Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр.София, 13.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на единадесети октомври
две хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 503 по описа за 2017г. и
взе предвид следното:
Производството е по предявени от „П.Л.Б.“
ЕООД срещу „ЗАД А.“ ЕАД при условията на обективно кумулативно съединяване: 1)
осъдителен иск с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на КЗ
за сумата 156 000,00 лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено
застраховане на лек автомобил „Ауди” с ДК№******* за застрахователно събитие
„кражба”, настъпило между 20,30 часа на 14.07.2014г. и 00,05 часа на
15.07.2014г.; 2) осъдителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД
за сумата 48 095,36 лв. – лихви за забава, изтекли върху главното вземане
в периода от 08.11.2014г. до 20.01.2017г.
Ответникът оспорва исковете с възражения за
липса на облигационни правоотношения между страните по договор за имуществено
застраховане на процесния лек автомобил (конкретните възражения са, че ищецът
не е собственик на автомобила; застрахователната полица не е подписана от
представител на ищеца; за ищеца липсва интерес от сключване на застрахователния
договор, тъй като е сключил договор за Л.на автомобила, по силата на който
рискът от погиване или загубване на вещта е възложен върху лизингополучателя „И
п.И 9.“ ООД; застрахователният договор не е влязъл в сила, тъй като премията не
е платена от ищеца), възражения за липса на настъпило застрахователно събитие
(конкретните възражения са, че липсва влязла в сила присъда за престъпление по
чл. 194 НК, както и доказателства за дееца, обективната и субективната страна
на деянието по противозаконно отнемане на автомобила) и възражения за изключен застрахователен риск
(конкретните възражения са, че ищецът е загубил владението върху резервния ключ
на автомобила, не е уведомил застрахователят за това, както и че автомобилът е
бил без поставена алармена система).
Оспорва исковете и по размер с
възражения, че действителната стойност на процесния автомобил към датата на
застрахователното събитие е по-ниска от уговорената застрахователна сума.
Конституираното трето лице помагач на
страната на ищеца - „И п.И 9.“ ООД, дава становище, че исковете са основателни.
Конституираното трето лице помагач на
страната на ответника - „П.И.Б.БГ“ ЕООД, дава становище, че исковете са
допустими, не взема становище по основателността им.
Приетите като писмени доказателства по делото
договор №068/13.03.2014г. и свидетелство за регистрация установяват, че ищецът
е собственик на процесния лек автомобил „Ауди” с ДК№******* (свидетелството за
регистрация - с материална доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК, която не
е опровергана от други доказателства по делото).
Приетата като писмено доказателство по делото
застрахователна полица №********** установява сключен от името на страните договор
за имуществено застраховане на процесния автомобил при условията на клауза „П“
– Пълно каско от общите условия на ответника, срок на действие от 14.03.2014г.
до 13.03.2019г., уговорена застрахователна сума за периода от 14.03.2014г. до
13.03.2015г. в размер на 156 000,00 лв. (левовата равностойност на
79 761,53 евро) и уговорена еднократна застрахователна премия за посочения
период в размер на 6 551,99 лв. с падеж 13.03.2014г.
Дори да се приеме, че полицата е подписана от
лице без представителна власт за ищеца към датата на сключването й (каквито твърдения
са изложени от ответника), това не може да обуслови нищожност на договора
поради неспазена писмена форма по чл. 184, ал. 1 КЗ (отм.) и оттам липса на
възникнала облигационна връзка между страните по полицата, тъй като по делото
не са събрани доказателства ответникът да е оспорил действителността на
изявлението, направено от името на ищеца в полицата (обратно – събрани са
доказателства, че ответникът е изпратил възлагателно писмо във връзка със
сключената полица, извършил е оглед на автомобила и е приел плащане по
полицата), поради което и съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ договорът произвежда
действие спрямо него. Отделно от това представените по делото писмени
доказателства установяват писмени изявления на ищеца, които обусловят
недвусмислен извод, че дори полицата да не е подписана от представител на
ищеца, изявлението в нея, направено от негово име е потвърдено от ищеца по реда
на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
Приетото като писмено доказателство по делото
извлечение от банкова сметка ***тветника на сума, която многократно надхвърля
размера на първата премия по процесната полица, дължима за периода от
14.03.2014г. до 13.03.2015г., поради което и при липса на ангажирани
доказателства от ответника, от които да се установяват други задължения на
ищеца, различни от задълженията по полиците, посочени в представения към
извлечението отчет, съдът приема, че цитираните доказателства са достатъчни да
установят изпълнение на задълженията на ищеца за плащане на премията по
процесния застрахователен договор.
Интересът на ищеца от застрахователна закрила
по сключения договор с ответника произтича от качеството му на собственик на
процесния лек автомобил. В противовес на възраженията на ответника
обстоятелството, че ищецът е сключил договор за финансов Л.на автомобила, по
силата на който рискът от погиване или загубване на вещта е възложен върху
лизингополучателя „И п.И 9.“ ООД, не може да обуслови липса на интерес на ищеца
от застраховане на собствеността му вещ, най-малкото защото винаги е налице
възможност задълженията на лизингополучателя за плащане на уговорените
лизингови вноски да не бъдат изпълнени, но по-съществено в случая е, че според
съдържанието на самия договор за Л.(също приет като писмено доказателство по
делото) от размера на дължимите от лизингополучателя лизингови вноски за срока
на действие на договора с ищеца се приспада размерът на полученото от ищеца
застрахователно обезщетение по договори за имуществено застраховане на
процесния автомобил.
Отнемането на застрахования автомобил от
владението на лицето, на което автомобилът е предоставен от ищеца, по времето между
20,30 часа на 14.07.2014г. и 00,05 часа на 15.07.2014г., се установява от
приетите като писмени доказателства по делото постановления от 07.11.2014г. и
15.05.2015г. по пр.пр. №31394/2014г. на СРП, приети като писмени доказателства
по делото.
При липса на доказателства, от които да се
установява обратното, следва че автомобилът е отнет без съгласието на
владелеца, тоест противоправно, което представлява покрит риск по
застрахователния договор и общите условия на клауза „П“ – Пълна каско, при
която е сключен.
Установяването на дееца, включително
установяването на намерението му за своене и въобще съставомерност на деянието
по чл. 194, ал. 1 НК, не е необходим елемент от фактическия състав на
отговорността на застрахователя за обезщетяване на вредите от застрахователното
събитие, а тъй като е налице пълна загуба на застрахованото имущество, тези
вреди са съизмерими с действителната стойност на автомобила към датата на
застрахователното събитие до размера на уговорената застрахователна сума (чл.
203, вр. 208, ал. 3 от отменения КЗ, приложими съгласно §22 от ПЗР на
действащия КЗ).
Възраженията на ищеца за изключен
застрахователен риск, мотивирани с твърдения за липса на поставена алармена
система на застрахования автомобил, са опровергани от приетия като писмено
доказателство по делото протокол от 14.03.2014г., който е подписан от
представители на ответника и с противопоставима по отношение на него
доказателствена сила в производството по делото установява тъкмо обратния факт.
Възраженията на ищеца за изключен
застрахователен риск, мотивирани с твърдения, че ищецът е загубил владението
върху резервния ключ на автомобила и не е уведомил застрахователят за това,
освен че не са доказани по делото, са и изначално неоснователни, тъй като съгласно
чл. 211, т. 2 КЗ (отм.) основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение
съгласно цитираната разпоредба е само това неизпълнение на задължения на
застрахования по договора, което е съществено с оглед интереса на
застрахователя, тоест обективно е увеличило риска от настъпване на
застрахователно събитие, ограничило е възможността за установяване на
обстоятелства, релевантни към квалифициране на вредите по застрахователното
събитие като покрит риск по договора за застраховка, или е възпрепятствало
упражняването на регресни права на застрахователя, които могат да възникнат във
връзка със застрахователното събитие, а по делото не са събрани никакви
доказателства, въз основа на които да може да бъде направен дори косвен извод,
че загубване на резервния ключ на автомобила може в пряка и непосредствена
причинна връзка да доведе до посочените последици.
Недоказани по основание са и възраженията на
ответника, че действителната стойност на автомобила към датата на процесното
застрахователно събитие е в по-нисък размер от уговорената застрахователна
сума.
Съгласието на ответника за застрахователната
сума по договора, обективирано в полицата за сключването му, представлява и
извънсъдебно признание на ответника за действителната стойност на автомобила
към датата на сключване на полицата, което при липса на доказателства, от които
да се установява друго и при последици на доказателствена тежест по чл. 154,
ал. 1 ГПК (указани на ответника с доклада на делото) с противопоставима на
ответника доказателствена сила предпоставя извод, че същата стойност
автомобилът има и към датата на застрахователното събитие.
По изложените съображения и съгласно чл. 208,
ал. 3 КЗ (отм.) предявеният осъдителен иск за застрахователно обезщетение се
явява основателен и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер.
Въз основа на приетия като писмено
доказателство приемо-предавателен протокол от 22.07.2014г. съдът приема, че
задълженията на ищеца за представяне на всички документи, необходими за
установяване на застрахователното събитие и вредите от него, са изпълнени на
посочената дата, което съгласно чл. 208, ал. 1, изр. 2 КЗ (отм.) предпоставя,
че в забава по отношение на главното вземане за застрахователно обезщетение
ответникът е изпаднал на 06.08.2014г., когато е изтекъл предвиденият в цитираната
разпоредба 15-дневен срок.
С оглед диспозитивното начало в гражданския
процес (чл. 6, ал. 2 ГПК), обаче, лихви за забава следва да бъдат присъдени на
ищеца за периода, за който е предявен осъдителният иск за лихви съобразно
уточнителната молба от 02.08.2017г., а именно за периода от 08.11.2014г. до
20.01.2017г.
Лихвите за забава, изтекли върху главното
вземане на ищеца за сумата 156 000,00 лв. в посочения период, изчислени по
реда на чл. 86, ал. 2 от ЗЗД, вр. ПМС №100 от 29.05.2012г. и ПМС №426 от
18.12.2014г. на база основния лихвен процент на БНБ за този период (общоизвестен
факт), увеличен с десет пункта, възлизат на общия размер 34 947,60 лв.
Предявеният иск за лихви, изтекли в периода от
08.11.2014г. до 20.01.2017г., се явява основателен и следва да бъде уважен до
посочения размер от 34 947,60 лв., като за разликата до пълния му предявен
размер от сумата 48 095,36 лв. искът подлежи на отхвърляне.
В забава по отношение на главното вземане
ответникът продължава да бъде и след датата на подаване на исковата молба,
поради което и с оглед заявената от ищеца претенция следва да му бъде присъдена
и законна лихва след посочената дата по реда на чл. 214, ал. 2 ГПК.
С оглед изхода на делото и съгласно чл. 78,
ал. 1 и 3 ГПК ищецът и ответникът имат право на присъждане на част от
разноските, които са направили за производството по делото, съразмерно на
уважената, респективно отхвърлената част от исковете.
Отново в приложение на чл. 6, ал. 2 ГПК
претенциите на страните за разноски подлежат на разглеждане, респективно
присъждане по реда на чл. 78 ГПК в обема, в който се претендират от страните.
Със списъка по чл. 80 ГПК ищецът претендира разноски
за държавна такса в размер 6 240,00 лв., внесена за разглеждане на главния
осъдителен иск, която следва да му бъде присъдена в пълен размер, тъй като този
иск се уважава изцяло, както и разноски за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 8 928,00 лв. , от които следва да му бъде присъдена сумата 8 352,86
лв., съразмерно на сумите, за които предявените искове подлежат на уважаване.
Тъй като със списъка по чл. 80 ГПК от ищеца
не се претендират разноски за внесената държавна такса за разглеждане на иска
за лихви, присъждането на разноски за тази такса, включително за частта й,
съответна на сумата, за която искът подлежи на уважаване, ще е в недопустимо
противоречие с чл. 6, ал. 2 ГПК.
С отговора срещу исковата молба ответникът е
заявил претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, която
независимо, че искът за лихви подлежи на отхвърляне в едната му част, не може
да бъде уважена, тъй като не са представени доказателства за плащане на
възнаграждение от ответника на упълномощения по делото адвокат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ЗАД
А.” АД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати на „П.Л.Б.“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** 4, *******на основание чл. 208, ал. 1 КЗ (отм.) сумата 156 000,00
лв. – обезщетение, дължимо по договор за имуществено застраховане на лек
автомобил „Ауди” с ДК№******* за застрахователно събитие „кражба”, настъпило
между 20,30 часа на 14.07.2014г. и 00,05 часа на 15.07.2014г., ведно със законната лихва от 20.01.2017г. до изплащането на сумата, на
основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД сумата 34 947,60 лв. - лихви
за забава, изтекли върху главното вземане в периода от 08.11.2014г. до
20.01.2017г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 6 240,00
лв. – разноски за държавна такса за разглеждане на иска по чл. 208, ал. 1 КЗ
(отм.), и сумата 8 352,86 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за разликата над 34 947,60
лв. до предявения размер от 48 095,36 лв.
Решението е постановено при участието на „И п.И 9.“ ООД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***
като трето лице помагач на страната на ищеца „П.Л.Б.“ ЕООД и при участието на „П.И.Б.БГ“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** 4, Комплекс БПС, *******като трето лице
помагач на страната на ответника „ЗАД А.“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: