№ 2912
гр. ****, 01.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на втори
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йоана Н. Вангелова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Йоана Н. Вангелова Гражданско дело №
20253110107586 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Постъпила е молба от М. П. В., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“
№ 26, за постановяване на мерки за защита срещу М. И. Р., ЕГН **********,
от гр. ****, ул. „****“ № 11.
Молителката твърди, че с М. И. Р. били в интимна връзка от м. октомври
2024 г., като му била предоставила ключ от дома си и той често оставал да
нощува при нея. Излага, че от м. януари 2025 г. ответникът започнал често да
злоупотребява с алкохол и да се държи грубо с нея и близките й. Неколкокрано
опитала да прекрати връзката им, но той обещавал да промени поведението
си.
Заявява, че на 29.03.2025 г. след злоупотреба с алкохол Р. я обидил с
думите „курветния долна“ и „лисица“, а след като му заявила, че желае да се
разделят, й ударил два шамара. Когато от съседната стая дошли дъщерята на
молителката и нейният приятел, Велинова и Р. излезли на двора. Там
молителката многократно помолила ответника да си тръгне, а той й нанесъл
удар с юмрук в областта на челюстта и я ритнал с крак два пъти в корема.
След като чула виковете, дъщеря й излязла на двора, а ответникът си тръгнал.
Сочи, че на 01.04.2025 г. след края на работния си ден намерила счупен
буркан под дясната предна гума на колата си. Малко по-късно, преди да се
качи на ферибота, Р. спрял с колата си до нейната й казал: „Да чакам ли
призовка?“, след което я огледал и казал: „Не си подута“. След като му
заявила, че не желае да разговаря с него, той отговорил: „Много ще
съжаляваш за това“ и „Ще си хапеш гъза“.
На 02.04.2025 г. около 17:00 часа, след като излязла от работа,
1
установила, че двете задни гуми на колата й са нарязани.
На 02.06.2025 г. нейна приятелка, придружена от двете си деца /на 3 и 4
години/, я взела от работа с колата си. Докато чакали ферибота, ответникът се
приближил до колата и започнал да ги обижда, като я нарекъл „травестит
долен русенки“ и я заплашил с думите „Знаеш ли какво ще стане, ако сляза от
колата“. Същата вечер била нарязана предната лява гума на паркираната пред
дома й кола на нейната приятелка.
На 04.06.2025 г. намерила пред гаража си шепа видии.
На 05.06.2025г. около 21:30 часа чула, че по улицата до дома й преминава
автомобил. Когато погледнала, видяла ответника да спира до гаража й и да го
залива с нещо. Тъй като помислила, че възнамерява да го запали, подала
сигнал по телефона в РУ-****, а на следващия ден подала и писмена жалба, в
която описала и горните инциденти.
На 10.06.2025 г. открила външната врата на двора и гаража залята с нещо
наподобяващо разредена блажна боя.
Моли съда да издаде срещу ответника заповед за защита с посочени в
молбата мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 3 и 4 ЗЗДН.
В съдебно заседание молителката, чрез процесуалния си представител,
поддържа молбата.
Ответникът се явява лично и оспорва изложените в молбата твърдения.
Оспорва с молителката да са били в интимна връзка, както и да е извършил
описаните в молбата актове на домашно насилие.
Поддържа, че тъй като изтичала издадената заповед за защита, с която
били ограничени контактите на бившия партньор на молителката с нея, тя го
помолила да остава в жилището й, за да я пази. Сочи, че посещавал жилището
й единствено по нейна молба и отрича да я е обиждал с изложените в молбата
изрази, както и да я е заплашвал. Оспорва да е рязал гумите на колата й и да е
разсипвал видии, респективно да е заливал вратата на гаража или дома й.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
достигна до следните правни и фактически изводи:
Молбата е предявена от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3,
т. 2, предл. второ ЗЗДН и чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, предвид установената връзка
между страните по делото - изрично молителката е декларирала, че с
ответника са били в интимна връзка, като това се потвърждава и от
еднопосочните показания на свидетелите **** и **** Последните заявяват, че
в периода на коледните празници през 2024 г. М. В. им представила М. Р., с
когото им споделили, че имат връзка. Изрично св. **** сочи, че последният
редовно гостувал в дома на молителката и спял в едно легло с нея. Настоящият
съдебен състав в пълнота кредитира показанията на двамата разпитани по
делото свидетели, тъй като същите са логични, непротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото. Поради изложеното,
въпреки отношенията им с молителката, не е налице основание да се постави
2
под въпрос достоверността на изложеното от тях.
Молбата е основана на твърдения за осъществени по отношение на
молителката актове на домашно насилие и е депозирана в преклузивния срок
по в чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Поради изложеното същата се явява допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
По делото е представена декларация от молителката досежно
извършеното насилие /л. 3/, с която М. В. декларира, че М. Р. е осъществил
спрямо нея следните актове на насилие:
На 29.03.2025 г. я обидил с думите „курветния долна“ и „лисица“, а след
като заявила, че желае да прекрати връзката им, й ударил два шамара. По-
късно, докато опитвала да го убеди да напусне дома й, той й нанесъл удар с
юмрук в областта на челюстта и два пъти я ритнал с крак в корема.
На 01.04.2025 г. ответникът спрял с колата си до нейната й казал: „Да
чакам ли призовка?“, след което я огледал и казал: „Не си подута“. След като
му заявила, че не желае да разговаря с него, той отговорил: „Много ще
съжаляваш за това“ и „Ще си хапеш гъза“.
На 02.06.2025 г. ответникът се приближил до колата, с която пътувала, и
я нарекъл „травестит долен русенки“, както и я заплашил с думите „Знаеш ли
какво ще стане, ако сляза от колата“.
На 05.06.2025г. около 21:30 часа чула, че по улицата до дома й преминава
автомобил. Когато погледнала, видяла ответника да спира до гаража й и да го
залива с нещо.
Съдът кредитира представената от молителката декларация по чл. 9, ал.
3 ЗЗДН, която представлява доказателствено средство съгласно разпоредбата
на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН. Нещо повече, при липса на други доказателства,
декларацията е достатъчно основание за издаване на заповед за защита – арг.
от чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Посоченото законодателно решение е обусловено от
обстоятелството, че актовете на домашно насилие често биват извършвани в
отсъствие на трети лица, които да могат да възприемат и възпроизведат
впоследствие случилото се в качеството на свидетели. Поради това с оглед
гарантиране на защита на пострадалите от такива актове специалният закон
предвижда облекчена форма на доказване. Процесните случаи са именно
такива – при повечето от описаните случаи страните са били сами и липсват
лица, които непосредствено да са възприели действията на ответника.
В случая ответникът не оборил изложеното в декларацията – макар да
оспорва изцяло твърденията на молителката, той не се е възползвал от
възможността да ангажира каквито и да било доказателства.
Наред с изложеното декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е подкрепена и от
събраните по инициатива на молителката писмени и гласни доказателства.
Св. **** /дъщеря на молителката/ излага, че е била свидетел на скандал
между майка й и ответника в края на март месец. След като прекарали вечерта
заедно в дома на молителката, на следващата сутрин ответникът заявил на
свидетелката, че трябва да си направи ДНК тест, за да установи кой е
биологичният й баща, а молителката нарекъл „курветина“ и „лисица“. Спорът
3
между страните продължил извън стаята, като св. **** чула, че се карат.
Впоследствие майка й споделила, че отвеникът й е ударил шамар, от който
имало и видими следи – бузата й била зачервена. След като В. и Р. напуснали
къщата, свидетелката чула майка си да вика и излязла навън и се развикала на
ответника, а той избягал. От молителката разбрала, че я е ритал в областта на
корема и я е ударил в областта на челюстта. След този случай страните се
разделили, като молителката споделяла за отправени обиди и заплахи. Самата
**** заявява, че е получавала от **** съобщения със сексуално съдържание,
свързани с майка й /като изрично потвърждава, че Р. й е изпратил
съобщението, приложено на л. 42 от делото/. Свидетелката излага, че след
описаните случаи майка й се страхува както за себе си, така и за близките си.
Свидетелят ****заявява, който живее на семейни начала с дъщерята на
молителката, потвърждава, че също е присъствал на описания от св. ****
скандал в края на м. март. Заявява, че Р. искал да уточни със св. **** кой е
баща й и нарекъл М. В. „лисица“. Спорът между страните продължил в
антрето, от където свидетелят чул молителката да вика „Ще спреш ли да ме
удряш?“. Когато със св. **** излезли пред стаята, видели, че молителката е
леко зачервена. След като последната излязла, за да изпрати Р., св. **** чула
викове и излязла. След като се върнали в жилището, молителката разказала, че
ответникът я ударил по лицето и в стомаха. След раздялата на страните В. на
няколко пъти им разказвала за „размяна на реплики“ с ответника.
От изложеното следва, че по делото по безспорен начин се установява,
че ответникът е извършил действия, осъществяващи форми на домашно
насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН, поради което е налице необходимост от
постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения
между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и
насочени към предотвратяване на противоправни действия от негова страна за
в бъдеще. Въз основа на посочените критерии съдът намира, че по отношение
на ответника следва да се наложи предвидената в чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН мярка,
а именно задължаване на същия да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на М. В., да му се забрани да приближава молителката,
обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. ****, ул. „****“ № 26, както и
местоработата й, находяща се в гр. ****, бул. „****“ № 191, партер, офис 19,
на по-малко от 100 метра, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН, както и да му се
забрани да осъществява контакт с молителката под каквато и да е форма,
включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както
и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, на основание чл. 5,
ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
Срокът на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4 ЗЗДН следва да бъде определен
в границите, предвидени в ал. 2 от същата разпоредба, а именно – от три до
осемнадесет месеца. В случая от събраните по делото доказателства става
ясно, че и след раздялата на страните ответникът е отправял обиди и заплахи
към молителката. Нещо повече, последният не проявява критичност към
поведението си и в проведеното съдебно заседание не само оспорва
изложените в молбата твърдения, но и прави опит да се представи като жертва
/заявява, че не иска „да става част от списъка с мъже, употребени, изхабени и
4
захвърлени от М. П. В.“/.
Предвид изложеното съдът намира, че мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и 4
ЗЗДН спрямо М. Р. следва да бъдат наложени за максимално предвидения в
закона срок от осемнадесет месеца, считано от момента на издаване на
заповедта за незабавна защита /11.06.2025 г./, т.е. до 11.12.2026 г. Така
определеният начален момент на срока на действие на разглежданата мярка е
съобразен с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗЗДН, съгласно която следва да бъде
приспаднат срока на действие на приложените със заповедта за незабавна
защита мерки.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен съд
държавна такса в размер на 25 лева.
Предвид изричното искане на молителката, на основание чл. 11, ал. 2
ЗЗДН вр. чл. 38, ал. 2 ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на молителката сумата от 600 лева,
представляваща дължимо в полза на последния адвокатско възнаграждение по
делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА М. И. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ № 11,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. П. В., ЕГН
**********, от гр. ****, ул. „****“ № 26, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. И. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ № 11,
да приближава на по-малко от 100 метра М. П. В., ЕГН **********, от гр.
****, ул. „****“ № 26, обитаваното от нея жилище, находящо се в гр. ****, ул.
„****“ № 26, както и местоработата й, находяща се в гр. ****, бул. „****“ №
191, партер, офис 19, за срок до 11.12.2026 г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 3
ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на М. И. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ № 11,
да осъществява контакт с М. П. В., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ №
26, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или
обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за
комуникация, за срок до 11.12.2026 г, на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ № 11, да
заплати в полза на съдебната власт, по сметка на Районен съд – ****,
държавна такса в размер на 25 двадесет и пет/ лева, на основание чл. 11, ал.
2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. И. Р., ЕГН **********, от гр. ****, ул. „****“ № 11, да
заплати на адв. М. Н. Н. от АК-****, с адрес: гр. ****, ул. „****“ № 35, сумата
от 600 /шестстотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
настоящото производство, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН във вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА.
5
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на прокуратурата.
ПРЕПИСИ от заповедта да се връчат на страните и на НАЧАЛНИКА на
съответното РУП при ОДМВР – ****, съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в 7-
дневен срок от 01.08.2025 г., на основание чл. 17, ал. 1 във вр. с 15, ал. 7
ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
6