О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
08.07.2014 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на
осми юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 1158 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по молба вх. № 17482/16.06.2014 год. на Л.Б., чрез адвокат Д.А. за допълване на
определение на съда по отношение на сторените разноски. Твърди се, че същото е
своевременно направено, доколкото преди постановяване на определението за
прекратяване на производството делото е било във фаза на събиране на
доказателства с разглеждане в открито съдебно заседание. Приложен е списък за
разноски по реда на чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от
25.02.2014 год.
Ищецът - Технически университет Варна депозира
отговор по молбата, в която възразява срещу размера на определеното адвокатско
възнаграждение като прекомерно завишено.
Държавата,
представлявана от министъра на регионалното развитие чрез процесуален
представител в молба вх. № 19586/04.07.2014 год. излага, че искането за
разноски е неоснователно, доколкото ответницата е разполагала с възможност да
представи доказателства за разноски и списък по чл.80 от ГПК. Твърденията са,
че доказателство за платено адвокатско възнаграждение е представено по делото
след прекратяването му, поради което намира, че искането следва да бъде
оставено без уважение.
Съдът, след преценка на изложените от страните твърдения и възражения, е като съобрази събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството по гр.д.
№ 1158/2013 год. по описа на ВОС е прекратено с определение № 1596/31.05.2014
год. в закрито съдебно заседание като към тази дата не са представени от
ответницата списък за разноски и доказателства за размера им.
По възражението на
ответната страна по молбата:
Съгласно разпоредбите
на ГПК страните в производството имат право да претендират разноските, които са
направили в процеса като отговорността за понасянето им е обвързана преди
всичко с изхода на съдебния спор за страната. Отговорността за разноски е
обусловена и от допълнителни изисквания – съдът да бъде сезиран с искането за
присъждане на разноски, а така също искането да е подкрепено с доказателства за
действително направени разноски, както и да е представен списък по реда на
чл.80 от ГПК. Безспорно се установява, че съдът е сезиран с искане за
присъждане на разноски и към молбата са представени списък по чл.80 от ГПК и
договор за правна помощ и съдействие. Тъй като нито разпоредбата на чл.81 от ГПК, нито чл.78, ал.4 от ГПК установяват срок за предявяване на искането за
присъждане на разноски, то съдът приема, че не е налице и преклузия
по чл.133 от ГПК. В случай на прекратяване на производството в закрито съдебно
заседание, какъвто е настоящия случай правото на разноски би могло да се
реализира по реда на чл.248 от ГПК, като упражняване на правото не е поставено
в зависимост от срока за представяне на списък на разноски по реда на чл.80 от ГПК /в този смисъл определение №
438/17.07.2009 год. по ч.т.д. № 352/2009 год., I т.о. на ВКС/.
Съдът като взе предвид разпоредбата
на чл.78, ал.4 от ГПК намира, че молбата за присъждане на разноски в полза на Л.Б.
е своевременна и частично основателна поради следното:
Видно от молбата и представения към
нея списък по реда на чл.80 от ГПК, а така също и от договор за правна защита и
съдействие, че към дата – 25.02.2014 год. е платено договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 3 340 лв. Ответната страна по молбата е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Основанието по чл.78, ал.5 от ГПК се свежда до преценка
съотношението на цената за адвокатската защита и фактическата, и правна
сложност на делото. Съдът като съобрази размерът на цената на иска – 60 696 лв. /удостоверение изх. № 3521/06.07.2011 год. на Община Варна – л.56 по
делото на ВРС/, фактическата и правна сложност на делото и минималния
размер на възнаграждението за адвокатска защита определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. намира, че на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /обн., ДВ, бр. 64
от 23.07.2004 г., изм. и доп., бр. 2
от 9.01.2009 г., доп., бр. 43 от 8.06.2010 г./ същото следва да бъде определено
в размер на 2 350.88 лв, на основание чл.78, ал.4,
вр.чл.78, ал.5 от ГПК. В тази връзка съдът съобрази задължителните указания на
ВКС в т.3 от тълкувателно решение № 6/2012 год. на ОСГТК, с което е прието, че
при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради
прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан с предвиденото
в пар.2 от Наредба № 1/09.07.2004 год. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
С оглед гореизложеното съдът намира, че на основание
чл.78, ал.4 от ГПК, Технически университет Варна следва да бъде осъден да
заплати на Л.Б. сумата от 2 350.88 лв., представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 1596/31.05.2014 г. по гр.д. № 1158/2013 г. по описа на ВОС, Х състав в частта
за разноските на основание чл.248 от ГПК, като постановява:
ОСЪЖДА Технически университет
– Варна, БУЛСТАТ *********, представляван от Ректора доц. д-р инж. О.А.Ф., чрез адвокат В.Т. ДА ЗАПЛАТИ на Л.С.Б., ЕГН **********,***
сумата от 2 350.88 /две хиляди триста и петдесет лева, и осемдесет и осем стот./ лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна
жалба пред Апелативен
съд – Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: