РЕШЕНИЕ
№ 1464
гр. София, 16.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100505635 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, срещу
отказ за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №
20228600400333 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие – СГС,
обективиран в съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г. Твърди, че е
длъжник по изп. дело № 20228600400333 по описа на ЧСИ
В.М., образувано въз основа на изпълнителен лист № 16/31.03.2022 г.,
издаден от ОС – Стара Загора, на основание влязло в сила решение №
5/11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1432/21 г. по описа на ОС – Стара
Загора. Посочва, че на 21.04.2022 г. дружеството е получило покана за
доброволно изпълнение, а на 27.04.2022 г. е подало възражение до ЧСИ, с
което го уведомява, че е платило в цялост сумите, за които е издаден
изпълнителния лист, преди датата на издаването му и преди образуване на
изпълнителното дело, респ. е направено искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочва,
че на 13.05.2022 г. дружеството е получило съобщение с вх. №
1878/13.05.2022 г. от ЧСИ В.М., с което възражението е оставено без
1
уважение. Твърди, че отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство е неправилен и необоснован. Поддържа, че на основание
решение № 260528/07.06.2021 г., постановено по гр. д. № 1586/20 г. по описа
на РС – Стара Загора, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е изплатило на Х.М.Б. на
01.07.2021 г. сумата в общ размер от 3563,50 лв., от които – 3000 лв. –
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2020 г. до 01.07.2021 г. /датата на
плащането/, както и сумата от 328,50 лв. – разноски по делото. Твърди, че с
уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. взискателят е бил уведомен за факта
на плащане на сумата от 3563,50 лв., като е било направено и изрично
изявление за прихващане от застрахователя с вземането му за сумата от
100,00 лв. – присъдени съдебни разноски в полза на дружеството. Посочва, че
същевременно дружеството е депозирало въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение за присъдената разлика над изплатените суми.
Твърди, че преди издаване на изпълнителния лист е изплатил на Х.Б. сумата в
общ размер от 9441,76 лв., от които – 8000 лв. – главница, 1266,74 лв. –
законна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2021 г. и 275,02 лв. –
законна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 14.01.2022 г. Посочва, че същата
е формирана, след като от сумата в общ размер от 9541,76 лв. е приспадната
сумата от 100 лв., след направено прихващане, за което Х.Б. е била уведомена
с уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени отказа на ЧСИ В.М. да прекрати изпълнителното
производство по изп. дело № 20228600400333 като незаконосъобразен, и да
даде задължителни указания на съдебния изпълнител да го прекрати, както и
да постанови спиране на изпълнението по изпълнителното дело на основание
чл. 438 ГПК. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – взискателят Х.М.Б. не е подала възражение в
срока по чл. 436, ал. 3 ГПК.
ЧСИ В.М. е изложила мотиви на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които
поддържа становището, че жалбата е неоснователна. Посочва, че не са налице
безспорни доказателства за пълното погасяване на дълга преди образуване на
изпълнителното производство, поради което не е налице основание за
прекратяване на изпълнителното дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид изложените в
2
жалбата доводи, мотивите на съдебния изпълнител и материалите,
съдържащи се в изпълнителното дело, намира за установено от фактическа
страна следното:
Изпълнително дело № 20228600400333 по описа на ЧСИ В.М. е
образувано на 12.04.2022 г. въз основа на изпълнителен лист №
16/31.03.2022 г., издаден от ОС – Стара Загора, на основание влязло в сила
решение № 5/11.01.2022 г., постановено по в. т. д. № 1432/21 г. по описа на
ОС – Стара Загора.
Видно от изпълнителен лист № 16/31.03.2022 г., издаден от ОС – Стара
Загора, на основание влязло в сила решение № 5/11.01.2022 г., постановено по
в. т. д. № 1432/21 г. по описа на ОС – Стара Загора, ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е
осъдено да заплати на Х.М.Б. сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на траматични
увреждания – черепномозъчна травма, изразяваща се в контузия на главата,
разкъсноконтузна рана на челото и лекостепенно мозъчно сътресение,
контузии на гръдния кош, корема и крайниците, като контузиите са
причинили временно разстройство, неопасно за живота, и представляват леки
телесни повреди, причинени на ищцата при ПТП, настъпило на 11.10.2019 г.
около 00,55 ч. в с. Дълбоки, община Стара Загора, ул. С.З., предизвикано от
водача на застрахования при ответника със застраховка „Гражданска
отговорност“ лек автомобил „Фолксаваген Пасат“, с рег. № *******, който
челно е блъснал правомерно движещ се лек автомобил „Опел Астра“, с рег. №
*******, в който ищцата е бил пътник на предна дясна седалка, ведно със
законната лихва от 10.12.2019 г. – датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция от увреденото лице до окончателното изплащане
на сумата.
На 21.04.2022 г. на длъжника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е връчена покана за
доброволно изпълнение. В нея е посочено, че общото задължение по
изпълнителното дело към 13.04.2022 г. е в размер на 488,89 лв., което е
формирано от 3,29 лв. – неолихвяема сума, 134,65 лв. – главница, 110,40 лв. –
разноски по изпълнителното дело, такса по т. 26 от ТТР по ЗЧСИ с вкл. ДДС
в размер на 40,55 лв. в полза на ЧСИ В.М. и адвокатско възнаграждение в
размер на 200 лв.
С възражение с вх. № 20412/27.04.2022 г. ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД е
3
поискало от ЧСИ В.М. да бъде прекратено изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като дружеството е изплатило преди издаването
на изпълнителния лист вземането. Във възражението е посочено, че на
01.07.2021 г. е платена сумата от 3563,50 лв., а на 14.01.2022 г. – сумата от
5878,26 лв.
Към възражението е представено уведомление с изх. № 3424/08.07.2021
г. от ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД до Х.М.Б. за прихващане на сумата от 100 лв.,
представляваща разноски, присъдени в полза на застрахователя съгласно
решение № 260528/07.06.2021 г. по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС – Стара
Загора.
От платежно нареждане от 01.07.2021 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД е превел по банков път на Х.М.Б. на 01.07.2021 г. сумата от 3563,50 лв.
с посочено основание за плащане – „решение по гр. д. № 1586/20 г. на РС –
Стара Загора“.
От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД е превел по банков път на Х.М.Б. на 14.01.2022 г. сумата от 5878,26 лв.
с посочено основание за плащане – „решение по в. гр. д. № 1432/21 г. на ОС –
Стара Загора“.
От платежно нареждане от 01.07.2021 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД е превел по банков път на РС – Стара Загора на 01.07.2021 г. сумата от
225,00 лв., с посочено основание за плащане – „държавна такса и разноски по
гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.
От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД е превел по банков път на РС – Стара Загора на 14.01.2022 г. сумата от
375,00 лв., с посочено основание за плащане – „държавна такса и разноски по
гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.
От платежно нареждане от 14.01.2022 г. се установява, че ЗАД „Д.Б.Ж.И
З.“ АД е превел по банков път на адв. П.К. на 14.01.2022 г. сумата от 1594,53
лв., с посочено основание за плащане – „адвокатско възнаграждение по гр. д.
№ 1586/20 г. на РС – Стара Загора“.
На 03.05.2022 г. е постъпило становище от взискателя Х.Б. с вх. №
21174/03.05.2022 г., в което е посочен, че възражението от длъжника по изп.
дело № 333/22 г. следва да бъде оставено без уважение.
Със съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г. ЧСИ В.М. е оставила без
4
уважение възражението с вх. № 20412/27.04.2022 г. по изп. дело № 333/22 г.
На 12.05.2022 г. след изтичане на срока за доброволно изпълнение е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „У.К.Б.“ АД.
Съгласно сметка за размера на дълга на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД по изп.
дело № 333/22 г. към 12.05.2022 г. същият е 538,40 лв.
На 25.05.2022 г. по сметка на ЧСИ В.М. е постъпила сумата от 538,92 лв.
от длъжника ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, с която изцяло е погасен дълга по изп.
дело № 333/22 г.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
намира от правна страна следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна, като е насочена срещу отказ на
съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение, който отказ
попада в обхвата на подлежащите на обжалване действия от длъжника
съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съображенията за това
са следните:
Предмет на обжалване е отказът на ЧСИ В.М., обективиран в съобщение с
изх. № 32339/03.05.2022 г., с което ЧСИ е оставил без уважение възражението
с вх. № 20412/27.04.2022 г. от длъжника по изп. дело № 333/22 г. за
прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК изпълнителното производство се
прекратява с постановление, когато длъжникът представи разписка от
взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
платена или внесена от взискателя преди образуване на изпълнителното
производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на
взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че
разписката не е издадена от него, в противен случай, тя се приема за
истинска.
За да откаже да прекрати изпълнителното производство на основание чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК ЧСИ В.М. е приела, че не са налице безспорни
доказателства за пълното погасяване на дълга преди образуване на
5
производството.
По делото не се спори между страните, а и от писмените доказателства,
находящи се в изпълнителното дело, се установява, че на 01.07.2021 г.
длъжникът е превел в полза на кредитора сумата от 3563,50 лв.; на 14.01.2022
г. длъжникът е превел в полза на кредитора сумата от 5878,26 лв.; на
14.01.2022 г. длъжникът е превел в полза на адв. П.К. сумата от 1594,53 лв. за
адвокатско възнаграждение.
С уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. длъжникът е посочил, че с
банковия превод от 01.07.2021 г. погасява сумата от 3000 лв. – главница,
сумата от 328,50 лв. – разноски по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара Загора и
сумата от 335 лв. – законна лихва. В уведомлението е посочено, че е
извършено и прихващане на сумата от 100 лв. – разноски, присъдени в полза
на длъжника съгласно решението по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС –
Стара Загора.
С уведомление с изх. № 279/14.01.2022 г. длъжникът е посочил, че с
банковия превод от 14.01.2022 г. погасява сумата от 5000 лв. – остатъчна
главница и 878,26 лв. – остатък от законна лихва.
С Тълкувателно решение № 3/27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/17 г. на
ОСГТК на ВКС е прието задължително тълкуване относно частично
изпълнение на парично задължение и реда за погасяването им. Съгласно
тълкуването на нормата на чл. 76 ЗЗД редът за погасяване на парично
задължения се определя по уговорено общо съгласие на длъжника и
кредитора. Ако такова общо съгласие липсва, се прилага поредността,
предвидена в чл. 76, ал. 1 и 2 ЗЗД. Когато длъжникът предложи изпълнение и
това частично изпълнение е различно от договореното или определеното в
закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора, нормите на чл.
76 ЗЗД не се прилагат. Прието е, че за погасяване на парични задължения се
прилага правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като задължението се състои от
главница и лихва, като под лихва следва да се има предвид и парично
задължение на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, дължимо по силата на закона при
неизпълнение на главно задължение на падежа му.
Разяснено е, че при предложено от длъжника изпълнение със забава на
лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и
главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но
6
този избор не е обвързващ за кредитора. Кредиторът може да приеме така
предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма
интерес от частично плащане или да извърши погасяването по реда на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако
неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението.
В случая, от данните по изпълнителното дело се установява, че към
датата на първото плащане от длъжника – 01.07.2021 г. – дългът на длъжника
се формира от следните суми: 8000 лв. – главница; законна лихва върху
главницата за периода от 27.05.2020 г. до 01.07.2021 г. в размер на 891,11 лв.
и адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.К. – 876 лв.
С платежно нареждане от 01.07.2021 г. длъжникът ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД
е превел по банков път на кредитора Х.М.Б. на 01.07.2021 г. сумата от 3563,50
лв. с посочено основание за плащане – „решение по гр. д. № 1586/20 г. на РС –
Стара Загора“, а с уведомление с изх. № 3424/08.07.2021 г. длъжникът е
посочил, че с банковия превод от 01.07.2021 г. погасява сумата от 3000 лв. –
главница, сумата от 328,50 лв. – разноски по гр. д. № 1586/20 г. на РС – Стара
Загора и сумата от 335 лв. – законна лихва. В уведомлението е посочил, че е
извършено и прихващане на сумата от 100 лв. – разноски, присъдени в полза
на длъжника съгласно решението по гр. д. № 1586/20 г. по описа на РС –
Стара Загора.
На следващо място, по делото се установява, че на 14.01.2022 г. е
извършено второ плащане от длъжника в полза на кредитора на остатъка от
дълга, който се формира от 5000 лв. – остатък от главницата и от законна
лихва в размер на 878,26 лв. На 14.01.2022 г. длъжникът е превел в полза на
адв. П.К. и сумата от 1594,53 лв. за адвокатско възнаграждение /преведената
сума от 328,50 лв. – адвокатско възнаграждение в първоинстанционното
производство е приспадната като заплатена законна лихва с оглед на това, че
адвокатското възнаграждение е присъдено в полза на адв. П.К. на основание
чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 ЗА/. А с уведомление с изх. № 279/14.01.2022 г.
длъжникът е посочил, че с банковия превод от 14.01.2022 г. е погасил сумата
от 5000 лв. – остатъчна главница и 878,26 лв. – остатък от законната лихва.
В приложение на даденото с т. 1 от Тълкувателно решение №
3/27.03.2017 г. по тълк. дело № 3/17 г. на ОСГТК на ВКС задължително
тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и реда за
7
погасяването им, следва да се посочи, че ако не се установи наличието на
съгласие на страните за реда за погасяване, но има предложено изпълнение на
частично задължение и то е прието е кредитора като са погасени
задълженията в определена поредност, то тогава не се прилагат правилата на
чл. 76 ЗЗД.
В случая, след извършване от длъжника на първото частично плащане,
по делото няма данни кредиторът да е отказал да приеме така предложеното
от длъжника изпълнение на част от дълга /съгласно уведомление с изх. №
3424/08.07.2021 г./, поради което нормите на чл. 76 ЗЗД не следва да се
прилагат. След извършване на второто плащане на остатъка от дълга, също
няма данни по делото кредиторът да е отказал да приеме така предложеното
от длъжника изпълнение на остатъка от дълга /съгласно уведомление с изх. №
279/14.01.2022 г./, поради което нормите на чл. 76 ЗЗД не следва да се
прилагат.
Предвид изложеното по – горе, съдът приема, че преди издаването на
процесния изпълнителен лист N 16/30.03.2022 г., въз основа на който е било
образувано изпълнителното дело, длъжникът е бил заплатил в полза на
кредитора сумата в общ размер от 9441,76 лв., от които – 8000 лв. – главница,
1266,74 лв. – законна лихва за периода от 10.12.2019 г. до 01.07.2021 г. и
275,02 лв. – законна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 14.01.2022 г. Следва
да се посочи, че от общо дължимата сума в размер на 9541,76 лв. правилно е
била приспадната сумата от 100 лв. /разноски, присъдени в полза на
длъжника/ с оглед изявлението за прихващане, обективирано в уведомление с
изх. № 3424/08.07.2021 г. до кредитора.
Ето защо, към момента на образуване на изпълнителното производство
/12.04.2022 г./ не е съществувал непогасен остатък от задължението на ЗАД
„Д.Б.Ж.И З.“ АД към Х.Б. по процесния изпълнителен лист. Следователно
отказът на ЧСИ В.М. да прекрати изпълнителното производство по изп. дело
№ 20228600400333, обективиран в съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г.,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК е незаконосъобразен и следва да се
отмени, като делото следва да се върне на ЧСИ с указания изпълнителното
производство да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 25,00 лв.,
8
представляваща разноски за държавна такса по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ отказа за прекратяване на изпълнителното производство по
изп. дело № 20228600400333 по описа на ЧСИ В.М. с район на действие –
СГС и с рег. № 860, на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, обективиран в
съобщение с изх. № 32339/03.05.2022 г.
ВРЪЩА делото на ЧСИ В.М. с район на действие – СГС за издаване на
постановление за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Х.М.Б., ЕГН: **********, с адрес: с. Б., община Раднево, да
заплати на ЗАД „Д.Б.Ж.И З.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 25,00 лв., представляваща разноски за държавна такса по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9