Определение по дело №488/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от А. П. С. в качеството му на пълномощник на К. Д. М., насочена срещу решение № 2501/07.06.2012 г., постановено по Г. дело № 1425/2011 г. по описа на Районен съд Р=, в частта, с която е признато за установено по отношение на жалбоподателката, че ответниците А. Д. У. З. Д. Х. И. М. С. М. М. П. П. К. Ч. М. К. С. Д. Н. Р. М. А. Р. А. И. Р. Н. И. Р. М. Л. К. М. Л. К. Б. М. Ч. Г. Х. С. М. А. С. - Кръстева, Х. А. С. А. П. Б. Л. П. Т. Г. К. К. и Й. К. Р. са собственици на основание наследство и завещание на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Банско от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141, при съответните квоти, както и в частта за разноските. В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания С. акт. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове.

В предвидения по чл.263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея- А. Д. У. З. Д. Х. И. М. С. М. М. П. П. К. Ч. М. К. С. Д. Н. Р. М. А. Р. А. И. Р. Н. И. Р. М. Л. К. М. Л. К. Б. М. Ч. Г. Х. С. М. А. С. - Кръстева, Х. А. С. А. П. Б. Л. П. Т. Г. К. К. и Й. К. Р. Ч. пълномощника А. Л. С. е депозирала такъв. В отговора се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Срещу решение № 2501/07.06.2012 г., постановено по Г. дело № 1425/2011 г. по описа на Районен съд Р= е депозирана и въззивна жалба от Р. М. С. в качеството на трето лице помагач. В жалбата се сочи, че постановеното решение е неясно и вътрешно противоречиво. Сочи се, че съдът не е мотивирал защо приема някои доказателства, а други не обсъжда. На следващо място се твърди, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства. Иска се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен предявения иск.

Решението на районния съд не е обжалвано в частта, с която съдът се е произнесъл по истинността на удостоверение № 963/08.10.2001 г. на Общинска администрация Банско и в тази част е влязло в сила.

Въз основа на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност следва да се приеме за установено следното:

Производството пред Районен съд Р= е образувано по искова молба на А. Д. У. З. Д. Х. И. М. С. М. М. П. П. К. Ч. М. К. С. Д. Н. Р. М. А. Р. А. И. Р. Н. И. Р. М. Л. К. М. Л. К. Б. М. Ч. Г. Х. С. М. А. С. - К= Х. А. С. А. П. Б. Л. П. Т. Г. К. К. и Й. К. Р. Ч. пълномощника А. Л. С. против К. Д. М., с която се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на основание наследяване и завещание, на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Банско от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141, при следните квоти: 1. А. Д. У. - 1/54 идеална част; 2. З. Д. Х. - 1/54 идеална част; 3. И. М. С. - 1/18 идеална част; 4. М. М. П. - 1/18 идеална част; 5. П. К. Ч. - 1/18 идеална част; 6. М. К. С. - 1/18 идеална част; 7. Д. Н. Р. - 1/18 идеална част; 8. М. А. Р. - 1/54 идеална част; 9. А. И. Р. - 1/54 идеална част; 10. Н. И. Р. - 1/54 идеална част; 11. М. Л. К. - 1/18 идеална част: 12. М. Л. К.- 1/18 идеална част; 13. Б. М. Ч. - 1/9 идеална част /по силата на нотариално публично завещание № 2, т.1, д. 168/1996г. от 28.02.1996г. на нотариус Краси Манев/; 14. Г. Х. С. - 1/18 идеална част; 15. М. А. С.-К. - 1/36 идеална част; 16. Х. А. С. - 1/36 идеална част; 17. А. П. Б. - 1/27 идеална част; 18. Л. П. Т. - 1/27 идеална част; 19. Г. К. К. - 1/18 идеална част; 20. Й. К. Р. - 1/18 идеална част, както и да бъде отменен констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 34, том І от 03.02.1971 г. по нот. дело № 53/71 г. на РС Разлог, нот. акт № 41, том VI, дело № 1474/1975г. на Районен съд Р. и нотариален акт № 25, том IV, per. № 3049, дело № 625 от 26.04.2004г. на нотариус К. М.с per. № 061 от регистъра на НК, с район на действие PC Р., по отношение на квотите, предмет на исковата молба.

В исковата молба ищците твърдят, че са съсобственици на основание наследяване на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Банско от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141 при съответните квоти. Сочи се в исковата молба, че процесният имот е идентичен на имот пл. № 2300 по КРП от 1990 г. на Г. Б. Ищците твърдят, че правото си на собственост черпят от общия им наследодател Г. Благоев С.. Твърди се, че процесният имот е бил част от имот № 2335 по изработения кадастрален план от 1953-56 г., в който имот са влизали полски имоти, като разширение и същият е бил записан по разписен лист на Г. Б. С. с площ на имота от 5,2 дка. Наследодателят Г. С. починал през 1983 г. и оставил като наследници девет деца. Твърди се, че със Заповед № 4426/ 1958 г., част от имот № 2335 е включен в регулация, а останалата част е останала извън регулация, като съгласно одобрения със Заповед № 7/ 1977г. план на Г. Б. тази останала част е отбелязана като имот с пл. № 2300 /по нови кадастрални данни № 02676.501.2300/, но не е включена в регулация. Твърди се, че включването на тази част в регулация става със ЗРП на Г. Б. одобрен със Заповед № 240/ 1990г., като така образувания имот е отреден за трафопост. Твърди се, че същият този имот е внесен в ТКЗС от общия наследодател Г. Б.в С. и е представлявал земеделска земя, като съгласно Решение № 1443/ 25.01.1996 г. на ПК - Б. постановено по заявление от наследници на Г. Б. С. този имот е реституиран в стари реални граници.

Сочи се, че с влязло в сила решение № 429 от 12.10.1998 г., постановено по Г. д. № 729/ 1993 г. на Pайонен съд Р., потвърдено с решение № 858/ 21.05.2002 г. по Г. д. № 937/ 2001г. на Благоевградски окръжен съд и решение № 1611 от 10.10.2003 г. по дело № 1650/2002 г. на ВКС, вписано с вх. № 7193/12.12.2006 г., том II. № 184, парт. книга: том 6254, стр. 19421 на Съдията по вписванията при Служба по вписванията Г. Р., след разрешен по исков път спор за материално право, с правно основание чл. 108 ЗС, е признато за установено по отношение на Д. Б. С. М. Г. С., М. Л. К. и М. Л. К. всички от Г. Б. че Х. Г.С. и М. К. С. от Г. Б. като наследници на Г. Благоев С. са собственици, съответно на 1/9 идеална част и 1/27 идеална част от имот с пл. № 2300, п. 1, кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г. Твърди се, че с посочените съдебни решения е прието, че с т. 12 от решение № 1443/ 25.01.1996 г. на ПК - Г. Б. е възстановена собствеността върху имот пл. № 2300, с площ от 1100 кв. м. по кадастралния и регулационен план от 1990 г. и че този имот е бил собственост на наследници на Г. Б. С. както и че документите за собственост, издадени след внасяне на имота в ТКЗС, са недействителни, независимо, че до настоящия момент тези нотариални актове не са обезсилени по съответния ред. Твърди се, че с Решение № 1443/25.01.1996 г. по силата на земеделска реституция, на наследници на Г. Б. С. е възстановено правото на собственост в реални граници върху ливада от 1,5 дка в м. „Глушковото”, землището на Г. Б. като с влязло в сила решение № 1611 от 10.10.2003 г., постановено по дело № 1650/2002г. на ВКС е установено категорично идентичността на така възстановения, съгласно ЗСПЗЗ имот на Г. Б.С. с процесния имот пл. № 2300, п. I, кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990г. /по нови кадастрални данни - имот с идентификатор № 02676.501.2300/. Твърди се, че със същото решение, М. Георгиева С. и М. Л. К. са осъдени да предадат на Х. Г. С. и М. К. С. собствеността и владението съответно на 1/9 идеална част и 1/27 идеална част от имот пл. № 2300, в п. I, кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г., като така записания имот с пл. № 2300, п. 1, кв.42 по плана на Г. Б. от 1990 г. е идентичен с процесния имот, като същият се явява съсобствен на наследници на общия наследодател Г. Благоев С..

В исковата молба ищците твърдят, че процесният имот е бил внесен от общия наследодател в ТКЗС и е представлявал земеделска земя, поради което за периода 1971 г. – 1975 г. е бил изключен от гражданския оборот, като през този период е бил издаден констативен нотариален акт № 34, т. I, д. № 53/ 71г. по обстоятелствена проверка и е била прехвърлена от общия наследодател Г. Б. С. на Д. Б. С. 1/2идеална част от процесното дворно място в Г. Б. представляващ имот пл. № 2335, срещу задължение за издръжка и гледане, съгласно нотариален акт 41,том VI, дело № 1474/1975г. на Разложки районен съд. Твърди се, че с нотариален акт № 25, том IV, per. № 3049, дело № 625 от 26.04.2004 г. на нотариус К. М., с per. № 061 от регистъра на НК, с район на действие PC Разлог, Д. Б. С. и съпругата му Р. М. С. прехвърлили на дъщеря си - ответник К. Д. М. 1/2 идеална част от имот пл. № 2300, в кв. 42 по плана на Г. Б. срещу задължение за гледане и издръжка. Сочи се, че Д. Б. С. и съпругата му Р. М. С. към момента на това прехвърляне не са били собственици на процесния имот и се прави довод, че не могат да прехвърлят права, които не притежават. Сочи се, че по отношение на процесния имот има влезли в сила съдебни решения, които установяват, след исково производство, собствеността върху процесния имот по отношение на квотите на ищеца М. К. С. и Х. Г. С. починал през 2006 г. - наследници ищеца - Г. Х. С. и А. Х. С.- починал 2009г. - наследници ищците М. А. С. - К.и Х. А. С. като Кметът на Община Б. издал Заповед № 297/13.11.2008 г. и Заповед № 01-315/ 25.11.2008 г., в които ответника е записана като собственик на ½ идеална част от процесния имот. Твърди се, че с решение на административен съд Б., са отменени посочените заповеди.

Поддържа се, че ответникът се легитимира като собственик на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Б. от 2009 г., идентичен на имот с пл. № 2300, п. I кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г., с нотариален акт № 25, том IV, per. № 3049, дело № 625 от 26.04.2004 г. на нотариус К. М., с per. № 061 от регистъра на НК, с район на действие PC Разлог. Сочи се, че въз основа на този нотариален акт ответника е записана като собственик на ½ идеална част на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Б. от 2009 г., като с жалба до АС Б. и до ВАС претендира ответника собствеността и върху другата ½ идеална част. Сочи се, че с Решение № 518 от 21.09.2010 г. по адм. д. № 93/ 2010 г. на АС Б. и с Решение № 9509/ 28.06.2011 г. по адм. д. № 16310/ 2010 г. на ВАС, второ отделение, се потвърдила неоснователността на претенциите на ответника върху процесния имот, с оглед на обстоятелството, че същият е собственост на общия наследодател Г. Б. С..

Ответникът К. Д. М. в отговора на исковата молба оспорва иска. На първо място са изложени съображения за недопустимост на исковата претенция. Сочи се, че с Решение № 1443г/ 22.06.2000 г. на Общинска служба „ЗГ" - Г. Банско по същата преписка по заявление вх. № 1443/20.12.1991 г. - в пункт III, т. З на същото, е постановен отказ за възстановяване на земеделски имот - ливада от 1,5 дка в м. "Глушковото" /същия имот/. Навежда се, че ищците не сочат доказателства за отмяна на сочения отказ, нито пък представят и сочат доказателства за наличието на скица и Удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ, като се прави извод, че тя е необходима и задължителна предпоставка за постановяване на решение от общинската служба по земеделие за възстановяване правото на собственост върху имоти, които се намират в границите на урбанизираните територии. Поддържа се от ответника, че с Решение № 1352г от 05.06.2006 г. на ОСЗГ Г. Б. по преписка по заявление вх. № 1352/ 04.12.1991 г. на наследници на Б. Г. С. /син на Г. Б. С./ е възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници на ливада от 1.960 дка, находяща се в строителните граници на Г. Б. в местността “Грамадето”. Твърди се, че същото е постановено след влизането в сила на Решение от 07.07.2005 г. по Касационно административно дело № 188 по описа за 2005г. на Окръжен съд – Б., като в развилото се административно производство пред Община Б. по молба с вх.№ 94-00-4348/ 05.01.2006г. от Д. Б.С. - б. ж. на Г. Б. и наследодател на ответника, е установено, че от една страна наследниците на Г. Б. С. /б. ж. на Г. Б. починал на 10.08.1983 г./ претендирайки, че посочения в т. 12 от Решение №1443/25.01.1996 г. на ПК Г. Б. по преписка по заявление вх. № 1443/20.12.1991 г. земеделски имот - ливада от 1,5 дка в м. ”Глушковото” е идентичен с имот пл. № 2300 по плана от 1990 г., а от друга страна наследниците на Б. Г. С. на които е възстановено правото на собственост в съществуващи стари граници на ливада от 1,960 дка, находяща се в строителните граници на Г. Банско в местността “Грамадето”, по същината си спорят за правото на собственост към един минал момент - образуването на ТКЗС върху един и същи имот, а именно: имот пл. №2300 по плана от 1990г. /Видно и от Решение 136/19.02.2008г. по Административно дело № 105/2007г. по описа на АС- Б./. При тези данни, прави възражение ответника, че този спор за материално право към един минал момент - образуването на ТКЗС върху един и същи имот за преюдициален по настоящия спор, което сочи за липсата на правен интерес за воденето на настоящето дело.

На следващо място оспорва иска и по основателност. Сочи, че с влязло в сила решение № 65/ 10.09.2003 г. по гражданско дело № 620 по описа за 2002 г. на РС Разлог, вписано в Служба по вписвания при РС - Р. с вх. рег. № 915/ 08.04.2004 г., е прието за установено, че праводателят на ответника Д. Б. С. лично и заедно с наследниците на Л. Г. С. са собственици по 1/2 идеална част от имот с пл. № 2300 в кв. 42 по плана на Г. Банско от 1990 г., целия с площ от 1160 кв. м., при съседи :УПИ XXXVI, УПИ I, и двата в кв.42 по плана на Г. Банско.

По делото е конституирано трето лице помагач на ответника – Р. С., която оспорва иска.

Съдът, след като прецени наведените доводи, при съобразяване акта, чиято отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищците са наследници на Г. Б. С. б. ж. на Г. Б. починал на 10.08.1983 г., който е имал девет деца. Ищците Г. К. К. и Й. К. Р. са наследници на дъщерята на Г. С.- Е.Г.К., починала на 15.06.1996 г. И. М.С. и М. М. П. са наследници на М.Г. С. починал на 11.01.1981 г. – син на Г. С.. Б. М. Ч. е наследник по завещание на М. Г.Дурчова, починала на 03.04.2002 г., дъщеря на Г. С.. С нотариално публично завещание №2, т.І, д. № 168/1996 г. М. Г. Д. е завещава на дъщеря си Б. М. Ч. полагащата й се 1/9 идеална част от земеделските земи, възстановени на наследниците на Г. Благов С. подробно изроени в завещанието. М. Л. К. и М. Л. К. са наследници на Л. Г.в С. починал на 06.02.1995 г.- син на Г. С.. М. Г. Т.- дъщеря на Г. С. е починала на 10.10.1988 г. и оставила наследници А. П. Б. Л. П. Т. и Е. П. У., която също е починала- 21.10.2008 г. и от своя страна е оставила наследници А. Д. У. и З. Д. Х.. Х. Георгиев С.- син на Г. С. е починал на 17.04.2006 г. и е оставил наследници Г. Х. С. и А. Х. С.- починал на 04.11.2009 г. и оставил наследници М. А. С. и Х. А. С.. Ищците П. К. Ч. и М. К. С. са наследници на сина на Г. С. - К. Г. С. починал на 09.05.1985 г. Дъщерята на Г. С. – Й. Георгиева Р. е починала на 19.12.2004 г. и е оставила наследници Д. Н. Р. и И. Н. Р. починал на 07.10.2010 г. и остовил за свои наследници М. А. Р. А. И. Р. и Н. И. Р.. Деветото дете на Г. С. е Б. Г. С. който е починал на 04.02.2002 г. и е оставил за свои наследници Д. Б. С. починал на 24.03.2007 г. с наследници Р. М. С.- съпруга, Г. Д. С. – син и К. Д. М. – дъщеря – ответник в настоящото производство и И. Б. С. починал на 28.09.2006 г. и оставил за свои наследници М. Г.С., Благой И. С. и Г. И. С..

С решение № 429/12.10.1998 г. на Районен съд Разлог, е прието за установено по отношение на Д. Б. С. М. Г.а С., М. Л. К. М. Л. К., че ищците Х. Г. С. и М. К. С. както и останалите наследници на Г. Благоев С. са собственици на имот с пл. № 2300, кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г., както и е осъдил ответниците да предадат на ищците владението на съответствуващите им идеални части съгласно ЗН.

С решение № 858/21.05.2002 г. на Окръжен съд Б., е обезсилено решение № 429/12.10.1998 г. на РС Разлог в частта, с която неучастващите в процеса наследници на Г. Б. С. са признати за собственици относно процесния имот, както и е отменено решението като неправилно по отношение на притежаваните от ищците квоти.

С решение № 1611/10.10.2003 г. на ВКС, е оставено в сила решение № 858/ 21.05.2002 г. на БлОС.

Видно от удостоверение № 186/28.04.1993 г. на Община Б. имот пл. № 2335 по плана на Г. Банско от 1958 г. е записан в разписния лист на Г. Б. С. и е в регулация с изключение на 1160 кв. м. По плана на града от 1990 г. целия имот е в регулация , като частта от 1160 кв. м. е с пл. № 2300 - трафопост.

С решение № 1443/25.01.1996 г. на ПК Г. Банско на наследниците на Г. Б. С. се възстановява правото на собственост в стари реални граници върху ливада от 1,5 дка в м. “Глушковото”.

Видно от удостоверение № 24/26.03.1993 г. на ОПК – Б. че на наследници на Г. Благоев С. е възстановена по партида № 1443 земеделска земя в местността „Глушковото” с площ от 1 дка.

Видно от скица № 20987/ 17.11.2011 г. на СГКК Г. Б., имот с идентификатор 02676.501.2300 по КККР на Г. Банско от 2009 г., с площ от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450; 02676.501.2517; 02676.501.4451; 02676.501.2304 е с номер по предходен план 2300, кв. 42, парцел ХХХVІ.

С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 30.05.1975 г., обективиран в нотариален акт № 41, том VІ, дело № 1474/ 1975 г. на Районен съд Г. Р., Г. Б. С. е прехвърлил на Д. Б. С. собствеността върху ½ идеална част от имот с планоснимачен № 2335 по плана на Г. Б. срещу задължение за гледане и издръжка.

С договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка от 26.04.2004 г., обективиран в нотариален акт № 25, том ІV, рег. № 3079, дело № 625/ 2004 г. на нотариус К. М., с рег. № 061 от регистъра на НК на РБ, Д. Б. С. и Р. М. С., са прехвърлили на К. Д. М., собствеността върху ½ идеална част от имот с планоснимачен № 2300, кв. 42 по плана на Г. Б. срещу задължение за гледане и издръжка.

С решение № 65/10.09.2003 г. на Районен съд Р. постановено по Г. д. № 620/2002 г. по описа на с. съд, влязло в сила на 29.09.2003 г., е признато за установено по отношение на Община Б. че Д. Б. С. лично и заедно с наследниците на Л. Г. С. б. ж. на Г. Б. починал през 1995 г., а именно: М. Г. С., М. Л. К. и М.Л. К. са собственици на по ½ идеална част от имот с пл. № 2300, в кв.42 по плана на Г. Б. от 1990 г., целият с площ от 1160 кв. м., при съседи: УПИ ХХХVІ, УПИ І и двата в кв. 42 по плана на Г. Б.

По делото е назначена съдебно- техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че имот с идентификатор 02676.501.2300 по Кадастралната карта на Г. Б. одобрена със Заповед № РД-18-81 от 10.12.2009 г. е идентичен на имот с пл. номер № 2300 по плана от 1990 г., представляваща част от имот с пл. № 2335 по плана от 1958 г. Имот с пл. № 2335 по плана от 1958 г. с площ от 5,200 дка графично изчислен по скица по разписен лист е записан на името на Г. Б.С. и е отреден за озеленяване. По плана от 1977 г., одобрен със Заповед № 240/1990 г. Част от имот с пл. № 2335 по плана от 1958 г. е отразен като имот с пл. № 2300 и е записан по разписен лист Трафопост. Имота е включен в парцел І, кв. 42, Дом на чуждия специалист. По плана от 1958 г. имотът е представлявал един общ имот с пл. № 2335.

По делото е открито производство по оспорване истинността на удостоверение № 963/08.10.2011 г. на ОА Банско досежно авторството на документа. По делото е назначена и приета съдебно- графологична експертиза. От приетото заключение на вещото лице се установява, че подписите под удостоверение № 963/08.10.2001 г. на Община Б. не са изпълнени от авторите им. С обжалваното решение съдът е се е произнесъл по истинността на документа.

С обжалваното решение районният съд е уважил исковата претенция по чл.124 ГПК и е оставил без разглеждане искането с основание чл. 537, ал. 2 от ГПК да се отмени нотариален акт по обстоятелствена проверка № 34, том I/ 03.02.1971г. по нотариалното дело №53/71г. на Районен съд Разлог, нотариален акт 41, том VI, дело № 1474/1975г. на Районен съд Р. и нотариален акт № 25, том IV, per. № 3049, дело № 625 от 26.04.2004г. на нотариус К. М. с per. № 061 от регистъра на НК, с район на действие PC Разлог, по отношение на посочените по-горе квоти, като недопустимо.

Въз основа на така установеното, съдът прави следните правни изводи:

Искът по чл.124, ал.1 ГПК е правен способ за защита на правото на собственост, Ч. който ищецът предявява пред съда искане да се установи със сила на присъдено нещо защитаваното вещно право срещу лицето, което оспорва или смущава това право. Както всеки установителен иск, този иск цели разрешаване на възникнал правен спор относно притежанието на конкретно вещно право и установяване със сила на пресъдено нещо на действителното правно положение в отношенията между спорещите страни по повод на вещта, обект на оспорваното право. Установителният иск за собственост е допустим само при наличие на правен интерес от предявяването му. Неоснователно и възражението на ответника за липса на правен интерес от предявяване на иска. Правен интерес от предявяване на иска е налице за ищците, тъй като ответникът оспорва правото им на собственост.

От събраните по делото доказателства се установява, че общият наследодател на ищците Г. Б. С. е бил собственик на процесния имот, който е бил внесен в ТКЗС и е възстановен с решение № 1443/25.01.1996 г. на ПК Г. Б.. От заключението на вещото лице се установява, че процесния имот е идентичен на имот с пл. номер № 2300 по плана от 1990 г., представляваща част от имот с пл. № 2335 по плана от 1958 г. С влязло в сила съдебно решение е установено по отношение на Д. Б. С. М. Г. С., М. Л. К. М. Л. К., че Х. Г. С. и М. К. С. наследници на Г. Б. С. са собственици съответно на 1/9 и 1/27 идеална част от имот с пл. № 2300, кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г. Влязлото в сила решение се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на страните, а така също и спрямо универсалните и частните правоприемници на страната, обвързана от силата на присъдено нещо. Ответникът по делото е правоприемник на Д. Б. С. и предвид на това е обвързан от силата на присъдено нещо на посоченото решение.

По отношение на възражението за необсъждане от страна на съда на конст. нот. акт № 34, т.І, д. № 53/71 г. С посочения акт наследодателят Г. Б. С. е признат за собственик на ½ идеална част от дворно място с пл. № 2335 по плана на Г. Б. при съседи: И. Ваканчин от две страни, ТКЗС и улица. Съгласно заключението на вещото лице процесния по делото имот е част от имот с пл. № 2335 по плана на Г. Б. от 1958 г., целият с площ 5,2 дка. Част от имота е включена в регулация и по отношение на същата не е съществувала забрана за извършване на разпоредителни сделки. По отношение на частта от имота, която е била включена в ТКЗС, същата е била изключена от граждански оборот и не е могла да бъде предмет на разпоредителни сделки.

По отношение на възражението за неоснователност на исковата претенция, основаващо се на влязло в сила решение № 65/ 10.09.2003 г. по гражданско дело № 620 по описа за 2002 г. на РС Разлог, вписано в Служба по вписвания при РС - Р. с вх. рег. № 915 / 08.04.2004 г., с което е прието за установено, че праводателят на ответника Д. Б.С. лично и заедно с наследниците на Л. Г. С. са собственици по 1/2 идеална част от имот с пл. № 2300 в кв. 42 по плана на Г. Б. от 1990 г., целия с площ от 1160 кв. м., при съседи :УПИ XXXVI, УПИ I, и двата в кв.42 по плана на Г. Б.. Това решение е постановено по отношение на правен спор с трето лице и не се ползва със сила на присъдено нещо по отношение на ищците.

По отношение на възражението във въззивната жалба, че ищците не са посочили придобивно основание земеделска реституция, а само наследство, настоящият състав намира възражението за неоснователно. В обстоятелствената част ищците подробно са посочили твърдяното придобивно основание- наследство, оставено от общия им наследодател след проведена земеделска реституция. Придобивното основание е новооткрито наследство след проведена земеделска реституция.

Неоснователно е възражението за придобиване на имота от страна на ответника по давност. След внасянето на земята в ТКЗС с оглед възникналото право на кооперативно земеползване, не е релевантно владението, упражнявано върху нея като придобивен способ и е преустановено течението на давностен срок. Неоснователно е и възражението за изтекла в полза на ответника придобивна давност с начален срок - влизане в сила на решение № 1611/10.10.2003 г. на ВКС. Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост. Тя е средство да придобиване на правото на собственост след изтичане на известно време и при определени от закона условия. За придобиването по давност е необходимо да бъде установено владение върху един имот. При преценката дали е установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на владението като непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта като своя - чл. 2 от Закона за давността (отм.). Сънаследникът е владелец само на своята идеална част, а е държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че той владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира промененото отношение, като извърши действия, които да достигнат до знанието на сънаследниците и да не оставят съмнение за неговото субективно отношение. Това манифестиране на претенциите за изключителна собственост Ч. изменение на основанието на владението обаче не е достатъчно, ако произтича само в съзнанието на сънаследника. Той следва да предприеме такива действия, които да отричат правото на останалите наследници върху техните части. Същественото в това изменение на основанието на владението следва да достигне до знанието на останалите съсобственици. Променилият намерението си не може да го държи в тайна. По делото не са налице доказателства, от които да се установява, че тази промяна в основанието е дошла до знанието на ищците.

По отношение на възражението за противоречие в обжалваното решение, изразяващи се в “По отношение на иска да се признае за установено по отношение на третия ответника...”. Действително налице е неточност в мотивите на районния съд, но мотивите не се ползват със сила на присъдено нещо.

Ищците твърдят като придобивно основание наследство по закон, а по отношение на Б. Ч. наследство по завещание, от наследодателя Г. Б. С.. Въз основа на събраните по делото доказателства ищците доказват исковата си претенция по отношение на 8/9 идеални части от процесния имот. Районният съд неправилно ги е признал за собственици по отношение на целия имот. Наследодателят Г. Б. С. има девет деца, които след смъртта му го наследяват. Ищците са наследници на осем от наследниците на Г. С.. Квотите, посочени в исковата молба, съобразно дела на всеки от ищците в наследството на Г. С. водят до извод на основателност на исковата претенция досежно 8/9 идеални части от процесния имот.

По отношение на възражението за недопустимост на искането по чл.537, ал.2 ГПК. С обжалваното решение съдът е оставил искането без разглеждане като недопустимо. На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот /ТР №3/2012 г., ВКС, ГО/. Правилно районният съд е приел искането за недопустимо.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на процесния имот за частта над 8/9 идеални части и да се потвърди в останалата част.

По отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 80 ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най- късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Ищецът М. С. своевременно е поискал присъждане на разноски и са представили списък съгласно чл.80 ГПК за сторени такива. С оглед изхода на спора жалбоподателката – ответник в първоинстанционното производство следва да бъде осъдена да заплати на ответника М. С. сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 444,44 лв. Жалбподателката К. М. не е поискала своеверменно присъждане на разноски- най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, както и не е представила списък за сторени такива, /с писмените бележки са поискани разноски/, поради което не следва да й бъдат присъждани такива.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 2501/07.06.2012 г., постановено по Г. д. № 1425/2011 г. по описа на Районен съд Р. в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Д. М., ЕГН *, че А. Д. У. ЕГН *, З. Д. Х. ЕГН: *, И. М. С. ЕГН *, М. М. П. ЕГН *, П. К. Ч. ЕГН *, М. К. С. ЕГН *, Д. Н. Р. ЕГН *, М. А. Р. ЕГН *, А. И. Р. ЕГН *, Н. И. Р. ЕГН *, М. Л. К. ЕГН *, М. Л. К. ЕГН *, Б. М. Ч. ЕГН *, Г. Х. С. ЕГН *, М. А. С. - Кръстева, ЕГН *, Х. А. С. ЕГН *, А. П. Б. ЕГН *, Л. П. Т. ЕГН: *, Г. К. К. ЕГН * и Й. К. Р. ЕГН * са собственици на основание наследяване и завещание за частта над 8/9 идеални част от имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Б. от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141, при следните квоти: 1. А. Д. У. - 1/54 идеална част; 2. З. Д. Х. - 1/54 идеална част; 3. И. М. С. - 1/18 идеална част; 4. М. М. П. - 1/18 идеална част; 5. П. К. Ч. - 1/18 идеална част; 6. М. К. С. - 1/18 идеална част; 7. Д. Н. Р. - 1/18 идеална част; 8. М. А. Р. - 1/54 идеална част; 9. А. И. Р. - 1/54 идеална част; 10. Н. И. Р. - 1/54 идеална част; 11. М. Л. К. - 1/18 идеална част: 12. М. Л. .К - 1/18 идеална част; 13. Б. М. Ч. - 1/9 идеална част /по силата на нотариално публично завещание № 2, т.1, д. 168/1996г. от 28.02.1996г. на нотариус К. М./; 14. Г. Х. С. - 1/18 идеална част; 15. М. А. С.-К. - 1/36 идеална част; 16. Х. А. С. - 1/36 идеална част; 17. А. П. Б. - 1/27 идеална част; 18. Л. П. Т. - 1/27 идеална част; 19. Г. К. К. - 1/18 идеална част; 20. Й. К. Р. - 1/18 идеална част, като постановява:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от А. Д. У. З. Д. Х. И. М. С. М. М. П. П. К. Ч. М. К. С. Д. Н. Р. М. А. Р. А. И. Р. Н. И. Р. М. Л. К. М. Л. К. Б. М. Ч. Г. Х. С. М. А. С. - К. Х. А. С. А. П. Б. Л. П. Т. Г. К. К. и Й. К. Р. срещу К. Д. М. за признаване на установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Б. от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141 за частта над 8/9 идеални части, т.е. за 1/9 идеална част.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2501/07.06.2012 г., постановено по Г. д. № 1425/2011 г. по описа на Районен съд Р. в частта, с която е признато за установено по отношение на К. Д. М., ЕГН *, че А. Д. У. ЕГН *, З. Д. Х. ЕГН: *, И. М. С. ЕГН *, М. М. П. ЕГН *, П. К. Ч. ЕГН *, М. К. С. ЕГН *, Д. Н. Р. ЕГН *, М. А. Р. ЕГН *, А. И. Р. ЕГН *, Н. И. Р. ЕГН *, М. Л. К. ЕГН *, М. Л. К. ЕГН *, Б. М. Ч. ЕГН *, Г. Х. С. ЕГН *, М. А. С. - Кръстева, ЕГН *, Х. А. С. ЕГН *, А. П. Б. ЕГН *, Л. П. Т. ЕГН: *, Г. К. К. ЕГН * и Й. К. Р. ЕГН * са собственици на основание наследяване и завещание, на 8/9 идеални части от имот с идентификатор № 02676.501.2300 по КККР на Г. Б. от 2009 г., с площ на имота от 1110 кв. м., при съседи: 02676.501.4450, 02676.501.2517. 02676.501.2303, 02676.501.4451. 02676.501.2141, при следните квоти: 1. А. Д. У. - 1/54 идеална част; 2. З. Д. Х. - 1/54 идеална част; 3. И. М. С. - 1/18 идеална част; 4. М. М. П. - 1/18 идеална част; 5. П. К. Ч. - 1/18 идеална част; 6. М. К. С. - 1/18 идеална част; 7. Д. Н. Р. - 1/18 идеална част; 8. М. А. Р. - 1/54 идеална част; 9. А. И. Р. - 1/54 идеална част; 10. Н. И. Р. - 1/54 идеална част; 11. М. Л. К. - 1/18 идеална част: 12. М. Л. К. - 1/18 идеална част; 13. Б. М. Ч. - 1/9 идеална част /по силата на нотариално публично завещание № 2, т.1, д. 168/1996г. от 28.02.1996г. на нотариус К. М./; 14. Г. Х. С. - 1/18 идеална част; 15. М. А. С.-К. - 1/36 идеална част; 16. Х. А. С. - 1/36 идеална част; 17. А. П. Б. - 1/27 идеална част; 18. Л. П. Т. - 1/27 идеална част; 19. Г. К. К. - 1/18 идеална част; 20. Й. К. Р. - 1/18 идеална част, както и в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА К. Д. М., ЕГН * да заплати на М. К. С. ЕГН * сумата в размер на 444,44 лв., представляваща сторени разноски пред настоящата инстанция адвокатско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: