Решение по дело №4220/2020 на Районен съд - Бургас

 

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е  № 260597

 

гр.Бургас, 17.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд - Бургас, XLIX наказателен състав, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                               Районен съдия: Венета Иванова

 

при секретаря Гергана Стефанова, като разгледа докладваното от съдията Иванова НАХД № 4220/2020г. по описа на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:         Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на „Г.“ ЕООД, ЕИК по Булстат ****, със седалище и адрес на управление в ****, партер, представлявано от управителя Н.З.А., срещу НП № 7-F526290/11.02.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП Бургас, с което на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500 лева, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/  за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се представлява от юрк.С.. Поддържа се жалбата.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган, се явява главен юрк.С. при ТД на НАП Бургас. Същата оспорва жалбата и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за възлагане на ревизия № Р-02000219003990-020-001/26.06.2019г. на началник на сектор при ТД на НАП Бургас е възложена данъчна ревизия на „Г.“ ЕООД, ЕИК ****. Същата и приключила с издаване на ревизионен доклад № 02000219003990-092-001/16.10.2019г., в който било установено, че дружеството е извършило нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, тъй като е извършило плащане на територията на страната в брой съобразно РКО № 10/04 от 17.04.2019г. за сумата от 9000 лева на лицето Н.З.А., представляваща част от парична престация по протокол за разпределяне на дивидент на едноличния собственик на капитала Н.А. № 02/01.10.2016г. за сумата от 200 000 лева, публикуван в АВП.

За горните констатации бил съставен протокол за извършена проверка № сер.АА № 0640945/11.09.2019г., неразделна част от ревизионния доклад.

На 09.12.2019г. бил съставен АУАН с № F526290/09.12.2019г., в който горните факти били квалифицирани като нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено възражение от страна на дружеството-жалбоподател.

Административнонаказващият орган след като се запознал с направеното възражение, счел същото за неоснователно и издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

               Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – инспектор по приходите при ТД на НАП. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

 

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което с което на дружеството –жалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500 лева, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/  за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

Административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател е ангажирана за нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Съгласно посочената разпоредба, в редакцията й към момента на извършване на нарушението, а именно датата на извършване на процесното плащане съгласно РКО № 10/04 от 17.04.2019г., установено при извършена данъчна ревизия, приключила с издаването на ревизионен доклад № Р-02000219003990-092-001/16.10.2019г.„плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:     1.  на стойност, равна на или надвишаваща 10 000 лв.;     2.  на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв.“.

Съгласно принципното разрешение, дадено в ТР №1/2002г. по т.д.№1/2002г. на ОСГК на ВКС, решенията на Общото събрание не могат да се разглеждат като сделки по ЗЗД между членовете на търговското дружество, тъй като, за разлика от сделките /едностранни, двустранни и многостранни/ по ЗЗД, те са резултат от волята на мнозинството на членовете, като субективните предели на задължителната им сила обхващат както тези членове на дружеството, които са участвали при тяхното приемане, но изрично са изразили несъгласие, както и членовете, които не са участвали в Общото събрание, на което е прието решението.

От друга страна правото на съдружника да участвува при вземане на решение за разпределяне на печалбата и вземане на решение за нейното изплащане, като част от членственото му правоотношение, е неимуществено, а правото да получи дивидент като част от печалбата е имуществена част от същото, поражда се и съществува едновременно с него. То е право на съдружника да получи част от реализираната от дружеството чиста печалба съразмерно на участието му в капитала. Правото на дивидент е елемент от правоспособността на съдружника, елемент от членствената правоспособност, то е абстрактна потенциална възможност да се придобие конкретно право на вземане, когато и доколкото в правната действителност се реализира фактическия състав, с чието възникване законът свързва пораждането на това право на вземане и когато то стане изискуемо то става конкретно облигационно право на дивидент. Правото на дивидент, като имуществено субективно право е съставна част на членственото правоотношение.

Доколкото законоустановеният източник на задължението за изплащане на дивидент е решение на Общото събрание на съдружниците, което по изложените съображения няма характер на договор /двустранна сделка/ според настоящия състав към 17.04.2019г процесното деяние не съставлява административно нарушение на чл.3, ал.1,т.2 от ЗОПБ, тъй като не попада в приложното поле на тази норма.

Действително посочената разпоредба на чл.3, ал.1,т.2  е изменена с ДВ бр.94 от 2019г. в сила от 29.11.2019г. като обхватът й е разширен, а именно плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са под 10 000 лева и могат да се разглеждат като част от свързани помежду си платежни операции на едно и също основание, чиято обща стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. По мнение на настоящия състав ангажиране по този текст за нарушение извършено при действие на предишната редакция на разпоредбата не е възможно, предвид законоустановения принцип на действие на административнонаказателните разпоредби по чл.3 от ЗАНН. 

Предвид изложеното наказателното постановление като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски се полагат на жалбоподателя , но той не претендира такива, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

По изложените съображения, на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

  ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 7-F526290/11.02.2020г., издадено от Директор на ТД на НАП Бургас, с което на „Г.“ ЕООД, ЕИК по Булстат **** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4500 /четири хиляди и петстотин/ лева, на основание чл.5, ал.1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /ЗОПБ/  за нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                                    

                                                                              Районен съдия:........................

 

Вярно с оригинала: Г.Ст.