Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ...........
град Шумен, 31.10.2023г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното съдебно заседание на шестнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова
и с участие на прокурор Д.Димитров от ШОП
като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн КАНД № 161 по
описа на 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Е.З.Н. с
ЕГН: ********** *** против Решение № 105/23.03.2023г. на Районен съд– гр.Шумен,
постановено по АНД № 2462/2022г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено
Наказателно постановление № 22– 0869-002853/03.11.2022г. на Началник група при
ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с
което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. Касаторът твърди, че решението е
неправилно, поради издаването му в нарушение на материалния закон и
постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В
тази връзка сочи, че вмененото на водача нарушение не било установено по
несъмнен начин в контекста на събрания доказателствен материал. С оглед на това,
твърди, че незаконосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността му за ползване
на път, отворен за обществено ползване, не по предназначението му, понеже водачът
е извършил единствено маневра обратен завой от място. Поради това, отправя
искане за отмяна съдебния акт и отмяна на наказателното постановление. В
открито съдебно заседание се явява лично жалбоподателят, както и процесуален
представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба,
изпраща процесуален представител, който оспорва касационната жалба.
Представителят на Шуменска
окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към
наведените касационни основания, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Производството пред ШРС е
образувано по жалба на Е.З.Н. *** срещу Наказателно постановление № 22–
0869-002853/03.11.2022г. на Началник група при ОДМВР- гр.Шумен, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.175а
ал.1 пр.3 от ЗДвП и чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени
административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП.
За да се произнесе по спора, районният съд е
установил от фактическа страна следното: На 05.10.2022г. в 13:47ч. жалбоподателят
управлявал лек автомобил марка “***“ с рег. № ****/британска регистрация/, собственост на трето лице, като се движел в
гр.Шумен, на бул.“Велики Преслав“ в посока кв.Дивдядово. Пред заведение- кафе
„Съри“ водачът предприел маневра обратен завой към гр.Шумен, при която привел
автомобила в странично приплъзване с превъртане на задните гуми и по този начин
преминал от лента в лента и продължил движението си в посока гр.Шумен.
Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели- служители в сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР– гр. Шумен, се намирали в патрулиращ полицейски
автомобил в движение по бул.“Велики Преслав“ и непосредствено възприели поведението на водача, което преценили като
използване на пътя не по предназначение. Свидетелите подали звуков и светлинен
сигнал и предприели спирането на автомобила. Установили самоличността на
водача, а именно касатора Н., на който бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия GА №2853 от 05.10.2022г.
за извършено нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят
не направил възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН депозирал
писмени такива, в които оспорва установената фактическа обстановка и посочва,
че при извършената маневра с позиция на волана „пълен ляв“, автомобилът
поднесъл леко, но това се дължи на подаването на газ не повече от обичайното,
за да набере автомобила скорост и да не създаде предпоставки за ПТП. Мисли, че
пътното платно било посипано с прах и пясък, което допълнително способствало за
поднасянето.
Въз основа на съставения акт и
събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства,
административно-наказващият орган издал процесното НП, с което на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП и
чл.183 ал.2 т.2 на касатора са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 3000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл.104б т.2 от ЗДвП за това, че управлявайки автомобил, използва път за обществено ползване не
по предназначението му, а с действия изразяващи се в умишлено приплъзване странично
на автомобила, преминаване от лента в лента, с пребоксуване на задните колела, като деянието не е маловажен случай. В НП били
обсъдени направените възражения, като относно тяхната неоснователност се
препраща към мотивите на Докладна записка рег.№869р-7283/03.11.2022г.,
приложена по делото.
При така установената фактическа
обстановка, въззивният съдебен състав е направил извод, че въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява по безспорен начин, че водачът
е използвал път, отворен за обществено ползване, с друга цел, освен в съответствие
с неговото предназначение- за превоз на хора и товари. Съдът е счел за
безспорно установено обстоятелството, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е извършвал демонстративни маневри, изразяващи се в умишленото му приплъзване,
преминавайки през лентите за движение. Въззивната инстанция е обсъдила
събраните свидетелски показания и е посочила, че са налице категорични
доказателства за така установеното деяние. Воден от тези си мотиви, съдебният
състав е потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.
Касационната жалба е подадена в
срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
При извършената служебна
проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК, касационната инстанция намира,
че решението на районния съд е валидно, като постановено от материално и териториално
компетентен съд и в законоустановената писмена форма. Обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав на компетентния да се произнесе по спора
районен съд и по редовно подадена жалба срещу подлежащо на съдебно оспорване
наказателно постановление, поради което е допустимо. В хода на въззивното
съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Събрани са исканите от страните доказателства- разпит на петима
свидетели и оглед на веществено доказателствено средство, които са анализирани
подробно и мотивирано от въззивния съд.
Настоящият състав намира, че въз
основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е
направил правилни изводи относно доказаността на осъщественото от водача нарушение.
Касационната инстанция приема, че със своите действия жалбоподателят е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б т.2 от ЗДвП, като правилно е
ангажирана административно-наказателната му отговорност и правилно му е
наложена съответната санкция. С нормата на
чл. 104б т.2 от ЗДвП законодателят въвежда забрана за водачите на МПС да
използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От
съдържанието на НП е видно, че касаторът е санкциониран именно за това, че
използва пътищата, отворени за обществено ползване, не по предназначение, като
ясно и точно са описани извършените от него действия, а именно странично преплъзване
на автомобила. По делото не са представени доказателства, подкрепящи тезата на жалбоподателя,
че подобно поведение може да се дължи на поднасяне и, че на пътя е имало пясък.
Съдът споделя направените изводи на
административно-наказващия орган за целенасоченост на действията на водача, като
намира за правилен изводът на наказващия орган, че водачът е допуснал виновно
опасно шофиране, посредством приплъзване на автомобила, което не представлява
използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на
пътищата– за превоз на хора и товари. Подобно поведение застрашава живота и
здравето на останалите участници в движението. В този смисъл е и трайната
практика на Административен съд Шумен по сходни казуси. Следва да се отбележи,
че за времето от придобиване на право на управление на МПС през 2016г. до
момента, Н. има пет издадени НП, без настоящото и осем електронни фиша за
нарушения на ЗДвП.
В обобщение на изложеното, касационната
инстанция счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства по
безспорен и категоричен начин се установява виновното извършване на
нарушението, вменено на касатора с НП, което е било правилно квалифицирано от
актосъставителя и от наказващия орган. Издирен е относимият санкционен състав,
въздигащ в състав на административно нарушение именно поведение от категорията
на допуснатото от страна на водача. Решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната
жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, а обжалваното
съдебно решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ в сила Решение № 105/23.03.2023г. на Районен съд– гр.
Шумен, постановено по АНД № 2462/2022г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2……….............