Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 260074
гр. ВРАЦА, 16.03.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 19.02.2021 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т.П.
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар
ВИОЛЕТА ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
492 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение №
30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. Районен съд-Бяла Слатина е уважил
частично предявените искове от Д.И.Т., Д.Т.П. и И.Т.П. против М.Г.Ч., Н.Г.Н. и
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина, както следва:
1/ Признато
е за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на ответниците М.Г.Ч.,
Н.Г.Н. и "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина, че ищците Д.И.Т., Д.Т.П.
и И.Т.П. са собственици на основание наследствено правоприемство и
възстановяване на собствеността върху общо 1/2 ид.ч. от четири поземлени имоти
в землището на с.***, обл.Враца;
2/ Отменен е
на основание чл.537, ал.2 ГПК констативен нотариален акт № 195,т.2, рег.№ 2156,
нот.д.№ 374/15.06.2016 г. по описа на нотариус Г.Х., с район на действие
РС-Бяла Слатина, вписан в Служба по вписванията -Бяла Слатина с вх.рег.№
1952/15.06.2016 г., акт № 18, т.5, дело № 78/2016 г., с който ответниците М.Г.Ч.
и Н.Г.Н. са признати за собственици по давностно владение на процесните
недвижими имоти за разликата над притежаваните от тях 1/2 ид.ч., като в
останалата част до пълния предявен размер искът е отхвърлен като неоснователен;
3/ Осъден е
ответника "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина на основание чл.108 ЗС да
предаде на ищците Д.И.Т. , Д.Т.П. и И.Т.П. владението върху притежаваната от
тях общо 1/2 ид.ч. от три поземлени имота в землището на с.***, обл.Враца, като
е отхвърлен ревандикацционния иск за предаване на владението за останалата 1/2
ид.ч. от имотите;
4/ Осъдени
са ответниците на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплатят на ищците деловодни
разноски в размер на 905,25 лв., съобразно уважената част от исковете;
5/ Осъдени
са ищците на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплатят на ответника Н.Н. деловодни
разноски в размер на 500,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
С
Определение № 197/29.04.2020 г. районният съд е оставил без уважение подадена
от ищците молба за изменение на Решение № 30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019
г. в частта относно разноските.
Подадени са въззивна жалба вх.№ 1659/06.03.2020 г.
от Н.Г.Н., чрез пълномощника му адв.И.И., и въззивна
жалба вх.№ 1766/12.03.2020 г. от "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, чрез
пълномощника му адв.А.П., против Решение № 30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019
г. на РС-Бяла Слатина.
С
Разпореждане № 260153/29.10.2020 г. по в.гр.д.№ 492/2020 г. въззивният съд е
дал указания на жалбоподателите да конкретизират жалбите си.
Според
постъпилото уточнение вх.№ 262172/11.11.2020 г. от Н.Г.Н., с въззивна жалба вх.№ 1659/06.03.2020 г.
се обжалва Решение № 30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. на Районен съд-Бяла
Слатина в частта, в която са уважени предявените против него искове.
В жалбата се
поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно, че е постановено в
нарушение на процесуалния и материалния закон и в противоречие със събраните
доказателства. Навеждат се доводи, че ищците не са представили
доказателства в подкрепа на твърденията
си за постигната уговорка с ответниците за разпределение на имотите, поради
което изводите на районния съд, че е имало такава устна уговорка, са
неправилни.
Жалбоподателят
счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказана изтекла
придобивна давност в полза на ответниците. Посочва, че от 1993 г. до настоящия
момент ищците не са упражнили правото си на собственост и не са извършили
никакви действия по отношение на имотите. Намира, че е налице противоречие в
мотивите на съда относно качеството, в което ищците и ответниците са сключвали
договори за аренда. Счита, че сключеният от ищците договор за аренда е нищожен,
тъй като за същите имоти вече е имало друг договор за аренда, сключен с
ответниците. Посочва, че по делото е безспорно установено, че ответниците са се
разпореждали с цялата рента и по този начин са демонстрирали намерението си на
владелци. Развива съображения, че ответниците са владели имота и са го придобили по давност в периода 1993
г. – 2006 г., като волята им на владелци и собственици е демонстрирана по
отношение на всички. Според жалбоподателя, районният съд неправилно е постановил отменянето на
констативен нотариален акт № 195/2016
г., но е оставил в сила договора за доброволна делба от 15.0.2016 г., въз
основа на който е извършено и разпореждането с имотите.
Жалбоподателят
Н.Г.Н. моли за отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на деловодните
разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Д.И.Т. , Д.Т.П.
и И.Т.П..
Според
постъпилата молба вх.№ 262562/30.11.2020 г. "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, с
подадената въззивна жалба вх.№ 1766/12.03.2020 г. се обжалва Решение №
30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. на РС-Бяла Слатина в частта, в която са
уважени предявените против дружеството искове.
В жалбата се
поддържа, че решението е неправилно и незаконосъобразно, поради противоречие с
материалните и процесуалните правила, и е необосновано.
Жалбоподателят
счита за неправилни изводите на районния съд относно института на придобивната
давност и предпоставките за осъществяването й. Твърди, че районният съд е приел
за доказано твърдението на ищците за постигната устна уговорка за разпределение
на имотите, но не е обсъдил това обстоятелство с оглед последиците и правното
му значение. Навежда доводи, че след като наследниците са взели решение за
разпределяне на имотите, то установеното от този момент владение на
сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя начало на течението на срока
по чл.79 ЗС за придобиването на този имот чрез давностно владение. В подкрепа
на това свое виждане се позовава на практика на ВКС относно правното значение
на неформалната делба за давностното владение. Счита, че за дата на устното
разпределение следва да се приеме датата на откриване на наследството –
02.05.1981 г. и от този момент по отношение на ответниците М.Ч. и Н.Н. е
изтекъл 10-годишен давностен срок по отношение на поземлен имот № 130018.
Жалбоподателят счита, че като не е обсъдил всички релевантни факти, районният
съд е постановил неправилно и необосновано съдебно решение. Въззивникът
изразява несъгласие с изводите на съда, че ищците са разбрали, че не им се
полага рента едва през 2018 г., като
изтъква, че сключените договори за аренда се вписват в специална
информационна система, която е публична и справка може да направи всяко
заинтересовано лице.
Жалбоподателят
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД моли за отмяна на първоинстанционния акт в
обжалваните части и присъждане на разноските по делото.
Постъпил е отговор вх.№ 2918/12.06.2020 г. на двете
въззивни жалби от адв.Г.Х., като особен представител на М.Г.Ч., в който
заявява, че жалбите са основателни и
моли за отмяна на решението.
Впоследствие
с молба вх.№ 260510/19.01.2021 г. в срока по чл.265, ал.1 ГПК адв.Х. е заявил
изрично, че от името на представляваната от него ответница М.Г.Ч. се
присъединява към въззивните жалби.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците Д.И.Т., Д.Т.П.
и И.Т.П..
Въззивните
жалби са процесуално допустими като подадени от лица с правен интерес, в
рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен
акт.
Подадена е и
частна жалба вх.№ 2998/16.06.2020 г.
от адв.С., като пълномощник на ищците Д.И.Т. , Д.Т.П. и И.Т.П. против
Определение № 197/29.04.2020 г. по гр.д.№776/2019 г. на РС-Бяла Слатина. В
жалбата се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно и се
иска отмяната му и изменение на първоинстанционното решение в частта относно
разноските.
В срока по
чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещните страни.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбите, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен
съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на Д.И.Т., Д.Т.П. и И.Т.П., с която
против М.Г.Ч., Н.Г.Н. и "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина са
предявени следните претенции:
1/ Иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
с който се иска да бъде признато за установено по отношение на тримата ответници,
че ищците са собственици по наследство от техния общ наследодател Н. Й. Д. на
общо ½ ид.ч., като правата на ищцата Д.И.Т. са в размер на ¼
ид.ч., а на ищците Д.Т.П. и И.Т.П. са по 1/8 ид.ч., от следните земеделски
имоти в землището на с.***, общ.Бяла Слатина, обл.Враца, ЕКАТТЕ 12214:
- поземлен
имот № 024012, парцел 12 от масив 24 по КВС на селото, представляващ посевна
площ от 10.327 дка, ІІІ кат., местност "Оградата", с граници:
поземлени имоти №№ 024011, 024026, 024013 и 023024;
- поземлен
имот № 130018, парцел 18 от масив 130 по КВС на селото, представляващ посевна
площ от 21.971 дка, ІІІ кат., местност "Високия цер", с граници:
поземлени имоти №№ 130017, 170001, 127001 и 130012;
- поземлен
имот № 152010, парцел 10 от масив 152 по КВС на селото, представляващ посевна
площ от 9.987 дка, ІІІ кат., местност "Гладния връх", с граници:
поземлени имоти №№ 152009, 152022, 152030, 152011 и 143024;
- поземлен
имот № 186001, парцел 1 от масив 186 по КВС на селото, представляващ използвана
ливада от 1.785 дка, от които 1.445 дка ІІІ кат. и 0.340 дка VІ кат., местност
"Малка усойка", с граници: поземлени имоти №№ 185001, 194045, 186002
и 135012;
2/ Искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК
за отмяна на нотариален акт № 195,т.2, рег.№ 2156, нот.д.№ 374/15.06.2016 г. по
описа на нотариус Г.Х., с район на действие РС-Бяла Слатина, вписан в Служба по
вписванията -Бяла Слатина с вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18, т.5, дело №
78/2016 г., с който ответниците М.Г.Ч. и Н.Г.Н. са признати за собственици по
давностно владение на процесните недвижими имоти;
3/ Иск с правно основание чл.108 ЗС за
осъждане на третия ответник "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина да
предаде на ищците владението върху първите три от описаните имоти.
В исковата молба се посочва, че ищците и
първите двама ответници са наследници на Н. Й. Д., починал на 02.05.1981 г.,
като в наследство от общия наследодател са им останали описаните земеделски
имоти. Твърди се, че не е извършвана делба на имотите, но наследниците са ги
разпределили помежду си, като ответниците са ползвали втория имот, а ищците –
останалите два обработваеми имота,както и че имотите са били отдадени за
обработка на различни земеделски производители.
Твърди се също, че през есента на 2018 г. ищците са разбрали, че не им
се полага рента за ползваните от тях две ниви, тъй като имотите са чужда
собственост. При извършената справка са констатирали, че на 15.06.2016 г.
ответниците-сънаследници са се снабдили с нотариален акт за собственост по
давност, поделили са имотите помежду си и по-късно са продали нивите на третия
ответник.
Ищците
считат, че за първите двама ответници липсват предвидените от закона
предпоставки за възникване право на собственост по давност, а след като не
притежават това право те не са могли и да го прехвърлят другиму, поради което
се поражда правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н.Г.Н., който оспорва
предявения установителен иск за собственост като неоснователен. Признава
единствено обстоятелството, че ищците и първите двама ответници са наследници
на Н. Й. Д., б.ж. на с.***. Оспорва твърденията на ищците за съществуващо между
наследниците разпределение на ползването на имотите. Твърди, че от 1993 г. до
настоящия момент ищците нито веднъж не са упражнили правото си на собственост и
не са извършили действие, с което да покажат, че се интересуват от имотите.
Навежда фактически твърдения, че само първите двама ответници са отдавали под
аренда всички имоти и са вземали цялата рента за тях, като посочва в
хронологична последователност датите на сключването на договорите и имената на
арендаторите. Развива съображения, че ответниците са придобили собствеността
върху имотите по давностно владение, продължило повече от 10 години, както и че
през този период ищците не са оспорвали или прекъсвали владението, като по този
начин са загубили собствеността над идеалните си части от наследството.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от адв.Г.Х., като назначен на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответницата М.Г.Ч.. В отговора
се оспорва основателността на предявения иск за собственост и се навеждат
доводи, че не са ангажирани доказателства в подкрепа на изложените в исковата
молба твърдения.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от ответника
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД, представляван от Н. М., в който се оспорват предявените
искове. Навеждат се доводи, че дружеството добросъвестно е закупило три от
имотите, като двамата продавачи М.Г.Ч. и Н.Г.Н. са се легитимирали като
собственици пред нотариуса с документи, доказващи правото им на собственост
върху имотите, и продажната цена е изцяло заплатена от купувача.
Пред
районния съд са събрани писмени и гласни доказателства, които обсъдени
поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи,
дават основание на настоящия съдебен състав да приеме за установено от
фактическа страна следното:
Между
страните не се спори, а и от приложеното удостоверение за наследници №
115/01.11.2018 г., изд. от Кметство с.***, се установява, че ищците и първите
двама ответници са законни наследници на Н. Й. Д., б.ж. на с.***, обл.Враца,
починал на 02.05.1981 г. От удостоверението е видно, че след смъртта на общия
наследодател негови законни наследници са низходящите му – дъщеря Д. Н. П. и
син Г. Н. Д.. Първата наследница Д. Н. П. е починала на 26.01.2000 г. и след
смъртта си е наследена от дъщеря си – ищцата Д.И.Т. и дъщеря си Ц. И. К., която
е починала на 10.04.2006 г. и нейни наследници са децата й - ищците Д.Т.П. и И.Т.П..
Вторият наследник Г. Н. Д. е починал на 24.06.2002 г. и след смъртта си е
наследен от децата си – ответниците М.Г.Ч. и Н.Г.Н..
Безспорно е
и обстоятелството, че с Решение № 0010/15.08.1994 г. по преписка №
128-6/13.11.1991 г. на Поземлена комисия-Бяла Слатина на наследниците на Н. Й.
Д. е възстановено правото на собственост, съгласно плана за земеразделяне в
землището на с.***, върху следните земеделски имоти: 1/ Посевна площ от 10.327
дка, ІІІ кат., м."Оградата", имот № 024012 по плана за земеразделяне
; 2/ Посевна площ от 21.971 дка, ІІІ кат., м."Високия цер", имот №
130018 по плана за земеразделяне; 3/ Посевна площ от 9.987 дка, ІІІ кат.,
м."Гладния връх", имот № 152010 по плана за земеразделяне; 4/
Използвана ливада от 1.785 дка, от които 1.445 дка ІІІ кат. и 0.340 дка VІ
кат., м."Марка усойка", имот № 186001 по плана за земеразделяне.
Заверено копие от решението на ПК-Бяла Слатина е приложено като доказателство
по делото.
На
15.06.2016 г. ответниците Н.Г.Н. и М.Г.Ч. са се снабдили с нотариален акт №
195, т.ІІ, рег.№ 2156, дело № 374/2016 г. по описа на нотариус Г. Х., с който
са признати за собственици по давностно владение на описаните по-горе 4 броя
недвижими имоти, находящи се в землището на с.***, обл.Враца. По делото е
приложено като доказателство заверено копие от нотариално дело № 374/2016 г. по
описа на нотариус Г. Х., от което е видно, че е била извършена обстоятелствена
проверка по реда на чл.587, ал.2 ГПК за придобиване на собствеността върху
имотите по давност чрез разпит на трима свидетели – А. М. Д., Ц. Х. Л. и Л. Й.
Н.. Въз основа на представените писмени доказателства и показанията на свидетелите нотариусът е
приел, че имотите са ползвани и стопанисвани от молителите Н.Г. Н. и М.Г.Ч. от
поне 10 години, без прекъсване за повече от 6 месеца, като владението е явно и
необезпокоявано и никой не е пречил и не е оспорвал собствеността в този
период.
На същата
дата – 15.06.2016 г. между двамата ответници е сключен договор за доброволна
делба на земеделска земя, по силата на който Н.Г.Н. е получил в реален дял поземлен имот № 130018, парцел 18 от масив 130
по КВС на селото, представляващ посевна площ от 21.971 дка, ІІІ кат., местност
"Високия цер", а М.Г.Ч. е получила в реален дял следните имоти: поземлен имот № 024012, парцел 12 от масив 24
по КВС на селото, представляващ посевна площ от 10.327 дка, ІІІ кат., местност
"Оградата"; поземлен имот № 152010, парцел 10 от масив 152 по КВС на
селото, представляващ посевна площ от 9.987 дка, ІІІ кат., местност
"Гладния връх"; поземлен имот № 186001, парцел 1 от масив 186 по КВС
на селото, представляващ използвана ливада от 1.785 дка, от които 1.445 дка ІІІ
кат. и 0.340 дка VІ кат., местност "Малка усойка".
На
15.03.2017 г. е сключен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № 125, т.І, рег.№ 1099, дело № 120/2017 г. по описа на нотариус А.
К., по силата на който Н.Г.Н. е продал на ответника "ЕН-ТАБАКО" ЕООД недвижимия
имот, получен в дял при доброволната делба, а именно: поземлен имот № 130018,
представляващ посевна площ от 21.971 дка, ІІІ кат., местност "Високия
цер", за сумата 21 971 лв.
На
10.01.2018 г. е сключен договор за продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № 10, т.І, рег.№ 98, дело № 10/2018 г. по описа на нотариус А.
К., по силата на който М.Г.Ч. е продала на ответника "ЕН-ТАБАКО" ЕООД
два от недвижимите имоти, получени в дял при доброволната делба, а именно:
поземлен имот № 024012, представляващ
посевна площ от 10.327 дка, ІІІ кат., местност "Оградата" и поземлен
имот № 152010, представляващ посевна площ от 9.987 дка, ІІІ кат., местност
"Гладния връх", за сумата 20 314 лв.
Към
доказателствения материал по делото са приобщени и заверени копия от нотариално
дело № 120/15.03.2017 г. и нотариално дело № 10/10.01.2018 г., и двете по описа
на нотариус А. К..
Ответникът "ЕН-ТАБАКО" ЕООД е представил
банкови извлечения и платежни нареждания, от които е видно, че договорената
продажна цена по всяка двете сделки е изплатена изцяло в деня на сключването на
договорите.
В подкрепа
на изложените в исковата молба твърдения, че между наследниците е имало
разпределение на ползването, ищците са представили писмени доказателства –
договор за аренда на земеделска земя от 28.02.2007 г. и анекс към същия договор
от 01.10.2010 г., от които е видно, че Д.И.Т.,
в качеството си на наследник на Н. Й. Д., е отдавала под аренда на
"АГРИПРОДУКТ" ЕООД два от наследствените недвижими имоти, а именно -
поземлен имот № 024012, представляващ
посевна площ от 10.327 дка, ІІІ кат., местност "Оградата" и поземлен
имот № 152010, представляващ посевна площ от 9.987 дка, ІІІ кат., местност
"Гладния връх". Договорът и анекса към същия са с нотариална заверка
на подписите и са вписани в Служба по вписванията-Бяла Слатина съответно на
13.03.2007 г. и 19.01.2011 г.
В подкрепа
на изложените в отговора на исковата молба твърдения ответникът Н.Г.Н. също е
представил аренден договор от 19.09.2006 г. и анекси към същия от 11.12.2007
г., 29.09.2009 г., 17.02.2010 г., 16.09.2011 г., 10.02.2014 г. и 30.01.2017 г.,
от които е видно, че в периода 2006г.-2016 г. първоначално заедно с ответницата
М.Г.Ч., в качеството им на наследници на Н. Й. Д., а впоследствие и сам, също в
качеството на наследник на Н. Й. Д., са отдавали под аренда на "СОРТОВИ
СЕМЕНА-ВАРДИМ" ЕАД и четирите наследствени земеделски имота в землището на
с.***, обл.Враца. Договорът и анексите са с нотариална заверка на подписите и
са вписани в Служба по вписванията-Бяла Слатина.
От
приложените писмо рег.№
РД-12-02-868-1/20.11.2019 г. на ОСЗ-Бяла Слатина и извлечения от информационната
система за ползване на земеделските земи са установява следното: За стопанската
2014/2015 г. имоти с №№ 024012 и 152010 са заявени на основание чл.70 ППЗСПЗЗ
едновременно от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД и от "СОРТОВИ
СЕМЕНА-ВАРДИМ" ЕАД, като съгласно регистъра и приложената справка за
отказани от заявител имоти, първият имот е ползван от "СОРТОВИ
СЕМЕНА-ВАРДИМ" ЕАД, а вторият имот – от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД. За
стопанската 2015/2016 г. същите имоти са заявени на основание чл.70 ППЗСПЗЗ
едновременно от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД и от ЕТ "АГРО-СВЕТЛОЗАР
ДИЧЕВСКИ", като съгласно регистъра и приложената справка за отказани от
заявител имоти, и двата имота са ползвани от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД. За
стопанската 2016/2017 г. имотите са заявени на основание чл.70 ППЗСПЗЗ
едновременно от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД и от "ТРОЯ-АВТО" ЕООД,
като съгласно регистъра и приложената справка за отказани от заявител имоти, и
двата имота са ползвани от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД. За стопанската 2017/2018 г. имотите са
заявени на основание чл.70 ППЗСПЗЗ едновременно от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД
и от "ТРОЯ-АВТО" ЕООД, като съгласно регистъра и приложената справка
за отказани от заявител имоти, и двата имота са ползвани от
"АГРИПРОДУКТ" ЕООД. За стопанската 2018/2019 г. имотите са заявени на
основание чл.70 ППЗСПЗЗ едновременно от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД и от
"ТРОЯ-АВТО" ЕООД, като съгласно регистъра и приложената справка за
отказани от заявител имоти, първият имот е ползван от "ТРОЯ-АВТО"
ЕООД, а вторият имот – от "АГРИПРОДУКТ" ЕООД.
Във връзка с
твърденията са относно владението на имотите, страните са ангажирали и гласни
доказателства.
От показанията
на доведените от ищците свидетели А. С. и Ц. Д. се потвърждава обстоятелството,
че в периода 2006-2018 г. Д.Т. е отдавала под аренда два от наследствените
недвижими имоти на "АГРИПРОДУКТ" ЕООД. Свидетелките установяват, че
арендното плащане е извършвано в пари и е получавано от ищците Д.Т. и Д.П.. Свидетелките заявяват, че Д.Т. е
обяснявала, че има още около 20 дка наследствена земя, но тя се ползва от
другите наследници на Н. Й..
От
показанията на доведените от ответника Н.Н. свидетелки А. Д., Ц. Л. и Л. Н.,
които са били разпитани като свидетели и в нотариалното производство по
обстоятелствена проверка, се установява, че през 1993 г. в с.*** е била
образувана кооперация "Орач" и още тогава ответниците Н.Н. и М.Ч. са
сключили договор, с който са отдали под наем на кооперацията цялата земеделска
земя от около 40 дка, която се води на дядо им Н. Й.. През 2004 г. тази
кооперация е закрита и е създадена кооперация "Златна есен", с която
двамата ответници отново са сключили договор за наем на цялата земя. През 2006
г. е закрита и тази кооперация и ответниците са отдали земята под аренда на
"Сортови семена Вардим". Свидетелките установяват, че през всички
тези години рента е плащана на Н.Н. или на М.Ч., като през посочения период
никой от останалите наследници не се е интересувал от имотите и не е имал претенции за плащане на рента.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
І. По иска с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
За да
бъде уважен предявения установителен
иск за собственост ищците
следва да проведат пълно и главно доказване на юридическия
факт, от който извеждат
твърдяното право на собственост върху процесните
имоти.
От събраните
доказателства се установи по безспорен начин, че ищците Д.И.Т., Д.Т.П. и И.Т.П.
и първите двама ответници М.Г.Ч. и Н.Г.Н.,
в качеството им на наследници на общия им наследодател Н. Й. Д., поч. на
02.05.1981 г., са придобили собствеността върху спорните земеделски имоти по
силата на реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ. Наличието на това
придобивно основание се доказва и с Решение № 0010/15.08.1994 г. по преписка №
128-6/13.11.1991 г. на Поземлена комисия-Бяла Слатина, по силата на което е
възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Й. Д., бивш жител ***,
върху процесните имоти. Това решение,
с което се възстановява правото на собственост в нови реални
граници върху индивидуално определени имоти,
е стабилен индивидуален административен акт с конститутивно и вещноправно
действие, изразяващо се във възникване на собственически права /Тълкувателно решение № 1/1997 г. на ОСГК на ВКС, т. 1/. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че с
представянето на това решение и удостоверението за наследници, от което се
установява, че ищците са лица, ползващи се от конститутивния акт в качеството си на наследници на Н. Й.
Д., е доказано правото им на съсобственост върху общо ½ ид.ч. от
имотите, като ищцата Д.И.Т. е собственик на ¼ ид.ч. от имотите, а ищците
Д.Т.П. и И.Т.П. са собственици на по 1/8 ид.ч. от имотите.
Основната
защитна теза на ответника Н.Г.Н. се свежда до възражение за придобиване на
имотите по давност от него и сестра му М.Г.Ч. по силата на изтекла в тяхна
полза 10-годишна придобивна давност.
Нормата
на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при
недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на
определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в
хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо
основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС. Владението е едновременно проявление
на субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия,
които недвусмислено манифестират власт върху имота по съдържание като на
собственик – /в този смисъл ППВС № 6 от
1974/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е трудно
доказуемо, защото е психическо състояние, поради което законодателят установява
законова оборима презумпция в чл. 69 ЗС. Следва да бъде установено, че се упражнява непрекъснато, трайно,
явно и необезпокоявано фактическа власт върху
вещта.
Не се
установи по делото, ответниците да разполагат с юридическо основание, като
обективен елемент, представляващ акт с вещноправни последици, годен да ги
направи собственици и за останалата ½ ид. част от наследствените имоти, извън
собствената им такава, поради което предвиденият в закона
период от време за придобиване правото на собственост в този случай е 10 години – чл. 79, ал. 1 ЗС.
Що се касае
до субективния елемент, при спор за придобиване по давност
на съсобствен имот от един или няколко от
съсобствениците следва да се даде отговор на въпроса дали той/те владее/ят изключително за себе си целия
имот и от кога. По начало упражняването на фактическата власт продължава на
основанието, на което е започнало, докато не бъде променено. След като
основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта
признава такава и на останалите съсобственици, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС.
Тогава, за да придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални
части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да превърне с
едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от
такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици. Това е т.нар преобръщане на владението
/interversio possessionis/, при което съсобственикът съвладелец се превръща в
съсобственик владелец. Ако се позовава на придобивна давност, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е престанал да
държи идеалните части от вещта за другите съсобственици и е започнал да ги
държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия са доведени до
знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на останалите и
промяната по начало трябва да се
манифестира пред тях и осъществи чрез действия, отблъскващи владението им и
установяващи своене, освен ако това е обективно невъзможно. Във всеки отделен
случай всички тези обстоятелства трябва да бъдат доказани. В този смисъл – Тълкувателно решение от 06.08.2012 г. по
Тълкувателно дело № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Като съсобственици на имота, ищците и ответниците имат правото да ползват самостоятелно цялата вещ – чл.
31, ал. 1 ЗС. Затова, само въз основа на факта, че съсобственият имот продължително
време се е ползвал от един от съсобствениците, не може да се съди за това дали
той е преобърнал държането на чуждите идеални части във владение за себе си или
упражнява предоставеното му от закона право да си служи с цялата вещ – в този
смисъл Решение № 192/16.02.2017 г. по гр.
дело № 763/2016 г. на I г.о. на ВКС. Следва да се докаже извършването на
такива действия, които явно и недвусмислено обективират спрямо останалите
съсобственици намерението им да владеят техните идеални части за себе си. Както в цитирания съдебен акт, така
и в други такива - Решение № 8/19.02.2014 г. по гр. д. №
5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., Решение
№ 158 от 2.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4221/2017 г., II г. о., ГК и др. се приема, че не представляват такива действия дори снабдяването на
съсобственика с констативен нотариален акт и за чуждите идеални части, нито
отдаването на имота под наем или аренда и получаването на граждански плодове от
него. В посочената съдебна практика се
разяснява, че сключването на договор за аренда представлява действие на обикновено
управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността.
В конкретния
случай ответникът Н. се позовава на давностно владение, изтъквайки единствено
факта, че в периода от 2006 г. до снабдяването с нотариалния акт по
обстоятелствена проверка през 2016 г. единствено той и ответницата Ч. са
отдавали наследствените имоти под наем или аренда и единствено те са получавали
рента за тези имоти. С оглед изложената по-горе съдебна практика, настоящият
съдебен състав намира, че само факта на сключване на договори за аренда за
всички наследствени имоти не е достатъчен, за да се приеме, че е осъществено
придобиване по давност, тъй като това са управителни действия
по отношение на вещта и сами
по себе си не водят до извод за наличие на явно и
несъмнено владение. Липсват каквито и да са
доказателства за предприети от ответниците действия,
с които несъмнено да се демонстрира, че са престанали да държат
идеалните части от имотите за
другите съсобственици и са
започнали да ги държат за себе си с намерение да ги своят, както
и тези действия да са доведени до знанието на
останалите съсобственици. Тъкмо напротив, в
сключените договори за аренда и анексите към същите е отразено, че
арендодателите действат не в лично качество, а като наследници на Н. Й. Д..
Що се касае до твърденията, че ищците изобщо
не са се интересували от имотите и не са предприемали действия във връзка със
стопанисване на същите, може да бъде отбелязано следното: Съгласно константната практика на
ВКС, обективирана в Решение №
17/01.03.2017 г. по гр. дело № 2923/2016 г. на II г.о. на ВКС, обективната
невъзможност за демонстриране на намерението за своене е изключение и поради
това не може да бъде прилагана разширително. Не е налице
обективна невъзможност за демонстриране на намерението за своене от страна на
владеещ съсобственик, когато невладеещият съсобственик, макар и с известно местожителство
в страната, не се интересува от имота и не изявява воля да упражнява правото си
на собственост. И в тези случаи намерението за своене на владеещия съсобственик
трябва да бъде демонстрирано пред другите съсобственици ясно и категорично с отричане
на техните права върху съсобствената вещ. В
конкретния случай не само не се твърди и не се доказва наличието на обективна
невъзможност на ответниците за манифестиране на владението, а от събраните
доказателства се установява, че в същия период 2006-2018 г. ищците са
предприемали действия по сключване на договор за аренда и анекс към същия за
два от наследствените недвижими имоти, т.е. същите са се интересували и са
предприемали управителни действия по отношение на имотите. Ирелевантно за
настоящия правен спор е обстоятелството, че за част от периода за едни и същи
имоти е имало сключени два договора за аренда, както и правното действие на
тези договори. Съществен е единствено извода, който може да бъде направен въз
основа на този обективен факт, а именно – че всички наследници са упражнявали
право си на собственост.
Във
въззивната жалба на ответника "ЕН-ТАБАКО" ЕООД се навеждат доводи, че
с оглед изложените в исковата молба твърдения на ищците за взето от наследниците
решение за разпределяне на имотите, то установеното от този момент владение на
сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя начало на срока по чл.79 ЗС
за придобиването на този имот чрез давностно владение. Въззивникът счита, че за
дата на устното разпределение следва да се приеме датата на откриване на
наследството – 02.05.1981 г. и от този момент по отношение на ответниците М.Ч.
и Н.Н. е изтекъл 10-годишен давностен срок по отношение на поземлен имот №
130018.
Настоящият
съдебен състав намира тези доводи за неоснователни. Действително е налице формирана
практика на ВКС по въпроса за правното значение на неформалната делба за
давностното владение, като напр. в Решение
№ 549/30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010 г., на ВКС, ГК, ІІ-ро ГО, Решение №
16/17.04.2015 г. по гр.д.№ 5652/2014 г. на ВКС, ГК, Іво ГО, Решение №
144/11.01.2018 г. по гр.д.№ 4736/2016 г. на ВКС, ГК, І-во ГО и др. се
приема, че в хипотезата на предварително разпределение разпределено владение от
различни съсобственици на отделни сънаследствени имоти помежду им, установеното
от този момент владение на сънаследника, комуто имотът се дава в дял, поставя
началото на течението на срока по чл.79 ЗС за придобиване на имота чрез
давностно владение само за него и само по отношение на разпределния в дял имот.
В решенията се сочи, че предаването на фактическата власт при съгласие на
сънаследниците не предполага специална форма, каквато обективното материално
право предвижда за разпоредителните действия с правото на собственост, а
доказването на твърдения в тази насока е допустимо с помощта на всички
доказателствени средства, като преценката на съда следва да се базира на
съвкупния доказателствен материал при спор в тази насока.
В случая
ищците твърдят, че е било извършено разпределение на ползването на
наследствените имоти, но не и че въз основа на така извършеното разпределение
всеки от наследниците е установил самостоятелно владение върху определен
недвижим имот, изключващо владението на останалите наследници и служещо като
основание за придобиване по давност. Както бе посочено, ответникът Н.Н. оспорва
твърдението за извършено разпределение на ползването на имотите и твърди, че
владението върху всички имоти е осъществявано единствено от него и сестра му. Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на съвкупния доказателствен анализ не може
да бъде направен извод, че действително е било извършено разпределение на владението
на имотите между наследниците на Н. Й. Д.. По делото липсва обективирана в
писмен документ под каквато и да е форма воля на наследниците за неформална
делба на наследствените земеделски имоти. Установено е единствено, че ищците са
сключили договор за аренда и анекси към същия само за два от имотите - № 024012
и № 152010. Дори и въз основа на този обективен факт да се приеме, че същите са
имали съзнание за постигната уговорка за
разпределение, то това субективно възприятие би могло да се приеме като
относимо единствено към начина на ползване и управление на имотите, но не и към
установяването на владение върху тези имоти като основание за придобиването им
по давност. Този извод се основава на факта, че при сключването на договора за
аренда и анекса към същия, ищцата Д.Т. е посочила, че действа в качеството си
на наследник на Н. Й. Д.. От друга страна е установено по безспорен начин, че
ответниците Н.Н. и М.Ч. са сключвали договори за аренда и анекси към същите за
всички наследствени имоти, т.е. при тази част от наследниците липсва каквото и
да е субективно възприятие за постигнато разпределение на ползването, респ. на
владението на имотите.
В обобщение
на всички изложено, настоящият съдебен състав приема за недоказано направеното
от ответника Н. правоизключващо възражение за изтекла придобивна давност, при
което предявеният установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е
основателен и следва да бъде признато за установено правото на собственост на ищците върху ½ ид.ч. от процесните
недвижими имоти при посочените по-горе права. Като е достигнал до същия краен
извод и е уважил иска, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
ІІ. По искането с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:
Предмет на
въззивно обжалване е само тази част от първоинстанционния съдебен акт, с която
е отменен констативен нотариален акт № 195, т.2, рег.№ 2156, нот.д.№
374/15.06.2016 г. по описа на нотариус Г.Х., с район на действие РС-Бяла
Слатина, вписан в Служба по вписванията -Бяла Слатина с вх.рег.№
1952/15.06.2016 г., акт № 18, т.5, дело № 78/2016 г., с който ответниците М.Г.Ч.
и Н.Г.Н. са признати за собственици по давностно владение на процесните
недвижими имоти за разликата над притежаваните от тях 1/2 ид.ч.
С оглед
изложените мотиви за основателност на предявения установителен иск за
собственост, настоящият съдебен състав приема за оборена
доказателствената сила на нотариален акт № 195/2016 г., с който е удостоверено право на
собственост на ответниците Н. и Ч. върху
притежаваната от ищците общо 1/2 ид. ч. от процесните земеделски имоти. Ето защо се явява основателно
искането за отмяна на посочения
нотариален акт, с който двамата ответници са признати
за собственици на основание давностно владение върху частта от процесните
имоти, надвишаваща собствената им 1/2 ид.
ч. На основание чл.
537, ал. 2 ГПК като последица от уважаването на иска за собственост следва да се отмени констативния
нотариален акт до размер на 1/2 ид. ч., надхвърляща правата на ответниците. Като е
достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилен и законосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
ІІІ. По иска с правно основание чл.108 ЗС:
Предмет на
въззивно обжалване е само тази част от първоинстанционния съдебен акт, с който
този иск е уважен до размер на притежаваната от ищците ½ ид.ч. от
недвижимите имоти.
За да бъде
уважен предявения ревандикационен иск, ищците следва да докажат не само юридическия
факт, от който извеждат
твърдяното право на собственост върху процесните
имоти, но и
обстоятелството, че имотът
се владее от ответника. В тежест на ответника е да докаже, че има основание за
владението си.
Настоящият
съдебен състав приема за доказано правото на собственост на ищците върху
½ ид.ч. от процесните недвижими имоти по изложените по-горе мотиви за
основателност на предявения установителен иск за собственост.
По отношение
на втората предпоставка следва да бъде отбелязано, че по делото няма спор, че
ответникът "ЕН-ТАБАКО" ЕООД владее имотите към настоящия момент.
Въззивният
съд намира, че е налице и третата предпоставка за уважаване на предявения
ревандикационен иск до размер на ½ ид.ч. от имотите, а именно –
упражняваното от ответника владение е без правно основание. Сключените между
ответниците договори за продажба нямат вещноправно действие, тъй като
продавачите Н.Н. и М.Ч. не са притежавали право на собственост върху целите
имоти и по отношение на продадените чужди идеални части договорите не са могли
да породят транслативен ефект.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявения иск с правно основание чл.108
ЗС до размер на ½ ид.ч. от имотите, районният съд е постановил правилен
и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден в тази част.
ІV. По разноските:
С
обжалваното решение РС-Бяла Слатина е осъдил на основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците да заплатят на ищците деловодни
разноски в размер на 905,25 лв., съобразно уважената част от исковете, а на
основание чл.78, ал.3 ГПК - ищците да заплатят на ответника Н.Н. деловодни
разноски в размер на 500,00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете.
Ищците са
поискали изменение на решението в частта относно разноските по реда на чл.248 ГПК, но с Определение № 197/29.04.2020 г. РС-Бяла Слатина е оставил тази молба
без уважение.
Въззивният
съд е сезиран с частна жалба против този съдебен акт. Настоящият съдебен състав
намира, че районният съд неправилно е отказал да измени решението си в частта
относно разноските.
На първо
място, решението е неправилно в частта, в която на основание чл.78, ал.1 ГПК
тримата ответници са осъдени общо да заплатят на ищците деловодни разноски в
размер на 905,25 лв., съобразно уважената част от исковете. Н.Н. и М.Ч. са
ответници единствено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК,
който е уважен изцяло, а "ЕН-ТАБАКО" ЕООД е ответник по двата иска –
чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС, първият от които е уважен изцяло, а вторият е
частично уважен. Претенцията по чл.537, ал.2 ГПК няма характер на самостоятелен
иск, поради което частичното уважаване на същата не влияе върху присъждането на
разноските. При това положение, за да бъдат изчислени правилно разноските
следва да бъде направено разграничение каква част от същите е направена по
всеки от двата иска. Ищците претендират разноски за първата инстанция в общ
размер от 1810.50 лв., от които: 1 015.00 лв. – адвокатски хонорар, 600.00 лв.
– възнаграждение за особения представител, 20.90 лв. – такса съдебни
удостоверения, 4,00 лв. – такса удостоверение за наследници, 38.00 лв. – такси
ОСЗ, 10.00 лв. – такса за вписване на исковата молба и 122.60 лв. – внесена
държавна такса при предявяване на исковете. В приложения по делото договор за
правна защита и съдействие не е договорено самостоятелно адвокатско
възнаграждение за всеки от предявените искове, поради което настоящият съдебен
състав намира, че общо уговореното възнаграждение е относимо по равно за двата
иска, т.е. по 507,50 лв. за всеки иск. Дължимата държавна такса за всеки от
двата иска възлиза на 61,30 лв. /общо внесената такава е 122,60 лв./ .
Останалите разноски също са свързани с всеки един от двата иска, поради което
следва да се приеме, че са по равно относими към всеки от тях. Следователно от
общо направените разноски в размер на 1810,50 лв., половината в размер на 905,25
лв. са относими към иска по чл.124, ал.1 ГПК, а другата половина в същия размер
е относима към иска по чл.108 ЗС. Първият иск е уважен изцяло, поради което
направените по него разноски следва да се поемат от тримата ответници по равно,
т.е. всеки от тях дължи на ищците по 301,75 лв. Вторият иск е уважен до размер
на ½ и ответник по него е единствено "ЕН-ТАБАКО", ЕООД, поради
което само този ответник дължи на ищците половината от разноските по иска в
размер на 452,63 лв., съобразно уважената част от иска. Следователно на
основание чл.78, ал.1 ГПК всеки от ответниците Н.Н. и М.Ч. дължи на ищците за
разноски сума по 301,75 лв., а ответникът "ЕН-ТАБАКО" ЕООД дължи на
ищците сумата от общо 754,38 лв.
На второ
място, първоинстанционното решение е неправилно и в частта, с която на
основание чл.78, ал.3 ГПК ищците са осъдени да заплатят на ответника Н.Н. деловодни
разноски в размер на 500.00 лв., съобразно отхвърлената част от исковете. Посоченият
ответник е поискал присъждане на разноски пред първата инстанция за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00 лв. Както бе посочено, Н.Н. е
ответник единствено по предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК. Този
иск е предявен за установяване правото на собственост на ищците върху ½
ид.ч. от имотите и е уважен изцяло. Частично уважената претенция по чл.537,
ал.2 ГПК за отмяна на констативния нотариален акт няма характера на отделен
самостоятелен иск, а е единствено последица от уважаването на иска за собственост. При тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че договореното и изплатено от
ответника Н. адвокатско възнаграждение се дължи за защитата му по предявения
против него установителен иск за собственост и доколкото този иск е уважен
изцяло, то разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК не е приложима и на ответника не се
дължат разноски.
При
изложените съображения, въззивният съд приема, че обжалваното Определение №
197/29.04.2020 г., с което е отказано изменение на Решение № 30/24.02.2020 г.
по гр.д.№ 776/2019 г. по описа на БСлРС в частта относно разноските, следва да
бъде отменено изцяло и вместо това следва да бъде постановена отмяна на решението в частта относно разноските изцяло,
като същите да бъдат присъдени, така както е посочено по-горе.
С оглед
изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, ответниците дължат деловодни
разноски на ищците на основание чл.78, ал.1 ГПК. Направените във въззивното
производство разноски на ищците възлизат на 655.00 лв., от които 15.00 лв. –
внесена държавна такса по частната жалба и 640.00 лв. – договорено и изплатено
адвокатско възнаграждение. Тези разноски следва да бъдат възстановени изцяло на
ищците с оглед неоснователността на подадените от ответниците въззивни жалби и
основателността на подадената от тях частна жалба. Доколкото няма
разграничение, че тези разноски са направени за защита само по някоя от жалбите,
то разпределянето им следва да бъде извършено между жалбоподателите Н.Н. и
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД и присъединилия се жалбоподател М.Ч., като при
разпределянето отново следва да бъде взето предвид, че Н.Н. и М.Ч. са ответници
само по иска по чл.124, ал.1 ГПК и обжалват решението само в частта, в която е
уважен този иск, а "ЕН-ТАБАКО" ЕООД е ответник и по двата иска с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК и чл.108 ЗС и обжалва решението, в частта, в
която е уважени тези искове. При тези съображения, настоящият съдебен състав
намира, че всеки от ответниците Н.Н. и М.Ч.
следва да бъде осъден да заплати на
ищците разноски за въззивната инстанция по 109.17 лв., равняващи се на 1/3 от 327.50
лв. - половината от общите разноски пред въззивната инстанция, а ответникът
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на ищците останалите
разноски в размер на общо 436.67 лв.
Пред
въззивната инстанция ищците не са изпълнили задължението си по чл.47, ал.6 ГПК за
внасяне на сумата 600.00 лв. – възнаграждение за особения представител адв.Х.
за настоящата инстанция, въпреки дадените им указания в тази насока, поради
което на основание чл.77 ГПК следва да бъдат осъдени да му заплатят тази сума.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. на Районен съд-Бяла Слатина в обжалваните части, в които са уважени
предявените искове от Д.И.Т., Д.Т.П. и И.Т.П. против М.Г.Ч., Н.Г.Н. и
"ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина, като на основание чл.124, ал.1 ГПК е признато за установено по отношение на
ответниците, че ищците са собственици по наследство от техния общ наследодател Н.
Й. Д. на общо ½ ид.ч., като правата на ищцата Д.И.Т. са в размер на
¼ ид.ч., а на ищците Д.Т.П. и И.Т.П. са по 1/8 ид.ч., от 4 броя
земеделски имоти в землището на с.***, общ.Бяла Слатина; на основание
чл.537, ал.2 ГПК е отменен нотариален акт № 195,т.2, рег.№ 2156, нот.д.№ 374/15.06.2016
г. по описа на нотариус Г.Х., с район на действие РС-Бяла Слатина, вписан в
Служба по вписванията -Бяла Слатина с вх.рег.№ 1952/15.06.2016 г., акт № 18,
т.5, дело № 78/2016 г., с който ответниците М.Г.Ч. и Н.Г.Н. са признати за
собственици по давностно владение на процесните недвижими имоти за разликата
над притежаваните от тях 1/2 ид.ч.; на основание чл.108 ЗС е осъден третия
ответник "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, гр.Бяла Слатина да предаде на ищците Д.И.Т.,
Д.Т.П. и И.Т.П. владението върху притежаваната от тях общо 1/2 ид.ч. от три
поземлени имота в землището на с.***, обл.Враца.
ОТМЕНЯ Определение №
197/29.04.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. по описа на РС-Бяла Слатина, с което е
оставена без уважение молбата на адв.В.С., като пълномощник на ищците Д.И.Т., Д.Т.П.
и И.Т.П., за изменение на постановеното по същото дело Решение № 30/24.02.2020
г. в частта относно разноските, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Решение №
30/24.02.2020 г. по гр.д.№ 776/2019 г. на Районен съд-Бяла Слатина В ЧАСТТА
относно разноските изцяло.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК М.Г.Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес:***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********, с
адрес: ***, Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Т.П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 301,75 лв. –
деловодни разноски за първоинстанционното производство, както и сумата 109,17 лв. – деловодни разноски
за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК Н.Г.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Т.П., ЕГН **********,
с адрес: ***, и И.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 301,75 лв. – деловодни разноски за първоинстанционното
производство, както и сумата 109,17 лв.
– деловодни разноски за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 ГПК "ЕН-ТАБАКО" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Д.И.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, и И.Т.П.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 754,38
лв. – деловодни разноски за
първоинстанционното производство, както и сумата
436,67 лв. – деловодни разноски за
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК Д.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, Д.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
и И.Т.П., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТЯТ на адв.Г.С.Х., с адрес: ***, сумата
600,00 лв. – възнаграждение за осъщественото пред въззивната инстанция
процесуално представителство на ответницата М.Г.Ч..
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........