Решение по дело №12629/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ
КЪМ РЕШЕНИЕТО ОТ 20.03.2025 г.
ПО АНД № 20221110212629 (12629/2022 г.)
ПО ОПИСА НА СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД

Софийският районен съд е сезиран с внесенo от Софийската районна прокуратура
постановление по чл. 375 от НПК с предложение обв. Н. К. Г. (със снета по делото
самоличност) да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по реда на чл. 78а от НК във връзка с престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл.
130, ал. 2 от НК.
По делото се установява по несъмнен начин следната релевантна фактическа
обстановка:
На 02.04.2021 г. вечерта в село Б., С.О., св. С. Г. О. (роден на ********* г., т. е. към
процесната дата 02.04.2021 г. С. О. имал още около месец до навършване на 18-годишна
възраст /на пълнолетие/) излязъл сам на двора на къщата, намираща се на адрес
************ в посоченото село, която обитавал, тъй като чул викове и решил да види какво
се случва. Там видял обв. Г. (т. е. в двора на обитаваната от св. С. О. /който се явява и
пострадал по смисъла на НПК/ къща), гол до кръста, агресивно настроен, да псува, а
неговите близки св. Т. А. и св. Р. О. се опитвали да го приберат в техния двор (т. е. в този
момент г-н Н. Г. не се намирал в място, което да е спорно между съответните два съседни
имота). Когато Г. видял пострадалия О., се отскубнал от двете жени и без да е предизвикан
от непълнолетния (последният в хода на цялостната конфликтна ситуация макар и на висок
глас просто заявил на обв. Г., че е в неговия /на пострадалия/ двор) му извикал „ти ли ще ми
излизаш, бе“, затичал се към него и го ударил с глава в горната част на носа (с причинено
кръвонасядане по гърба на носа). Изненаданото от неочаквания удар момче изпитало силна
болка (неприятно физическо усещане). Първоначалният повод за поведението на
обвиняемия, който обитавал съседен (граничен) с обитавания от пострадалото лице имот,
преди да срещне самия пострадал била поставена неправомерно според г-н Г. ограда (между
обитателите на двата съседни имота имало продължителни спорове във връзка с визираните
имоти).
Обв. Н. Г. е роден през 1978 г. Същият не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, както и липсват относно него
нотификации за осъждания в други страни членки на ЕС. През 2009 г. обвиняемото лице
закупило апартамент с площ по документ 62,750 кв. м. в местността „Манастирски ливади –
запад“, гр. С., а през 2011 г. закупило 2,7789% идеални части от поземлен имот с площ по
документ 909 кв. м. също в местността „Манастирски ливади – запад“, гр. С.. От 2012 г. до
2016 г. Г. е притежавал лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, с дата на първа
регистрация през 2005 г., от 2006 г. до 2012 г. е притежавал лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксара Пикасо“ (с кубатура на двигателя 1,8 литра), с дата на първа регистрация през
2004 г., от 2016 г. до 2021 г. е притежавал лек автомобил марка „Опел“, модел „Инсигниа“
(лимузина), закупен като нов (с дата на първа регистрация, съответстваща на началото на
периода на притежаване от страна на Г.), от 2002 г. до 2017 г. бил собственик на лек
автомобил марка „Опел“, модел „Кадет“, с дата на първа регистрация през 1996 г., а от 2021
г. е ползвател на лек автомобил марка „Инфинити“, модел „Кю“, с дата на първа регистрация
през 2017 г. За календарните 2019-та, 2020-та и 2021-ва години годишните му данъчни
основи във връзка с доходи, получени от него, били съответно 19504,02 лева, 24669,97 лева
и 33142,92 лева (през тези календарни години е реализирал и други доходи в общ размер под
500 лева). Осигурителният му доход за периода от януари 2019 г. до март 2023 г. е
първоначално през съответния период предимно от порядъка на малко над 1000 лева
1

месечно, след което се увеличава, за да достигне до края на периода размери от порядъка
най-вече на относително малко над 2000 лева месечно. Нетното му месечно трудово
възнаграждение за периода от март 2023 г. до декември 2024 г. е в диапазона между 1869,48
лева и 3491,28 лева, като за повечето месеци е над 2000 лева (в това число за всеки един от
месеците на 2024 г.).
Горната фактическа обстановка се установява от следните доказателствени материали
(с уточнението, че съгласно чл. 378, ал. 2 от НПК съдът ползва събраните по реда на НПК в
ДП доказателства, без да е необходимо да ги приобщава наново към доказателствената
съвкупност с нарочен акт): обясненията на обвиняемия – отчасти (виж по-долу!);
показанията на разпитаните свидетели (изключвайки тези на обвиняемия, дадени преди
конституирането му в това качество, доколкото ако същите бъдат ползвани от съда, това би
довело до заобикаляне на законовите правила относно процесуалните права на обвиняемото
лице) – отчасти (виж по-долу!); заключенията на назначените по ДП експертизи;
изследваните посредством съответните експертизи електронни носители; изисканите в хода
на ДП по реда на чл. 159 от НПК книжа; приетите и приложени като доказателства в хода на
съдебното следствие с нарочно определение материали.
Обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелките Т. А., Р. О. и В. И. не
следва да бъдат кредитирани в частта им, в която се отрича нанасянето на удара с глава,
респективно се твърди провокативно (нападателно) поведение на пострадалия О.,
включително псуване от страна на последния по адрес на обвиняемото лице, както и –
специално що се отнася до показанията на Р. О. - че съответната свидетелка не е видяла
нанасяне на удар от Г. на пострадалия. Обясненията на обвиняемия, за разлика от
свидетелските показания, не са дадени под страх от наказателна отговорност при съзнателна
недостоверност. Иначе очевидно е, че гласните доказателствени материали (които се вземат
предвид при постановяване на настоящото решение), изхождат все от лица, които не се
явяват безпристрастни към изхода на делото. Последното се отнася и до св. В. И. (съседка на
двете домакинства, имащи трайни конфликтни взаимоотношения помежду си) - от нейните
показания, дадени в хода на съдебното следствие, е видно, че същата е пристрастна в полза
на обв. Г., бидейки му благодарна за отношението му към нея. Прави сериозно впечатление
това, че в показанията си по ДП (без съдът да основава извод за виновност на обвиняемия
само на дадени по ДП без участие в съответния разпит на същия обвиняем и/или негов
защитник показания), дадени при всяко положение доста по-скоро след процесните събития,
така визираната св. И. разказва за конкретни чути от нея на инкриминираната дата реплики,
произнесени нееднократно от С. О., а именно „Ти си в моя двор“. Разказвайки за същата
ситуация вече в хода на съдебното следствие (при всяко положение на доста по-късен етап),
тази свидетелка (И.) вече заявява “…чух малкия, малкият обижда…“ (като под „малкия“
еднозначно се визира пострадалият С. О.). Липсва логична причина за това свидетелката да
посочи при първоначалния си много по-скорошен след процесната дата разпит единствено
наличието на реплики от страна на пострадалото момче, които очевидно (еднозначно) нямат
обиден характер (“ти си в моя двор“), а много по-късно да си спомни, че въпросното момче е
обиждало. И след разпита на св. В. И. в хода на съдебното следствие съдът няма защо да не
се довери на първоначалните й показания по въпроса в смисъл, че е чула отправяне на
забележка от С. О. към Н. Г. за това, че вторият се намира в двора на първия (а не псувни и
прочее провокативно поведение от страна на момчето), които показания по съответния
конкретен въпрос са съвсем логични; така изложеното логически съответства именно на
защитно поведение от страна на ненавършилия пълнолетие младеж към видимо агресивен
мъж в разцвета на силите си (с демонстрирано относително атлетично телосложение, видно
от снимковия материал към съответното експертно заключение относно изследване на
видеозапис по ДП; самият обвиняем заявява, че пострадалият за него е бил дете, т. е.
поначало не е логично да е налице при подобно очевидно съотношение на силите такава
словесна агресия от страна на младежа С. О., за каквато се говори в част от гласните
2

доказателствени материали, коментирани тук); за направена забележка в смисъл, че
обвиняемото лице е в двора на пострадалия разказва в показанията си и св. Р. О. (явяваща се
част от домакинството, намиращо се във вражда с това, част от което е пострадалото лице).
Впрочем, все в този ред на мисли, имайки предвид логичността на изложеното от страна на
г-жа И. по ДП относно чути от нея реплики (поне като смисъл на репликите) на С. О. към Н.
Г., на кредитиране подлежат именно показанията на И. за това, че младежът е отправил все
пак някакви реплики към обвиняемия (макар и не провокиращи такива поне от обективна
гледна точка) за сметка на частта от показанията на въпросния младеж (св. С. О.), която е в
смисъл, че последният изобщо не е казал нищо на Г. (напълно е възможно и логично с оглед
на очевидно стресовия за младия човек и динамичен характер на ситуацията С. О. към
момента на разпита си като свидетел още по ДП вече да е бил забравил за изричането на
репликите към нападателя в смисъл, че последният е в двора на пострадалия О.). Имайки
предвид установеното от изследвания по ДП видеозапис, обективирано в съответното
експертно заключение, респективно приложения към същото заключение снимков материал,
съпоставено и с изложеното от св. В. И. по ДП относно това какви реплики е чула тя от
пострадалия (за което изложение и за чието значение стана дума преди малко), в крайна
сметка съвсем логична се явява версията, изложена от свидетелите (макар съдът да държи
сметка за тяхната пристрастност във вреда на обв. Г. с оглед конфликтните взаимоотношения
между съответните две домакинства) С. О., С. О., Л. О. и Юлиана Симеонова-О. в смисъл
съответно, че младежът не е провокирал обвиняемото лице, респективно - че г-н Г. е нанесъл
удара (съгласно изложеното по-горе като установена от съда фактическа обстановка) по
непълнолетния, на чиито (на последната група изброени свидетели) показания по така
обсъжданите тук противоречия (и поради така излаганите тук съображения) съдът дава вяра
(освен самият пострадал за нанасянето на процесния удар разказват още от позицията на
очевидци свидетелите Л. О., С. О. и Юлиана Симеонова-О.). При сравнението между
противоречащите си версии съдът държи сметка и за съвсем очевидната уклончивост в
отговорите на св. Т. А. (която има общо дете с обв. Н. Г.) при разпита й по ДП от 22.07.2021
г., протоколът за който разпит е поместен на лист 33 от материалите по ДП, от което
обстоятелство също следва аргумент в полза на извода за кредитиране на обвинителната
версия. Записаното съдържание на комуникация с националния телефонен номер за спешни
повиквания 112 също косвено подкрепя и прави логична версията относно нанасянето на
удара, за който е повдигнато обвинението.
Поначало напълно ирелевантно е това кой точно е подал сигнал, в това число писмен
такъв, до органите на МВР относно инкриминираните събития, като отделен е въпросът за
това, че няма нищо нелогично в подаването на съответния писмен сигнал не от
непълнолетното момче, а от пълнолетния С. О..
Напълно възможно е (изложеното е във връзка с част от релевираната по делото
защитна теза) св. С. О. да се е възползвал по някакъв начин от служебното си положение
като служител на ДАНС, включително при появата още същата вечер на служители на МВР
във връзка с подаден сигнал. Това, обаче, не означава, че е налице каквото и да основание за
съмнение в достоверността на изложената по-горе като установяваща се фактическа
обстановка (имайки предвид мотивите за възприемането й, също изложени по-горе), нито
пък за извод за отводимост на разследващ орган или прокурор по настоящото наказателно
производство (никакво основание не е налице да се заключи, че конкретно на тях е било
повлияно по някакъв начин от страна на г-н С. О.).
Напълно вярно е, че заключението на експертизата касателно съответния наличен
видеозапис, респективно самият визиран тук видеозапис, не съдържат пряка информация
относно нанасянето на инкриминирания удар, но с оглед видимия периметър на заснемане
това съвсем не означава, че такъв удар не е бил нанесен от обвиняемия на пострадалия.
Още тук следва да се посочи, че дори съответното видеозаснемане да е било
3

извършвано в противоречие с уредбата съгласно Конституцията на Република България
касателно забраната за заснемане без съответното знание и съгласие освен в предвидените в
закон случаи, то с оглед водещия процесуален принцип, установен в НПК, а именно
принципа на разкриване на обективната истина, от значение в крайна сметка е това дали в
чисто фактически план съдът може да се довери на съответния приложен запис (в този
смисъл е и актуалната съдебна практика на ВКС, изложената в която практика позиция по
съответния въпрос се споделя от настоящия съдебен състав). В тази връзка следва да се
посочи, че съдът не открива каквито и да било признаци, даващи основания за съмнение
досежно достоверността (липсата на подправяне) на коментирания запис.
Наличието на имотен спор между съответните две домакинства, свързан с
мотивацията на поведението на обвиняемия, се установява от ангажираната доказателствена
съвкупност и не е необходимо в тази връзка събиране на допълнителни доказателства.
Относно правото:
При така установената фактическа обстановка и предвид несъмнеността на
съответните изводи от фактическа страна (съобрази чл. 303 от НПК!), от правна страна се
налага изводът, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен в това, че (съобрази още
чл. 378, ал. 4, т. 1 и чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК!) на 02.04.2021 г. в с. Б., С.О., причинил
по хулигански подбуди на С. Г. О. (свидетел със снета по делото самоличност) лека телесна
повреда, а именно изразяваща се в причиняване на болка без разстройство на здравето –
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Налага се изрично да бъде
уточнено, че съобразно съответно приложимата и в производствата по глава 28 от НПК
(каквото е настоящото съдебно производство) уредба по чл. 305, ал. 4 вр. чл. 301 от НПК в
диспозитива на решението си съдът следва да отговори на въпроса има ли извършено от
обвиняемия деяние, а фактическата обстановка, т. е. включително подробното описание на
съответното поведение, съгласно чл. 305, ал. 3 от НПК е оставено за мотивите към съдебния
акт. От субективна страна деянието е извършено виновно, при условията на пряк умисъл, а
именно – деецът е съзнавал общественоопасния му характер (какво обективно върши и
какво е неговото отражение върху обективната действителност), предвиждал е и е искал
настъпването на общественоопасните му последици (причиняването при всяко положение
на болка /неприятно физическо усещане/ на пострадалия) - чл. 11, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Налице е квалифициращият признак телесната повреда да е причинена по хулигански
подбуди. Наличието на мотив, свързан с враждата между съответните две домакинства и
конкретно с наличието на поставена незаконна според обвиняемото лице ограда, логически
не изключва изначално наличието и на хулигански подбуди (задължителна /тълкувателна със
задължителен характер/ съдебна практика в противния смисъл не е налице), като в случая
паралелно са съществували (никаква пречка няма за това да е налице такова паралелно
съществуване) мотиви, свързани със съответния имотен спор и поставената ограда и
хулигански подбуди – съвсем очевидно е, че никаква основателна причина не е имал деецът
(който, бидейки гол от кръста на горе, държейки се агресивно и псувайки, е навлязъл в
територия, която не е била спорна и се е явявала част от обитавания от пострадалия двор) да
удари момчето, което просто му (на обвиняемия) е казало, че е в неговия (на св. С. О.) двор
(както е било в действителност), не е бил (същият деец) предизвикан по никакъв начин от
пострадалия (забележката за това в чий двор е по никакъв начин не се явява такова
предизвикване) и изобщо дори и в контекста на спорните взаимоотношения между двете
домакинства, обитаващи двата съседни имота, не е имал никакъв разумен мотив да търси
физическа саморазправа с непълнолетния (хулиганското поведение на обв. Г. отчасти
непосредствено предхожда причиняването на телесната повреда, респективно самото
причиняване на такава телесна повреда се явява такова хулиганско поведение). Поведението
на г-н Г. обективно е демонстрирало очевидно незачитане на обществения морал. По-
конкретно, то е демонстрирало, че обвиняемият стои над приетите в обществото правила за
4

поведение, включително над закона, че за него тези правила не важат и той е човекът, който
ще „раздава правосъдие“ от позицията на силата.
Само за уточнение е нужно да се посочи, че съдът е обвързан с правната
квалификация на деянието съгласно обвинението и изначално не може да коментира
възможността за квалифициране на инкриминираното деяние като по-тежко наказуемо
(спрямо изложеното в обвинението) престъпление (аргумент от уредбата по чл. 287 от
НПК).
Наличието на неточности в постановлението по чл. 375 от НПК като едновременното
посочване на гр. С. и с. Б. като населено място, в което е извършено престъплението (едното
населено място е град, а другото е село, респективно касае се за две различни населени
места, макар и част от една и съща община – Столична, т. е. населеното място с. Б. не се
явява квартал на гр. С. и всичко това е известно на много широк кръг от лица, т. е. ноторно
е, като отделно логически е невъзможно съвпадението – да се касае за едно и също населено
място – между град и село) и посочването на „гъра“ вместо „гърба“ изначално не е от
естество да доведе до каквато и да било неяснота, респективно до каквото и да било
ограничаване на процесуални права, в това число на процесуалното право на защита.
Следва да се поясни, че разпоредбата на чл. 378, ал. 3 от НПК има за свой
действителен смисъл забраната за изменение на обвинението по реда на чл. 287 от НПК,
като възприетата от съда фактическа обстановка в никакъв случай не е в съотношение,
визирано в чл. 287, ал. 1 от НПК, с тази по постановлението, с което обв. Г. е предаден на
съд, като същият и по ДП се е защитавал по обвинението за това, за което съдът го признава
за виновен.
Налице са всички предпоставки по чл. 78а, ал. 1 от НК (без да е налице отрицателна
предпоставка по ал. 7 на същия член) за прилагане на института на освобождаването от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание – съобразявайки липсата
на всякаква предходна съдимост на дееца (в това число в други страни членки на ЕС /виж и
чл. 8, ал. 2 от НК!), както и липсата на прилагане по отношение на него до момента на
освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, а също още и липсата
на съставомерни имуществени вреди от престъплението (държейки сметка за това кои
имуществени вреди се визират в чл. 78а, ал. 1 от НК съгласно задължителната тълкувателна
съдебна практика) и неговата наказуемост.
Като отегчаващо обстоятелство следва да се има предвид това, че се касае за
пострадал, който не просто не е предизвикал дееца, но и който тогава още е бил
непълнолетен, а като смекчаващо (със сериозно значение) наличието на мотиви за
цялостното поведение на Г. при процесните събития, свързани с текущия имотен спор и
поставената незаконна според дееца ограда; на отчитане като смекчаващи обстоятелства
подлежат още това, че на пострадалия (следвайки зададения предмет на делото с оглед
рамката на обвинението) е причинена само болка (но не и визираното в чл. 130, ал. 2 от НК
страдание, т. е. продължаваща болка), относително сериозната продължителност на
наказателното производство, липсата на предходна съдимост и извън тази, явяваща се
абсолютна пречка съобразно чл. 78а, ал. 1 от НК, както и – в минимална степен – по-скоро
ниската наказуемост на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2 от НК от
гледна точка на рамката по чл. 78а, ал. 1 от НК. Следва да се отчете и имущественото
(материалното) състояние на обвиняемия, което в крайна сметка е относително добро (виж
по-горе!). Съобразявайки горните обстоятелства, целите на административното наказание
съгласно чл. 12 от ЗАНН и уредбата по чл. 27 от ЗАНН, се стига до извода, че размерът на
административното наказание глоба, каквото трябва да се наложи на основание чл. 78а, ал. 1
от НК, следва да бъде определен като такъв значително под средния и по-близък до
минималния отколкото до средния по чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно като глоба в размер на
1500 лева.
5

РАЙОНЕН СЪДИЯ /Ангел Павлов/:

6

Номер на акта:	1076
Дата:	20 март 2025 г.
Съдия:	Ангел Фебов Павлов

Дело:	20221110212629
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	10 октомври 2022 г.

Решение по дело №12629/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите