МОТИВИ
към
присъда № 260023/30.11.2021 год. по НОХ дело № 112/2021 год. по описа на
Окръжен съд гр. Стара Загора.
Обвинението против подсъдимия А.С.Д., ЕГН
********** е за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“, предл.1
вр. чл.342, ал.1 от НК затова, че на 22.02.2016г. около 00.31 ч. по път ІV-53498 свързващ гр.Чирпан, обл.Стара Загора със с.Ценово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора, в посока към гр.Чирпан, при управление на
МПС - лек автомобил марка „***“, модел" ***"- с номер на рама ***, (което
не е регистрирано, по надлежния ред - без регистрационни табели), е нарушил
правилата за движение, предвидени в Закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; чл. 21, ал.1, предл.2 от ЗДвП
и чл.140,ал.1 от ЗДвП, в резултат на което, по непредпазливост е причинил
смъртта на М. В.В. с ЕГН ********** *** Загора.
В
разпоредително заседание в качество на частни обвинители бяха конституирани В.Н.В.
(майка на починалото лице), ЕГН **********; В.М.В. (баща на починалото лице),
ЕГН **********;Т.Д.В. като майка и законен представител на малолетните деца В.М.В.,
ЕГН ********** и Д.М.В., ЕГН **********; А.С.А. (баба по бащина линия на
пострадалото лице), ЕГН **********; Н.Д.Ч. (дядо по майчина линия на
пострадалото лице), ЕГН ********** и К.Х.Г. (баба по майчина линия на
пострадалото лице), ЕГН **********, за които в качеството на повереник се явява адв.М.З..
След провеждане на съдебно следствие, в хода на
съдебните прения, страните защитиха следните позиции:
Представителят на Окръжна прокуратура-Стара Загора
поддържа обвинението във вида, в който е предявено на подсъдимия, и което счита
за доказано. В тази връзка пледира за наказание лишаване от свобода около минималния размер предвиден в закона, като
наказанието лишаване от свобода се изтърпи реално и подсъдимия А.Д. бъде лишен
от право да управлява МПС.
Повереникът на частните обвинители застъпва становището на
Окръжна прокуратура-Стара Загора по отношение
на фактическата и правна обстановка. Адв. М. З.
счита, че съдът, след като признае подсъдимия
Ал.Д. за виновен, следва да определи наказание при отегчаващи вината
обстоятелства, което произтича от поведението на подсъдимия като водач на
МПС (многократни нарушения и наказания
по ЗДвП) и отказ да се подложи на
изследване за наличие на алкохол в кръвта, а наред с това бъде лишен от право
да управлява МПС.
Защитата на
подсъдимия А.Д. пледира алтернативни варианти - признаване подсъдимия за
невинен и оправдаване по обвинението или при доказана вина, съдът да приложи
разпоредбата на чл.343а, ал.1, б.“б“ от
НК, тъй като след пътно-транспортното произшествие подсъдимият е направил всичко зависещо от него и оказал
помощ на пострадалия. При признаване подсъдимия за виновен искането е за
определяне на наказание в минималния
размер на предвиденото в НК, изпълнението на което се отложи на
основание чл.66 от НК и водачът на МПС бъде лишен от право да управлява МПС за
срок от две години.
В личната защита на подсъдимия А.Д., същият заявява,
че не е управлявал процесния автомобил в момента на
настъпване на ПТП и е невинен.
С оглед събраните по досъдебното производство
доказателства проверени в съдебното
следствие и допълнителните доказателствата събрани в хода на съдебното
производство, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият А.С.Д., ЕГН ********** е водач на МПС от 13.04.2005 год. с
правоспособност категории „В“, „А“ и „М“. Към настъпване на ПТП е имал 10
години 11 месеца стаж като водач на МПС. В този период е наказван няколкократно
за нарушения на ЗДвП (справка за нарушител л.98-л.99, л.200-л.201 и л.311-л.312
от ДП).
На 08.02.2016 год. подсъдимият А.Д. закупил от ФРГермания МПС – лек автомобил марка" ***",
модел" ***"- с номер на рама ***, което към датата 22.02.2016г. не е
било регистрирано в Република България по надлежния ред, т.е. същото било без
регистрационни табели. На 20.02.2016год. лекият автомобил бил
транспортиран с транспортна платформа в
Република България.
На следващия ден – 21.02.2016 год., около 18.30 ч., в
с.Зетьово, подсъдимият Ал.Д. поканил свой приятел – свид.Н.П.,
за да му покаже и демонстрира възможностите на новозакупения
автомобил. Двамата се почерпили с бира,
като свидетелят Ник. П. изпил две бири, а подсъдимият само една. След това тръгнали с лекия автомобил от
с.Зетьово, общ.Чирпан за с.Рупките. В с.Рупките, общ.Чирпан се отбили в дома на
техен познат, където престояли до към 23.00 ч., когато отпътували обратно за селото, в което живеели
- с.Зетьово, общ.Чирпан. След пристигане
в селото двамата посетили бензиностанция, която се намирала в същото село и се
почерпили с бира. По време на престоя на бензиностанцията подсъдимият Ал.Д. е
демонстрирал пред присъстващите в търговския обект младежи от селото качествата
на новия си автомобил. Около 23.45 ч.свид. Н.П. и
подсъдимият тръгнали да се прибират с лекия автомобил, като подсъдимият оставил
приятеля си до къщата му и тръгнал в неизвестна за свидетеля Н.П. посока.
Около полунощ
подсъдимият Ал.Д., с управлявания от него автомобил, пристигнал в с.Ценово,
общ.Чирпан, тъй като имал уговорка с пострадалия М. В.,***, за да покаже и на
него каква кола е закупил от Германия. Подсъдимият Ал.Д. позвънил по телефона
на пострадалия, като не влязъл в дома на последния. Пострадалият М. В. излязъл
от дома си, качил се в автомобила на подсъдимия и двамата потеглили в посока
гр.Чирпан.
Автомобилът се движил по път ІV-53498 свързващ
с.Ценово с гр.Чирпан, при нощна видимост
– на фарове. Пътното платно било
двупосочно, без разделителни линии, без
наличие на знаково стопанство. Асфалтовото покритие на пътя било от едрозърнест
асфалт, с неравности и дупки, пътната настилка суха, а ширината на пътя била от 6,40 м, с банкет, който бил със
ширина 2,90 м. В района на километър 3(три) на този път, подсъдимият Ал.Д. е
управлявал автомобила в прав равнинен участък със скорост от 93 км/ч. В този
момент подсъдимият Ал.Д. загубил контрол над системите за управление на лекия
автомобил, в резултат на което се стигнало до изгубване на устойчивост на
движението на автомобила в прав хоризонтален участък от пътя. Автомобилът
напуснал с левите си колела пътното платно като описал дъга по левия банкет и приплъзвайки се странично, се върнал на платното за
движение, като се обърнал на лявата си страна, без водачът да е задействал
спирачната система. Последвала е корекция на движението с рязка и контролирана
промяна от ляво – на дясно на волана, при което е последвало обръщане на
автомобила на дясната си страна и ротирайки около
вертикалната си ос прекарана през масовия му център „леко се повдигнал“(в.лице
–с.23 сл. 18.05.2021 г.) във въздуха и паднал на пътното платно със задната си
лява част, при което тя се деформирала, както се деформирал и задния мост на
автомобила – задно ляво колело. Лекият автомобил се установил на колелата си с
предна част сочеща североизток. В процеса на обръщане на автомобила, от него е
изпаднал пострадалият пътник М. В.В.. Последният не е
ползвал предпазен колан и в резултат на изпадането от автомобила е получил
травматични увреждания от последвалото плъзгане и удар в терена и притискане от
автомобила.
Веднага след настъпване на ПТП - около 00,31ч. на
22.02.2016г. подсъдимият Ал.Д. се обадил на Национален спешен телефон № 112 и
съобщил за произшествието.
След като съобщението било предадено на оперативния
дежурен в РУ-Чирпан към местопроизшествието е отпътувал екип от трима
полицейски служители – свидетелите З.З., И.П. и Р.Д..
В района на местопроизшествието полицейските служители са установили, че
пострадалият М. В. лежал в страни, като главата му била на пътното платно, а тялото
лежало на северния банкет, като краката на пострадалия били ориентирани към
близката нива. Между свидетелите-полицейски служители и подсъдимия, който бил
прав се провел разговор, при който подсъдимият настоявал незабавно да бъде
транспортиран пострадалия с патрулния автомобил до ЦСМП гр.Чирпан, но му било обяснено
от полицаите, че всеки момент ще пристигне линейка и му отказали. След това
полицейските служители се заели с действия за запазване на местопроизшествието
и изясняване на обстановката и обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Във
връзка с това свидетелят З.З. в качеството си на
дежурен мл.автоконтрольор при РУ-Чирпан поканил
подсъдимия Ал.Д. да обясни как се е случило ПТП, чия е собствеността на
автомобила и кое лице е управлявало същия, още повече, че автомобила бил и без
регистрационни номера. Подсъдимият Ал.Д. обяснил на полицейските служители, че
автомобила е негов и при настъпване на ПТП е управлявано от него. Междувременно
е пристигнал специализиран автомобил на ЦСМП гр.Чирпан и пострадалият М. В. бил
натоварен в автомобила. В този момент лекарят от медицинския екип - свид. М.И. констатирала, че е настъпила смъртта на
пострадалия М.В.. Свидетелят З.З. поканил подсъдимия
да бъде изпробван за алкохол с техническо средство алкотест
„Дрегер“, но същият отказал да се подложи на този
тест, като заявил, че не той е управлявал автомобила и не следва да бъде
тестван. Свидетелят З.З. попълнил талон за медицинско
изследване и разяснил на подсъдимия каква е процедурата, но въпреки това
подсъдимият Ал.Д. отказал да бъде
тестван, обяснявайки че автомобила не е управляван от него.
Според заключението на съдебно-медицинска експертиза
на труп при огледа и аутопсията на трупа на М. В. са установени:
черепно-мозъчна и лицева травма – многофрагментно
счупване на черепната основа и тилната част на покрива; контузия на мозъка; кръвоизлив под меките
черепни обвивки; счупване на долна челюст, разкъсно-контузна
рана по тилната област леко в дясно с кръвонасядане
около тази рана. Масивни кръвонасядания и охлузвания
по лявата повърхност на главата, лицето и шията. Вдишана кръв в белите дробове.
Оток на мозъка и белите дробове. Остър кръвен застой на вътрешните органи.
Теренни охлузвания по лява лумбална област и двете
седалища. Кръвонасядане по гърба. Ламбовидна
рана по пети пръст на дясната ръка. Смъртта на М. В.В.
е в резултат на тежката черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота. Установените
и описани травматични увреждания са от действието на твърди тьпо-ръбести
предмети и всички те отговарят да са получени при станало ПТП с последващо изпадане от автомобила, плъзгане и удар в терена
и притискане от автомобила.Всички констатирани травматични увреждания са прижизнени.Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо
денонощие.По кръстосания метод е била определена кръвната група-„А“/анти В/-видно приложената по ДП експертиза-/л.70-л.73 от
ДП/.
В
трупа на пострадалия М. В. и взетата за проба кръв е установено наличие на
етилов алкохол в количество 0,60%о-видно приложената по делото експертиза
/л.88-л.90 от ДП/;
От
изготвената съдебномедицинска експертиза на живо лице (л.67 – л.68,т.1 ДП) е
видно, че при прегледа на подсъдимия А.Д. са констатирани 6 бр. точковидни
порезни рани в лявата слепоочна област на главата, една цепковидна
порезна рана в лявата тилна област на главата, охлузване и кръвонасядане
на лявото рамо, две охлузвания на дясното коляно. Описаните порезни рани са
причинени от предмети с остри върхове и режещи ръбове, каквито са парчета
счупени стъкла. Останалите увреждания са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са причинени по времето и начина, както е съобщено в
предварителните сведения. Причинено е временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Прогнозата е възстановяването да трае около 2 седмици.
Вещото лице – д-р Б. приема, че от характеристиката и разположението на травматичните
увреждания само на този пациент не е възможно да се направи извод за
местоположението му в автомобила по време на ПТП. Това може да се постигне след
сравнителен и насрещен анализ на уврежданията на всички пътуващи в автомобила,
повредите по автомобила, величината и направлението на действащите
сили(л.66-л.69 от ДП).
По
делото е назначена и съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства
свързана с кръвногруповата принадлежност на кръвта на
подсъдимия Ал. Д.(иззета с протокол за вземане образци за сравнително
изследване – л.91 от ДП) и по два броя дунапренови
тампони(обект №1 иззет от прозорец на лява предна врата и обект №2 иззет от вътрешната
част на предната лява врата). Кръвната група на подсъдимия е А(в), каквато е и
по обекти №№1 и 2.
Предвид
заетата противоречива позиция на подсъдимия непосредствено след ПТП е назначена
и психологическа експертиза(л.207 – л.216,т.2 ДП) и според вещото лице
„Отричането от първоначалните показания може да е било в последствие на силния
първоначален стрес,преживян след катастрофата. Другия вариант за отричането на
първоначалните показания е съзнателна защитна реакция с цел избягване на наказателна
отговорност (Отговор на въпрос №3).
В хода на досъдебното
производство са назначени, респ. изготвени три автотехнически
и съдебномедицински експертизи(Автотехническа
експертиза №108/16 год. – л.56 – л.65; Комплексна автотехническа
и съдебномедицинска експертиза (петорна)-л.169-л.191; Комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза (л.288 –л.298
от ДП). Техните заключения бяха изслушани и приети в съдебното производство.
Съдът кредитира заключението на
петорната Комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза(КАТСМЕ) – л.169-л.191 от досъдебното производство. Основанията за
това са обстоятелството, че тази експертиза действително е комплексна, защото в
нейния състав са включени авторитетни специалисти в областта на автотехническите експертизи и съдебномедицински експертизи.
Според заключението на Автотехническа експертиза №108/16 год
и петорната КАТСМЕ механизмът на настъпване на ПТП е описаният на с.3,абз. първи от настоящите мотиви начин. Скоростта на движение на автомобила „*** ***“ преди
ПТП е около 93 km/h. Опасната зона за спиране на
автомобила „*** ***“ е около 89 m. Настъпилото произшествие е резултат от
конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала внезапна
техническа неизправност. Водачът на автомобила е имал техническата възможност
да следи непрекъснато платното пред автомобила и да предотврати ПТП. Технически правилно е било той да запази
движението в мислената дясна пътна лента, без да я напуска.
По
отношение механизмът(начинът) на настъпване на ПТП няма спорни моменти, защото
вещите лица от трите експертизи са единодушни. Техните изводи са направени на
база данните от огледния протокол на
местопроизшествие, фотоалбум, протокол за оглед на веществени доказателства и
фотоалбум към него.
В
своите обяснения подсъдимият твърди, че
след ПТП тялото на пострадалия се е намирало на 1.5 – 2 метра зад
катастрофиралия автомобил и от това място той го изтеглил, за да не бъда
евентуално прегазен. В тази връзка заключението на АТЕ, респ.КАТСМЕ (според
защитата и подсъдимия) не отговаря на обясненията на подсъдимия, косвено и на
част от показанията на полицейските служители посетили ПТП и запазили местопроизшествието.
По конкретно, подсъдимият и неговия защитник считат, че местоположението на
лекия автомобил и тялото на пострадалия, както са фиксирани на скиците към експертизите
не са съобразени с установената от
гласните доказателствени средства илюстрация на
местопроизшествието. Двете скици към експертизите – АТЕ и КАТСМЕ, по същество
са идентични. Те са изготвени на база протокол за оглед на местопроизшествието
и скица към него(л.5 – л.9 ДП). В тях са фиксирани следите от задиране, които
предвид и насочеността на изток(обратно на посоката на движение на автомобила
преди ПТП), налагат и извода за преместване на автомобила след ПТП. В съдебно
заседание вещото лице (с.21 –с.з.18.05.2021 год.) заявява, че преместването на
автомобила е възможен резултат при един от двата варианта - или аварийна кола е
изтеглила автомобила, или водачът е предприел опити за привеждане в движение на
автомобила. Данни за пристигане на аварийна кола преди или по време на
присъствието на полицейски служители на местопроизшествието няма, а при
пристигането на полицейските служители, на местопроизшествието са били
единствено подсъдимият и пострадалия, който е бил безпомощно състояние. Самият
подсъдим при разговора с полицаите не е твърдял, че друга кола е местила процесния автомобил. Вещото лице от първоначалната автотехническа експертиза е присъствало при извършване на
огледа в качество на специалист-технически помощник. Не на последно място, при
проследяване хронологията на събитията през нощта 21/22.02.2016 год. обективно
е невъзможно местопроизшествието да е посетено от автомобил – авариен или Пътна
помощ.
Тук е
мястото да се коментира и КАТСМЕ(л.289-л.298 ДП) изготвена от две вещи лица
инж.Ив. И. и д-р Ем. Б.. Същите експерти са включени и в състава на петорната
КАТСМЕ. Заключението на тези вещи лица е на база обясненията на подсъдимия и
изготвен „допълнителен“ оглед на местопроизшествие по обяснения на подсъдимия,
при това повече от три години след процесното ПТП –
на 24.06.2019 год. Вещите лица са се
ръководили от „посоченото“ от подсъдимия разположение тялото на пострадалия,
неговото преместване, разположението на автомобила и са дали отговор за начина
на изпадане на телата на возещите се в автомобила и кой е бил водач на МПС при
настъпване на ПТП. Отговорът и в това заключение е, че водач на катастрофиралия
автомобил в момента на настъпване на ПТП е бил А.Д., а на предна дясна седалка
е бил пострадалия М. В..
В
съдебно заседание беше назначена и изслушана допълнителна петорна КАТСМЕ, която
отговори на въпроси съобразно обясненията на подсъдимия. В съдебно заседание
проведено на 29.11.2021 год. вещите лица заявяват, че положението(„ситуирането“) на тялото на пострадалия съобразно
обясненията на подсъдимия „не отговаря на обективните находки описани в
протокола за оглед на ПТП и най-вече отлагането на кръвта върху платното за
движение“(с.4).В тази връзка съдът придаде тежест на заключението на вещите
лица изготвено на базата на обективните данни по делото вместо тези от обясненията на подсъдимия, които освен
субективни са белязани с двойствеността
си като доказателствен източник и средство за защита.
Заключенията на вещите лица се основават на изходните данни по делото(протокол
за оглед и фотоалбум).
По
делото, от доказателствената съвкупност, съдът прие,
че главния факт включен в предмета на доказване, а именно извършено
престъпление от страна на подсъдимия А.С.Д. е установен по несъмнен начин.
Защитната
линия на подсъдимия е, че водач на лекия автомобил при настъпването на ПТП е
бил пострадалия М. В.В., който е поискал от
подсъдимия да изпробва новия автомобил и след излизане от селото е седнал зад
волана и предизвикал произшествието.
Версията
на подсъдимия е проверена от назначени множество експертизи(Съдебномедицинска
на веществени доказателства №48/2016 год.; Съдебномедицински – на труп и на
живо лице; Комплексни автотехнически и
съдебномедицински – четири на брой; Химическа експертиза за определяне
концентрация на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №116/2016 год. ;
Психологическа експертиза), които изясняват факта за авторството на деянието.
На
с.19 с.сл. от 29.11.2021 год. защитата подлага на съмнение заключенията на автотехническите експертизи предвид „многократното“
заявление на подсъдимия за местоположението на тялото на пострадалия след ПТП,
като се позовава и на показанията на редица свидетели( Рад. Д., И.П. и донякъде
З. З., Ж. Д. и Дан. А.). При изслушване заключението на петорната КАТСМЕ вещите
лица и в частност инж.Ст. К. и д-р Ем. Б. дадоха отговор на въпросите на
защитника на подсъдимия, като изрично посочват, че базови за техните заключения
са обективните данни фиксирани в огледния протокол и
фотоалбум, чиято достоверност е подплатена от положените подписи на
присъствалите при извършване на това процесуално-следствено действие лица. Съдът не възприе доводите на защитата,
позоваващи се на извършен оглед на 24.06.2019 год., т.е. три години и половина
след процесното ПТП и протокол, който е и съставен
единствено по данни на подсъдимия. Освен субективната заинтересованост на
подсъдимия от изводите на вещите лица, неговите данни са в противоречие с
първоначалния огледен протокол, който е извършен на
местопроизшествието веднага след настъпването на ПТП, при спазени процесуални
изисквания на НПК.
Съдебната
практика и наказателнопроцесуалната наука застъпват
принципната позиция, че експертното заключение няма предварително установена
особена сила, която да се ползва с преимущество пред другите доказателства.
Затова, както и останалите доказателства,
заключението на вещите лица подлежи на оценка по общите правила, по които се
оценят доказателствата и в частност тяхната достатъчност и достоверност. За да
се приеме за „неопровержимо доказателство“ заключението на експерта, наред с
изискванията за съобразяване с процесуалния ред за назначаване, научната
обоснованост, същото следва да е категорично в изводите си.
В
настоящия случай вещите лица са категорични в изводите си, като във всички
заключения сочат като водач на МПС в момента на настъпване на ПТП е именно
подсъдимият А.Д..
Формулировката
в петорната КАТСМЕ „с голяма степен на вероятност“ подсъдимият е управлявал процесното МПС сама по себе си не сочи на категоричност на
изводите на вещите лица. В тази връзка на зададен въпрос в съдебно заседание на
18.05.2021 год. вещото лице инж.Ст. К.
уточни, че при условие достоверност на първоначалния протокол за оглед на
местопроизшествието „ние сме категорични
за отговора си“(с.25). Съдът, както и по-горе посочи, прие без резерви
протокола за оглед(л.5 - л.9 ДП), защото е изготвен в съответствие с
изискванията на НПК – чл.156, в присъствие на поемни
лица и специалисти-технически помощници.
Местопроизшествието е запазено от момента на пристигане на служителите на РУ –
Чирпан. Дори и след преместване тялото на пострадалия вещите лица са извели
заключение, че водач на л.автомобил при настъпване на ПТП е бил подсъдимия.
Заключението
на в.лица от петорната КАТСМЕ се допълва от показанията на свидетелите Р.Д., И.П.
и З.З., от заключенията на съдебномедицинските
експертизи, експертизата на веществени доказателства. Тримата свидетели са
полицейски служители, които първи са пристигнали на местопроизшествието, и един
от тях - св.З.З., е бил на полицейска длъжност младши
автоконтрольор при РУ – Чирпан. Пред тях подсъдимият
Ал. Д. е обяснил, че автомобилът е негова собственост и при настъпването на ПТП
е управляван от него самия. В последствие, след констатираната смърт на М. В.,
подсъдимият променя тезата си с твърдението, че всъщност автомобила „*** ***“ в
момента на ПТП е управляван от самия пострадал.
Съдът
приема за достоверни показанията на тези трима свидетели-полицейски служители,
защото същите по никакъв начин не са заинтересовани или обвързани по някакъв
начин със страните по делото. Техните показания са непротиворечиви и
последователни при описание поведението и обясненията, които пред тях е дал
подсъдимия А.Д.. През призмата и на отговор на въпрос 3 от Психологическата
експертиза(л.211 ДП), промяната в становището на подсъдимия настъпва в момента,
в който разбира, че пострадалия е починал и няма как твърденията му да бъдат
опровергани от М. В.. В този момент и подсъдимият застъпва теза, която е
противоположна на първоначалната, че той самият е управлявал собствения лек
автомобил в момента на катастрофата.
По
въпроса за авторството на деянието защитата
се позовава и на заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства №48/2016 год. и съдебномедицинска експертиза на живо
лице. В тази връзка защитникът на подсъдимия Ал. Д. счита, че не може да се
направи категоричен извод за това кой е управлявал лекия автомобил в момента на
ПТП. Според адв. Ем. Ж. това е така, защото кръвта по
изследваните тампони не установява категорично, че е на подсъдимия, а е
възможно да е на всяко лице със същата кръвна група-„А“(В). Наред с това и
нараняванията по тялото на подс.Ал. Д. са
повърхностни и „няма как да бъде отложена кръв“ в купето на автомобила, в
какъвто смисъл са показанията на св.Дан. А..
В
случая е налице съвпадение на кръвногруповата
принадлежност на подсъдимия и пострадалия М. В.-„А“(В), което не дава
възможност на вещото лице да се произнесе с категоричност иззетата от вътрешната част на предната лява
врата и от прозореца на лявата врата на процесния
автомобил кръв на кой от двамата пътували в лекия автомобил в момента на ПТП –
подсъдимия или пострадалия, принадлежи.
Въпреки това в отговора на зад.5 в.лице Дим. Д. посочва, че изследваната
човешка кръв може да произхожда от А.Д..
Видно
от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице №49/2016
год.(л.68 ДП) при извършения преглед(освидетелствана) 14(четиринадесет) часа
след ПТП на подсъдимия Ал. Д. са установени 6 броя точковидни порезни рани в
лявата слепоочна област на главата, една цепковидна
порезна рана в лявата тилна област на главата, охлузване и кръвонасядане
на лявото рамо. Тези наранявания са
причинени от предмети с остри върхове и режеши
ръбове, каквито са парчета счупени стъкла. В съдебно заседание д-р Ем. Б.
поясни, че с оглед силите на въздействие на телата в автомобила описаните
наранявания“добре пасват на удар в лявата част на шофьора(с.33с.сл.-18.05.2021
год.)“,т.е. мястото на водача на лекия автомобил. Предвид характера на
нараняванията и изминалото време след ПТП, когато е прегледан подсъдимият, е
обяснима липсата на кървящи рани.
Вещите
лица изключват възможността подсъдимият да е „попаднал“ след ПТП в багажника(багажното
отделение) на лекия автомобил. Това би било възможно при силен удар на
автомобила „отзад“ и то при пътник, който е седял на задна седалка. Пътник
седящ на предната дясна седалка до шофьора, за да бъде отхвърлен през двете
облегалки и седалки, е необходимо
ротацията на катастрофиралия автомобил да е по предната ос, а не по централната
ос – с.26 с.сл. от същата дата. В тази връзка и вещите лица са категорични, че
„от техническа гледна точка, в конкретния случай, е невъзможен механизъм на
попадане на тялото в багажното отделение след ПТП“.
Вещите
лица по настоящото дело и в частност тези включени в петорната КАТСМЕ са с
висока степен на квалификация и компетентност, с дългогодишен опит.
Компетентността като професионална характеристика се базира не само на
професионалните качества, но и на професионалния им опит, което от своя страна
се проектира върху обективността и качеството на експертното заключение.
Изводите на вещите лица са резултат на изследване на данните от огледния протокол и отразените в него направени замервания
от разследващия полицай, в присъствие на поемните
лица и специалисти, а неразделна част от протокола за оглед е изготвения
фотоалбум от посетеното местопроизшествие (л.15-л.29 ДП).
Придаването
тежест на заключението на петорната КАТСМЕ се базира на това, че в нейния
състав бяха назначени експерти, които освен с доказан опит и професионализъм са
имали възможност чрез взаимно допълване на резултатите от своята компетентност
да дадат единна обща и пълна картина на настъпилото ПТП, при което всеки
отговор е подкрепен от знанията и заключенията на всеки отделен специалист.
Съдът приема заключението на комплексната петорна експертиза и защото изводите
са обусловени от единна логика и разкриват причинно-следствената връзка между
поведението на подсъдимия Ал. Д. и настъпилите общественоопасни
последици. Именно обединените резултати от изследванията в комплексната
експертиза, подписана от специалисти от различен профил, придава на
коментираната петорна КАТСМЕ авторитетност, а едновременно демонстрира
внимателния и отговорен подход при изследване детайлите и особеностите на
пътнотранспортното произшествие.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
При установена фактическа обстановка, окръжният съд прие, че с деянието си
подсъдимият А.С.Д., ЕГН ********** е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на чл. 343а,
ал.1, б."б" във вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК, като на 22.02.2016
год., около 00.31 часа по път IV-53498,
свързващ гр.Чирпан със с.Ценово, общ.Чирпан, обл.Стара
Загора, при управление на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, който
не е регистриран по надлежния ред- без регистрационни табели, с номер на рамата
***, е нарушил правилата за движение – чл.20,ал.1 и
чл.21,ал.1,предл.второ от Закона за движение по
пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на М. В.В.,ЕГН
**********, като след деянието направил всичко зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия.
Съдът призна подсъдимия А.Д. за невинен и оправда по
първоначалното обвинение за престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“ във вр. чл.342,ал.1 от НК и по обвинението, че е нарушил
чл.140,ал.1 ЗДвП.
От обективна страна, на инкриминираната дата – на
22.02.2016 год., около 00.31 часа по път IV-53498, свързващ гр.Чирпан със с.Ценово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора подс.А.Д. е
управлявал МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“, който не е регистриран
по надлежния ред- без регистрационни табели, в посока с.Ценово към гр.Чирпан. В
този момент водачът на превозното средство е нарушил две разпоредби на ЗДвП и
предизвикал ПТП, при което е настъпила смъртта на М. В.В..
В района на километър 3 на пътя с.Ценово - гр. Чирпан,
подсъдимият Ал.Д. е управлявал автомобила в прав равнинен участък със скорост
от 93 км/ч. В този момент водачът загубил контрол над системите за управление
на лекия автомобил, в резултат на което автомобилът напуснал с левите си колела
пътното платно, описвайки дъга по левия банкет и приплъзвайки
се странично се върнал на платното за движение, като се обърнал на лявата си
страна, без водача да е задействал спирачната система. Подсъдимият се опитал
възстанови контрола на управляваното МПС
с рязка и контролирана промяна от ляво – на дясно, но е последвало
обръщане на автомобила на дясната си страна и ротирайки
около вертикалната ос прекарана през масовия му център се установил на пътното платно. В процеса на неконтролираното
от водача обръщане на автомобила от него изпаднал возещия се на предна дясна
седалка М. В..
Безспорно е, че основна причина за ПТП е от субективен
характер, тъй като движението на лекия автомобил е било по прав пътен участък,
без препятствия на пътя, при липса на движение на други автомобили в този час.
При тази конкретна пътна обстановка подсъдимият е отклонил своето внимание от
пътя, автомобилът е напуснал пътното платно и при опит за „овладяване“ на
автомобила водачът с рязко завиване на волана към платното за движение е предизвикал
обръщането на превозното средство.
В тази връзка настъпването на ПТП с тежък резултат е
причинен от поведението на подсъдимия като водач на МПС, тъй като същия със
своите действия и бездействия е изгубил контрола на управлявания автомобил,
което е довело до неговото преобръщане, изпадането на пострадалия от автомобила
и до смъртта на М. В.. В този смисъл е налице нарушение на чл.20,ал.1 ЗДвП, задължаващ водачите на МПС да контролират
непрекъснато управляваните превозни средства.
Настъпилия общественоопасен
резултат е в пряка причинна връзка и с второто нарушение на Закона за движение
по пътищата от страна на подсъдимия А.Д., а именно чл.21,ал.1, предл. второ от ЗДвП.
Скоростта на движение извън населено място за МПС категория „В“, в която категория попада и лекия автомобил марка „***“, модел
„***“, е 90 км/ч. В момента на загубване контрол на управлявания автомобил от
страна на подсъдимия А.Д., колата се е движила със скорост от 93 км/ч, т.е. над
максимално допустимата по закон.
Съдът прие, че нарушението на чл.21,ал.1 ЗДвП от
страна на подсъдимия Ал. Д., като водач на МПС също се намира в причинна връзка
с настъпилия резултат. Това е така, защото
скоростта на движение на автомобила не е била съобразена с допустимата
по закон максимална скорост, а и с конкретните пътни условия – налични
неравности, дупки, кръпки и т.н.(АТЕ – л.61 ДП). Според вещите лица ПТП би
могло да настъпи и при скорост в границата на разрешената – 60 км/ч. Това е
така, но при движение на автомобила със скорост, съобразена и с пътните
условия, водачът би имал възможност от една страна да предотврати настъпване на
ПТП, въпреки моментната загуба на контрол над управляваното МПС, а и настъпилия
общественоопасен резултат неминуемо би бил по лек.
Нарушенията на правилата за движение(деяние) визирани
в цитираните текстове на ЗДвП са
необходимо условие за настъпване на вредните последици (принцип conditio sine qua non) и в момента на тяхното извършване
се е създала реална възможност за настъпване на вредните последици, която се е
реализирала в причиняването смъртта на пострадалия М. В..
Във връзка с теорията за необходимата причинност съдът
прие, че вмененото нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП на подсъдимия А.Д., свързано със изискването за допускане по
пътищата за обществено ползване само МПС, които са регистрирани и с табела с
регистрационен номер, е неосноватено и
незаконосъобразно. Когато се говори за причинна връзка като необходим признак
от обективната страна на престъплението се преценя в каква степен действията на
подсъдимия са способствали за настъпването на престъпния резултат.
Причинно-следствената връзка е едно от задължителните условия за наказателна
отговорност в случаите на престъпления с материален състав, какъвто е чл.343 НК. В настоящия случай по никакъв начин не може да се приеме като
непосредствена причина(необходимо условие) за настъпване на ПТП и вредните
последици факта, че подсъдимият А.Д. е
управлявал МПС, което не е регистрирано по съответния ред. В случая става
въпрос за административно нарушение, което няма връзка с причиняването на ПТП,
респ. с престъпния състав на бланкетната норма на
чл.343,ал.1 НК. В тази връзка и подсъдимият А.С.Д. беше признат за невинен и
оправдан по това обвинение.
От субективна страна престъплението е извършено виновно по
непредпазливост под формата на престъпна небрежност. Същността на този вид
непредпазлива вина се заключава в това, че деецът, имайки реална възможност да
предвиди настъпването на общественоопасните последици
от деянието, не проявява необходимото внимание и предпазливост, за да извърши
необходимите волеви действия за предотвратяване на предвидените в съответната
норма последствия.
В конкретния случай подсъдимият, в качеството си
на водач на МПС, е подценил задължението си непрекъснато да следи пътната
обстановка и да контролира управляваното със скорост над максимално допустимата
МПС, отнесъл се небрежно и не е осъзнавал(въпреки възможността да стори това) общественоопасния характер на деянието и не е предвиждал
възможността да настъпят общественоопасни последици –
ПТП, придружено с наранявания на пътуващия в автомобила.
Отрицателния признак на небрежността е
непредвиждането от страна на подсъдимия възможността от настъпване на общественоопасните последици. Това означава подсъдимият да
не е съзнавал общественоопасния характер на деянието.
В конкретния случай загубата на контрол на МПС(деянието) дори да е лишено от съзнателен
волеви контрол от подс.Ал. Д. е по вина на самия
подсъдим, който не е изпълнил задълженията по чл.20,ал.1 и чл.21,ал.1 ЗДвП като
водач на лекия автомобил.
Положителния признак на интелектуалния момент на
небрежността се състои в това, че подсъдимият е бил длъжен(обективен критерий)
и е могъл да прояви необходимото внимание и предвидливост, за да предотврати настъпването
на вредните последици(субективен критерий).
След ПТП действията
на водача на л.автомобил марка „***“, модел „***“, били следните:
Подсъдимият Ал. Д. издърпал тялото на пострадалия М. В. от пътното платно на банкета, за да не бъде
прегазен от друго превозно средство, предвид среднощния час, в който е
настъпило ПТП, и се обадил на ЕЕН 112 за възникнало ПТП в землището на
с.Ценово,обл.Стара Загора. Към подаването на сигнала,
до пристигане екип ЦСМП гр.Чирпан, пострадалият все още е бил жив, което е видно
от показанията на свидетелите-полицейски служители З. З., Рад. Д. и И.П..
За да се приложи привилегирования състав на чл.343а НК
законът изисква от водачът на МПС,
предизвикал ПТП при условията на чл.343 НК, да „е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия“.
Натрупаната обилна съдебна практика изисква
извършените от дееца действия обективно да са насочени и да са в състояние да
помогнат за спасяване на пострадалия. Подсъдимият чрез обаждане на Нац. телефон №112 и преместване пострадалия от пътното
платно на банкета е изпълнил критерия, за да се приеме, че след деянието е
направил всичко необходимо, според възможностите си за оказване помощ на
пострадалия.
Тази помощ
освен, че е била необходима е била и своевременна, тъй като пострадалия М. В. е
бил жив към този момент.
При установената фактическа обстановка съдът прие, че
деянието на подсъдимия А.С.Д. следва да се квалифицира като такова по чл.
343а, ал.1, б."б" във вр.
чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, а по
първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК бъде признат за невинен и оправдан
по това обвинение.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Подсъдимият А.С.Д. е с висше образование, неженен, до
момента не е осъждан, ЕГН **********.
По обвинението и в последната си дума подсъдимият
изразява съжаление за последиците от ПТП, но не признава своята вина за тяхното
причиняване.
Изхождайки от разпоредбата на
чл. 54 НК, съдът взе предвид следното:
- определянето на наказанието следва да е съобразено с
общия принцип да се определи в пределите
на предвиденото в съответната норма от Особената част на НК, т.н. принцип за
законност на наказанието. За престъплението по чл. 343а, ал.1,
б."б" във вр. чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване
от свобода за срок до четири години.
- степента на
обществена опасност на конкретното престъпно деяние, в съответствие с
принципните правила от Общата част на НК. Както е известно степента на
обществената опасност е количествен признак на престъплението. В тази връзка
степента на обществена опасност е точно определена за всяко деяние и
характеризира обективната страна на престъплението от към размер на причинени
вреди, начин на извършване на престъплението и т.н. Престъпленията по чл.343 НК
със смъртен резултат са със завишена степен на обществена опасност. В
настоящото производство настъпилите вредни последици – смъртта на М. В.В., са резултат от
поведението на подсъдимия.
- следващ критерий при определяне на наказанието
визиран в чл.54 НК, е степента на обществена опасност на дееца. В тази връзка
съдът отчита социално значимото поведение на подс.А.Д.
до и след извършване на престъплението и има ли данни за тенденция за
отклонение от нормалното поведение.
Съдът прие, че се касае за личност с ниска степен на обществена опасност. Смекчаващи отговорността обстоятелства за
подсъдимия са чистото съдебно минало и липса на други противообществени(антисоциални)
прояви, процесуалното му поведение, въпреки продължителността на съдебното
производство. Продължителността на наказателното производство – повече от пет години,
само по себе си, също е смекчаващо отговорността на подс.А.Д..
Не без значение е и формата на вина, Касае се за небрежност, лекомислие от
страна на подсъдимия, при която подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици. Като водач на МПС е наказван
за нарушения на правилата за движение, включени в ЗДвП, но нарушенията не са
тежки по своя характер.
Предвид горното, съдът
определи на подсъдимия А.Д. наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, т.е. под средния размер на предвиденото престъплението
по чл.
343а, ал.1, б."б" във вр.
чл. 343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3 от НК, а именно: наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Съдът прие, че постигането на целите на наказанието и
в частност да се въздейства възпитателно и превъзпитателно на подсъдимия да
спазва специалните закони и предупредително към останалите членове на
обществото, които управляват МПС, същите могат да се реализират и без наказанието
да се изпълнява реално.Възможността от
поправяне на подсъдимия Ал. Д. условно осъждане произтича от липсата в
съзнанието на подсъдимия антиобществена ориентация,
от наличие на положителна ориентация към труда(в момента упражнява обществено
полезен труд) и неговата готовност да спазва нормите на правото (пет години
след деянието липсват данни за противообществени прояви на подсъдимия).
В тази връзка и на
основание чл.66,ал.1 НК съдът постанови изпълнението на наказанието лишаване от
свобода да се отложи за срок от три години, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл.343г от НК, съдът лиши подсъдимия А.С.Д. от
право да управлява МПС за срок от три години.
Действително подсъдимият е санкциониран по административен ред неколкократно, но нарушенията на правилата за движение не
са от тежък характер.
С това наказание съдът счита, че за определения период от време, през
което подсъдимия се лишава от право да управлява МПС, ще се въздейства
предупредително и възпиращо по отношение на самия него, а и на останалите членове на обществото да
извършват престъпления от този вид.
Във връзка с направените фактически и правни изводи и на основание
чл.189,ал.3 от НПК съдът прие, че след като подсъдимият А.С.Д. е признат за
виновен, същият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски, включително и тези на частните обвинители за упълномощаване на повереник.
Ето защо подсъдимият А.С.Д., беше осъден да заплати сумата от 3812,60 (три хиляди
осемстотин и дванадесет лева и шестдесет стотинки), представляващи направени
съдебни и деловодни разноски, от които в полза на ОД на МВР Стара Загора сумата
от 1670,60 (хиляда шестстотин и седемдесет лева и шестдесет стотинки), а сумата
от 2 142 (две хиляди сто и четиридесет и два) лева в полза на Съдебната
власт по сметката на Окръжен съд Стара Загора.
Подсъдимият А.С.Д. беше осъден да заплати на Н.Д.Ч., ЕГН **********
и К.Х.Г., ЕГН ********** сумата от 2400лв. (две хиляди и четиристотин лева), на
К.Х.Г., ЕГН ********** и сумата от 800лв.(осемстотин лева); на Н.Д.Ч., ЕГН **********
и сумата от 800лв. (осемстотин лева), представляваща направени съдебни и
деловодни разноски за упълномощаване на повереник – адв.М.З. ***.
Съдът осъди подсъдимия А.С.Д. да заплати на В.М.В. ЕГН ********** и В.Н.В.
ЕГН ********** сумата от 2400 лв. (две хиляди и четиристотин лева), а отделно
от това на В.Н.В. ЕГН ********** и сумата от 2000 лв. (две хиляди лева),
представляваща направени съдебни и деловодни разноски за упълномощаване на повереник.
Подсъдимият
А.С.Д. със
снета самоличност беше осъден да заплати на Т.Д.В. ЕГН **********, действаща
като майка и законен представител на малолетните В.М.В., ЕГН ********** и Д.М.В.,
ЕГН ********** сумата от 2400лв.(две хиляди и четиристотин лева),
представляваща направени съдебни и деловодни разноски за упълномощаване на повереника адв.М.З..
Подсъдимият А.С.Д. следва да
заплати на А.С.А., ЕГН ********** сумата от 2000лв. (две хиляди лева),
представляваща направени съдебни и деловодни разноски за упълномощаване на повереника адв.М. З..
Съдът постанови вещественото
доказателство 1 бр. лек автомобил марка "***", модел" ***"- с
номер на рама ***, което се съхранява от
РУ – Чирпан, след влизане на присъдата в сила, да се върне на подсъдимия А.С.Д.,
тъй като обвинението е за извършено непредпазливо престъпление.
ПРИЧИНИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините за извършване на престъплението са от субективен характер – неспазване на правилата за
движение по ЗДвП от страна на подсъдимия А.С.Д., като водач на МПС и движение със скорост, която не е съобразена с
максимално допустимата скорост и с конкретната пътна обстановка - състоянието
на пътя в участъка, в който е настъпило ПТП (неравности, дупки, кръпки и т.н.).
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: