№ 2344
гр. София, 26.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Г. ДИМОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно
наказателно дело № 20211110216757 по описа за 2021 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 23-2100039/10.11.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, на „Чифлика
- МГ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда, изразяващо се в това, че на 21.09.2021 г., в гр. София, в
качеството му на работодател по смисъла на параграф 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, не е уредил като трудови
правоотношения отношенията при предоставянето на работната сила, като не
е сключил трудов договор в писмена форма преди постъпване на работа с
лицето ЮЛ. с ЕГН **********.
Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от
санкционираното лице „Чифлика - МГ” ЕООД, в която са релевирани доводи
за неговата неправилност. Изложено е, че необосновано наказващият орган е
приел, че са налице елементите на трудово правоотношение между Ю.К. и
„Чифлика-МГ“ ЕООД. В този смисъл се твърди, че лицето е работило по
силата на граждански договор към процесния период. С оглед на изложеното,
1
от съда се иска да отмени обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
В хода на съдебното производство процесуалният представител на
дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в
същата съображения. В допълнение е посочено, че от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства се установявало, че е липсвала работна
власт по отношение на работника Ю.К.. С оглед на изложеното, от съда се
иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, като в условията на
евентуалност се намали размерът на наложената имуществена санкция.
Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва подадената
жалба, като моли за потвърждаване на атакуваното НП. Изложени са
съображения, че приложеният по делото граждански договор отговаря на
реквизитите на трудов такъв. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд счита, че жалбата е процесуално допустима,
доколкото е подадена в законоустановения 7-дневен срок от процесуално
легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като
обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно
заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в
съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК съдът провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира,
че са налице основания за неговото изменение. Съображенията на съда за
това са следните:
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната
фактическа обстановка:
Свидетелят ЮЛ. започнал да работи като „общ работник“ във ферма,
находяща се в гр. София, ул. „Чепинско шосе“ № 15, стопанисвана от
„Чифлика-МГ“ ЕООД. Към 21.09.2021 г. между „Чифлика-МГ“ ЕООД и ЮЛ.
не бил сключен трудов договор за полагане на труд от страна на последния в
посочения обект.
На 21.09.2021 г., служители на Дирекция „Инспекция по труда Софийска
област“, сред които и св. Д., извършили проверка по спазване на трудовото
законодателство в горепосочения обект-ферма. На място бил заварен св. Ю.К.
да полага труд като „общ работник“, като по същото време почиствал обор
2
във фермата.
След като се легитимирали, служителите на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ извършили проверка на всички заварени на място в
обекта лица, като установили, че св. Ю.К. е без сключен трудов договор. Във
връзка с това обстоятелство служителите на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област“ дали на св. К. да попълни декларация, в която последният
отразил, че работи в „Чифлика-МГ“ ЕООД като общ работник от 25 дни с
работно време от 07.00 до 16.00 часа, с почивен ден неделя и определено
трудово възнаграждение в размер на 40 лева на ден.
При извършената впоследствие документална проверка на попълнената на
място в обекта декларация с данните от справките от НОИ и НАП за
сключените трудови договори и уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ, било
установено, че спрямо св. ЮЛ. нямало сключен трудов договор в писмена
форма с „Чифлика-МГ“ ЕООД към датата на проверката 21.09.2021 г.
Впоследствие „Чифлика-МГ“ ЕООД представило граждански договор № 15
от 28.08.2021 г. за извършване на работа чрез личен труд, сключен между
„Чифлика-МГ“ ЕООД и ЮЛ., по силата на който последният следвало да
почиства стопански помещения (обори) за срок от един месец срещу сумата
от 1200 лева, платима 10 дни след приемане на работата.
За констатираното нарушение св. Д. съставил АУАН № 23-
2100039/30.09.2021 г. срещу „Чифлика-МГ“ ЕООД за извършено нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Въз основа на съставения АУАН директорът на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ издал наказателно постановление № 23-
2100039/10.11.2021 г., с което за описаното в АУАН административно
нарушение на „Чифлика-МГ“ ЕООД била наложена имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
НП било връчено на представител на „Чифлика-МГ“ ЕООД на 15.11.2021
г., като процесуален представител на дружеството подал в законоустановения
7-дневен срок (на 22.11.2021 г.) жалба срещу обжалваното наказателно
постановление, която инициирала настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин
от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно:
3
показанията на свидетелите Д. и ЮЛ.; декларация от 21.09.2021 г.; протокол
за извършена проверка от 21.09.2021 г.; граждански договор № 15 от
28.08.2021 г.; трудов договор № 003/08.03.2022 г.; Заповед № З-
0024/08.01.2019 г., Заповед № З-0025/08.01.2019 г. и Заповед № З-
0058/11.02.2014 г., всички на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“.
Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа
обстановка е доказана по безспорен начин от събраните по делото
доказателства. От показанията на св. Д.С. се установява, че на 21.09.2021 г.,
са установили в процесния обект – ферма, че св. Ю.К. е полагал труд като
общ работник, почиствайки обор. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото.
По безспорен начин се установи от показанията на св. Стоянова, вкл. и
възпроизведеното от св. К., че последният не е имал сключен трудов договор
в писмена форма с „Чифлика-МГ“ ЕООД към 21.09.2021 г., като такъв е бил
сключен едва на 08.03.2022 г. Това обстоятелство не е и спорно между
страните, доколкото дружеството-жалбоподателя възразява единствено
относно характера на отношенията му със св. Ю.К. към 21.09.2021 г.
Съдът кредитира изцяло и показанията на св. К., от които се установява
какви са били действителните му отношения и уговорки с работодателя му,
като показанията му напълно съответстват на отразеното в попълнената от
свидетеля декларация. Следва да се посочи, че св. К. е категоричен, че не е
получил еднократно възнаграждение след приемане на работата му, а е
получавал по 40 лева на ден за извършване на многократно повтарящи се
дейности – ежедневно почистване на оборите във фермата. В този смисъл и
отразеното в представения по делото граждански договор № 15 от 28.08.2021
г. очевидно не отговаря на обективната истина и на действителните
отношения между св. К. и дружеството-жалбоподател.
Съдът кредитира и приетите по реда на чл. 283 НПК писмени
доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на
доказване по делото по смисъла на чл. 102 НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира от правна страна следното:
Преди да направи служебна проверка на материалноправната
4
законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че
дължи първо проверка дали процесните АУАН и НП отговарят на
изискванията на процесуалния закон. На първо място, процесния АУАН е
съставен от св. Д., която работи на длъжност „главен инспектор” в Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“. Съгласно Устройствения правилник
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, инспекторите имат
правомощието да съставят актове за установяване на административни
нарушения, като св. Д.С. заема именно тази длъжност. С оглед на изложеното,
съдът намира, че в конкретния случай издаденият АУАН е съставен от
материално и териториално компетентно лице (съгласно приложените
Заповед № З-0024/08.01.2019 г. и Заповед № З-0025/08.01.2019 г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ“).
Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 5 КТ наказателните постановления
следва да се издават от ръководителя на съответния орган по чл. 399, 400 и
401 КТ, в настоящия случай – от изпълнителния директор на ИА „ГИТ”,
поради което обжалваното НП също е издадено от компетентно длъжностно
лице – директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
оправомощен съгласно т. 4 от Заповед № З-0058/11.02.2014 г., издадена от
изпълнителния директор на ИА „ГИТ”.
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на
предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са
от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени лично на
представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им.
Същевременно, АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
посочени в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и
да е противоречие или неяснота в съдържанието им.
С оглед изложените съображения съдът счита, че процесният АУАН и
издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички
императивни изисквания на ЗАНН.
При извършената проверка на материалната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, съдът счита, че „Чифлика-МГ“
ЕООД е осъществило състава на вмененото му административно нарушение
по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
От събраните по делото доказателства се установи, че към 21.09.2021 г. св.
5
ЮЛ. е полагала работна сила на процесния обект в гр. София – ферма, за
работодателя си „Чифлика-МГ“ ЕООД. Безспорно се установява, че в случая
е било налице трудово правоотношение между Ю.К. и дружеството-
жалбоподател, тъй като характерът на полагания труд не е бил инцидентен,
било е уговорено трудово възнаграждение за престираната работна сила (40
лева на ден) и работно време (07.00-16.00 часа) с един почивен ден (неделя).
Следва да се направи ясно разграничение между трудовия договор и договора
за изработка (чл. 258-269 ЗЗД). Основната разлика се състои във вида на
престацията – при трудовия договор се престира работна сила от
работника/служителя, докато при договора за изработка се дължи конкретен
трудов резултат. Оттук и произтичат останалите специфики при двата вида
правоотношения – при трудовия договор работникът/служителят следва да
спазва определен трудов ред и дисциплина, работно време и т.н., докато при
договора за изработка изпълнителят дължи само трудов резултат при
оперативна и стопанска самостоятелност при изпълнението. И при двата вида
договори и правоотношения се дължи възнаграждение, но при трудовото
правоотношение то се изплаща периодично, а при договора за изработка по
правило еднократно при приемане на работата от възложителя.
В настоящия случай по безспорен начин се установи, че св. Ю.К. се е
договорил с представител на „Чифлика-МГ“ ЕООД да предоставя работната
си сила, изпълнявайки длъжността „общ работник“ с място на работа –
ферма, стопанисвана именно от „Чифлика-МГ“ ЕООД. Правоотношението
между св. К. и „Чифлика-МГ“ ЕООД не разкрива характеристиките на
договор за изработка, тъй като в настоящия случай са налице всички
характеристики на трудово правоотношение – уговорено работно място,
работно време, трудово възнаграждение и почивни дни. Установи се също
така от показанията на св. К., че последният е работил с дрехи и инструменти,
предоставени му от „шефа“ му, който е упражнявал и постоянен надзор дали
почиства ежедневно оборите, тоест дали осъществява работата, за която е бил
нает. Нещо повече, от показанията на св. К. се установява, че описаното в
договора, че се касае за еднократна работа - почистване на оборите и двора в
процесната ферма, както и еднократно заплащане на сумата от 1200 лева, не
отговаря на обективната истина. В този смисъл работникът е категоричен, че
е получавал по 40 лева на ден и всеки ден е вършил една и съща дейност –
чистене на едни и същи помещения от фермата.
6
Ирелевантно се явява обстоятелството, че св. К. е следвало да работи в
процесния обект в ограничен период от време, доколкото в разпоредбата на
чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ изрично е предвидено в такива случаи да се
сключва срочен трудов договор за определен срок, който не може да бъде по-
дълъг от 3 години или до завършване на определената работа. Предвид това
„Чифлика-МГ“ ЕООД в качеството му на работодател по смисъла на параграф
1, т. 1 от ДР на КТ е следвало да уреди взаимоотношенията си със св. К. чрез
сключване на трудов договор в писмена форма. Като не е изпълнил това свое
задължение, дружеството-жалбоподател е допуснало нарушение на
разпоредбата на чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.
Предвид обстоятелството, че нарушението е извършено от юридическо
лице, които съгласно разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН носят обективна,
безвиновна отговорност, е безпредметно да се обсъжда субективната страна
на извършеното административно нарушение.
При индивидуализацията на административното наказание за извършеното
нарушение, законодателят е предвидил в разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ
налагане на „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 1500 до 15 000
лева. В конкретния случай на „Чифлика-МГ“ ЕООД е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лева, като наказващият орган не е изложил никакви
мотиви за определяне на санкцията в посочения размер. Съдът счита, че
предвид липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и факта,
че се касае за първо административно нарушение на дружеството-
жалбоподател, целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН могат да бъдат
постигнати и с определяне на имуществената санкция в минимално
предвидения размер от 1500 лева. Следва да се посочи, че, макар и със
закъснение, дружеството все пак е сключило трудов договор със св. К. след
приключване на проверката, което представлява смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото дружеството е отстранило допуснатото нарушение
на закона при уреждане на отношенията си с работника Ю.К. във връзка с
полагания от него труд. С оглед на изложеното, наложената имуществена
санкция следва да се намали до предвидения минимален размер от 1500 лева.
Предвид императивната разпоредба на чл. 415в, ал. 2, вр. чл. 62, ал. 1 от
КТ в случая не може да се обсъжда хипотезата на маловажност на
извършеното административно нарушение.
7
Обобщавайки гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба се явява
неоснователна, доколкото не са налице основания за отмяна на атакуваното
НП, като последното следва да се измени единствено в своята санкционна
част чрез намаляване размера на наложената имуществена санкция от 2500
лева на 1500 лева.
Съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и предвид направеното
изрично искане в хода на съдебните прения от страна на процесуалния
представител на въззиваемата страна, в полза на ДИТ-СО следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на правна и
фактическа сложност на делото, съдът счита, че възнаграждението следва да
се определи в предвидения в разпоредбата на чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правна помощ минимален размер, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 23-2100039/10.11.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с
което на „Чифлика - МГ” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на
2500 лева за извършено административно нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1,
ал. 2 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера на наложената на
„Чифлика-МГ“ ЕООД имуществена санкция от 2500 лева на 1500 (хиляда и
петстотин) лева.
ОСЪЖДА „Чифлика-МГ“ ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. София, район „Сердика“, .........., да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област“ сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемата страна по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от
АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9