрахователя е
заведена щета, изготвен е опис-заключение
за щетите – облицовка предна броня и фар десен и че застрахователят е
изплатил на ищецата застрахователно обезщетение в размер на 220.50 лева.
От заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира, като обективно и компетентно изготвено, се установява,
че механизмът на настъпване на събитието е следния: на 06.10.2018г. процесният
автомобил е бил паркиран в гр. Варна на, като собственикът е установил, че в
негово отсъствие неизвестен автомобил го е увредил. Нанесените щети са предна
броня – за боя и преден десен фар – за смяна. Налице е причинно-следствена връзка между
процесното събитие и настъпилите вреди. Общата стойност на уврежданията по
средни пазарни цени към датата на събитието, като при изчисляване на средната
пазарна цена на труда се използва цената, предлагана в сервизи, които са
сертифицирани по европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, както и в сервизи, които не са сертифицирани по
европейски сертификат за качество ISO 9001:2008, а при изчисляване на цената на резервни части е взета цена за оригинален
фар, е в размер на 3139.20 лева, от която 316.20 лева за ремонт на предна броня
и 2823 лева за ремонт на фар и подмяната му с оригинален (цена на ремонт 27
лева и цена на оригиналния фар 2796 лева). Посочените суми са прецизирани при
изслушване на вещото лице в съдебно заседание поради пропуск при изготвяне на
заключението да съобрази, че поставената задача изисква съобразяване на цени за
труд както в сертифицирани по ISO
9001:2008 сервизи, така и в несертифицирани такива. В констативната
част вещото лице е посочило освен цената за оригинален фар и средна пазарна
стойност за алтернативна част в размер на 1703 лева.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание по чл.405, ал.1
от КЗ и е процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
Съобразно правилата на чл. 154, ал.
1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, в тежест на ищеца
е да установи, наличието на валидно сключен договор за имуществена застраховка, настъпване на застрахователно
събитие по него, претърпените вреди и техния размер, както и причинно-следствената
връзка между събитието и вредите. Ответникът следва да докаже плащане на застрахователното обезщетение или
друг правопогасяващ факт.
Не са спорни между страните, а и се
установяват от доказателствата по делото обстоятелствата за сключването на
валиден договор за застраховка между тях, за наличието на уведомление от страна
на застрахования за настъпило застрахователно събитие, както и за заплащане на
обезщетение от страна на застрахователя в размер на 220.50 лева. Настъпването
на процесното ПТП само по себе си също не е спорно. От заключението на САТЕ се
установява и, че всички щети по автомобила са в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Основният
спорен между страните въпрос касае размера на
дължимото застрахователно обезщетение.
При настъпване на покрито от договора застрахователно
събитие за застрахователя възниква задължение, съгласно 405 от КЗ да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение. Обезщетението трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното
събитие (чл.386, ал.2 от КЗ). Обезщетението не може да надвишава действителната
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество съответно стойността,
необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка
(чл. 400, ал. 2 от КЗ). Последователна е
практиката на ВРК съобразно, която на застрахования се следва обезщетение в
размер на действителната/възстановителната стойност на автомобил, а не
обезщетение съобразно методиката на застрахователя.
Следователно размера на дължимото обезщетение следва
да бъде определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила. Съдът намира, че средните пазарни цени следва да
бъдат изчислени по цени за алтернативни части, а не на оригинални такива.
Предвид годините експлоатация на автомобила смяната с нови алтернативни
представлява възстановяване от същия вид и качество, доколкото увредените при 9
годишна експлоатация не са с качество на нови оригинални части. При определяне на цената на труда
следва да се вземе предвид средната цена между сертифицирани и несертифицирани
по ISO 9001:2008 сервизи. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че при
такова изчисление пазарната стойност на ремонта на предната броня е в размер на
316.20 лева, а за ремонта на фара в 27 лева. Към тази стойност следва да се
прибави стойността на фара, който следва да бъде подменен по средна пазарна
цена от алтернативни доставчици, а именно
1703 лева. В този смисъл общо дължимото застрахователно обезщетение е в размер
на 2046,20 лева.
От общия размер на застрахователното обезщетение следва да бъде приспадната
заплатеното такова в размер на 220.50 лева. Следователно дължимо на ищеца е
останало застрахователно обезщетение в размер на 1825.70 лева.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявеният иск е частично
основателен и следва да бъде уважен за сумата от 1825.70 лева и да бъде
отхвърлен за разликата над тази сума до заявения размер от 2918.70 лева.
С оглед изхода и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно с
уважената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 176.74 лева за
платена държавна такса, 200 лева за депозит за вещо лице и 738 лева за платено
адвокатско възнаграждение с ДДС. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съобразно чл.7,
ал.2, т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения минималният
хонорар в настоящия случай е в размер на 434,31 лева без ДДС/521.17 лева с ДДС.
Като се има предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и при
съобразяване, че не е задължително адвокатските хонорари да бъдат в минимален
размер, съдът намира, че заплатеното адвокатско възнаграждение не се явява
прекомерно. Следователно от общо направените разноски в размер на 1114.74 лева
съобразно с уважената част от иска ответникът следва да заплати 697.29 лева.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.М.Ц., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1825.70 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение съгласно договор за застраховка „Каско” на МПС,
сключен със застрахователна полица № 93001910001486 със срок на валидност от 05.01.2019г. до 04.01.2020г.
за причинени имуществени вреди на лек автомобил „************, изразяващи се в
увреждане на предна броня и десен фар, настъпили вследствие на ПТП, установено
на 06.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба – 17.01.2020г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над сумата от 1825.70 лева до
предявения размер от 2918.70 лева, на основание чл.405, ал.1 от КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** да заплати на Р.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 697.29 лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: