РЕШЕНИЕ
№ 1139
гр. Бургас, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20242120101434 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Й. Е. М. с ЕГН **********,
адрес: .............................., против И. И. Т. – М. с ЕГН **********, адрес:
....................................., с която се претендира установяване дължимостта на сумите по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 3645/04.12.2023 г.
по ч.гр.д. № 7137/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, а именно: сумата от
13 436. 17 лева - главница, представляваща 1/3 от общо получената от И. И. Т. – М.
след смъртта на общия за страните наследодател Е. Н. М. , починал на ..................... г.,
сума в размер на 40 308. 50 лв., съгласно Протокол от 06.12.2018 г. по досъдебно
производство № 2497/2018 по описа на 04 РУ – СДВР; сумата от 3 000 евро с левова
равностойност в размер на 5 867. 49 лева - главница, представляваща 1/3 от общо
получената от И. И. Т. – М. след смъртта на общия за страните наследодател Е. Н. М. ,
починал на ..................... г., сума в размер на 9 000 евро, съгласно протокол от
06.12.2018 г. по досъдебно производство № 2497/2018 по описа на 04РУ – СДВР;
сумата от 4 361. 17 лева - лихва за забава върху главницата от 13 436. 17 лева,
начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г.; сумата от 1 904,48 лева - лихва
за забава върху главницата от 3 000 евро с левова равностойност в размер на 5 867,49
лева, начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023 г., до изплащането
1
им. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основат на твърдения, че
ищцата, заедно с брат й Н. Е. М. и ответницата са законни наследници с равни квоти
на Е. Н. М. , починал на ..................... г.
Излага се, че ищцата била наясно, че след внезапната смърт на баща й е останало
наследствено имущество, сред което били и гореописаните парични средства, които
били предадени на ответницата – негова съпруга, като тя имала право да получи
своята 1/3 част от наследството, ведно със съответната лихва от датата на отправената
покана за плащане на 27.11.2020 г.
Правното основание на исковете е чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответницата, с който на
първо място се сочи, че са налице нередовности на исковата молба, което не се
споделя от съда, тъй като са ясни заявените установителни претенции по
инициираното заповедно производство, вземанията и техни размера, както и заявено
основание за тяхната дължимост – по наследяване, и непредаването им на ищцата,
въпреки отправената покана за това. Правната квалификация при така заявените факти
следва да бъде дадена от съда с доклада по делото. По изложените по-горе
съображения не се споделят и твърденията за недопустимост на исковете. Също така
се установява, че искът е предявен в предвидения от закона едномесечен срок и е
внесена дължимата държавна такса.
По същество исковете се оспорват като неоснователни, като се излага, че
липсват данни описаните в протокол от 06.12.2018 г. по досъдебно производство №
2497/2018 по описа на 04РУ – СДВР вещи и парични средства, да са намерени у
наследодателя на страните. При условията на евентуалност се заявява, че ако все пак
се установи това, то паричните средства са предоставени на общия наследодател, в
качеството му на .................., от негови клиенти аванси и средства за разноски т.е. не са
негова собственост и съответно не са част от наследството. Излагат се и подробно
доводи относно необходимостта наследството да бъде прието под опис от малолетния
наследник, като докато не било сторено това, не било ясно какво се включва в
наследствената маса и съответно какви задължения имат наследници съгласно чл. 61
от ЗН. С горните мотиви се моли за отхвърлянето на исковете. Също търси
присъждане на разноските по делото.
Бургаският районен съд, като взе предвид постъпилата исковата молба и
изложените в нея факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея,
събраните по делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
2
Видно е от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 7137/2024 г. по описа на
Бургаския районен съд, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК в полза на ищеца за търсените в настоящото производство суми от
ответника. В хода на заповедното производството длъжникът е депозирал възражение,
поради което и съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК да
предяви иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правния
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящото производство, който
е предявен в преклузивния едномесечен срок.
По делото не се спори, че страните, ведно с малолетния Н. М. , са законни
наследници на Е. Н. М. , б.ж. на гр. Б., починал на ..................... г., което е видно и от
представеното удостоверение за наследници, като съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от
Закона на наследството наследниците имат равни квоти т.е. по 1/3. Не се спори също
така, че сочените парични суми, като приобщени към веществените доказателства по
наказателното производство, са предадените на ответницата, като същите са описани в
протокол от 06.12.2018 г. по досъдебно производство № 2497/2018 г. на 04 РУ- СДВР и
са били намерени в общия наследодател към момента на настъпване на неговата
смърт, което е видно от същия.
Съдът съобщава на страните на основание чл. 155 от ГПК, че му е служебно
известно, че съгласно решението по ч.гр.д. № 7733/2021 г. по описа на Районен съд –
Бургас малолетният Н. М. е приел по опис оставеното му наследство от неговия баща
Е. М. .
С нотариална покана, изходяща от ищцата и връчена на ответницата на
04.01.2021 г. същата я поканила да й заплати търсените в настоящото производство
суми.
По делото ищцата е ангажирала гласни доказателства. От показанията на
свидетелката А. М. - П. – .................. на общия наследодател, се установява, че когато
брат й починал тя е била наясно с обстоятелството, че той е имал в себе си немалка
сума пари - около 40-50 000 лв. в себе си. Св. сочи, че освен, че съм му сестра, тя от 18
години работи с него, като също е ..................... В същия този ден, деня на неговата
кончина, имали уговорка да се видят в С., тъй като св. също била там. Тяхната
уговорка била когато приключи неговото дело и двете му уговорки след това, да се
видят. От него знае, че тези две негови срещи били свързани със заплащането на
капаро за обзавеждането на апартамента, който тогава ремонтирали, находящ се в
...................... Той по принцип имал една малка странност, че винаги носел поне по 5-
6000 лв. в себе си. В случая парите, които носил, били предвидени за заплащане на
обзавеждането, защото то и оборудването били по дизайнерска изработка от фирма в
С.. В момента не може да назове фирмата, която следвало да изработи мебелите и
оборудването, но по неин спомен цялото обзавеждане възлизало над 150 000 лв. В
3
къщи имам офертата на фирмата.
След смъртта му ответницата й се обадила и й заявила, че ще отиде до С., за да
получи неговата чанта, ключовете за колата, за да прибере колата към Б.. След смъртта
му св. многократно се е интересувала какво се случва с тази сума, която носел у себе
си, като Й. не знаела точно каква е сумата и съответно ответницата отказвала да й даде
каквато и да е било информация. Доколкото си спомня по време на ковида през 2020 г.
Й. ден-два след нейния рожден ден, който е на ........................ и се били събрали у дома
й, когато адв. Ф. се обадила на Й. и заявила, че вече разполага с информация от колега
от САК за размера на сумата, която е получена от ответницата. Й. позвънила на
ответницата, като разговорът не бил особено дълъг. Св. присъствала, като от самия
апарат се чувало - нецензурни думи. Й. заявила на ответницата, че вече има
информация, знае каква е сумата и че иска нейната 1/3, като получила доста
нецензурен отговор. Св. сама на своята племенница, че й е известно, че баща й в деня
на кончината е имал значителна сума пари, като не била абсолютно сигурна за точния
й размер. Това й съобщила може би 2-3 дни след смъртта, но в този момент никой от
тях не е мислил за пари, защото шокът бил прекалено голям, защото вечерта били
заедно, а на другия ден той си отишъл.
Във връзка с упражняваната професия св. посочва, че от 1999 г. е вписана като
............... в ..............., като и към настоящия момент, като адресът на нейната практика
през 2018 г. била на ул. „О.“ № ........... От края на 2000 г. до неговата смърт тя и брат й
работили заедно в една кантора на този адрес. Потвърждава, че държавните такси по
дела са заплащани от клиенти и са разполагали и с такива суми, но конкретната сума,
която била в него, не съставлявала такъв тип сума. ....................... М. осъществявал
своята дейност като физическо лице, а част от дейността минавала през едно търговско
дружество, в което те двамата били съдружници. След неговата кончина на част от
клиентите им били връчени делата срещу подписване на съответен протокол, а другата
част били поети от колегите О. и М.Д.. На тези, които не искали да бъдат поети делата
им от О. и Д., им били връчени папките с делата и бил съставен съответен протокол за
това. Това било работа на секретарката, тя се занимавала с нея. Не й е известно дали са
били връщани суми на клиенти. Освен че развивал .................... дейност, брат й бил и
няколко мандата ....................... и по принцип имал добри доходи. Имало е години,
когато заедно са си попълвали данъчните декларации, и той е бил с максималния
осигурителен доход. Търговското дружество, в което бяхме съдружници, генерирала
доста добри приходи и съответно са си разпределяли дивиденти. Предметът му на
дейност бил свързан с предоставяне на консултантски услуги.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правната страна следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД предоставя защита на лицата, които с оглед на
4
определено разместване на имуществени блага не са могли да получат полагащото им
се възмездяване за сметка на обогатяването на други лица, при което в отношенията
между обеднелите и обогатилите подържането на това състояние е несправедливо и
неоправдано. Неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне
онова, с което се е обогатил до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на
по-малката сума между обедняването и обогатяването. За уважаване на претенция за
неоснователно обогатяване е необходимо да бъде установено по безспорен начин
наличието на следните предпоставки: получаването от ответника на определена
имуществена полза; настъпило в резултат на това неблагоприятно засягане на правната
сфера на ищеца; връзка между обедняването и обогатяването, която може и да не е
причинно-следствена, но следва да се основава на настъпването на общ факт или
група общи факти.
При това и с оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че по
делото се установи, че в момента на смъртта на общия наследодател на страните Е. Н.
М. , настъпила на ..................... г. в гр. С., във връзка с която е било образувано и
досъдебно производство № 2497/2018 г. на 04 РУ- СДВР, е била налична парична
сумата от 40 308. 50 лева и 9 000 евро. Тази парична сума е била предадена на
неговата съпруга –ответницата по делото, при което й се потвърждава, че е била
негова собственост. Не се установява това да са били парични средства, принадлежащи
на трети лица – негови клиенти – такси и разноски и т.н., още по-малко след това
ответницата като такива да ги е върнала на същите. Напротив от ангажираните по
делото гласни доказателства на свидетелката – негова .............., която освен това е
работила съвместно с него, се установи, че това са били негови лични средства, с
които е следвало да заплати договорени от него услуги по изпълнение на дизайнерско
обзавеждане. Установи се от тях също така, че ищцата е отправила покана за
заплащането на нейния дял на ответницата на 27.11.2020 г., но такова не е последвало.
Съдът кредитирайки така събраните гласни доказателства, като изходящи от лице,
което не е заинтересовано от изхода на спора, което освен това е било в много близки
отношения с общия наследодател и е било добре запознато, както с работата му, така и
с финансите му, намира, че от същите по категоричен начин се установява, че
намерените у него парични суми в момента на смъртта му, са негова лична
собственост. Същите след смъртта му се явяват част от наследствената маса и се
разпределят по равно между наследниците му – две му деца и негова съпруга, като
съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ЗН същите имат равни дялове, при което и ищцата
има право да получи заявените от нея суми в заповедното производството,
съответстващите на нейния дял от наследството. При това и с оглед на отправената
устна покана на 27.11.2020 г. за заплащането им, съдът намира, че се доказа
основателността на заявените претенции, които поради това следва да бъдат уважени.
Ответницата се е отказала сама от разпита на допуснатия й свидетел, като не
5
можа да преведе доказване оборващо извода, че тази парични средства не са част от
наследствената маса. Обстоятелството, че тя в качеството си на майка и законен
представител не ги е декларирала към момента на приемане на наследството от
малолетното й дето под опис, като част от наследството, не е равнозначно на това, че
те не са част от наследството. В крайна сметка наследникът е длъжен да декларира
известните му имущества, като в противен случай губи изгодите от приемането на
наследството по опис съгласно чл. 64 от ЗН. При спор между наследниците или при
такъв между наследник и трето лице – кредитор, няма пречка да се доказва наличието
и на други наследствени имущества.
При този изход на спора и по разноските:
Дължими са направените в заповедното производство разноски в размер на
1 111. 39 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно решение №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото производство.
Основателна се явява претенцията на ищцовата страна за присъждането на
разноските по настоящото дело и следва да се осъди ответницата на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК да й заплати сумата от 2 958. 82 лв. за заплатената държавна такса и
изплатеното адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно предвид
материалния интерес и предмета на спора.
При това общата дължима от ответницата сума за разноските възлиза на 4 070.
21 лв.
Съответно неоснователна е претенцията на ответницата за присъждане на
разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Приема за установено, че И. И. Т. – М. с ЕГН **********, адрес:
....................................., дължи на Й. Е. М. с ЕГН **********, адрес: ..............................,
сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
3645/04.12.2023 г. по ч.гр.д. № 7137/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, а
именно: сумата от 13 436. 17 лева - главница, представляваща 1/3 от общо получената
от И. И. Т. – М. след смъртта на общия за страните наследодател Е. Н. М. , починал на
..................... г., сума в размер на 40 308. 50 лв., съгласно Протокол от 06.12.2018 г. по
досъдебно производство № 2497/2018 по описа на 04 РУ – СДВР; сумата от 3 000
евро с левова равностойност в размер на 5 867. 49 лева - главница, представляваща 1/3
от общо получената от И. И. Т. – М. след смъртта на общия за страните наследодател
Е. Н. М. , починал на ..................... г., сума в размер на 9 000 евро, съгласно протокол от
6
06.12.2018 г. по досъдебно производство № 2497/2018 по описа на 04РУ – СДВР;
сумата от 4 361. 17 лева - лихва за забава върху главницата от 13 436. 17 лева,
начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г.; сумата от 1 904,48 лева - лихва
за забава върху главницата от 3 000 евро с левова равностойност в размер на 5 867,49
лева, начислена за периода от 27.11.2020 г. до 27.11.2023 г., ведно със законната лихва
върху горните главниците от датата на подаване на заявлението – 28.11.2023 г., до
изплащането им.
Осъжда И. И. Т. – М. с ЕГН **********, адрес: ....................................., да
заплати на Й. Е. М. с ЕГН **********, адрес: .............................., сумата от 4 070. 21
лв. /четири хиляди и седемдесет лева и 21 ст./ за направените по делото разноски, от
които 1 111. 39 лв. по ч.гр.д. № 7137/2023 г. и 2 958. 82 лв. за настоящото гр.д. №
1434/2024 г. двете по описа на БРС.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7