Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 16.10.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд– град
Шумен, в публичното заседание на деветнадесети септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при участието на секретаря Р.Хаджидимитрова, като
разгледа докладваното от съдията Адм.д № 65 по описа за 2023 година на
Административен съд– гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по
жалба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Ж., депозирана чрез пълномощник адв. Ц.Д. от АК-
Велико Търново, против дадени задължителни за изпълнение предписания с т.1 от
Констативен протокол № ЦК– 06/21.02.2023г., изготвен от експерти на РИОСВ–
Шумен. В жалбата се сочи, че даденото предписание е незаконосъобрано, предвид
неспазване на изискването за форма на акта, съществено нарушение на
административно- производствените правила и материално-правните разпоредби,
както и противоречието му с целта на закона, поради което се настоява за неговата
отмяна. Твърди се, че на площадката на „А.т.“ ЕООД няма никакви отпадъци, не е
посочено какви характеристки притежава липсващо съоръжение между два имота и на
какво правно основание същото следва да се постави. Излагат се доводи за
съществено нарушение на административно- производствените правила, изразяващо
се в издаване на предписанието, без да се изяснят фактите и обстоятелствата от
значение за случая, както и липсата на указание пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва. Твърди се още, че при изпълнение на даденото предписание ще
се осуети достъпа на друго дружество, също опериращо с отпадъци на площадка,
разположена на съседен имот, в която връзка се отправя и доказателствено искане
за назначаване на съдебна експертиза.
В съдебно заседание
оспорващият, представляван от пълномощник и процесуален представител- адв.Ц.Д.,
поддържа жалбата и искането за отмяна на акта. Настоява, че задължителните
предписания са явяват незаконосъобразни предвид липсата на конкретно
неизпълнение на задължение, чието отстраняване се цели с издадените
предписания. Според жалбоподателя нито ЗУО, нито Наредбата за излязлото от
употреба електрическо и електронно оборудване, нито издаденото разрешение по
чл.67 от ЗУО задължава дружеството да постави ограда. Съгласно текстът на КП на
площадката за дейности с отпадък няма налични отпадъци и са обособени помещения
за съхранение на отпадъците, обозначени с код и наименование. Въз основа на
изложените аргументи се отправя искане за отмяна на задължително за изпълнение
предписание по т.1 от Констативния протокол и присъждане на сторените разноски
по делото.
Ответната страна– РИОСВ–
Шумен, контролен орган по ЗУО, в съдебно заседание изпраща надлежно упълномощен
процесуален представител Н.Г., служител с юридическо образование в РИОСВ– Шумен.
Оспорва жалбата, като изразява становище, че на първо място същата е
недопустима, поради липса на правен интерес на дружеството да оспорва
предписанието и на второ място- административният акт е издаден от компетентен
орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения
в хода на производството. Сочи, че след отмяната на Наредбата за изискванията
за третирание и транспортиране на производствени и опасни отпадъци, където
изрично било записано, че площадките следва да бъдат оградени и с КПП, което
може да има само на територия, която е оградена, задължението за обособяване на
площадката за събиране и съхраняване на отпадъци произтича от Наредба №7/2004г.
за изискванията на които трябва да отговарят площадките за дейности с отпадъци.
Твърди, че предписанието за ограждане на площадката е законосъобразно дадено. Въз
основа на изложените съображения моли за решение, с което оспорването да бъде
отхвърлено. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.
Шуменският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Решение №
15-ДО-333-00 от 23.12.2022г., издадено от Директор на РИОСВ- Шумен, на
основание чл.71 ал.1, във връзка с чл.35 ал.1 т.1 от Закона за управление на
отпадъците (ЗУО) и във връзка със заявление № УО-01-14-/2/ от 23.08.2022г. и
заявление вх. № УО-0114-/4/ от 24.10.2022г., на „А.Т.“ЕООД, ***, е разрешено да
извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с местонахождение в
с.Хитрино, УПИ V, кв.12, по плана на с.Хитрино, с площ от 6940 м². В
разрешението е посочено за кои видове отпадъци същото се издава и техните
кодове, като изрично фигурира, че не се извършват дейности с отпадъци от
електрическо и електронно оборудване. В т.3.2 е посочено, че площадката следва
да отговаря на изискванията на Наредба по чл.43 ал.1 и чл.13 от ЗУО.
На 21.02.2023г.
експерти на РИОСВ– Шумен извършили планова проверка на стопанисваната от дружеството
площадка във връзка с изпълнение на задължения по ЗУО. Направен бил оглед на
площадката, при който е установено, че няма налични отпадъци и са обособени
помещения за съхранение на отпадъците, обозначени с код и наименование. Поставеното
съоръжение, което е разграничавало имотите на двете площадки, стопанисвани от „А.Т.“ЕООД
и „Б.Е.“ ЕООД, временно е демонтирано и следва да бъде възстановено. Проверката
била обективирана в Констативен протокол № ЦК-06/21.02.2023г. Във връзка с
направените констатации, на основание чл.119 от ЗУО, на дружеството било дадено
предписание със следното съдържание: 1. Да се постави съоръжение,
разграничаващо двата парцела V
и VI имот. За изпълнението да се уведоми писмено РИОСВ- Шумен. За отговорно лице
е посочен управителя и е даден срок за изпълнение до 07.03.2023г. Проверката
била извършена в присъствието на управителя на дружеството И.Ж., който подписал
протокола без възражение.
Видно от приложения
Констативен протокол № СС-063/11.11.2022г., на дружеството жалбоподател са
правени и предходни проверки, при които е констатирана липса на ограда на
площадката, като са давани предписания за поставане на такава. Видно от
Констативен протокол № СС-066/21.12.2022г., е било установено предходно монтирано
заграждение, разграничаващо двата парцела.
По искане на оспорващия
по делото е допусната и приета съдебно– техническа експретиза и допълнителна
такава, които не са оспорени от страните и кореспондират на събрания
доказателствен материал по делото. От заключението на вещото лице се установява,
че УПИ VI и УПИ V, намиращи се кв.12 по плана на с.Хитрино са разположени в
един общ двор, който е бившия стопански двор на АПК и същите не са разграничени
на място, което се отнася и за другите намиращи се в кв.12 имоти. Стопанисваната
от дружество „Б.Е.“ЕООД площадка в УПИ VI, кв.12 по плана на с.Хитрино, на
запад граничи с улица „Иван Вазов“, но тежкотоварни камиони нямат транспортен
достъп до уличната инфраструктура, предвид съществуваща сграда, разположена в
западната част на имота.
При така
установените факти, от правна страна съдът намира следното:
Жалбата на „А.Т.“ ЕООД срещу предписание, дадено с
констативен протокол на РИОСВ– Шумен е процесуално допустима. Съдът намира, че е налице индивидуален административен
акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, тъй като по
своето съдържание процесните предписания съставляват указване за извършване на
определени фактически действия, които проверяваният субект следва да предприеме
за отстраняване на евентуални допуснати пропуски при осъществяване на
разрешената от компетентните органи дейност и изискват активно поведение от
страна на своя адресат в рамките на посочените в тях срокове за изпълнение. Те
са акт, създаващ задължения за адресата и предписващ конкретно поведение,
скрепено с осъществяваната от контролните органи административна принуда,
поради което съдът намира за неоснователно направеното твърдение от ответната
страна за липса на правен интерес от оспорване на предписанието. Съгласно чл.140
ал.1 от АПК, когато в административния акт, какъвто е настоящия случай, не е
указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок
за обжалване се удължава на два месеца, което е гаранция за упражняване на
правото на защита на жалбоподателя. Следователно, жалбата е подадена от
адресата на издадения акт, в законоустановения срок, с оглед на което
оспорването е допустимо.
Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването
му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуално правните и материално правните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Преценявайки
фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка
на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на
чл.146 от АПК, административният съд приема оспорването за основателно предвид
следните съображения:
При извършения
служебен контрол за валидност на оспорените предписания съдът констатира, че
същите са издадени от З.П.В.и Ц.К.К., експерти при РИОСВ– Шумен при извършена
планова проверка на площадка за дейности с отпадъци. По делото на стр.38 е
представена Заповед № 94/11.04.2022г., с която директорът на РИОСВ- Шумен е
оправомощил определени длъжностни лица, които да упражняват контрол за спазване
изискванията за третиране на отпадъците, както и на условията по разрешението,
съответно по регистрационния документ, издадени по реда, предвиден в ЗУО, както
и въз основа на констатирани нарушения и/или пропуски по ЗУО и поднормативните
актове по прилагането му, да дават задължителни предписания с определени
срокове за изпълнението им. Съгласно разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗУО,
директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице упражнява контрол
за спазване изискванията за третиране на отпадъци и на условията по
разрешението, съответно по регистрационния документ, за 1. дейностите, свързани
с образуване, събиране, включително разделното, съхраняване, транспортиране,
третиране на отпадъци на територията на съответната РИОСВ; 2. съоръженията и
инсталациите за съхраняване и третиране на отпадъци, а според чл.113 ал.3 от
ЗУО въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на
РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с
определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на
административни нарушения. Поради което съдът намира, че оспореното предписани
е издадено от компетентен орган.
Съдът намира, че не
е налице порок във формата на акта, водещ до незаконосъобразност. Спазена е
изискуемата писмена форма, налице е изложение на установените факти, като от съдържанието
на акта може да се установят волята на неговия издател и разпоредените с него
правни последици. Възражението на оспорващия, че оспорените ИАА са необосновани
от фактическа и правна страна, аргументирано с твърдение за непосочване на
правно основание за упражненото административно правомощие и неизлагане на
правнорелевантни факти, сочещи наличието на нормативно регламентирано основание
за издаване на акта, следва да бъде отклонено като неоснователно. Като правно
основание за издаването на предписанията е посочена нормата на чл.119 от ЗУО,
регламентираща правомощието на контролните орган да извършват проверки (по
документи и на място)– ал.1, както и компетентността на същите при констатирани
нарушения да дават задължително предписание и определят срок за отстраняване на
нарушенията– ал.7. Според чл.120 от ЗУО при извършване на проверките
контролните органи по чл.119 ал.1 съставят Констативни протоколи. При
констатирани нарушения контролните органи дават задължително предписание в
констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставят
актове за установяване на административни нарушения. В конкретния случай
цитираното изискване относно формата на акта е спазено.
Съдът намира за
неоснователно и възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на
актовете поради липса на указание пред кой орган и в какъв срок може да се
обжалват същите. Липсата на тази информация е санкционирана с удължени срокове
за оспораване, както беше посочено по-горе, а в настоящия казус по никакъв
начин не е накърнила субективните права
на адресата на акта. Наред с това, тази липса по никакъв начин не би могла да
се отрази върху валидността и законосъобразността на акта.
С оглед изложеното
съдът намира, че не е допуснато соченото от оспорващия нарушение на
изискванията за форма при произнасяне на ответния орган.
Не се констатират и
съществени процесуални нарушения на административно производствените правила
при издаване на актовете. Оспорващият
в жалбата твърди наличие на това отменително основание, като сочи, че
административният орган не е изпълнил задължението си да уведоми
заинтересованите граждани и организации като им предостави възможност да
преглеждат документите, както и че в административното производство не са
изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Направеното възражение
се приема за неоснователно. Съдът намира, че в хода на административната
проверка са установени релевантните за правилното разрешаване на спора факти,
като същите са отразени в съставения констативен протокол. Видно от
констативния протокол при извършване на проверката е присъствал управителя на
дружеството жалбоподател, който е бил запознат с констатациите на проверяващия
екип и на когото е предоставена възможност да изложи възраженията си относно
отразеното в протокола.
По делото липсва
спор относно установените при проверката факти, че липсва преградно ограждение
между УПИ V и съседния УПИ VI, където се намира площадка за дейности с
отпадъци, кв.12, с.Хитрино на трето дружество. Спорът се свежда единствено до
квалификацията на установените факти и правните изводи, които могат да бъдат
направени въз основа на тях, т.е. налице е спор относно материалната
законосъобразност на издадените задължителни предписания.
Според цитираната
по-горе разпоредба на чл.120 от ЗУО при извършване на проверките контролните
органи съставят констативни протоколи, като при констатирани нарушения те дават
задължително предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното
отстраняване и/или съставят актове за установяване на административни
нарушения. Основната предпоставка, за да възникне правомощие за контролния
орган да даде задължително предписание, е да бъде установено нарушение. В
процесния казус с предписанието по КП е разпоредено да се постави съоръжение,
разграничаващо двата парцела, като констатацията за липса на ограда и ясно
разграничаване на площадката на дружеството не е квалифицирана като
административно нарушение. Както в разпоредителната, така и в обстоятелствената
част на констативния протокол, не е посочена конкретна правна норма,
регламентираща задължение, което не е изпълнено. Липсата на конкретно въведен
юридически факт на извършено административно нарушение по ЗУО и/или нормативни
актове по неговото прилагане, води до незаконосъобразност на даденото
предписание, поради липса на обуславящата материално правна предпоставка за
неговото издаване. Нормативно основание за издаденото предписание не се
установява и от правните съображения, изложени от ответната страна в хода на
съдебното производство. Действително, съгласно чл.22 ал.1 т.4 от Наредба № 7 oт
24.08.2004г. за изискванията, на които трябва да отговарят площадките за
разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци(отменена 20.06.2023г.),
посочена от ответната страна и действала към датата на даване на предписанието,
автомобилните пътища на територията на площадката за третиране на отпадъци и
товаро-разтоварните фронтове трябва да осигуряват контролно-пропускателен режим
съгласно изискванията за физическа защита и изискванията за приемане и контрол
на постъпващите и на изнасяните от площадката отпадъци, но предписания за това
не са били давани от контролните органи. Позоваването на разпоредби от нова
наредба регламентираща изискванията, на които следва да отговарят площадките за
третиране на отпадъци, приета след постановяване на процесния административен
акт, е ирелевантно. С приета впоследствие Наредба № Н-4 от 2.06.2023г. за
условията и изискванията, на които трябва да отговарят площадките за
съхраняване или третиране на отпадъци, за разполагане на съоръжения за
третиране на отпадъци и за транспортиране на производствени и опасни отпадъци
се урежда, че площадките за съхраняване или третиране на отпадъци и за
разполагане на съоръжения за третиране на отпадъци трябва да имат ограда/ чл.27
ал.1/. Съгласно чл.142 ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му.
В обобщение на
изложеното, съдът приема, че липсва доказано фактическо основание за даване на предписанието
от Констативен протокол № ЦК-06/21.02.2023г., поради което същото се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
За пълнота следва
да се посочи, че с оглед на заключението на СТЕ, предписанието не е в
съответствие с целта на закона, която е посочена в чл.1 ал.3 от ЗУО, а именно
да се предотврати или намали вредното въздействие на отпадъците върху човешкото
здраве и околната среда чрез мерки и контрол по отношение на управлението на
отпадъците. Доколкото поставянето на предписаното съоръжение между двете
площадки за съхранение на отпадъци, ще попречи на достъпа на товарни автомобили
до едната от тях, същото се намира в противоречие с целта на закона,
регламентиращ ефективното управление на отпадъци.
С оглед изхода на
спора и предвид изричната претенция на процесуалния представител на
жалбоподателя, на същия следва да се присъдят сторените разноски. Направените и
доказани от оспорващия разноски са в размер на 2290.00 лева, в това число
договорено и заплатено по банков път адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00
лева, депозит за вещо лице– 740,00 лева и държавна такса– 50.00 лева. Съдът
намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на
договореното адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън
случаите по ал.2, възнаграждението е 1000лв., а според чл.2, ал.9 когато
процесуалното представителство, защитата и съдействието са свързани с особена фактическа
и правна сложност, минималното възнаграждение по тази наредба е в двукратен
размер. В случая делото е приключило в три заседания, на които се е явил
упълномощения процесуален представител. Съдът счита, че не е налице
прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждание. Предвид
изложеното и на основание чл.143 ал.1 от АПК на оспорващото дружество следва да
се присъдят разноски в размер на 2290.00лева.
Водим от горното
Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „А.Т.“ ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя И.Ж., задължително предписание по т.1
от Констативен протокол № ЦК– 06/21.02.2023г. на РИОСВ– Шумен.
ОСЪЖДА
Регионална инспекция по околната среда и води- Шумен да заплати на „А.Т.“ ЕООД
с ЕИК ***, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Ж.,
разноски по делото в размер на 2290.00(две
хиляди двеста и деветдесет) лева.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България -
гр.София в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138 ал.1 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ: