РЕШЕНИЕ
Номер 525 20.03.2020г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХІV
наказателен състав
На девети октомври двехиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ
Секретар: Петя Сарпанова
като разгледа докладваното от съдията
АНД номер
5667 по описа за 2019
година
намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 439348-F465979/29.05.2019г. на *** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Пловдив,
с което на „Евита Бутик”ЕООД, ЕИК *********, адрес ***е наложено административно
наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за нарушение по вр чл.180,
ал.2, вр ал.1, вр с чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр чл.112, ал.1 ППЗДДС.
Жалбоподателя моли
Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по
съображения изложени в жалбата и в
съдебно заседание от повереник.
Въззиваемата страна – ТД на НАП - Пловдив, чрез своя
представител моли да бъде потвърдено процесното НП.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА за разглеждане, а по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Дружеството жалбоподател получавало услуги на територията
на страната, които принципно би следвало да се облагат с ДДС. Същевременно за
периода от 07.12.2017г. до 30.04.2018г.
то реализирало облагаем оборот в размер над 50 000 лв, а именно
60 946.90лв в резултата на продажба на облекло. Ето защо следвало до 07.05.2018г.
да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. То обаче не сторило това. Така за
всеки следващ данъчен период от един месец следвало да начислява и ДДС върху
извършените доставки, но и върху получените услуги на територията на страната
по силата на чл.82, ал.2 ЗДДС. То обаче не сторило това, предвид липсата на
регистрация. Така за периода 01.05.2018г. до 31.05.2018г. то реализирало
облагаеми доставки в размер на 2834.50лв и следвало да начисли ДДС в размер на
472.42лв. Облагаемата основа била формирана за същия период, тъй като получило
услуги на стойност 1612.60лв, за които следвало да начисли ДДС, както и
извършило доставки за 1221.90лв. Горното било констатирано от свидетелката Г.И.,
на която била възложена проверката, тъй като на на 26.10.2018г. самото
дружество жалбоподател подало заявление за регистрация по ЗДДС. Ето защо тя съставила срещу дружеството
жалбоподател АУАН № F465979/11.01.2019г., а въз основа на него било издадено и
атакуваното НП.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на свидетеля Г.В.И. - разпитана в съдебно
заседание пред настоящата инстанция, както и от писмените доказателства
представени по делото, които Съдът възприема и кредитира като последователни и
непротиворечиви. Всъщност по фактите не се и спори от страните. Жалбоподателя
намира, че от една страна в хода на административнонаказателното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, а от друга, че неправилно се
третира доставката като облагаема, вместо като освободена такава. Според съдът
тези възражения са неоснователни.
На първо място място според настоящата инстанция не е
основателно възражението, че тъй като в случая се касаело за установено данъчно
задължение, то същото ставало чрез ревизия. Налице е недопустимо смесване на
двете процедури от жалбоподателя. В настоящото производство не се установяват
данъчни задължения, а се констатира извършено нарушение. Крайния ефект не е
начисляване на данък в настоящото производство, а налагане на санкция за
извършено нарушение. Неправилно на следващо място е и позоваването от
жалбоподателя на нормата на чл.180а ЗДДС, която предвижда възможност за
отстраняване последиците от нарушението, съответно намаляване на санкцията,
защото това е процедура касаещи само регистрирани по ЗДДС лица, а дружеството
жалбоподател към момента на нарушението не е било такова. Особеното в настоящия казус е, че за част от
доставките, по които всъщност дружеството е получател, вместо данъкът да се
начисли от доставчика на услугата, то това следва да стори получателя по силата
на чл.82, ал.2, т.3 ЗДДС. А това е така, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е
установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на
територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по
доставката при доставка на услуги. Ето защо и начисляването е
следвало да стане като „Евита Бутик“ЕООД е следвало да издаде протокол по
чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, който да включи в дневника за продажби и СД за данъчен
период м.05.2018г., а за облагаемите доставки е следвало по реда на чл112, ал.1
ППЗДДС да изготви обобщен отчет, който също да включи в дневника за продажби и
СД. Като не е сторил горното жалбоподателя е извършил вмененото нарушение.
По отношение приложимия закон
според съда правилно е квалифицирано извършеното нарушение от страна на
актосъставителя, както и от наказващия орган като бездействието на
жалбоподателя е било определено като нарушение нормите на чл.86, ал.1 и ал.2,
вр чл.82, ал.2, т.2, вр чл.117, ал.1, т.1 ЗДДС, вр с чл.112 ППЗДДС. „Евита
Бутик“ЕООД като задължено лице, за което данъкът е станал изискуем, е било
длъжно да го начисли, като издаде данъчен документ – в случая протокол по
чл.117, ал.1, т.1 от с.з., в който посочи данъка на отделен ред; да включи
размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в
справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и посочи документа по
т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Това следва от
нормата на чл.82, ал.2, т.2 ЗДДС, както бе посочено по-горе. По силата на
чл.15, ал.4 ЗДДС пък се определя мястото на изпълнение, тъй като при услуга с
място на изпълнение на територията на страната, получателя начислява данъка.
Правилно
е приложена и санкционната норма на чл.180, ал.1 ЗДДС от наказващия орган. По
вид – Имуществена санкция, както и по размер. Съгласно нея регистрирано лице, което, като е длъжно, не
начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за
физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за
юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не
по-малко от 500 лв. В случая размера на неначисления ДДС е под последната сума, и такъв е
размера на наложената санкция. Следва да се посочи, че начисляването на данъка
е сложен фактически състав и е завършено едва с подаване на информацията от СД
и отчет от регистрите в ТД НАП. Ето защо макар задължението да е по различни
доставки в период от един месец, то нарушението е само едно, а не за всяка
доставка по отделно.
При
извършената служебна проверка съда констатира, че не са допуснати в хода на
административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила,
които да са ограничили съществено правото на защита на жалбоподателя.
Ето
защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 439348-F465979/29.05.2019г.
на *** на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП Пловдив, с което на „Евита Бутик”ЕООД,
ЕИК *********, адрес ***е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лв. за нарушение по вр чл.180, ал.2, вр ал.1, вр с
чл.86, ал.1 и ал.2 ЗДДС, вр чл.112, ал.1 ППЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.