№ 2165
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Кирил Ст. Петров
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело №
20241100110885 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „СИТИ
ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД, ЕИК: *********,
иск с правно основание чл. 403, ал. 1 ГПК за осъждане на ответника да му заплати сумата от
38408,33 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се
на законната лихва върху сумата от 78 233,20 лева за периода 17.12.2019 г. - 30.05.2024 г., в
резултат на наложен запор върху банкова сметка на ищеца в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, въз основа на обезпечителна заповед от 16.12.2019 г., издадена по т. д. №
2605/2019 г. по описа на СГС, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
исковата молба до датата на окончателното й плащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че обезпечението било допуснато по т. д. № 2605/2019 г. на СГС.
Наложен бил запор върху банкови сметки на ищеца до размер на сумата от 40 000 евро.
Исковата претенция на ответника била отхвърлена с влязло в сила решение. Впоследствие
на с влязло в сила на 15.05.2024 г. определение обезпечението било отменено и
обезпечителната заповед обезсилена. Запорът бил вдигнат по изп. д. на 30.05.2024 г. По
време на запора задържаната сума не можела да се ползва. Вредата в случая се съизмерявала
със законната лихва върху запорираната сума, тъй като предвид невъзможността да ползва
сумата ищецът пропуснал да реализира доход в размер на законната лихва за периода
17.12.2019 г. - 30.05.2024 г. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който намира претенцията за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Оспорва
претенциите като неоснователни и недоказани. Липсвали вреди и противоправно поведение.
Вредите не били пряка и непосредствена последица от поведението на ответника. Липсвала
неоснователно задържана сума. За периода от датата на влизане в сила на решението за
1
отхвърляне на иска 11.05.2022 г. до датата на отмяната на обезпечението ищецът бил
съпричинител по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не бил поискал отмяна на обезпечението, тъй
като липсвала налична сума по сметката, поради което липсвали вреди за ищеца. Моли за
отхвърляне на претенцията. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.
2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 403 ГПК;
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК е безвиновна /обективна/, макар и да лежи на
плоскостта на отговорността за непозволено увреждане, тя се отличава от последната с оглед
изискването за вина. Лицето, в чиято полза съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск не
може да се освободи от отговорността по посочената по-горе разпоредба, като докаже, че е
положил необходимата грижа да провери допустимостта или основателността на иска. Той
отговаря при обезпечаване на бъдещ иск, ако не е предявил иска в срок, както и в случай, че
искът е предявен в срок, но производството е прекратено или искът не е уважен.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 ГПК, като безвиновна се отличава от отговорността за
злоупотреба с процесуални права, която изисква наличието на умисъл. Поради това при
предявяване на иск по чл. 403, ал. 1 ГПК отговорността е за всички преки и непосредствени
последици, които обезпечаването на иска е причинило на ответника - определение № 170
09.03.2010 г. по ч. гр. д. № 144/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 63 от 30.11.2016 г. по т.
д. 1512/2014 г. на II т. о. на ВКС, решение № 59 от 04.05.2017 г. по гр. д. 2817/2016 г. на III
г. о. на ВКС и др.
С определение от 03.12.2024 г. като признати и ненуждаещи се от доказване са
отделени следните обстоятелства, че ответното дружество е предявило искова молба срещу
ищцовото дружество като е образувано т. д. № 2605/2019 г. на СГС, което е приключило с
влязло в сила отхвърлително решение, че във връзка с това производство е било допуснато
обезпечение – запор върху банкова сметка на ищеца в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД до сумата в размер на 40 000 евро, въз основа на обезпечителна заповед от
16.12.2019 г., издадена по т. д. № 2605/2019 г. по описа на СГС.
С определение от 14.03.2025 г. като безспорно и признато между страните е отделено
и обстоятелството, че молбата на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД за отмяната на
обезпечението е подадена на 19.04.2024 г., както и, че съобщението за вдигане на запор по
изп. д. № 508/2019 г. е с изходящ № от 28.05.2024 г., като е постъпило в ПИБ на 30.05.2024 г.
Не се оспорва, а и от съобщение по чл. 400 ГПК по изп. д. № 20197800400508 на ЧСИ
В.Л. се установява, че запорът върху сметките на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД в „Първа
инвестиционна банка“ АД е наложен на 17.12.2019 г. – л. 8. Установява се по делото, че
отхвърлителното решение на СГС е влязло в сила на 11.05.2022 г., а молбата на „СИТИ
ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД за отмяната на обезпечението е подадена на 19.04.2024 г. Видно от
представеното копие на движение по сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД, то по
2
сметка с IBAN ******* /като страните не спорят, че именно по тази сметка е бил наложен
запорът/ е налична сума в размер над 78 233,20 лева в процесния период, поради което и
възраженията в тази насока в отговора на исковата молба не се споделят.
Фактическият състав предполагащ основателност на искането за обезщетение
предполага наличие на всички елементи от цитираната норма, а именно – наложена
обезпечителна мярка, някоя от хипотезите на чл. 403, ал. 1 от ГПК /отхвърлен, непредявен
иск или прекратено производство по обезпечения иск/, както и наличието на вреди в
причинно-следствена връзка от обезпечителната мярка.
В процесния случай ищецът претендира за обезщетяване пропуснати ползи, свързани
с невъзможността да ползва запорираната в полза на ответника сума, които съизмерява с
размера на законната лихва върху нея за периода 17.12.2019 г. – 30.05.2024 г. Съдът приема,
че фактът на ограничаване на възможността му да ползва налична по собствената му
банкова сметка сума /блокирана, поради наложеният запор/ се явява имуществена вреда за
ищеца във вид на пропусната полза. Това е така, тъй като ищецът е бил в невъзможност да я
ползва за задоволяване на свои нужди и да реализира от нея доход, поради което същият е
пропуснал да реализира и полза, което е имуществена вреда, подлежаща на обезщетяване.
Предположението, че ако благото не беше засегнато, то същото щеше да доведе до
увеличаване на имуществото е законово закрепено в нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, която е
приложима и в хипотезата на неправомерно задържана парична сума, при която размерът на
вредата се заключава в заплащането на законна лихва. Минималният размер на вредите е
определен в чл. 86 ЗЗД и съответства на законната лихва върху обезпечената сума. На
доказване подлежат вредите, които са над законово определения размер. Функцията на
законната лихва е да възстанови нарушеното имуществено равновесие между страните – в
този смисъл решение № 156 от 18.12.2017 г. по т. д. № 449/2017 г. на II т. о. на ВКС,
решение № 281 от 04.10.2011 г. по гр. д. № 1684/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 432
от 27.12.2011 г., по гр. д. № 1380/2011 г. на III г. о на ВКС и др. Вредата в хипотезата на чл.
403, ал. 1, пр. 1 ГПК е съизмерима, като минимален размер, със законната лихва върху
учредения като обезпечение залог в пари, като пряка и непосредствена последица от същото
това обезпечение.
Деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тогава, ако при мислено
изключване на поведението на делинквента, тя не би настъпила, т. е., ако при това
изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице
причинна връзка между поведението на делинквента и настъпилия вредоносен резултат.
Необходимо е обаче причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а
не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при
обичайно стечение на обстоятелствата. При налагане на обезпечителна мярка запор върху
вземания по неоснователен иск, невъзможността за ползване на запорираните парични
средства поради наложеното обезпечение ще е за времето до влизане в сила на решението, с
което искът на молителя по обезпечителното производство е отхвърлен, както и за времето
необходимо за иницииране и приключване с влязъл в сила съдебен акт на производство по
3
чл. 402 ГПК, а за останалото време причинната връзка ще бъде прекъсната от бездействието
на заинтересованата страна.
Страните не спорят, а и по делото е представен заверен препис от решение от
15.03.2021 г. по т. д. № 2605/2019 г. на СГС, от което се установява, че решението е влязло в
сила на 11.05.2022 г. След тази дата, съгласно разпоредбата на чл. 402, ал. 1 ГПК, ищецът в
качеството си на заинтересована страна е можел да поиска отмяна на допуснатото
обезпечение, тъй като за него е възникнал правен интерес за това. Без значение е
обстоятелството дали „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД е бил уведомен за върнатата въззивна
жалба срещу решението на СГС. Липсва задължение препис от разпореждането за връщане
на подадена въззивна жалба да се връчва на другата страна по производството. Ищецът е
следвало да следи за момента на влизането в сила на решението, доколкото е бил
заинтересован от отмяната на обезпечението и освобождаването на сумите си от наложения
запор. Не следва причинно-следствената връзка да се ограничи едва до влизане в сила на
решението, тъй като отхвърлителното решение не води автоматично до отмяна на
неоснователно наложената обезпечителна мярка, а са необходими последващи действия и
нарочен съдебен акт по чл. 402 ГПК. Съдът е запознат с актуалната съдебна практика, която
приема, че бездействието след влизане в сила на съдебното решение не може да доведе до
ангажиране отговорността на лицето, по чието искане е наложена обезпечителната мярка – в
този смисъл решение № 216 от 03.04.2024 г. по гр.д. № 1536/2023 г. на ІІІ г. о. на ВКС и
решение № 77 от 17.03.2025 г. по т. д. № 332/2024 г. на I т. о. на ВКС, както и решение от
10.03.2025 г. по в. гр. д. № 11/2025 г. на САС /което не е влязло в сила към настоящия
момент/.
Все пак производството по чл. 402 ГПК отнема време, съгласно чл. 402, ал. 1, изр. 2
ГПК препис от молбата се връчва на страната, по чието искане е допуснато обезпечението за
становище, следва съдът да се произнесе и съдебният акт да се връчи на страните и да влезе
в сила. В този период няма основание да се счита, че причинно-следствената връзка е
прекъсната, като причина за наложения запор са именно първоначалните действия молителя,
довели до налагането на обезпечението, като това е обичайно стечение на обстоятелствата.
Адекватността е налице, когато деянието по своята природа е годно да доведе до настъпилия
отрицателен резултат. Едно действие или бездействие представлява адекватна или относима
причина, когато по своя характер е практически годно да причини вреда, подобна на тази,
която е настъпила, т. е., ако при нормалното стечение на обстоятелствата би настъпила
същата последица. В случая при нормално стечение на обстоятелствата деянието на
ответника ще е причина за наложения запор и за времето необходимо за предприемане на
мерки и приключване на производството по чл. 402 ГПК.
Съдът съобрази, че решението на СГС е влязло в сила след връщане на подадена
въззивна жалба, за което ищецът по настоящото производство не е уведомен, както и
необходимостта от достатъчно време за провеждане на производство по чл. 402 ГПК, като
намира, че с оглед всички обстоятелства в случая обичайният период за извършване на
всички необходими действия до отмяна на обезпечението не би следвало да е повече от 45
4
дни. За периодът до 25.06.2022 г. вкл. /45 дни след датата на влизане в сила на
отхвърлителното решение/ фактът на ограничаване на възможността на ищеца да ползва
налична по собствената му банкова сметка сума /блокирана, поради наложения запор/ е
вследствие на действията на ответника. Периодът, за който се присъждат пропуснати ползи,
следва да отчита и обичайно необходимото време за провеждане на производство по чл. 402
ГПК, тъй като в този период вредата е поради поведението на лицето, поискало
обезпечението. Бездействието на настоящия ищец след този период не би следвало да
ангажира отговорността на „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД. В противен случай, лицето, по чието
искане е наложено обезпечението, би отговаряло неограничено във времето, въпреки че
процесуалният закон е предоставил възможност за предприемане на действия от страна на
заинтересованата страна. Релевантно е не простото бездействие, а това, което надвишава
времето необходимо за предприемане на съответните действия за преустановяване на
вредните последици – виж решение № 180 от 9.12.2020 г. по гр. д. № 527/2020 г., III г. о. на
ВКС. Добросъвестното поведение на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД, дължимата грижа
/още повече и с оглед на качеството му на търговец/ предполага ищецът сам да предприеме
действия за предотвратяване на вредите, поради което продължителното му бездействие
засяга типичните, закономерните последици на причинния процес и прекъсва причинно-
следствената връзка между поведението на ответника и търпяната вреда – невъзможността
да ползва паричните суми по банкова му сметка с IBAN *******.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че искът е основателен за периода от
17.12.2019 г. – 25.06.2022 г. За периода до 25.06.2022 г. няма как да има съпричиняване от
страна на ищеца, тъй като това е необходимият период за отмяната на наложения запор, а за
периода след това липсва причинно-следствена връзка и не следва да се ангажира
отговорността на ответника, поради което не са налице предпоставки за обсъждането на
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, което е при условията на
евентуалност.
На основание чл. 162 ГПК и след използване на електронния калкулатор на интернет
страницата на НАП, съдът определи законната лихва върху сумата от 78 233,20 лева за
периода 17.12.2019 г. – 25.06.2022 г. вкл. в размер на 20037.99 лв. Искът ще се уважи до този
размер и за периода 17.12.2019 г. – 25.06.2022 г. вкл., а за разликата до пълния предявен
размер от 38 408.33 лв. и за периода 26.06.2022 г. –30.05.2024 г. претенцията ще се отхвърли.
Като законна последица върху главница, представляваща пропусната полза, ще се
присъди и законна лихва от дата на подаване на исковата молба – 20.09.2024 г. до
окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
Ищецът претендира адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лв. без ДДС /6000
лв. с ДДС/. Представен е договор за правна защита и съдействие от 17.09.2024 г. В чл. 7 от
договора е посочено, че определеното възнаграждение е дължимо в пълен размер авансово
5
при подписване на договора, а в чл. 8, че доверителят заплаща на АД възнаграждението по
посочената банкова сметка в чл. 5. От съдържанието на договора следва, че е предвидено
заплащането на възнаграждението по банкова сметка, като от уговорките между страните не
се извежда възнаграждението да е платено предварително преди подписване на договора. Не
е представен платежен документ, който да удостоверява плащане по посочената банкова
сметка. В т. 1 и т. 11 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че съдът следи
служебно, дали страната, която претендира заплащане на разноски за адвокатско
възнаграждение, е доказала реалното им извършване. В договора за правна помощ и
съдействие следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това /каквито относно заплащането на сумата от 6000 лв. не са
представени/, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за
правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случаите, при които е
договорено заплащане по банков път, то следва да бъде доказано със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция, страната може и следва,
не само да направи претенцията си за разноски, а и да представи доказателствата си за
извършването им, като това не може да стане по-късно. Присъждат се само реално
направените разноски, а не хипотетичните /евентуални/ разноски. Оттук и не се доказва
реалното заплащане адвокатско възнаграждение от ищеца, поради което и на същия се
следват само разноски за заплатена държавна такса по съразмерност в размер на 801.52 лв.
Ответникът претендира за адвокатско възнаграждение 3500 лв. Представя
доказателства за заплащането на сумата – л. 90. Постъпило е възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК. Минималните размери, посочени в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, не са обвързващи за съда, но няма пречки същите да се
използват като ориентировъчни. Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и
правна сложност на делото. В случая претендираното възнаграждение е в размер под
минималния по Наредба и значително по-нисък от уговореното възнаграждение от
насрещната страна. Съдът съобрази и цената на иска, извършените от процесуалния
представител на ответника действия по производството – подаден отговор на ИМ, явяване в
с. з., ангажиране на писмени бележки, поради което намира, че уговореното възнаграждение
е справедливо и не се явява прекомерно при отчитане на посочените обстоятелства. По
съразмерност на ответника се следва сумата от 1674.02 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „*******, да заплати на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Златен рог“ №
6
22, ет. 12, на основание чл. 403, ал. 1 ГПК, сумата от 20037.99., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата от 78
233,20 лева за периода 17.12.2019 г. – 25.06.2022 г. вкл., в резултат на наложен запор върху
банкова сметка на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД в „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“
АД, въз основа на обезпечителна заповед от 16.12.2019 г. по т. д. № 2605/2019 г. по описа на
СГС, което производство по т. д. № 2605/2019 г. на СГС е приключило с влязло в сила на
11.05.2022 г. отхвърлително решение, ведно със законната лихва върху сумата от
предявяването на исковата молба – 20.09.2024 г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 20037.99 лв. до пълния
претендиран размер от 38 408.33 лв., както и за периода 26.06.2022 г. – 30.05.2024 г.
ОСЪЖДА „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, район Витоша, ул. „*******, да заплати на „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Златен рог“ №
22, ет. 12, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 801.52 лв., представляващи разноски по
делото по съразмерност.
ОСЪЖДА „СИТИ ДЖЕНЕРАЛ – 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Златен рог“ № 22, ет. 12, да заплати на „ЖАНИ-ПАРИЖ“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша, ул.
„*******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1674.02 лв., представляващи разноски по
делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7