Решение по дело №4227/2024 на Софийски градски съд

МОТИВИ към решение по НЧД 4227/2024г. по описа на СГС-НО, 38-ми
състав
Производството е по реда на чл.44 и сл. Закон за екстрадицията и
европейската заповед за арест.
В Софийски градски съд е постъпило искане от Софийска градска
прокуратура за допускане и изпълнение на Европейска заповед за арест,
издадена на 12.06.2024г. от Районен съд- Бамберг , Федерелна Република
Германия по наказателно дело № 3 Gs 804/24 за провеждане на наказателно
преследване спрямо М. Г. В. - роден на ******* в град София, български
гражданин, висше образование, неженен,неосъждан, с ЕГН ********** , по
обвинение за извършване на престъпления по чл.263,ал.1,ал.3 и ал.5 от НК на
ФРГ, извършени в условията на чл.22,чл.23,ал.1, чл.25,ал.2, чл.52 и чл.53 от
НК на ФРГ.
В съдебно заседание исканото лице М. В. не се отказва от принципа на
особеността, като изрично заявява и нежеланието си да бъде предаден на
германските власти.
Защитникът на исканото лице поддържа направеното от неговия
подзащитен изявление и аргументира своя позиция за наличието на основания
да бъде отказано предаването на В. с твърдения за това,че престъплението, за
което същия се търси от съдебните власти на ФРГ, всъщност е било
осъществено на територията на Република България.
Прокурорът предлага да бъде допуснато изпълнение на Европейската
заповед за арест и да бъде постановено предаване на исканото лице.
В изпълнение на задължението си по чл.44, ал.3 ЗЕЕЗА съдът разясни на
исканото лице възможността за отказ от прилагане на принципа на
особеността по чл.61 ЗЕЕЗА,като му разясни и правните последици при
упражняване на тази му процесуална възможност. Исканото лице М. В. заяви
изрично, че желае да се полза от принципа на особеността, за да не може да
бъде наказателно преследван, съден или задържан за престъпление,
извършено преди предаването му, различно от тези, за които е издадена
конкретната европейска заповед за арест.
Съобразявайки материалите по делото и наведените от страните доводи,
съдът намира за установено следното :
Исканото лице М. Г. В. е роден на ******* в град София, български
гражданин, висше образование, неженен , неосъждан, с ЕГН **********.
В Софийски градски съд е депозирана от страна на Софийска градска
прокуратура Европейска заповед за арест, издадена от Районен съд- Бамберг ,
Федерелна Република Германия по наказателно дело № 3 Gs 804/24, с искане
за предаване на българския гражданин М. Г. В. за наказателно преследване по
обвинение за осъществени в периода от 12.08. 2020г. до 21.03. 2022г., в
гр.Дрезден, гр.Фрайбург,гр.Хофбибер и други населени места във Федерална
Република Германия , общо 16 престъпления. Деятелността на исканото лице
1

М. Г. В. е описана като участие в престъпна групировка, която се е обединила
за да извършва, съзнателно, умишлено и съвместно измами с продължителен
характер, при които действайки съвместно и с други лица/съучастници/ и чрез
използване на платформи за трейдинг в интернет, се обръщали към немски
граждани и други лица на територията на Германия с предложения за
търговия с различни финансови инструменти. Посочено е и това,че членове на
групировката се свързвали по телефон с лица от Германия и от други
европейски държави и ги убеждавали да инвестират пари за участие в
търговия с такива финансови инструменти, като им обещавали големи
печалби. След постъпване на паричните суми в посочвани от извършителите
банкови сметки, същите /сумите получени от пострадалите/ не били
използвани за закупуване на финансови инструменти, а били присвоявани от
дейците. За да поддържат заблуждението у инвеститорите и да осигурят
продължителност на престъпната си дейност, дейците си служели с нарочно
създаден софтуерен продукт /програма/, който създавал впечатление за
сериозност на дейността и симулирал търговия с финансови инструменти,
като давал възможност за проследяване на резултатите от финансовите сделки
и представял загубата на инвестираната от пострадалите парична сума, като
спекулативна или случайна загуба. Тази дейност е била осъществява,чрез
създаване, поддържане и използване на „кол-центрове“ в различни страни,
включително и в България, като работещите в тези центрове лица,
комуникиращи лично с пострадалите, се представяли с различни фалшиви
имена, като „Едвард Диркман“ , „Доминик Кадер“, „Бенедикт“ и „Филип
Циглер“. Конкретно за исканото лице М. Г. В. се твърди, че същия е
осъществявал ръководна роля в тази организирана престъпна дейност, като
бил мениджър на такива „кол-центрове“, на които предоставял интернет
платформите за търговия, необходимите им телефонни номера, VPN достъп и
депозитарни сметки. Наред с това В. отговарял за счетоводството,
администрирането на депозитите и за изплащане на суми от тях, включително
и заплащане в брой на комисионните на работещите в центровете
лица/“брокери“/,като получавал лично и значителна част/около 50%/ от
реализираните по този начин приходи. По гореописания начин, в
инкриминирания период от време, чрез платформите Genixmarkets и
UMcapitals, исканото лице В. и неговите съучастници, измамили общо 16
лица от Германия/подробно посочени в самата заповед/, като им причинили
имотна вреда в общ размер на 163214,94 евро.
Така описаните деяния са били подведени от германските съдебни власти
под правните норми на чл.263,ал.1,ал.3 и ал.5 от НК на ФРГ, и на
чл.22,чл.23,ал.1, чл.25,ал.2, чл.52 и чл.53 от НК на ФРГ.
Според германския наказателен закон за описаните деяния се предвижда
максимален срок на наказание „лишаване от свобода” в размер до 15 години.
В този смисъл е изпълнено изискването на чл.36, ал.1 ЗЕЕЗА за
престъплението, за преследване на което се иска лицето, да се предвижда
наказание „лишаване от свобода”. В конкретния случай, за така описаните в
2

ЕЗА престъпления не е необходимо изследване наличието на двойна
наказуемост, тъй като визираните от издаващия орган престъпления попадат
под хипотезата на чл.36, ал.3, т.1,т.8,т.11 и т.20 ЗЕЕЗА. Настоящият съдебен
състав,единствено за пълнота следва да посочи и това, че всяко от деянията,
за които е издадена заповедта за арест, представлява престъпление и по
българския наказателен закон, като описаните факти биха били подведени под
правните норми на чл.210,ал.1 , по чл.212а,ал.1 и по чл.321 от НК на
Република България. Това ,от своя страна, аргументира извод,че в конкретния
случай би била налице и задължителната, съобразно чл.36,ал.2,изр.1 ЗЕЕЗА,
двойна наказуемост, тъй като описаните от издаващия орган престъпни
деяния, представляват престъпления и по законодателството на Република
България.
Анализирайки съдържанието на коментираната Европейска заповед за
арест, съдът намира, че тя отговаря на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и е
придружена и с превод на български език. Наред с това настоящият съдебен
състав не констатира наличието на основания, които да налагат отказ за
изпълнението й, тъй като тези престъпни деяния, за които е издадена
заповедта, не са амнистирани в Република България, М. В. е пълнолетно лице
и според изисканата справка за съдимост същият е неосъждан на територията
на Република България, за да бъде формиран извод, че същия следва да
изтърпи наказание по постановена присъда или е бил осъден за същите
престъпления, за които се осъществява наказателно преследване на
територията на Федерална Република Германия и по повод, на което е
издадена настоящата Европейска заповед за арест. Настоящият съдебен състав
съобрази и факултативните изисквания на чл.40 ЗЕЕЗА ,като прецени, че не е
налице никоя от визираните там предпоставки ,които му предоставят
възможност да откаже да изпълни коментираната заповед за арест, издадена
спрямо М. В.. Видно от приложената по делото разпечатка от УИС на ПРБ
спрямо В. не са водени и не се водят наказателни производства. Необходимо е
, в конкретния случай изрично да бъде обсъдена липсата на предпоставките за
приложение на чл.40,ал.1,т.5,пр.1 ЗЕЕЗА. Престъпленията, предмет на
настоящата Европейска заповед за арест, които са квалифицирани, като
„измами“, организирани в престъпна група, са били извършени и довършени
на територията на Германия. Това е така, тъй като,видно от подробно
описаната от издаващия орган фактическа страна на разследваната престъпна
дейност, всяко от съставомерните от обективна страна /и по чл.209,ал.1 и сл. и
по чл.212а,ал.1 от НК на Република България/ обстоятелства са били
реализирани и настъпили на територията на ФРГ. Въвеждането в заблуждение
и поддържането му у всяко от пострадалите лица е било осъществено на
територията на Германия, където те /пострадалите/ са били подложени
/възприели са/ на съответно измамливо мотивационно въздействие,
упражнено от страна на извършителите дистанционно,чрез целенасочено
/спрямо немскоговорящи лица/ използване на електронни средства за
комуникация и където у тях /пострадалите/ са били създадени и поддържани
3

неверните представи за обективната действителност. На територията на
Германия,в резултат на така създаденото и поддържано от дейците
заблуждение, всяко от пострадалите лица е извършило целеното от
извършителите разпоредително действие със свое имущество /парична сума/ и
пак там за него /пострадалия/ е настъпила и съответната съставомерна вреда, с
което инкриминираното деяние е било извършено и довършено. За пълнота и
в отговор на изтъкнат от защитника такъв довод, е необходимо да бъде
посочено и това,че осигуряване ефективността на разследването по воденото
от компетентните германски органи наказателно производство е изцяло в
техните правомощия и същите /органите/ разполагат с процесуалните
инструменти на ЕЗР и Европейското сътрудничеството по наказателни дела, за
да преодолеят пречките, които международния елемент в разследваната
престъпна дейност евентуално би им създал.
Изпълнени са и изискванията на чл.41,ал.3 ЗЕЕЗА, изискващи депозиране
на гаранции от издаващия орган, че исканото лице ще бъде върнато в
Република България за изтърпяване на евентуално наложено наказание
„лишаване от свобода“ в Германия или за прилагане на друга мярка ,
изискваща „задържане под стража”, тъй като такава гаранция е била изискана
от българския съд и същата /гаранцията/ е била своевременно предоставена от
компетентните съдебни власти на Федерална Република Германия.
Поради горните съображения, аргументиращи извод за липса на основания
по чл. 39,чл.40 и чл.41 ЗЕЕЗА за отказ и доколкото приема,че са налице
предпоставките за предаване на българския гражданин М. В. в изпълнение на
конкретната Европейска заповед за арест, настоящият съдебен състав
намери,че направеното искане за предаване на лицето М. Г. В. на
компетентните германски власти ,за осъществяване на наказателно
преследване спрямо него по обвинение за извършени престъпления по
чл.263,ал.1,ал.3 и ал.5 от НК на ФРГ, извършени в условията на
чл.22,чл.23,ал.1, чл.25,ал.2, чл.52 и чл.53 от НК на ФРГ и в изпълнение на
Европейска заповед за арест, издадена на 12.06.2024г. от Районен съд- Бамберг
, Федерелна Република Германия по наказателно дело № 3 Gs 804/24,следва
да бъде уважено.
Наред с горното настоящият съдебен състав съобрази и
обстоятелството, че с издадената от компетентните съдебни власти на ФРГ
Европейска заповед за арест/б.“ж“/ е отправено и нарочно искане за изземване
и предаване на вещи/различни електронни устройства/,които се намират във
владение на исканото лице и които вещи могат да послужат като
доказателства по воденото в Германия наказателно производство. За
изпълнение на това искане на германските съдебни власти, с нарочно
разрешение на съдия при СГС,издадено по искане на прокурор при СГП на
основание чл.161,ал.1 НПК и при съблюдаване изискванията на чл.162 и
чл.163 НПК , на 03.07.2024г., е било извършено претърсване в жилището,
обитавано от исканото лице М. В., намиращо се в гр.София, ж.к.“*******.
При това процесуално действие са били иззети различни електронни
4

устройства/флаш памети, камера, СИМ карти/, подробно описани в съставения
протокол за претърсване и изземване и онагледени в изготвения фотоалбум.
Настоящият съдебен състав, като отчете начина на осъществяване на
инкриминираната дейност/с използване на електронни устройства/ намери,че
така иззетите от владението на В. такива вещи могат да послужат като
доказателства по воденото в Германия наказателно производство, тъй като е
налице реална възможност в същите да е налична относима към предмета на
това дело информация, поради което и на основание чл.64,ал.1,т.1 ЗЕЕЗА
постанови тяхното предаване на компетентните съдебни власти на ФРГ.

Поради горните фактически и правни съображения съдът постанови
своето решение.

5

Номер на акта:	465
Дата:	18 юли 2024 г. (в сила от 12 юли 2024 г.)
Съдия:	Виктор Бисеров Чаушев

Дело:	20241100204227
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	10 юли 2024 г.

Решение по дело №4227/2024 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите