Р Е Ш Е Н И Е
№ 410/14.5.2021г.
гр. Пазарджик, 14.05.2021 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Г.,
като разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 790 по описа на съда
за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 от АПК, във връзка с чл.129, ал.5 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и е образувано по жалба на „Екобулхарт“ ЕООД с ЕИК: ********* против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-09-57 от 26.05.2020 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пазарджик.
В жалбата се изразява становище за незаконосъобразност на обжалваната заповед, като издадена в противоречие с материалния закон и немотивираност, поради което се иска да бъде отменена.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството-жалбоподател устно и в писмено становище поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Излага допълнителни доводи за незаконосъобразността на атакуваната заповед. Претендира разноски.
Ответната страна - Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пазарджик – чрез процесуалния си представител, устно и в писмено становище, счита, че жалбата е неоснователна и моли заповедта да бъде потвърдена, като им се присъдят сторените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Пазарджик,
като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно
и обсъди доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е подадена от активно легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От
приложените материали се установи следната фактическа обстановка:
На 16.04.2020 г. са извършени проверки от експерти на РИОСВ-Пазарджик на площадка № 2 в с. Г…, УПИ III - кв. 58 с площ 5676 кв.м., както и на площадка № 3 в с. В…, общ. С.., местност „Бузевци” УПИ III - 402, площ 8062 кв.м. и площадка № 4 в с. Варвара, УПИ II - 131, площ 5420 кв.м., стопанисвани от „Екобулхарт” ЕООД. Проверяващите установили следното:
На 28.02.2020 г. на площадка № 2 (съгласно КП № 15-16) са били налични - 241,37 т отпадъци, от които 97,99 т по нотификация DE 1350-185111 и 143,38 т - по анекс VII. Документите за превоз (поле 19 на Приложение IБ, което представлява сертификат за окончателно оползотворяване) са подпечатани и подписани в периода 13.02.2020 г. до 02.03.2020 г. При проверката на 16.04.2020 г. е установено, че всички количества по нотификация DE 1350-185111, налични към 28.02.2020 г., са рециклирани през м. март 2020 г., което не съответствало с документацията (поле 19 на Приложение IБ). Количествата по анекс VII-143, 38 т също са рециклирани през м. март 2020 г. След 28.02.2020 г. на площадката са приети нови 438,2 т отпадъци с код 19 12 01 по нотификация DE 1350-185111 и 717, 48 т - по анекс VII. От тях са рециклирани 300 т по нотификация DE 1350-185111. Останалите 138,2 т по нотификация DE 1350-185111 и 717,48 т - по анекс VII не са рециклирани и са налични на площадката. Документите за превоз на тези 138,2т (Приложение IБ в поле 19, което представлява сертификат за окончателно оползотворяване) са подпечатани и подписани в периода 07.04.2020 г. до 15. 04.2020 г., което не съответствало с констатираното на площадката.
На 28.02.2020 г. на площадка № 3 (съгласно КП № 15-16) са били налични - 4917,53 т, отпадъци с код 19 12 01, от които 653,70 т по нотификация DE 1350-183633, 317,11 т по нотификация DE 1350-183637 и 3946,72 т - по анекс VII. При проверката на 16.04 2020 г. е установено, че няма движение на отпадъци след дата 28.02.2020 г. Същите количества отпадъци били налични. Не били приемани нови количества отпадъци и не били предавани отпадъци за рециклиране на площадка № 2. Документите за превоз на количествата по нотификация DE 1350183633, Приложение IБ в поле 19, което представлява сертификат за окончателно оползотворяване са подпечатани и подписани в периода 25.06.2019 г. до 27.12.2019 г., което не съответствало с констатираното на площадката. Документите за превоз на количествата по нотификация DE 1350-183637, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване са подпечатани и подписани в периода 26.06.2020 г. до 01.08.2019 г. и не съответствало с констатираното на площадката.
На 28.02.2020 г. на площадка № 4 (съгласно КП № 15-16) са били налични 2925,62 т, от които: 1544,10 т по нотификация DE **********, 293,38 т по нотификация DE 1350-183637, 424,56 т по нотификация DE 1350-183631, 245,03 т по нотификация DE 1350-183635, 230,82 т по нотификация DE 1350-183632 и 187,73 т по анекс VII. При проверката на 16.04 2020 г. били констатирани налични 2478,68 тона, от които: 1544,10 т по нотификация DE **********; 293,38т по нотификация DE 1350- 183637; 2, 30 т по нотификация DE 1350- 183631, 245,03 т по нотификация DE 1350- 183635; 206,14 т по нотификация DE 1350- 183632 и 187,73 т по анекс VII. Не били приемани нови количества отпадъци на площадка № 4.
Предавани били от площадка № 4 и рециклирани на площадка № 2 следните количества отпадъци: 422,26 т по нотификация DE 1350- 183631, 24,68 т по нотификация DE 1350- 183632. Количествата били предадени в периода 09.03.2020 г. - 20.03.2020 г. и рециклирани в периода 09.03.2020 г. - 31.03.2020 г. Документите за превоз на количествата отпадъци по нотификация DE 1350-183631, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване били подпечатани и подписани в периода 21.11.2019 г. до 15.01.2020 г., което не съответствало с констатираното на площадката на 28.02.2020 г. и 16.04.2020 г.
По нотификация DE 1350-183632 - 24,68 т били рециклирани на 20.03.2020 г. Датата не съответствала на посочената дата за окончателно оползотворяване 06.12.2019г. в поле 19 на Приложение IБ. Документите за превоз на останалите налични 206,14 т отпадъци по нотификация DE 1350-183632, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване били подпечатани и подписани в периода 14.11.2019 г. до 18.12.2019 г. и не съответствали с констатираното на площадката на 28.02.2020 г. и 16.04.2020 г.
Документите за превоз на количествата по нотификация DE 1350-183635, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване били подпечатани и подписани в периода 18.11.2019 г. до 27.12.2019 г. и не съответствали с констатираното на площадката на 28.02.2020 г. и 16.04.2020 г.
Документите за превоз на количествата по нотификация DE 1350-183637, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване са подпечатани и подписани в периода 14.11.2019 г. до 27.12.2019 г. и не съответствали с констатираното на площадката на 28.02.2020 г. и 16. 04.2020 г.
Документите за превоз на количествата по нотификация DE **********, Приложение IБ в поле 19, което представлявало сертификат за окончателно оползотворяване са подпечатани и подписани в периода 14.11.2019 г. до 29.01.2020 г. и не съответствало с констатираното на площадката на 28.02.2020 г. и 16. 04.2020 г.
Така проверяващите приели, че потвържденията за окончателно оползотворяване в поле 19 на документите за движение не били верни, което било нарушение на чл. 16, буква „д” от Регламент (ЕО) № 1013/2006. Превозените отпадъци с код 19 12 01 до площадка № 3 е местонахождение с. В.., общ. С.., местност „Бузевци“ УПИ III-402 по нотификации DE 1350-183633 и DE 1350183637 и до площадка № 4 с местонахождение с. В.., общ. С…, местност „Бузевци“ УПИ II-131 по нотификации DE **********, DE 1350-183637, DE 1350-183631, DE1350/ 183635, DE1350/ 183632, не били осъществени в съответствие със заявените обстоятелства в документите и информацията по Приложение II от Регламент (ЕО). Нямало информация за площадките в с. Варвара (№ 3 и № 4), на които се извършвала допълнителната временна операция R13, преди предаването им за нотифициране да е предварително уведомен компетентния орган, в случая Министъра на околната среда и водите, с което бил нарушен чл. 17 от Регламент (ЕО) № 1013/2006. Извършеният превоз на отпадъци с код 19 12 01 на площадки № 2 в с. Г…, № 3 и № 4 в с. Варвара бил извършен по начин, който фактически не бил посочен в нотификациите или в документите за превоз Приложение IБ и без съгласието на засегнатите компетентни органи и се считал за незаконен, съгласно чл. 2, параграф 35, б. „г” от Регламент (ЕО) № 1013/2006.
Предвид така възприетата фактическа обстановка, достигнали до извод, че „Екобулхарт“ ЕООД е извършило незаконен превоз на 3 944,89 тона отпадъци по нотификация, с код 19 12 01, в нарушение на установения ред, съгласно Регламента и Закона за управление на отпадъците (обн., ДВ, бр. 53 от 13.07.2012 г.)
С оглед
преустановяване на нарушението на Регламента и преодоляване на вредните
последици от нарушението „Екобулхарт” ЕООД следвало да бъде задължен да третира
отпадъците по екологосъобразен начин, поради което и на основание чл. 127, т.
2, б. „а“ от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), във вр. с чл. 2, т. 35,
б. „г” и чл. 24, т. 3, б. „а” от Регламента и писмо изх. № 11-00-64/29.04.2020 г.
на зам.- министъра на околната среда и водите, ответникът издал атакуваната в
настоящото производство заповед, с която наредил „Екобулхарт” ЕООД да извърши
екологосъобразно третиране - оползотворяване на 3 399,96 тона отпадъци е код 19
12 01, като същите се транспортират и предадат за последващо третиране на
площадка № 2 в с. Г…, за която дружеството имало разрешена дейност с код R3 -
рециклиране/възстановяванв на органични вещества, които не са използвани като
разтворители, включително чрез компостиране и други процеси на биологична
трансформация. Срещу заповедта е подадена жалба пред съда и е образувано настоящото производство.
В хода на делото бе допусната и изготвена техническа експертиза, която да отговори на въпроса дали извършеният превоз е но начин, които фактически е посочен, или не е посочен в нотификациите или в документа за превоз. Вещото лице е изготвило заключение, което съдът кредитира като компетентно такова. Съгласно заключението на вещото лице извършеният превоз е по начин, който фактически е посочен в нотификациите и в документа за превоз. За да достигне до този извод ВЛ е изследвало цялата налична документация по делото, като е посочило, че с Решение № УО-4/11.02.2019 г. на министерство на околната среда и волите, компетентният орган е дал съгласие за трансграничен превоз на отпадъци с код и наименование 19 012 01 - хартия и картон, като е посочил дейност R3 - Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители (включително чрез компилиране и други процеси на биологична трансформация), която ще се извърши на площадка № 2 в с. Главиница при условията на Решение № 07-ДО-275-08 от август 2019. Според ВЛ отпадъците са доставени и претеглени на същата площадка, с което счита, че са изпълнени условията и фактите, посочени в документа за нотификация и документа за превоз/движение.
В допълнение в съдебно заседание ВЛ посочи, че дружеството има одобрена нотификация за внос на отпадъци, заверена, със съгласие на транзитните заинтересовани компетентни органи, приложено е към делото на английски и в превод на български, съдържа всички реквизити, всички подписи на заинтересовани страни и смята, че е законен превозът съгласно така предоставената информация по делото. Не приема становището на компетентния орган, че превозът не е извършен съгласно документа за нотификация и документа за превоз/движение, защото счита, че няма площадка, на която да е даден само R3, който е с крайно оползотворяване. Всичките площадки в страната били с разрешително R12 и R13, тъй като при превоз, независимо дали от чужбина, от вътрешен или външен пазар, какъвто и отпадък да се достави на тази площадка, и технологично, и в оперативен план не можело директно да се изсипе в случая в хидропулпера за очистване на хартия. Тоест, когато контролният орган, МОСВ, е дал разрешението си, там изрично е отбелязал R3, но няма как целият този процес по оползотворяването да се случи наведнъж при определен капацитет на инсталацията, ако доставеният отпадък е повече от този капацитет. Технологията не позволява да бъде изсипан наведнъж, поради което и е необходимо той да бъде временно съхраняван някъде. Според ВЛ посочването на R3 в разрешителното задължително се съпътства от предходните R12 или R13, т.е. всеки превоз, както и в конкретния случай задължително съдържа двете дейности R3 и R13. Вещото лице е категорично, че процесният отпадък първоначално пристига в с. Главиница. Тъй като площадка № 2, съгласно разрешението на директора на РИОСВ Пазарджик, приема отпадъци не само от трансграничен превоз, а и други отпадъци, тя е снабдена с абсолютно всички изискуеми технологични изисквания на специалното законодателство за такива площадки. Площадките 3 и 4 са прибавени на по-късен етап, те не са снабдени с кантар, т.е. операторът е премерил и приел фактически пристигналите отпадъци в с. Главиница на Площадка № 2, която е посочена в нотификацията. След това отпадъкът е транспортиран до другите две площадки на дружеството - площадка № 3 и площадка № 4 в с. Варвара, където е установен от контролните органи. Дружеството ги е отчело в отчетната книга, като при проверката контролните органи са преброили повече от 4000 бали и те са били разделени по нотификации, т.е. налице е ред, проследяемост и за отпадъка вече носи отговорност оператора в лицето на дружеството-жалбоподател. Според ВЛ Регламентът допуска внос на отпадъци на площадки само с код R12 и R13, а контролният орган счита, че това може да се случва само на площадка с код R3, така нареченото крайно оползотворяване.
При така установено, съдът достигна до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт съгласно чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила за нейното издаване. Оспорената заповед е издадена от административен орган с териториална, времева и материална компетентност. Доводите в жалбата, че не е налице оправомощаване на ответника, се оборват от представената по делото Заповед № РД-648/26.08.2014 г. на Министъра на околната среда и водите, изменена със Заповед № РД-115/13.02.2017 г., поради което и са неоснователни. Съгласно чл.127, ал.1 ЗУО министърът на околната среда и водите може да делегира правомощията си на оправомощени от него длъжностни лица. Процесната заповед отговаря и на изискванията за форма.
Съдът
счита, че оспорваната заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2
от АПК, тъй като в текста ѝ са посочени фактите
и обстоятелствата по извършеното деяние, както и материалноправното основание
за прилагане на принудителната административна мярка. Съдът намира, че са изпълнени изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Заповедта обаче не е съобразена с материалния закон и неговата цел. Съобразно трайно установените в теорията и съдебната практика критерии за класифициране, принудителните административни мерки могат да имат за цел да предотвратят или да преустановят нарушението, както и да предотвратят или да отстранят вредните последици от него. Налагането на принудителна административна мярка в конкретния случай не отговаря на нито една от целите на ПАМ, които са закрепени в закона, по специално в чл. 22 от ЗАНН. При упражняване на правомощията си, административният орган действа при оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи единствено съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност. В мотивите за налагане на ПАМ е посочено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение, което се изразява в извършване на незаконен превоз на 3 944,89 т отпадъци по нотификация, с код 19 12 01, като с оглед преустановяване на това нарушение следва да бъде задължено да третира отпадъците по екологосъобразен начин.
В тази
насока на първо място следва да се отбележи, че съгласно чл.2, т.35, б. „г“ от
Регламент (ЕО) № 1013/2006 на Европейския Парламент и на Съвета
от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци: „незаконен превоз“ означава
всеки превоз на отпадъци, извършен по начин, който фактически не е посочен в
нотификацията или документите за превоз. В случая по делото се установи, че
дружеството не е извършило превоз, който да попада под тази разпоредба.
Контролните органи са установили отпадъци на площадка № 3 и площадка № 4 в с.
Варвара на дружеството, като само от този факт са приели, че е налице
„незаконен превоз“. Те са игнорирали обстоятелството, че операторът е премерил
и приел фактически пристигналите отпадъци в с. Главиница на Площадка № 2, която
е посочена в нотификацията. „Екобулхарт“ ЕООД притежава разрешение - Решение № 07-ДО-275-08
от август 2019 г. на директорът на РИОСВ-Пазарджик за извършване на дейности с
отпадъци, и по-конкретно за дейност R3 - рециклиране/възстановяване на
органични вещества, които не са използвани като разтворители, включително чрез
компостиране и други процеси на биологична трансформация. Съоръжението за
рециклиране - инсталация за грубо очистване на вторична хартия /велпапе и
смесена хартия/ с произход от неопасен битов характер се намира в границите на
Площадка № 1, с местонахождение, с. Г…, област Пазарджик, община Пазарджик, УПИ
III-производствена
дейност, кв. 58 по плана на с. Г... Съгласно Решение № 07-ДО-275-08 от август
2019 г., работата на Площадка № 2 е в пряка връзка с работата на Площадка № 1,
където се извършва първоначално приемане на рециклируеми отпадъци от общинските
системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки, така и отпадъци от
търговски обекти, и предварително третиране на отпадъци от опаковки. Тези
отпадъци са основната захранваща суровина на инсталацията за
оползотворяване/рециклиране на отпадъчна хартия. В Решение № 07-ДО-275-08 от
август 2019 г., са включени и Площадка № 3 и Площадка № 4, местонахождение
съответно, с. В.., област Пазарджик, община С.., м. „Бузевици”, УПИ III-402, и с единствена
дейност с отпадъци с код и наименование R13 - съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането
им. Същите представляват складови зони за нуждите единствено на „Екобулхарт“ АД
и не могат да функционират самостоятелно, т.к. същите не разполагат със
самостоятелни авто или други везни. Отпадъците постъпват там, след като са
премерени предварително на Площадки с № №1 и 2. Видно от Решение № 07-ДО-275-08
от август 2019 г., на Площадка № 2 са разрешени следните дейности с код и
наименование, съгласно Приложение № 2 към § 1, т. 13 от допълнителните
разпоредби на ЗУО:
R3 - Рециклиране/възстановяване на органични вещества, които не са използвани като разтворители (включително чрез компостиране и други процеси на биологична трансформация).
R12 - Размяна на отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R1 - R11
R13 - Съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12 (с изключение на временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им).
В случая, отпадъците по която и да е нотификация и документ за движение/превоз, постъпват на Площадка № 2, претеглят се и се насочват за съхраняване до извършване на окончателно рециклиране. Подобно движение на отпадъка според вещото лице се налага с оглед капацитета на преработка на инсталацията, съгласно установения технологичен процес. Всички постъпили над капацитета на инсталацията отпадъци следва да бъдат съхранявани някъде. Именно това съхранение се извършва от дружеството на Площадка № 3 и Площадка № 4. В тази насока ВЛ е посочило, че инсталацията е с капацитет 5 т/ч и няма как да обработи наведнъж по-голямо количеството дори само от един превоз. Ето защо в случая съдът намира, че соченото нарушение не се установява да е извършено, а ПАМ, видно от мотивите, се налага с цел да бъде преустановено извършването му. С оглед горното при недоказан осъществен състав на незаконния превоз, не би могло да се възлага в задължение на същия този получател, чрез способите на административната принуда, съответните отпадъци да бъдат оползотворени по екологосъобразен начин.
В този ред на мисли на следващо място административният орган е посочил, че с оглед преустановяване на нарушението дружеството следва да бъде задължено да третира отпадъците по екологосъобразен начин. В случая от една страна липсват мотиви в насока по какъв начин, след като отпадъците се намират на Площадка № 3 и Площадка № 4, за които дружеството има издадено разрешение за съхранение, те не се третират по екологосъобразен начин. Нещо повече - в Регламент (ЕО) № 1013/2006, чл.2, т. 8 се използва терминът „екологосъобразно управление“, което означава предприемане на всякакви практически стъпки за гарантиране, че отпадъците се управляват по начин, който опазва здравето на човека и околната среда срещу нежелателни въздействия, които биха могли да се появят в резултат на тези отпадъци. В чл.127, ал.2, б. „а“ е налице възможност да се издават разпореждания за екологосъобразно третиране на отпадъците в случаите по чл. 24, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 при внос или превоз към Република България. Съгласно последната разпоредба, ако незаконният превоз е отговорност на получателя, компетентният орган по местоназначение гарантира въпросните отпадъци да бъдат оползотворени или обезвредени по екологосъобразен начин. В случая органът е разпоредил те да се транспортират и предадат за следващо третиране на Площадка № 2. В тази връзка в атакуваната заповед не са уточнени обществените отношения, които биха били засегнати както от нарушението, така и от това, че отпадъците се намират на Площадка № 3 и Площадка № 4, където така или иначе дружеството притежава разрешение за дейност с отпадъци с код и наименование R13 - съхраняване на отпадъци до извършването на някоя от дейностите с кодове R1 - R12, за да се формират изводи относно приоритета на защита. Освен че отпадъците се намират на площадки за съхранение, за които дружеството има издадени съответните разрешения, освен че те са там така или иначе до транспортирането им до Площадка № 2 съгласно технологичния процес на работа, но и тези отпадъци от хартия и картон по никакъв начин не са опасни нито за околната среда, нито за човека. Остава отворен въпросът по какъв начин тези отпадъци със самото им съхранение на площадки, за които дружеството има разрешение, не се управляват екологосъобразно. Липсват мотиви в тази насока от административния орган.
Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, тя се налага тогава, когато тези действия не са законосъобразни. В случая съхранението на отпадък на площадки, за които дружеството има издадено разрешение за съхранение, няма как да се приеме за незаконосъобразно действие. Ето защо в конкретния случай съдът намира, че издадената заповед не е съобразена с целта на закона. Остава неясно защо се издава подобна ЗППАМ. Целта на принудителните административни мерки не е да служат като наказание, а да доведат до промяна в начина на извършване на дейността. В случая дружеството, с оглед производствените си мощности, се е снабдило с разрешение да съхранява отпадъка на площадки, извън Площадка № 2, която очевидно не му е достатъчна. Отпадъците са пристигнали там, претеглени са, заведени са в отчетната книга и след това с оглед начина на работа на дружеството са транспортирани до площадките за съхранение, докато бъдат преработени в инсталацията. В случая прилагането на принудителна административна мярка не само не би постигнала нито една от целите на административната принуда, но и представлява неоправдана намеса в производствената дейност на дружеството, дотолкова доколкото транспортирането и съхраняването на отпадъци на площадки, за които има издадено разрешение за тази дейност, не е нарушение, т.е. дейността на дружеството по същество е в съответствие със законовите изисквания. При това положение ПАМ се явява незаконосъобразна.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата е основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед - отменена като незаконосъобразна.
По делото е налице искане за присъждане на разноски от страна процесуалния представител на дружеството-жалбоподател, изразяващи се в заплатена държавна такса в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв., за които са налични и доказателства за извършването им. При това положение и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на 1250 лева.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Пазарджик, VІI състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-09-57 от 26.05.2020 г., издадена от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите Пазарджик да заплати на „Екобулхарт” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Г.., общ. Пазарджик, сумата от 1250,00 (хиляда двеста и петдесет) лв., представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба чрез Административен съд Пазарджик пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: (П)
Решение от
24.2.2022г. по Административно дело 7612/2021 Върховен административен съд
Решение № 1797 от 24.02.2022 г. на ВАС София,
Шесто отд . по адм. д. № 7612/2021 г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение № 410 от
14.05.2021 г., постановено по адм. дело № 790/2020 г. по описа на
Административен съд - гр. Пазарджик.
ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и
водите – Пазарджик да заплати на „Екобулхарт“ ЕООД, ЕИК112672053, сумата от 900
/деветстотин/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно.