Р Е Ш Е Н И Е
№
3835
гр. Варна, 11.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XII – ти състав, в публично заседание проведено
на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при
секретаря Христинка Илиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 528 по описа за 2020г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от А.Г.В., с ЕГН ********** и адрес ***,
чрез пълномощника му адв.Й.А. *** срещу
Застрахователно дружество „*“ АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***,
с която е предявен частичен иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за осъждане
на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 3493 лева, част от вземане
в общ размер на 9000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Чалинджър“,
с ДКН * (увредени детайли: челно стъкло тонирано,
калник преден десен, фар десен, мигач десен, фар ляв, мигач ляв, преден капак,
декоративна маска предна решетка, въздушна възглавница предна лява, въздушна
възглавница предна дясна, блок управление въздушни възглавници, облицовка
предна броня с отвори за халогени1 очиларка, основа предна броня, кора под
предна броня, преден мост, радиатор климатичен, радиатор воден, маслен
радиатор, дифузьор вентилатор пред радиатори, решетка
предпазна вентилатор, греда вертикална пред радиатори, вежда преден десен
калник, датчик за преден капак, основа преден десен калник, подкалник
метален преден десен, основа преден ляв калник, фасунга
на преден ляв мигач, фасунга преден десен мигач,
клаксон преден ляв, клаксон преден десен, конзола преден десен калник, конзола
преден ляв калник, охлаждащ вентилатор + виско,
ремък, вежда предна броня лява, вежда предна броня дясна, маншон вътрешен полуоска предна лява и стойка казанче хидравлична течност)
при ПТП настъпило на 10.06.2019г. около
07:30 часа в гр.*, на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“ по вина на *, като
водач на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с
ДКН *, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица №
BG/02/118002936849, със срок на действие от 10.10.2018г.
до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 17.01.2020г. до окончателно
изплащане на вземането.
С
протоколно определение от 20.07.2020г. е допуснато изменение в размера на исковата
претенция.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
На 10.06.2019г. около 07:30 часа в гр.*, на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“ настъпило ПТП между лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Чалинджър“, с ДКН *, собствен на ищеца и лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с ДКН *. Вследствие на произшествието били увредени следните детайли по автомобила на ищеца: челно стъкло тонирано, калник преден десен, фар десен, мигач десен, фар ляв, мигач ляв, преден капак, декоративна маска предна решетка, въздушна възглавница предна лява, въздушна възглавница предна дясна, блок управление въздушни възглавници, облицовка предна броня с отвори за халогени, очиларка, основа предна броня, кора под предна броня, преден мост, радиатор климатичен, радиатор воден, маслен радиатор, дифузьор вентилатор пред радиатори, решетка предпазна вентилатор, греда вертикална пред радиатори, вежда преден десен калник, датчик за преден капак, основа преден десен калник, подкалник метален преден десен, основа преден ляв калник, фасунга на преден ляв мигач, фасунга преден десен мигач, клаксон преден ляв, клаксон преден десен, конзола преден десен калник, конзола преден ляв калник, охлаждащ вентилатор + виско, ремък, вежда предна броня лява, вежда предна броня дясна, маншон вътрешен полуоска предна лява и стойка казанче хидравлична течност.
Ищецът твърди, че произшествието настъпило по вина на водача на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с ДКН * - *. Ищецът се движел по бул. „*“ посока обръщача и навлязъл в кръстовището при зелен сигнал на светофарната уредба. * се движела по бул. „Света Елена“ посока пощата и при неразрешаващ сигнал на светофарната уредба навлязла в кръстовището, при което настъпил сблъсъка между двата автомобила. Произшествието било посетено от контролните органи и бил издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №1062.
Автомобилът, управляван от виновния водач, бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на инцидента.
Ищецът уведомил застрахователя за настъпилото ПТП, след което бил извършен оглед и заснемане на автомобила и съставен опис на щета № **********/12.06.2019г., в който били описани увредените детайли по автомобила на ищеца.
На 10.07.2019г. ищецът получил уведомление от ответното дружество, че за да му изплатят застрахователно обезщетение следва да прекрати регистрацията на автомобила си, поради настъпила „тотална щета“.
На 15.07.2019г. ищецът прекратил регистрацията на автомобила и на 17.07.2019г. представил на застрахователя изисканите документи.
Ищецът твърди, че не е получил необходимото застрахователно обезщетение, което било в размер на 9000 лева – действителната стойност на автомобила. Прави искания по доказателствата, моли за уважаване на предявения иск и присъждане на направените по делото разноски.
В отговор на исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва исковата претенция като недопустима, а в условията на евентуалност неоснователна.
Ищецът уведомил ответното дружество за настъпило застрахователно събитие на 12.06.2019г., но липсвала отправена писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 КЗ, което правело исковата претенция процесуално недопустима.
На следващо място се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътно-транспорно произшествие и вината за същото да е на водача на л.а. „Киа Черато“ с ДКН *.
Представения с исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1062/10.06.2019г. бил издаден в нарушение на материалния закон и се оспорва истинността на същия по отношение съдържанието, в частите му, касаещи механизма на настъпване на ПТП, сочените обстоятелства и причина за ПТП и пострадали лица. Оспорва се настъпването на твърдените от ищеца вреди и наличието на причинно-следствена връзка с произшествието. Въвежда се възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, който се движел с несъобразена скорост в нарушение на чл.20, ал2 и чл.21 ЗДвП. Исковата претенция се оспорва и по размер.
Ответникът моли за прекратяване на производството по делото, а в евентуалност отхвърляне изцяло на исковата претенция и присъждане на направените по делото разноски..
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответното дружество не изпраща представител, в писмена молба постъпила преди съдебното заседание моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
С
протоколно определение от 08.06.2020г. е обявено за безспорно между страните и
ненуждаещо се от доказване, че към 10.06.2019г. лек автомобил марка „Киа“,
модел „Черато“, с ДКН * е бил застрахован в ответното
дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С
исковата молба е представено копие от Свидетелство за регистрация – част I, от което се установява, че ищецът А.Г.В. е бил
собственик на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Чалинджър“, с ДКН *, който автомобил е с прекратена
регистрация от 15.07.2019г. /л.4/.
От
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица съставен на 10.06.2019г. от
дежурен ПТП при ОД на МВР Варна се установява, че на същата дата около 07:30
часа в гр.*, ж.к. „*“, кръстовището на бул. „*“ и бул. „* *“ е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с
ДКН *, управлявал от * и собствения на ищеца лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Чалинджър“, с
ДКН *. В обстоятелства и причини за ПТП в протокола е вписано, че водачът на
лек автомобил Киа Черато преминава на неразрешен
сигнал на светофарната уредба в нормален режим и бива блъснат от идващия
отдясно на ляво лек автомобил Мицубиши /л.6/.
На
19.06.2019г. е съставен опис на щетите по автомобила на ищеца, като
представеното опис-заключение в което са посочени увредените детайли по
автомобила и степента на увреждане е подписан от ищеца и от представител на
ответното дружество /л.7-8/.
С
писмо от 08.07.2019г. ответното дружество е уведомило ищеца, че по преписката е
определено застрахователно обезщетение за тотална щета (пълна загуба) и за
изплащането на това обезщетение следва да бъде представен документ за
прекратяване на регистрацията на автомобила /л.9/.
На
17.07.2019г. ищецът е предал на представител на ответното дружество копие от
голям талон на автомобила, с отбелязване за прекратена на 15.07.2019г.
регистрация на автомобила и удостоверение, за което е съставен протокол /л.10/.
За
изясняване на фактическата обстановка по спора са ангажирани специални знания посредством
назначена съдебна автотехническа експертиза, като са
допуснат и гласни доказателства, посредством разпит на свидетеля П.С.М..
В
заключението си вещото лице посочва, че процесното ПТП е настъпило като сблъсък
между два автомобила при навлизане в кръстовище движещи се перпендикулярно един
спрямо друг. Вещото лице счита, че е налице причинно-следствена връзка между
настъпилото произшествие и описаните в исковата молба увреждания по автомобила
на ищеца. Скоростта на автомобила на ищеца непосредствено преди и по време на
настъпване на произшествието не надвишавала 40 км/ч. Предвид мястото и
механизма на настъпване на произшествието, водачите на автомобилите имали
видимост един към друг от момента, в който са можели да възприемат опасността.
За да се избегне удар, ищецът трябвало да се движи със скорост по-висока от
допустимата за града (60-70 км/ч), при което удар не би последвал. Стойността
на разходите за отремонтиране на автомобила вещото
лице определя на 11934.55 лева с ДДС. Реалната пазарна стойност на автомобила
към датата на настъпване на произшествието е определена от вещото лице в размер
на 8200 лева, а стойността която е възможно да се заплати за автомобила след
произшествието е като скрап и е в размер на 185лева.
Съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице като пълно, подробно, мотивирано и
компетентно дадено и неоспорено от страните по делото /л.75-83/.
В
показанията си св. М. твърди, че той е съставил протокола за ПТП с пострадали
лица, но случилото се било отдавна и не си спомня много подробности. Ставало
въпрос за произшествие, при което на червен светофар се движи джип и е ударен
от друг автомобил. Свидетелят проверил записите от камерата на магазин в
близост до произшествието, но те не хващали цялото пространство. След това
засякъл секундарника на светофара за да се изясни кой от участниците е влязъл в
кръстовището при неразрешен сигнал на светофара. Впоследствие жената казала, че
е влязла на „късно жълто“. Кръстовището било голямо и докато стигне до контакта
сигнала на светофара вече бил червен.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявен е иск с правно основание
чл.432 КЗ за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца имуществени вреди.
С исковата молба са представи
писмени доказателства за отправяне на писмена застрахователна претенция до
застрахователя – писмо от ответното дружество, с което от ищеца допълнително се
изискват документи за преминаване към процедура по изплащане на обезщетение по
щета № **********, които след това са представени на застрахователя, но не е
последвало изплащане на застрахователно обезщетнеие, поради
което исковата претенция се явява процесуално допустима – предявена при
наличието на предвидените в чл.498 КЗ предпоставки.
За да се ангажира отговорността
на застрахователя по чл. 432 КЗ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на
чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител -
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
С доклада по делото е
разпределена доказателствената тежест между страните за установяване на
твърдените от тях факти, като в тежест на ищеца е възложено да докаже
настъпването на твърдяното застрахователно събитие по описаният в исковата
молба начин, както и увреждането на всички посочени в исковата молба детайли на
застрахования автомобил, наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените щети по автомобила и настъпилото застрахователно събитие, както и
размера на разходите за отстраняване на причинените по процесния автомобил
увреждания, в резултат на настъпилото застрахователно събитие. В тежест на
ответника бе възложено да докаже да докаже твърденията си, че произшествието е
настъпило по вина на ищеца, а в условията на евентуалност при съпричиняване от страна на ищеца.
Описаният в исковата молба
механизъм на настъпване на произшествието се установява от съставеният от
служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Варна констативен протокол, показанията
на служителя съставил протокол, който дава подробни обяснения как е достигнат
извода, че водачът на застрахования при ответното дружество автомобил е
навлязъл в кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба, както и от
заключението на вещото лице.
Според заключението на вещото
лице, ищецът се е движел с позволена от закона скорост от около 40 км/ч
непосредствено преди настъпване на произшествието, а за да се избегне удара е
следвало да се движи със 60-70 км/ч, която скорост надвишава допустимата в населено
място скорост. При тези данни не могат да се споделят доводите на ответника, че
ищецът с противоправното си поведение е причинил или
допринесъл за настъпването на вредите.
Налице е и причинно-следствена
връзка между произшествието и констатираните при огледа от страна на
представител на застрахователя щети по автомобила на ищеца, като същата се
установява от заключението на вещото лице.
Безспорно между страните е
действието към момента на инцидента на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество за лек
автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с ДКН *.
Претендирания от ищеца размер на разходите за отстраняване на причинените
по процесния автомобил увреждания се установи от приетото по делото заключение
на вещото лице. Според заключението на вещото лице общия размер на разходите за
отстраняване на щетите по автомобила на ищеца е в 11934.55 лева, а пазарната
стойност на автомобила към момента на произшествието е определена на 8200 лева,
което дава основание да се приеме, че се дължи обезщетение определено като
тотална щета по смисъла на чл.390 КЗ. Дължимото застрахователно обезщетение
следва да покрива действителната стойност на автомобила, която е определена в
размер на 8200 лева. От тази сума следва да се приспадне и сумата от 185 лева,
която вещото лице посочва като стойност на автомобила след произшествието. По посочения начин дължимото от ответното
дружество застрахователното обезщетение е в размер на 8005 лева/. Исковата
претенция за сумата от 3493 лева се явява доказана по основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло.
Предвид изходът от спора в полза
на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски. Според
представеният списък на разноските ищецът е реализирал разноски в общ размер на
1099.72 лева. Разноски в претендирания размер следва да се възложат в тежест на
ответника.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*“ АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 3493 /три хиляди четиристотин деветдесет и три/ лева, част от вземане в общ размер на 9000 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – щети по собствения на ищеца лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Чалинджър“, с ДКН * (увредени детайли: челно стъкло тонирано, калник преден десен, фар десен, мигач десен, фар ляв, мигач ляв, преден капак, декоративна маска предна решетка, въздушна възглавница предна лява, въздушна възглавница предна дясна, блок управление въздушни възглавници, облицовка предна броня с отвори за халогени1 очиларка, основа предна броня, кора под предна броня, преден мост, радиатор климатичен, радиатор воден, маслен радиатор, дифузьор вентилатор пред радиатори, решетка предпазна вентилатор, греда вертикална пред радиатори, вежда преден десен калник, датчик за преден капак, основа преден десен калник, подкалник метален преден десен, основа преден ляв калник, фасунга на преден ляв мигач, фасунга преден десен мигач, клаксон преден ляв, клаксон преден десен, конзола преден десен калник, конзола преден ляв калник, охлаждащ вентилатор + виско, ремък, вежда предна броня лява, вежда предна броня дясна, маншон вътрешен полуоска предна лява и стойка казанче хидравлична течност) при ПТП настъпило на 10.06.2019г. около 07:30 часа в гр.*, на кръстовището на бул. „*“ и бул. „*“ по вина на *, като водач на лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“, с ДКН *, застрахован при ответното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със застрахователна полица № BG/02/118002936849, със срок на действие от 10.10.2018г. до 10.10.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 17.01.2020г. до окончателно изплащане на вземането, на основание чл.432, ал.1 КЗ.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „*“ АД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Г.В., с ЕГН ********** и адрес *** сумата от 1099.72 лв. /хиляда деветдесет и девет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: