Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 24.03.2021г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д.№ 484 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 25, ал. 4 от Закона за търговския регистър (ЗТРРЮЛИЦ).
Образувано е по жалба с вх.№ 20210315125345, подадена от „К.Б.“ ООД срещу отказ на Агенцията по вписванията № 20210309135156/10.03.2021г., с който е отказано обявяване на решение на ОС за намаляване на капитала на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените в жалбата съображения и претендира отмяната му и даването на указания на Агенцията да извърши поисканото обявяване. Твърди се, че неправилно длъжностното лице е приело, че липсвало взето с единодушие решение, тъй като макар изключването на съдружника Д.А.да не е вписано, то във вътрешните отношения горното се считало за настъпило и няма пречка решението за намаляване на капитала да бъде взето единодушно от другия съдружник и управител – Н.Д.. Счита, че след като по т.1 на проведено ОС е гласувано да бъде изключен съдружникът А., то последващото решение за намаляване на капитала е взето валидно, тъй като е гласувал вече едноличния собственик на капитала. Счита, че не е правилно становището на длъжностното лице, че следва да е налице вписване на изключването на съдружника, за да се намали капитала на дружеството, тъй като целта и начина са регламентирани в чл. 149-151 от ТЗ, като с подаденото заявление били изпълнени всички предпоставки от сложния фактически състав.
Ответната
страна – Агенция по вписванията е подала подробен писмен отговор по жалбата от
17.03.2021г., в който сочи, че счита, че същата е неоснователна. В отговора се
сочи и че в случая към заявлението била
представена обратна разписка за получена пратка от съдружника Д.К.А. и текст на
покана за свикване на ОС, но разписката установявала само, че лицето Д.К.А. е
получил пратка, без да се установи, че приложената покана за ОСС се съдържа
именно в получената пратка, към приложената обратна разписка, поради което според
АВ не се установява съдружникът Д.К.А. да е бил надлежно уведомен за
насроченото за 04.03.2021 г. ОСС на "К.Б." ООД, съобразно изискването
на чл. 139 от ТЗ. АВ изтъква и че не се установява по никакъв начин, че адресът,
посочен в обратната разписка, е в действителност адресът за кореспонденция на Д.К.А.,
който не е български гражданин, този адрес не е посочен от него като адрес за
кореспонденция в дружествения договор и не се установявало да е редовно
уведомен за ОС. Твърди се, че е недопустимо разширително
тълкуване на чл. 137, ал. 3 от ТЗ в посока, че изключваният съдружник е лишен
от своето право на глас по всички точки от дневния ред, в който смисъл цитира
практика, а именно: решение № 744/14.12.2006
г. по т. д. № 365/2006 г. на ВКС, I т. о., решение № 554/12.06.2007 г. по т. д.
№ 221/2007 г. на ВКС, II т. о., решение № 581/12.09.2006 г. по т. д. № 74/2006
г. на ВКС, ТК, решение № 159/15.04.2005 г. по т. д. № 525/2004 г. на ВКС, I т.
о., съгласно които разпоредбата на чл.137, ал.З, изр.2 ТЗ /ред. ДВ бр.58/2003
г./ е ограничителна и не подлежи на разширително
тълкувате - само изключваният съдружник не гласува за собственото си изключване
и само неговият дял се приспада от капитала при определяне на мнозинството,
като с посочената разпоредба не се допуска отнемане на правото на глас на
изключения съдружник и по следващите точки от дневния ред на същото общо
събрание, извън решението за собственото му изключване. Счита и че следва да
бъде взето решение за отправяне на предупреждение за изключване на съдружника
по чл. 126 от ТЗ от същия орган, който взима решението за изключване, а именно
Общото събрание, а такова нямало взето.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства намира следното:
Обжалваният отказ е постановен по заявление
по образец, с искане за обявяване по партидата на търговското дружество на
решение за намаляване на капитала. Към подаденото заявление по образец Г1 с peг. № 20210309135156, по партидата на „К.Б.“ ООД, ЕИК ******е
представен протокол от дата 04.03.2021 г. за проведено извънредно Общо събрание
на дружеството. На събранието е присъствал съгласно отразеното единствено и
само г-н П.Д., управител и съдружник с 50 бр. дружествени дялове на стойност от
50 лв. (половината от капитала (100 лв.) на дружеството). По т.1 от ОС е взето
решение за изключване като съдружник на Д.К.А., а по т.2 – вземане на решение
за намаляване на капитала с дела на изключения съдружник.
Длъжностното
лице е постановило процесния отказ с мотиви, че от
представените документи не се установява да е взето валидно процесното
решение, тъй като съгласно чл. 137, ал.3 от ТЗ и чл. 21, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Дружествения договор на „К.Б.“ ООД, общото
събрание взема решение за увеличаване и намаляване на капитала с единодушие от всички съдружници,
а процесното такова не е взето единодушно, а само от
съдружника П.Д.. Позовало се е и на действието на тези решения съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от ТЗ. Други мотиви в отказа не са посочени.
Съдът намира, че жалбата е в срок, изхожда от страна, която е адресат на обжалвания отказ, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.13 ал.6 от ЗТРРЮЛИЦ към
заявлението се прилагат документите, съответно подлежащият на обявяване акт. Съгласно
чл.21 т.5 от горепосочения закон длъжностното лице по регистрацията проверява
дали съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му
със закона се установява от представените документи по т. 4, съответно дали
подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на
закона, а съгласно чл.24 ал.1, когато не е налице някое от предвидените в чл.21
изисквания, длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ
задължава длъжностното лице да даде указания на заявителя когато към искането
му не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не
е платена дължимата държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови
отказ.
Длъжностното лице е постановило процесния отказ с мотиви, че от представените документи не
се установява да е взето валидно процесното решение,
тъй като съгласно
чл. 137, ал.3 от ТЗ и чл. 21, ал. 1, т. 4 и ал. 3 от Дружествения договор
общото събрание взема решение за увеличаване и намаляване на капитала с
единодушие от всички съдружници, а процесното такова не е взето единодушно, а само от
съдружника П.Д., като се е позовало действието на тези решения съгласно
разпоредбата на чл.140, ал.3 от ТЗ. Други мотиви в отказа не са посочени. С
отговора на жалбата се сочат и други основания за отказ, които не могат да
бъдат споделени от съда. На първо място те не са посочени в атакувания акт, а
съдът действа като контролно-отменителна инстанция.
Независимо от горното доводите, че поканата за процесното
ОС не била връчена редовно на съдружника А. не могат да бъдат споделени.
Мотивите на длъжностното лице, че не се установявало, че адресът, на който е
доставена същата е именно този на съдружника се опровергава от факта, че в чл.
32, ал.1 т.1.1 от обявения по партидата на търговеца дружествен договор именно
този адрес в Св.Влас, на който е отправена и получена лично пратката на
05.02.2021г. е посочен като адрес за кореспонденция на съдружника. Вторият
мотив, че нямало представено решение на ОС на дружеството на съдружника А. да
бъде отправено предупреждение за изключване, също е несъстоятелен, тъй като ТЗ
не поставя изискване това предупреждение да е в резултат на решение на
предходно ОС. Налице е задължителна практика на ВКС, обективирана
в Решение № 56/08.09.2010г. по т.д. № 472/2009г.,
II ТО, че предупреждение за изключване може да бъде отправено, както от всеки
съдружник, така и от управителя му, без решение на Общото събрание на
дружеството, както и в решение №141 /20.12.2013г., т.д. № 1057/2012г., I
ТО, че компетентен да отправя предупреждение е волеизявяващият
орган на дружеството, т.е. управителя и не
е необходимо да има решение на волеобразуващия
такъв. Следователно всички
допълнително изтъкнати мотиви от АВ –ТР са несъстоятелни и не могат да бъдат
споделени.
Следва да се обсъди основния въпрос, а именно
има ли взето валидно решение за намаляване на капитала с оглед факта, че е
гласувано само от единия вписан съдружник.
Съгласно чл.150 от
ТЗ във връзка с чл. 149 от ТЗ капиталът
на ООД може да бъде намален
с решение на ОС /едноличния собственик
на капитала/, като същото следва да се
представи в Търговския регистър и да се
обяви, чрез което се смята,
че дружеството е заявило, че е готово
да даде обезпечение
на вземанията на кредиторите или да изплати на кредиторите, които не са
съгласни с намаляването, задълженията към момента. Размерът на
дяловете на съдружниците е елемент от задължителното съдържание на дружествения
договор /чл. 115, т. 5 ТЗ/, който
от своя страна
е от подлежащите на вписване обстоятелства
съгласно чл. 119, ал. 2 ТЗ. Обявяването на решението
за намаляване на капитала по чл. 150 от ТЗ е елемент от извършването на
промените, тъй като се изисква като предварително условие, включително и
изтичане на срока. Съгласно разпоредбата
на чл. 137, ал. 4 от ТЗ/ДВ бр. 105/2016 г. /, когато ОС на съдружниците приеме решения от вида на
изрично изброените в разпоредбата, сред които и решени по чл. 137, ал.
1 т. 4 от ТЗ, какъвто е настоящия случай, законът предвижда, че за
така взетото решение се съставя
протокол с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно. В случая формата е спазена и протоколът е с
нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието. Съдът намира, че както
се сочи и от жалбоподателя във вътрешните отношения, прекратяването на членственото
правоотношение на съдружника настъпва автоматично с факта на взимане на
решение за изключването му. Както е видно и от систематическото и езиково тълкуване на разпоредбите на чл. 140, ал.
3 и ал. 4 от ТЗ, вписването на решенията има оповестително действие
спрямо третите лица. Съгласно константната
съдебна практика, обективирана в решение № 690 от 03.12.2008 г. по т. д. №
349/2008 г., II ТО, ТК на ВКС, решенията
на общото събрание, касаещи промяна в капитала и персоналния състав на съдружниците, избора и освобождаването на управител, във
вътрешните отношения между дружеството и неговите съдружници пораждат незабавно действие, като предвидения в чл. 140, ал. 4 ТЗ конститутивен ефект на вписването
им намира своето проявление само спрямо трети
за същото лица.
Следователно след като по т.1 е взето решение за изключване на съдружника А.,
то то е произвело действие веднага, независимо от
това, че не е вписано и следователно той няма как да гласува по следващите
точки, касаещи съдбата на неговия дял. Не може да бъде споделен довода, че
длъжностното лице от АВ-ТР е трето лице, тъй като то се запознава с всички
приложени документи, а не само с тези обявени и вписани по партидата на
дружеството. След като пред него е представен протокола, включващ и решението
за изключване на съдружника, няма пречка да се прецени от него отпадането на
това му качество и че последващите решения ще бъдат
взети само от другия съдружник. Предвид горното съдът намира, че мотивите на
длъжностното лице не могат да бъдат споделени. Цитираните от АВ в отговора на
жалбата решения на ВКС, с които според длъжностното лице се приемало, че
изключваният съдружник не гласува само по точката за своето изключване, но
следва да се отчита гласа му при всички други решения, не се намират от съда.
Същите очевидно са неточно цитирани или поне под посочения номер дело и състав
такъв акт не фигурира, за да се възприеме като задължителна практика от
настоящия състав, за което съдът прилага служебно извършени справки по дела от
сайта на ВКС, от които е видно, че за
всички цитирани такива актове няма намерен резултат. Независимо от горното и
като отчита факта, че в случая е налице взето решение за намаляване на капитала
именно с дела на изключения съдружник, намира, че обявяването на този акт по
реда на чл. 150 от ТЗ при съобразяване на посочената от жалбоподателя
задължителна практика на ВКС, а именно че изключването на съдружника настъпва
веднага във вътрешните отношения на дружеството, следва да бъде обявен.
По отношение на искането за разноски от жалбоподателя, съдът намира, че новата разпоредбата на чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ гласи, че в производствата съдът присъжда разноски на страните по реда на ГПК. Настоящето производство има характер на охранително такова, като Агенция по вписванията няма качеството на страна по смисъла на ГПК по това производство, а и по аргумент от разпоредбата на чл. 541 от ГПК разноските, направени от жалбоподателя във връзка с това производство следва да останат за негова сметка. В този смисъл е формирана и практика на горестоящата инстанция, а именно решение №117/04.03.2021г. на САС, ТО, 5ти състав по т.д.№169/2021г. и др. Предоставянето на възможност за отговор на АВ не прави производството спорно и не изменя характера му, за да се следват разноски на жалбоподателя.
Воден от горното съдът намира, че жалбата е основателна и следва да бъде отменен отказа.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с
вх.№ 20210315125345, подадена от „К.Б.“ ООД, ЕИК *******, отказ на Агенцията по вписванията
№ 20210309135156/10.03.2021г., с който е отказано обявяване на решение на ОС за
намаляване на капитала на дружеството.
УКАЗВА на АВ - ТР да извърши исканото обявяване.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните.
СЪДИЯ: