Р Е Ш Е Н И Е
№ 260524/19.4.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА Н.
с участието на секретаря Елена Пеева, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 4665 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Ж.С.Д. срещу
Наказателно постановление № 20-0442-000746 от 05.10.2020 г., издадено от
началник сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на въззивната страна на основание чл. 174, ал. 1, т. 3 ЗДвП са
й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по чл. 5, ал. 3,
т. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят
излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление поради
допуснато нарушение на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление.
В
проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката адв. П.Д. ***
излага допълнителни доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление. Поддържа искането за отмяна на наказателното постановление.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Варна, редовно призована, не изпраща представител в проведеното открито съдебно
заседание. В представени по делото писмени бележки процесуалният представител
на въззиваемата страна юрисконсулт К.Л. - А.изразява
становище за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 29.08.2020 г. около 23,48 часа жалбоподателката
Ж.С.Д. управлявала лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег.
№ В 5866 НТ в гр. Варна, на път 1-9 в посока гр. Бургас на разклона за местност
Кантара (Стария път за гр. Бургас).
По същото време и на същото
място имало екип от полицейски служители, измежду които и св. Ф.В.П. (мл. автоконтрольор в 04 РУ – Варна). Контролните органи спрели
управлявания от жалбоподателката автомобил. При
проверката се усъмнили, че водачката на автомобила е употребила алкохол, след
което при проведения разговор тя споделила, че е употребила малко количество
алкохол. Жалбоподателката била изпробвана с Алкотест Дрегер 7510 ADRM – 0233,
проба номер 02924, при която била отчетена концентрация на алкохол в кръвта
1,08 промила. На жалбоподателката бил издаден талон
за медицинско изследване, като в срока за явяване се явила в МБАЛ „Св. Анна –
Варна“, където дала кръв за провеждането на изследване за концентрацията на
алкохол в кръвта й.
За направеното изследване
бил изготвен протокол за химическа експертиза, съгласно който в изпратената за
изследване проба кръв се е доказал етилов алкохол в количество 0,84 промила.
На 30.08.2020 г. св. Ф.В.П.
съставил срещу жалбоподателката акт за установяване
на административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 ЗДвП. При връчването
на АУАН жалбоподателката не направила възражения.
В законоустановения
срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не постъпили писмени възражения срещу
съставения АУАН.
На 05.10.2020 г. началник
сектор към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, приемайки идентична фактическа обстановка,
като тази, която е изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
В седемдневен срок от
връчване на издаденото наказателно постановление жалбоподателката
подала въззивна жалба срещу него и поискала на
основание чл. 27, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози извършване на повторно изследване на дадената от нея кръвна
проба.
В хода на съдебното
следствие е назначена съдебно-химическа експертиза на дадената контролна проба
кръв от жалбоподателката, съгласно заключението на
която в изпратената за изследване проба кръв, взета от Ж.С.Д. се доказва
наличие на етилов алкохол в количество 0,53 промила.
По доказателствата:
Гореизложената
фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на събраните по
делото гласни доказателствени средства - показанията на св. Ф.В.П.; писмени
доказателства и доказателствени средства: АУАН; талон за изследване; протокол
за химическа експертиза № 850/31.08.2020 г. на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД;
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози; справка за нарушител/водач;
заповед на министъра на вътрешните работи, както и заключение на
съдебно-химическа експертиза.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. Ф.В.П. като обективни и достоверни,
доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични
са, а освен това съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Заключението
на вещото лице д-р М.И.Н. по изготвената съдебно-химическа експертиза следва да
бъде кредитирано като пълно, ясно и обосновано. Действително вещото лице
заявява, че изследването на пробите кръв след третия месец компрометират
резултата поради протичащите физични и биохимични процеси, но доколкото по
делото жалбоподателката е направила в срок искане за
повторно изследване съдът намира, че трябва да приеме по-благоприятния за нея
резултат. Административнонаказателната отговорност не
трябва да почива на предположения, поради което не би могло да се формира
несъмнен извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателката
на процесната дата е била над 0,8 промила. Доколкото
обаче и трите изследвания (първото - с Алкотест Дрегер, второто - по реда на Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози и третото - при извършване на назначената
в хода на съдебното следствие съдебно-химична експертиза) показват наличие на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, съдът приема, че жалбоподателката
е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и
по-конкретно 0,53 промила, какъвто е резултатът от последното химично
изследване на дадената контролна проба кръв.
Съдът
кредитира частично представеното по делото писмено доказателствено
средство - АУАН, като достоверно и допринасящо за разкриване на обективната
истина по делото, тъй като съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП същият се ползва с презумптивна доказателствена
сила, т.е. удостоверените от контролните органи обстоятелства се считат за
установени до доказване на противното. Доколкото по делото е налице
съдебно-химическа експертиза, която опровергава констатациите на актосъставителя относно концентрацията на алкохол в кръвта
на жалбоподателката към процесната
дата, в тази част същият не следва да служи на съда за формиране на фактически
изводи.
Посочените
по-горе писмени доказателства следва да бъдат оценени като достоверни и
допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по
отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на
тях, свидетелските показания и експертното заключение съдът изгради своите
фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен
от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите
реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.
При
анализа на приложимата нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното
деяние на нарушението по чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП се осъществява чрез действие –
управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или
след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
От
събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката
е управлявала МПС с концентрация на алкохол в кръвта от 0,53 промила,
следователно е осъществила от обективна страна състава на нарушението по чл. 5,
ал. 3, т. 1 ЗДвП.
Предвид
формалния характер на нарушението (липсата на съставомерен
резултат) деянието може да бъде извършено само при пряк умисъл, какъвто в
случая е налице. Жалбоподателката е управлявала
моторното превозно средство с ясното съзнание, че преди това е употребила
алкохол, поради което съдът прие, че деянието е извършено при пряк умисъл.
По вида и размера на наказанието:
Наказващият орган е приложил
санкционната разпоредба на чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, която предвижда наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца и наказание „глоба“ в
размер 1000 лв. за водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
С оглед приетата от съда
концентрация на алкохол в кръвта приложима се явява санкционната норма на чл.
174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който
управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с
концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо
изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на
хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв.
На основание чл. 337, ал. 1,
т. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът е задължен да
постанови съдебен акт по фактически извършеното нарушение, когато се налага
приложение на закон за по-леко, същото или еднакво наказуемо нарушение, и като
преквалифицира извършеното нарушение, да измени НП - чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
включително да приложи правилната санкционна норма. В този смисъл е Решение от
01.07.2020 г., постановено по к. адм. д. № 632 по
описа за 2020 година.
В настоящия случай
нарушението по чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е по-леко наказуемо. Следователно
наказателното постановление следва да бъде изменено, като съдът приложи закон
за по-леко наказуемо нарушение, а именно санкционната норма на чл. 174, ал. 1,
т. 1 ЗДвП и се намалят размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“
– от 12 месеца на 6 месеца, и размера на наказанието „глоба“ – от 1000 лв. на
500 лв.
Мотивиран от
горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Наказателно
постановление № 20-0442-000746 от 05.10.2020 г., издадено от началник сектор
към ОДМВР – Варна, 04 РУ - Варна, с което на Ж.С.Д. на основание чл. 174, ал.
1, т. 2 ЗДвП са й наложени административни наказания „глоба“ в размер на 1000
лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение по
чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, като ПРИЛАГА
закон за по-леко наказуемо нарушение - санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т.
1 ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ от 12
(дванадесет) месеца на 6 (шест) месеца и размера на наложеното административно
наказание „глоба“ от 1000 (хиляда) лева на 500 (петстотин) лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: