№ 964
гр. Варна, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110203305 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на управител на санкционирания търговец против Наказателно
постановление № 03 -013464/04.03.2021 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда”- гр.Варна, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, на търговеца е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 500.00 /две хиляди и
петстотин/ лева.
В жалбата се сочи на незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление. Счита се , че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не става ясно защо е
определено дружеството като задължено лице. Изразява се позиция за неправилно
определен размер на наказанието. Сочи се, че няма законова забрана правилник и графици
да бъдат на електронно устройство, съответно и уведомяването на служителите да бъде
извършено по този начин.
В този смисъл не е извършено визираното нарушение, а би могло да се обсъжда
единствено хипотезата на чл.403а., ал.1 от КТ. Формулира се искане за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано и издадено при
1
съществено нарушение на процесуалните правила. При условията на евентуалност моли да
бъде отменено НП, тъй като е налице маловажен случай на административно нарушение или
да бъде изменено НП, като се намали наложеното наказание.
В с.з. жалбата се поддържа от процесуален представител.
Представител на въззиваемата страна – ю.к.Б.Н. излага доводи за неоснователност на
жалбата и моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
През месец май 2020 год. служители на ДИТ – Варна, извършили проверка по спазване
на трудовото законодателство от страна на „Навитас енд Ко“ ЕООД, ЕИК ********* за
което дружество работели наети по трудов договор лица. Съставен бил протокол
ПР2012444/29.05.2020 год. На работодателя били дадени предписания, като съобразно - т.5
от същите работодателя следвало да държи на разположение на контролните органи
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на
работното време. Срокът за изпълнение на това предписание бил до 15.06.2020 год.
Впоследствие, при последваща проверка през месец януари 2021 год., отново от
служители на ДИТ – Варна, сред които св. М. и св. Г., било установено, че това предписание
не е изпълнено.
На 18.02.2021 год. бил съставен срещу дружеството акт за установяване на
административно нарушение. В съдържанието на акта били посочени даденото предписание
и неговото неизпълнение. За дата на извършване на нарушението била определена датата на
последващата проверка – 08.01.2021 год. Акта бил връчен на дружеството / видно от
приложеното известие за доставяне с дата – 23.02.2021 г./.
В срока по чл.44 от ЗАНН възражения не били депозирани по административно
наказателната преписка.
На 04.03.2021 год. административно наказващия орган финализирал административно
наказателната преписка, издавайки обжалваното НП № 03-013464/04.03.2021 год., с което
наложил административно наказание от вида „имуществена санкция“ над минимално
предвидения размер.
2
Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –
писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на
съдебното следствие: копие от протокол за извършена проверка ПР2012444/29.05.2020 г.;
протокол №ПР2100740/29.01.2021 г. ; идентификационна карта и други.
При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са
издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН :
Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок
от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; спазен е
тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е било издадено в
рамките на предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване
на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като са
събрали безспорни доказателства за извършеното нарушение, установявайки
неизпълнението на предписанието. По АНП са събрани доказателства в подкрепа на
твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт
за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото
нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната
правна квалификация по КТ.
Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното
постановление, съдът намери същите за неоснователни предвид на следното :
В жалбата се счита, че е нарушен чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не става ясно защо е
определено дружеството като задължено лице.
Разпоредбата на чл.415 ал.1 от КТ ангажира отговорността на лице, което не изпълни
задължително предписание на контролен орган за спазване на трудовото законодателство,
т.е. административно наказателно отговорното лице е адресата на дадените задължителни
предписания.
В настоящия казус, видно от протокол ПР2012444/29.05.2020 год., задължителни
предписания са дадени на дружеството – работодател и в този смисъл правилно е било
3
определено отговорното лице.
Сочи се, че не е извършено визираното нарушение, а би могло да се обсъжда
единствено хипотезата на чл.403а., ал.1 от КТ.
Доколкото задължителното предписание е било работодателя да държи на
разположение на контролните органи поименни графици за работа за периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време и не е била насрочвана последваща
проверка със самото предписание, задължението на дружеството е да държи графиците на
разположение до осъществяването на контрол.
По същество се изразява позиция, че не е определена дата на нарушението, тъй като за
дата е посочена датата на проверката.
Съдът намери, че правилно в обстоятелствената част на НП е визирана дата на
нарушението , като е конкретизирана последната възможна дата на законосъобразно
поведение – 15.06.2020 год., след изтичането на която се осъществява състав на продължено
нарушение. Нарушението е прекъснато с установяването му на 08.01.2021 год. – датата на
извършената проверка.
В случая обаче АНО е наложил завишена „имуществена санкция“ от 2 500.00 / две
хиляди и петстотин/ лева, без да изтъкне конкретни съображения за това. Точно обратното,
в НП изрично се сочи, че нарушението не се характеризира с по-висока степен на
обществена опасност. Не се установява и да са произтекли вреди от деянието. В тази връзка,
мълчанието на АНО по отношение мотивите му за завишения размер на административното
наказание не следва да бъде тълкувано във вреда на нарушителя и НП следва да бъде
изменено в тази част и размерът на имуществената санкция да бъде намален от 2 500.00
лева на законоустановения минимум от 1 500.00 лева, като напълно съответен на тежестта
на нарушението. Адекватно на тежестта на извършеното административно нарушение се
явява наказанието в минималния размер, предвиден в чл.415 ал.1 от КТ и в този смисъл са
налице основания за изменяне на наказателното постановление.
С оглед този извод искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е
неоснователно. Респ. основателно се явява искането на ответната по жалбата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е. от Наредбата за
заплащането на правната помощ, се дължи юрисконсултско възнаграждение . В случая
4
възнаграждение от 40 лв. съдът намира за справедлив размер, с оглед фактическата и правна
сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-013464/04.03.2021 год., издадено от
Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, на „Навитас енд Ко“ ЕООД, с
ЕИК ********* , в ЧАСТТА за размера на „имуществената санкция“, като вместо
„имуществена санкция“ от 2 500.00 /две хиляди и петстотин/ лева, ОПРЕДЕЛЯ
„имуществена санкция“ в размер на 1500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Навитас енд Ко“ ЕООД, с ЕИК ********* представлявано К. Д. К.,
ЕГН **********, управител, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,
сумата от 40.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5