№ 2309
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110101998 по описа за 2023 година
Предявен е иск от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК: *********
срещу Р. Г. Д., с правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК.
Излага, че по образувано ч.гр.д № 7359/2020г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми. На 20.01.2023г., ищецът бил
уведомен, че следва да предяви иск, на осн.чл. 415, ал.1 от ГПК, тъй като длъжникът подал
възражение.
Ищецът твърди, че процесната сума за главница, дължима по партида с абонатен
номер 1148125, представлява цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в
гр.********, чрез използване на електронен карнет (таблет), при което приложение намира
правилото на чл.23, ал.4, изр.последно от ОУ-не се изисква подпис от потребителя при
отчета на водомера. Към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по
реда на чл.40, ад.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ отчетеното количество В и К
услуги, за което е издадена процесната фактура. Напротив, Д. е платила следващите
задължения за ползвани В и К услуги по фактурите, издадени след процесната. Т.е. тя е
признала тяхната дължимост като стойност, съответно признала е и количеството В и К
услуги, за което са издадени те.
Сочи, че на 06.06.2022г. е сменен индивидуалния водомер на Д., за което е изготвен
талон № 0089316 за пломбиране на водомери, подписан от Х.Х.. В него е отразено
3
показанието на демонтирания водомер от 1201 м. което е удостоверено с подписа на
Христов. На 04.01.2023г. са платени задълженията за ползвани В и К услуги, ползвани през
периода от 06.01.2022г. до 07.12.2022г., отчетени но демонтирания водомер и по
новопоставения водомер. С тези конклудентни действия Д. е потвърдила отново
дължимостта на отчетеното количество вода по стария (включително и количеството вода
по процесната фактура), съответно по новия водомер.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: 1 488,83 лева - незаплатена сума за
1
ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1148125, за периода от 05.12.2018 г. до
07.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и за сумата от 182,80 лева, представляваща обезщетение
за забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 10.02.2019 г. до
27.06.2020 г.. Претендира и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответницата оспорва предявените искове.
Оспорва да е потребила за един месец начисленото количество вода.
Оспорва техническата изправност на водомера, измерващ потребяваното количество
вода. Счита същият за неизправен, поради което отчита неправилно потреблението. Отделно
от което, същият не е преминал през последваща метрологична проверка, поради което
начисленото количество доставена вода се явява неточно измерено.
Ответницата, възразява, че на 06.06.2022 г. е извършена смяна на процесния водомер,
в присъствието на представител на ответницата, за която смяна е съставен Протокол за
монтажно/демонтажни дейности от 06.06.2022 г. Сочи, че на посочената смяна на водомера
не е присъствала, а съставеният протокол от 06.06.2022 г. не е подписван нито от нея, нито
от нейн представител.
Счита, че ищцовото дружество не е спазило процедурата по чл. 32 от Наредба № 4 за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи. Оспорва метрологичната годност на водомера. Счита, че
Общите условия на „Водоснабдяване и Канализация-Варна" ООД, не обвързват
ответницата. Прави възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 7359/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, поправена срещу Р. Г. Д., с постоянен и настоящ
адрес: град ******** да заплати на ВИК Варна следните суми: сумата от 1 642,87 лева -
незаплатена сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1148125, за периода
от 05.12.2018 г. до 04.06.2020 г., за която има издадени фактури за периода от 10.01.2019 г.
до 05.06.2020 г., за обект, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 190,06 лева, представляваща обезщетение за
забава за заплащане на горното задължение, начислено за периода от 10.02.2019 г. до
27.06.2020 г., както и сумата от 36,66 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и сумата от 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК, вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на
правната помощ.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които /чл.2/
потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици или
ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и доказателства за
публикацията им и за влизането им в сила.
Представена по делото е справка за недобора за абонат 1148123 от 14.02.2023г.
Представени по делото са карнети от партида за аб. № 1148125-л.49-50 от делото.
Видно от констативен протокол №**********/05.06.23г. на ВИК Варна ООД при
извършена проверка на водомерен възел на адрес **** се установява водомерен възел с аб.
№1148125 е монтиран в-р с 010353 с показание 65 куб.м. към момента на проверката пломба
№3132956, водомера е работен. Видно копие от протокола е връчено на Х.Х..
2
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява, че размерът на
задължението по главницата за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1148125
по посочената фактура в исковата молба по Справка за недобора на частния абонат е за
ползвани услуги в периода от 15.12.2018г. до 07.01.2019г. Стойността на задължението по
фактура **********/ 10.01.2019г. е 1488,83лв. Размерът на лихвата за забава върху
установеното в т. 1 задължения по партида с абонатен № 1148125 за ползвана услуга в
периода от 15.12.2018г. до 07.01.2019г., считано от съответния й падеж 09.02.2019г. до
27.06.2020г. е 182,91 лв. ССЕ констатира, че към датата на проверката 05.06.2023г. няма
плащания по фактурата На ССЕ са предоставени карнети от м.01/2020г. след като е
съставен талон за пломбиране на водомер от 06.06.2022г., в който е констатирано
3
количество от 1201 м. Представен ми е и карнет с подпис от м.01/2019 и с показание 1072
3
м. По Справката за недобора и Справка за облога и плащанията на частен абонат №
1148125 към 05.06.2023 титуляр на партидата в ищцовото дружество се води Р. Г. Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да се
установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на
чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е да
докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение
от длъжника .
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер. Разпределението на доказателствената тежест в процеса
изисква при предявен положителен установителен иск ищецът да докаже възникването на
спорното вземане, а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават
или погасяват това вземане.
Лицата, имащи качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл.
3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за
ползване на тези услуги.
Между страните не е спорно, че ответницата Р. Д. е потребител на ВиК услуги по
партида с аб.№ 1148125.
Според нормите на чл. 32, ал. 1-4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., в относимата им за
случая част, услугите се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода
от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери
(индивидуални и общи в сгради - етажна собственост), данните от които се установяват чрез
отбелязването им в карнета, заедно с датата на отчитането им и подписа на потребителя или
негов представител, освен в случаите на отчитане (на показанията на електромерите – б. р.)
по електронен път. Тежестта да докаже при това положение по делото пълно и главно, тоест
несъмнено, че общия и индивидуалния водомери в имота на ответника, са отчели за исковия
период от 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г. фактурираното в процесната квитанция за плащане
горепосочено количество изразходвана вода 497 м3, се носи от ищеца (чл. 154, ал. 1 ГПК).
В случая се касае не до електронно отчетане, а отчетено потребено количество
3
конс.вода с карнет, представен в с.з.-л.50 от делото в който на дата 07.01.19г. е отчетено
показание на водомера 1072 и консум. вода 497 куб.м., като срещу вписаните данни има
поставен подпис.
Фактът на доставянето на ВиК услуги до абоната за процесния период се установява
от записванията в карнета, където са отчетите на показанията на процесния водомер.
Доставеното количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги по
отвеждане и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ВиК доставчика. В
представен по делото карнет са обективирани показанията на отчетеното количество
питейна вода по партида на потребителя. В същите периодично е полаган подпис на
абоната, респ. на негов представител, с което се удостоверява верността не само на
текущите, но и на всички предходни показания. Карнетите представляват хронологична
последователност на отчетите, поради което консумацията за конкретния период се
изчислява като разлика между отчетеното количество на съответната дата и отразеното за
предходния период. Същите не са оспорени досежно формалната и материалната
доказателствена сила, с която се ползват. Формалната доказателствената сила на документа
задължава съда да приеме, че подписът положен в карнета принадлежи на абоната или на
негов представител. Документът удостоверява неизгодни за издателя си факти, поради което
се ползва с материална доказателствена сила относно обстоятелството, че отразеното в
карнетните листи отговаря на действително доставеното количество услуги. Полагането на
подпис за абонат срещу показанията, представлява извънсъдебно признание за верността на
всички предходни показания. В случая от представените карнети е налице удостоверяване
на 07.01.2019г.
Съгласно чл. 6 от Общите условия потребителите са длъжни да осигуряват достъп на
инкасаторите за отчитане на средствата за търговско измерване, които са тяхна
индивидуална собственост. При невъзможност за отчитане на водомерните поради
отсъствие на потребителя или на негов представител и когато потребителят не е съгласен с
фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитане
в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от шест месеца от последното отчитане
(съгласно чл. 22, ал.3 от Общите условия). В случая по делото не се установява ответникът
да е упражнил това си правомощие, с което възможността за оспорване на отразените в
карнета показания, е преклудирана.
В настоящия случай по делото са представени карнети за отчитане на количествата
доставена питейна вода за процесния период, за който се претендира тя да е потребена. От
същите съдът намира за установен факта на реално доставени и ползвани водоснабдителни и
канализационни услуги в количеството, фактурирано с издадена фактура за периода до
07.01.2019 г. За този период до 07.01.2019 г., карнетният лист обективира показанията на
отчетеното количество питейна вода по партидата на потребителя и носи подписа на
абоната или на негов представител.
За да бъде даден отговор на повдигнатите от ответника възражения за липсата на
метрологична точност на водомера, който измерва питейната вода, то следва да бъде
посочено, че водомера като част от ВиК системата на индивидуалния имот на абоната е
техническо средство, което е собственост на лицето, което се легитимира за собственик на
недвижимия имот, до който се осъществява доставка на ВиК услуги. Само на основание, че
собственикът на имота е и собственик на водомера следва извода, че задължение на
последния е да поддържа средството си за измерване в метрологична точност. Това
задължение на собственика на имота не произтича само на база притежаваните от него
материални права на собственост, а и от нарочни нормативни разпоредби уреждащи
въпросите по доставка на ВиК услуги, отчитане и годност на средството за измерване на
същите на адрес на потребление. В тази връзка разпоредбата на чл. 34а о т Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията реда за присъединяване и за ползване на ВиК системите,
4
издадена от МРРБ, ДВ бр. 88/08.10.2004 г. посочва, че периодичните проверки на
инидивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради- етажна собственост, се извършват през 10 години, като същите са
за сметка на потребителите. Нормативно предвидено е, когато длъжностно лице на
оператора установи потребители с непроверени индивидуални водомери съгласно ал. 1 (т. е.
изминали повече от 10 години от монтажа на водомера или последната негова проверка)
срокът за извършване на проверката е три месеца, както и в случай че след изтичането на
този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана
вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата /чл. 34а, ал. 5 от Наредбата/. Подобна
регламентация се съдържа и в Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите, като съгласно чл. 16, ал. 4 от Общите условия на ВиК оператора
периодичните проверки на индивидуалните водомери се извършват от и за сметка на
потребителите през 10 години, считано от датата на последната метрологична проверка.
Така изложеното налага извода, че поддръжката на метрологична годност на водомера е
дейност, която е възложена и е за сметка на абоната, като задължението на оператора е
свързано единствено и само с даване предписание за извършване на периодична проверка
(чл. 21 от Общите условия на ВиК оператора). Изложеното налага извода, че след изтичане
срока на метрологична годност на водомера, абоната следва да предприеме действия или за
неговата подмяна с нов водомер или да поиска демонтаж на водомера и предоставянето му
за периодична проверка, които дейности за са негова сметка. Не се направени по делото
възражения от ответника за липса на дадени предписания в изпълнение на задължението му
по чл. 21 от ОУ от страна на ВиК оператора свързани с подмяна на средството за измерване
с ново или подлагане на старото за периодична проверка. И двете хипотези на замяна на
водомера с нов или демонтаж на стария водомер и предаването му за метрологична
експертиза касаят активни за абоната действия, като собственик на водомера, поради което
той не може от това свое бездействие да черпи изгодни за себе си правни последици
позовавайки се на неговата метрологична негодност. Няма данни по делото абонатът да е
сезирал оператора с искане за подмяна на водомера или неговия демонтаж и изпращане за
метрологична експертиза, за да бъде прието, че той е изпълнил своето задължение по
осъществяване на активни действия по поддръжка на собственото си средство за измерване
на доставена питейна вода в метрологична годност.
Няма данни по делото за предприети активни действия от абоната за неговата
подмяна или демонтаж и предаване на метрологична експертиза, след което и при годност
на средството да бъде осъществен неговия обратен монтаж, които така описани действия са
за сметка на абоната. От представен по делото КП №00000431000 се установява, че проверка
на водомера е направена едва на 05.06.23г., като водомера е работещ. Изложеното налага
извода, че ответникът е неизправна страна, като не е изпълнил задълженията си по смисъла
на чл. 16, ал. 4 от Общите условия на ВиК оператора, поради което тези му възражения са
неоснователни.
Следва да се разгледа възражението на ответника за погасяване по давност относно
вземанията в периода 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г.
Съгласно задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б."в" ЗЗД и за тях
се прилага тригодишна давност. Задълженията на потребителите на предоставяните от тези
дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи
единен правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
5
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от
това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С три годишна давност
съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и вземанията за лихви.
Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД /давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо/ и съгласно чл.116 се прекъсва с подаването на иск.
Безспорно е, че заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от ищецът е входирано в съда на
02.07.2020 г. за издаване на заповед за изпълнение, което действие, принципно прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б. "б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1
ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно вземанията за Вик услуги
по фактури за претендирания период от 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г. не са погасени по
давност.
С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в размер на 1488,83 лв.
главница за периода 05.12.2018 г. до 07.01.2019 г.
Безспорно се установява, че съобразно чл.33 ал.2 ОУ потребителите следва да
заплатят дължимата за ползваните услуги стойност в 30-дневен срок от фактурирането им.
Няма наведени твърдения, че сумата е заплатена от потребителя, поради което и за
процесната фактура издадена на 10.01.19г. ответницата е изпаднала в забава с изтичане на
30-дневния срок от издаването. Съответно следва да се уважат исковете за обезщетение за
забава предвид заключението по ССЕ и обезщетение за забава в общ размер на 182,80лв. за
периода от 10.02.19г. до 27.06.20г.
По разноските:
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва да се присъдят в размер на 33,43 лв. за
държавна такса и 45,60 лв. юрисконсултско възнаграждение, по предявените исковете.
При този изход на спора, по реда на чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати
на ищеца разноски д.т.-76,12 лв., 200 лв. депозит в.л. и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., определено съобразно чл.78 ал.8 ГПК вр.с чл.25 от НЗПП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
от ГПК, че Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.**** дължи на “Водоснабдяване и
канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 7359/2020 г. на ВРС, за сумата от 1488,83 лева
(хиляда четиристотин осемдесет и осем лева и осемдесет и три стотинки) - незаплатена
сума за ползвани ВиК услуги по партида с абонатен номер 1148125, за периода от 05.12.2018
г. до 07.01.2019 г., за обект, находящ се в гр. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.07.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 182,80 лева (сто осемдесет и
два лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за забава върху главницата,
начислено за периода от 10.02.19г. до 27.06.20г.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.**** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата 79,03 лв.
6
(седемдесет и девет лева и три стотинки), представляваща разноски в производството по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 7359/2020г. на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Г. Д., ЕГН **********, с адрес в гр.**** да заплати на
“Водоснабдяване и канализация – Варна” ООД, ЕИК ********* сумата от 376,12 лева
(триста седемдесет и шест лева и дванадесет стотинки), на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7