№ 17595
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20231110123802 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявени от Я. И. Б. против
„*************** ЕАД искове, които съобразно подадената уточнителна молба са: по
чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 188, т. 3 КТ - за отмяна на дисциплинарно наказание
„уволнение”, наложено със Заповед № РД-11-162/21.03.2023 г.; по чл. 344, ал. 1, т. 2
КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на
специален тежкотоварен автомобил той и работник пъддр. Пътища“ ; по чл. 344, ал.
1, т. 3 вр. чл.225, ал.1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на 16 647 лв. за
оставане без работа за периода от 22.03.2023г. до 22.09.2023 г. От името на ищеца Я. Б.
се оспорва да е извършил нарушението, за което е наказан – установеното количество
алкохол от 0,35 промила не е употребено на работното място, а на семейно тържество
предходната вечер, като не е довело до състояние, при което да не може да изпълнява
трудовите си задължения, както и не представлява престъление или административно
нарушение. Оспорва техническото средство, с което е установено посоченото
количество алкохол, да представява одобрен тип, да е преминало нужната периодична
проверка, както и оспорва лицето, взело пробата, да може да работи с този уред. Счита
издадената заповед за уволнение за немотивирана; резултатът не е бил потвърден с
кръвна проба; не е налице противоправност, съответно вина, за да е изпълнен
фактическият състав на дисцилинарното нарушение; наказанието е несъответно тежко
на твърдяното нарушение.
От страна на ответника „*************** ЕАД се поддържа, че наказанието е
законосъобразно наложено и за посоченото в заповедта нарушение. Твърди, че
проверката за алкохол е била извършена на всички служители.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че до неговото уволнение със Заповед № РД-11-162/21.03.2023 г.
ищецът е заемал длъжността „шофьор на специален тежкотоварен автомобил той и
работник пъддр. Пътища“ при ответника „*************** ЕАД.
1
Видно от неоспореното съдържание на заповедта, дисциплинарното наказание
„уволнение” е наложено на основание чл. поради следното:
Със заповед на изпълнителния директор е разпоредено извършването на
проверка за употреба на аклохол на служителите. …Извършена е проверка с
техническо средство – анализатор на алкохол с посочен номер. При извършената на
22.02.23 г. в 11.37 часа проверкав АБП „Елешница“ е установено, че Я. Б. е бил с
наличие на алкохол в организма 0,35 промила.Посочено е, че служителят е нарушил
своето задължение по чл. 126, ал. 2, т. 2 и т. 6 КТ /“да се явява на работа в състояние,
което му позволява да изпълнява възложените задачи и да не употребява през
работното време алкохол или друго упойващо вещество“/, както и че според т. 6.2 от
Длъжностната характеристика служителят носи отговорност при неспазване на
здравословните и безопасни условия на труд.
Съдът намира, че уволнението е незаконосъобразно наложено.
Съгласно чл. 186 КТ, нарушението на трудовата дисциплина представлява
виновното неизпълнение на трудовите задължения. Общата презумпцията за вина по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД е приложима само ако бъде доказана противоправност.
Противоправността следва от установени нормативни или ненормативни правила,
които не са спазени или са нарушени.
В случая от страна на ответника се твърди установено наличие на алкохол в
организма 0,35 промила, като цитираните в заповедта на работодателя разпоредби на
чл. 126, ал. 2, т. 2 и т. 6 КТ /“да се явява на работа в състояние, което му позволява да
изпълнява възложените задачи и да не употребява през работното време алкохол или
друго упойващо вещество“/, както и т. 6.2 от Длъжностната характеристика
служителят носи отговорност при неспазване на здравословните и безопасни
условия на труд по същество представляват правилата за работа, които служителят е
нарушил и чрез които е проявил вина, съответно следва да се счита, че фактът на
установено в неговия организъм количество алкохол в организма от 0,35 промила само
по себе си представлява дисциплинарно нарушение.
От страна на работодателя не се поддържа, че ищецът е употребил алкохол
през време на работа, а се счита, че самото обстоятелство на наличие на алкохол в
организма на ищеца означава, че служителят не е бил в състояние, което му позволява
да изпълнява възложените задачи по смисъла на чл. 126, ал. 2, т. 2 и т. 6 КТ.
Действително, според съдебната практика хипотезата на „състояние, което не
позволява да изпълнява възложените задачи“ е изпълнена не само когато служителят
е във видимо от външна страна състояние (видимо състояние на сериозно алкохолно
опиянение), което очевидно не му позволява да работи, а хипотезата „състояние,
което не позволява да изпълнява възложените задачи“ е налице също когато
служителят изпълнява работа, която изисква повишено внимание или е източник на
висок риск, както е при работата на шофьорите, служителят видимо е в подходящо
състояние за работа, но при изследване се установява алкохол или друго забранено
вещество.
Както се посочи обаче по-горе, дисциплинарно нарушение е само виновното
неизпълнение на трудови задължения и поради това в случая дисциплинарна
отговорност на служителя, макар и с работа по трудов договор като шофьор, за
установено през време на работа 0,35 промила алкохол в организма, е допустимо да
2
бъде приложена само при противоправност на така установеното състояние. За да е
налице противоправност, общественото мнение/убеждение, че не е правилно да има в
организма си следи от употреба на алкохол служител, чиято работа е като шофьор, не е
достатъчно от правна страна.
В издадената Заповед за уволнение ответникът-работодател се позовава на т.
6.2 от Длъжностната характеристика, но тази клауза единствено предвижда, че
служителят носи отговорност при неспазване на здравословните и безопасни условия
на труд. Ответникът не представя доказателства за установени правила за
здравословните и безопасни условия на труд на работното място на ищеца, съответно
не установява, че неговите служителя шофьори е забранено да се явяват на работа с
алкохол в кръвта с определена концентрация или пък да е забранено да употребяват
алкохол вечерта преди работния ден или друго определимо като мярка на поведение
правило за неговите служители шофьори. Още по-малко се установява служителите, в
това число и ищецът предварително да са били запознати с такова правило за
безопасност.
По тези съображения – тъй като ответникът-работодател не твърди ищецът да е
бил във видимо състояние на сериозно алкохолно опиянение, нито установява
предварително установено правило за поведение, според което на неговите служители
шофьори да е забранено да се явяват на работа със следи от употреба на алкохол в
организма (с което правило служителите шофьори да са били предварително
запознати), съдът намира, че няма допуснато от ищеца нарушение на трудовата
дисциплина с оглед цитираните в заповедта трудови задължения на ищеца, тъй като не
се установява противопоравност в действия или бездействия на ищеца, за да бъде
направен извод за проявена от ищеца вина, съответно за да е възможен извод за
извършено от ищеца дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 КТ. Следва, че
дисциплинарно наказание „уволнение”, наложено на ищеца е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено, при което се явява основателен и предявеният обусловен иск
за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност при ответника.
От страна на ответинка не е оспорена представената от ищеца Справка от ТД
на НАП, видно от която след прекратяване на трудовия договор с ответника, ищецът
не е започнал работа при нов работодател към датата на изготвяне на справката –
22.09.2023 г., поради което съдът намира, че ищецът има право на обезщетение за
оставане без работа по трудов договор за пълния максимално допустим от чл. 225, ал.
1 КТ 6-месечен период след прекратяването, а именно – от 22.03.2023г. до 22.09.2023
г., в размер на на 16 647 лв. (брутен размер), колкото и се претендира.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следва
присъждане на сторените съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в пълен
размер – 2 650 лв. Неоснователно е заявеното от страна на ответника възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като при
съобразяване на чл. 7, ал. 1, Т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. За минималните
размери на адвокатските възнаграждения („за отмяна на уволнение (чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ) или за възстановяване на работа (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ), когато искът е предявен
самостоятелно - не по-малко от размера на минималната работна заплата за страната
към момента на сключване на договора за правна помощ (в случая 780 лв.); за други
неоценяеми искове - 200 лв.; за трудови дела с определен интерес - съобразно ал. 2“)
следва, че минималният адвокатски хонорар за предявените от ищеца искове по чл.
3
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ е в размер на 2 589,42 лв. За да е налице прекомерност, не е
достатъчно минималният по наредбата размер да е надвишен, а следва надвишението
да е значително. С оглед фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че
прекомерност би била налице за възнаграждение над двукратния размер на
минималното по наредбата възнаграждение, каквото в случая надвишение не е налице.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати в полза на съда
сумата 845,88 лв. - държавни такси за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ (80
лв., 80 лв., 665,88 лв.)
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ, дисциплинарното уволнение на Я. И. Б. с ЕГН **********, извършено със Заповед
№ РД-11-162/21.03.2023 г.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Я. И. Б. с ЕГН
********** на заеманата преди уволнението длъжност „шофьор на специален
тежкотоварен автомобил той и работник пъддр. Пътища“ при „*************** ЕАД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ,
„*************** ЕАД с ЕИК ********* да заплати на Я. И. Б. с ЕГН **********
сумата 16 647 лв. (бруто) – обезщетение за оставане без работа в периода от
22.03.2023г. до 22.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
исковата молба (02.05.2023 г.) до окончателното изплащане, както и сумата 2 650 лв. –
съдебни разноски.
ОСЪЖДА „*************** ЕАД с ЕИК ********* да заплати в полза на
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 845,88 лв. –
държавни такси.
ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на съдебното
решение, на основание чл. 242, ал.1 ГПК – в частта за 16 647 лв. – обезщетение за
оставане без работа.
Банкова сметка на Я. И. Б.:
BG 97 BUIN 95615100525222
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна
жалба в 2-седмичен срок, считано от датата на връчване на препис от решението
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5