Р Е Ш
Е Н И
Е №
Гр.Русе,
25.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД РУСЕ в открито съдебно заседание на деветнадесети август през две хиляди
и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Дарина
Илиева, като разгледа НАХД № 1182 по описа за 2020г., за да
се произнесе съобрази следното :
Административнонаказателното производството
е по реда на чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г.В.В. *** –
1882 – 000551 от 17.06.2020г. на Началник Сектор към ОД МВР Русе - Началника на Първо РУ Полиция, с което на основание чл.178д
от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 200лв, за това, че: На 08.06.2020г. около 13,00ч. в гр.Русе, на паркинга на магазин Кауфланд- 2,
като водач на МПС – лек а-л Рено Меган с рег.№ Р9229КА, собственост на Б.М. е
извършила следните нарушения: 1.Без да има това право паркира на място,
определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания – нарушение по чл.98,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата оспорва НП
като незаконосъобразно, постановено при неизяснена фактическа обстановка. Моли
да бъде отменено. В с.з. се явява и представя допълнителни доказателства – 2бр.
експертни решения.
Административнонаказаващият орган -
редовно призовани, изпращат процесуален представител – ю.к. Димитрова, считат жалбата
за неоснователна и молят да бъде потвърдено атакуваното НП като правилно и
законосъобразно.
РП Русе - редовно уведомени, не
изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна :
От доказателствата по делото –
писмени и гласни – разпит на актосътавител И. и св. М. безспорно се установи, че на 08.06.2020г.
около 13,00ч. в гр.Русе, в изпълнение на
служебните си задължения извършвали проверка на паркинга на магазин Кауфланд-
2. Установили, че на едно от паркоместата, превидени за ползване от лица с трайни увреждания, се намирал паркиран лек а-л
Рено Меган с рег.№ Р9229КА, собственост на Б.М.. На автомобила не бил поставен
стикер за това, че той се ползва от такова
лице, поради което има право да паркира на такова място. Паркомястото
било обозначено с хоризонтална маркировка и със знак, намиращ се на около 1,5м.,
който се отнасял и посочвал 6бр. паркоместа. Актосъставителят съставил писмено уведомление
до водача, за явяване в полицейското управление за връчване на фиш за
неправилно паркиране. Поставил го на предното стъкло на автомобила. През това
време от входа на магазина се задала и дошла при тях жалбоподателката, носела
покупки. Била сама. Обяснила, че тя управлява автомобила и не е от категорията
на хора с трайни увреждания, както и че за автомобила не е издаван стикер за
обозначаване на правото да паркира на такива места. Казала, че не е разбрала,
че е паркирала на такова място.
При така установеното актосъставителят
съставил на жалбоподателката АУАН, приложен към делото за извършено нарушения
по чл.98,ал.2, т.4 от ЗДвП. Актът бил
връчен и подписан без възражения. Такива не постъпили в 3-дневния срок по чл.
44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН
било издадено на 17.06.2020г. атакуваното НП от
Началник Сектор към ОД МВР Русе -
Началника на Първо РУ Полиция, връчено
на 30.06.2020г., с което административно наказателната отговорност на жалбопо-
дателката била ангажирана.
Фактическата обстановка беше
установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда
на чл.283 НПК писмени доказателства – АУАН, НП, както и от изслушването на
свидетеля и актосъставителя.
Действайки
като въззивна инстанция и подлагайки на
служебна проверка както акта, така и НП при така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена пред надлежния съд от лице, което има право и
интерес от обжалване, в преклузивния
срок и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество същата е неоснователна.
Актът за установяване на административно
нарушение е съставен от компетентно лице
по смисъла на чл.189,ал.1 от ЗДвП, вр. чл.37, ал.1, б.”б” от ЗАНН, като съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.
Издаденият в съответствие със закона акт е подписан от нарушителя,
актосъставителя и свидетеля на нарушението. Нарушителят не е направил възражения
при съставянето на акта, като такива не са постъпили в 3-дневния срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН.
Въз
основа на така съставения АУНН е издадено атакуваното НП. По делото не възниква съмнение относно компетентността
на органа, издал НП. В НП е посочено, че
същото е издадено въз основа на Заповед №812з-515 от 14.05.2018г., която е представена
пред съда и видно от която-т.2.8 на началниците на РУ при ОДМВР са
делегирани от министъра правомощия на
административнонаказващи органи. Съдът не констатира при проверката допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на
административнонаказателното производство.
Относно нарушението по чл.98,ал.2, т.4 от ЗДвП, според който престоят и паркирането са забранени на
места, определени за хора с трайни увреждания, съдът намира следното: при
извършване на служебната проверка чрез допустимите от закона доказателствени
средства, относно това извършено ли е административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите
констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени
и гласни доказателства. Установи се безспорно,
че по време на проверката лек
а-л Рено Меган с рег.№ Р9229КА, собственост на Б.М. се е намирал паркиран на паркомясто определено и
съответно обозначено със знак за паркиране на превозни средства, обслужващи хора с трайни увреждания. Няма
спор, че на автомобила не е бил залепен стикер, за да е видно от който, че
водачът на автомобила се ползва от това право. Не са представени доказателства,
че водачът на автомобила – жалбоподател В., както и неговият собственик
Б.М. са лица, попадащи в категорията хора с трайни
увреждания, по смисъла на § 6, т.64 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказано, че
същите не са носители на правото да ползват подобно означени паркоместа.
В с.з. от страна на жалбоподателя се разви защитна линия,
че е паркирала на привилигированото паркомясто, тъй като е транспортирала
възрастните си прародители, които чакали пред магазина. Същите имали висока
степен на здравословно увреждане, установени с експертни решения на ТЕЛК. В
с.з. се представиха 2бр. експертни решения на името на Й.К.Д. и И.Б.Д.. Съдът не
приема доводите на жалбоподателя, тъй като първо от представените експертни
решения не се установява родствена
връзка на лицата, на които са издадени с жалбоподателката. Дори и да е налице
такава, не се установи и не се потвърдиха твърденията, че посочените лица се
намирали в близост до местонарушението и действително са били транспортирани с
процесния автомобил. От разпита на полицейските служители се установи, че
жалбоподателката е била сама и пред тях тя е изтъкнала съвсем различна причина
за допуснатото от нея нарушение - това, че не е разбрала, че паркомястото е с
особен статут. Изтъкнатите в с.з. доводи на жалбоподателя не се потвърждават от
останалите събрани доказателства, напротив опровергават се, поради което съдът
не приема твърденията, че с неправомерно паркирания автомобил жалбоподателката
е обслужвала към момента на нарушението лица с трайни увреждания.
Отделно от това, не са налице специфичните изисквания на
закона, за да се ползва жалбоподателят с предвидената привилегия. По делото не
се представи, поради което се налага логично обоснования извод, че не
съществува предвидената от закона карта, която се издава от кмета на
съответната община, по реда на чл. 99а
от ЗДвП, с която правоимащите лица да се легитимират и упражняват правата си.
Предвид събраните доказателства се налага извода, че е
налице извършено нарушение на чл.98,ал.2, т.4 от ЗДвП инегов автор
е жалбоподател В.. Оспорването и обжалването на НП в
процесния случай е неоснователно, тъй като съдът не констатира, че при реализиране
на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката е вменено нарушение, което реално тя не е извършила. Това е така, защото от една страна
няма представени доказателства, които да подкрепят твърденията на жалбоподателя
за незаконосъобразността на издаденото НП, а от друга от събраните писмени и
гласни доказателства се установи фактическа обстановка, която съответства на
посочената в акта и НП и е изцяло съставомерна по чл.98,ал.2,
т.4 от ЗДвП. От субективна страна деянието е
извършено виновно, под формата на престъпна небрежност, тъй като,
жалбоподателят като водач на МПС е длъжен да спазва
разпоредбите на ЗДвП и да съобразява поведението си на
водач на МПС, когато извършва различни маневри. Жалбоподателят не е изпълнил това
свое задължение, като е предполагал, че няма да настъпят вредни последици. На основание
чл.178д от ЗДвП е наложена Глоба в размер на 200лв, която изцяло е съобразена с
разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
С оглед изхода на делото
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна разноските за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Неоснователни
са претенциите за присъждане на разноски
в размер на 120лв, тъй като делото не представлява фактическа и правна
сложност.
Водим от изложените съображения,
съдът намира, че атакуваното НП е обосновано и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20 – 1882 – 000551 от 17.06.2020г. на
Началник Сектор към ОД МВР Русе -
Началника на Първо РУ Полиция, с което
на Г.В.В. с ЕГН ********** ***, на основание чл.178д от ЗДвП е наложено
административно наказание “Глоба” в размер
на 200лв за нарушение по чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП
като законосъобразно.
ОСЪЖДА
Г.В.В. с ЕГН ********** ***, да заплати на ОДМВР
Русе с адрес гр.Русе, бул.“Ген. Скобелев“
№49 сума в размер на 100лв/сто лв/ , представляващи разноски по делото.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административния съд Русе, на
основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия :/П/