№ 2899
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Пепа Маринова-Тонева
Членове:Василена Дранчовска
ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20241100506811 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 4074 от 07.03.2024 г. по гр.д. № 24838/2023 г. Софийски
районен съд, 66 състав: Осъдил „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, да заплати на К. К. Б., ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 2 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр.
София около 16:50 часа на бул. „Дондуков“, ведно със законната лихва,
считано от 10.05.2023 г. до окончателното плащане, като отхвърлил този иск за
разликата до пълния му предявен размер от 10 000 лв.; Осъдил
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ сумата 30 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
от ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. София около 16:50 часа на бул.
„Дондуков“. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати на
ищеца сумата 141.80 лева – разноски съразмерно с уважената част от
исковете, а на основание чл. 38 ЗА - да заплати на пълномощника на ищеца
1
адв. Я.Д.Д. от САК, ЕГН **********, сумата 603 лева - адвокатско
възнаграждение; На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати
на ответника сумата 478 лева – разноски съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца К. К. Б., който го
обжалва в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 7 000 лв., с оплаквания за
неправилност – неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост. При правилно изяснена фактическа обстановка относно
характера и степента на засягане на здравето на ищеца, съдът определил
занижено обезщетение, като не взел предвид, че пострадалият е носил шийна
яка 20 дни, вратът му бил обездвижен, което довело до редица трудности при
хранене, движение и самообслужване, приемал обезболяващи; вдигал високо
кръвно вследствие на ПТП, което продължавало и повече от година след
инцидента; Травмата на гръдния кош довела до остра болка при вдишване,
кашляне и движение; След ПТП настъпили болки в кръста, които не се
повлиявали от приеманите лекарства; Претърпял и контузия на лявата ръка с
изразен оток на 4-ти и 5-ти лъч – дланните кости и пръсти, което причинило
затруднения при използването й за период от няколко седмици. Тази
фактическа обстановка била изяснена по делото, но районният съд при
определяне на справедливия размер на обезщетението, без да се обоснове,
определил обезщетение в силно занижен размер. Анализът на подлежащите на
преценка обстоятелства според ППВС № 4/1968 г. бил непълен и изцяло
формален, а определеното обезщетение не компенсирало пострадалия в пълен
размер. Поради това моли съда да отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, вкл. в частта за разноските и вместо това постанови друго, с
което да му присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на още
5 000 лв. Претендира разноски за държавна такса за въззивната инстанция.
Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД е депозирал насрещна въззивна жалба, с която обжалва
първоинстанционното решение в частите, с които исковете са уважени, с
оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон
и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Първоинстанционният съд неправилно приел, че ответникът не спори, че на
дата 23.12.2022 г. е реализирано ПТП между лек автомобил марка „Ситроен“,
2
модел „Пикасо“, peг. № *********, управляван от ищеца, и автомобил марка
„Ауди“, модел „Ку 5“, peг. № *********. С т. 3 от отговора на исковата молба
ответникът изрично оспорил както механизма на ПТП, така и участието на
застрахованото МПС в него. Представеният протокол за ПТП от 23.12.2022 г.,
изрично оспорен в т. 3 от отговора на искова молба, не представлявал годно
доказателство за установяване на механизма на произшествието, доколкото
последното не било пряко възприето от контролния орган, а бил съставен
изцяло по данни на ищеца. Съставеният само по данни на водача на МПС
протокол за ПТП съставлявал доказателство единствено за авторството на
направените пред длъжностното лице изявления на водача, но не и за тяхната
вярност, тъй като удостоверените факти относно механизма на
произшествието не били възприети лично от съставителя. Поради това
протоколът не се ползвал с обвързваща доказателствена сила относно
истинността на направените пред съставителя изявления на водача. В случая
не се доказало по категоричен начин участието на застрахования при ЗАД
„Армеец“ автомобил в процесното ПТП, а приетото заключение на САТЕ не
следвало да се кредитира относно механизма на произшествието и участието
на автомобил марка ,Ауди“, модел „Ку 5“, peг. № *********, тъй като било
изготвено само въз основа на оспорения протокол за ПТП от 23.12.2022 г. и
снетите сведения от ищеца, които не установявали по безспорен начин
участието, респ. наличието на виновно и противоправно поведение от страна
на застрахования водач като предпоставка за ангажиране и отговорността на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Отделно от това, определеният от съда размер на обезщетението за
неимуществени вреди от 2 000 лева бил завишен предвид действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Съгласно показанията на
свидетелката Р.М., съпруга на ищеца, непосредствено след събитието ищецът
не бил губил съзнание, а й се обадил по телефона, като й споделил, че не е
забелязал да му тече кръв. Говорили си по телефона постоянно, а ищецът се
прибрал същата вечер от болницата. Видно от материалите по делото било, че
ищецът не е претърпял травматични промени, а единствено
контузии/навяхвания, като доказателства за носене на шийна яка не били
представени, а било направено изявление от ищеца в този смисъл при
проведен разговор по телефона с вещото лице. Съгласно становището на
вещото лице-медик, вредите били нискоинтензитетни, напълно обратими,
3
като по делото не били открити медицински документи, обективиращи
възможни усложнения от понесените травматични увреждания. Твърдението
на ищеца, че се е възстановявал за период от 3 месеца не кореспондирало с
медицинските критерии за пълно възстановяване от конкретните травматични
увреди. По претенцията за обезщетение за имуществени вреди въззивникът-
ответник твърди същата да била недоказана и завишена по размер. По същите
съображения оспорвал и въззивната жалба на ищеца като неоснователна.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалваните
осъдителни части и вместо това постанови друго, с което да отхвърли изцяло
предявените искове, евентуално – да намали размера на присъдените
обезщетения. Претендира разноски за въззивното производство съгласно
списък по чл. 80 ГПК, съдържащ се в молба от 08.04.2025 г. Прави евентуално
възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Отговори на жалбите по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК не са депозирани от
страните. Всяка от тях в хода на производството оспорва жалбата на
насрещната страна и моли съда да я остави без уважение.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са процесуално
допустими като подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, респ. чл. 263, ал. 2 вр.
ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което съдът следва да се произнесе по основателността им.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ - за сумата 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, причинени при ПТП, състояло се на 23.12.2023 г. в
гр. София, на бул. „Дондуков“, по вина на водач на лек автомобил „Ауди Кю
5“, рег. № *********, чиято гражданска отговорност била застрахована при
ответника към датата на ПТП, и за сумата 30 лв., представляваща обезщетение
за имуществени вреди, претърпени вследствие ПТП – направен от ищеца
разход за рентгенография на крайници.
С отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е оспорил предявените искове с възражения, част от които се
поддържат и в насрещната въззивна жалба. Искал е от съда да отхвърли
исковете.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
4
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д.
№ 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части, но
настоящият въззивен състав го намира за частично неправилно по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ, с договора за застраховка
„Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат
от застрахователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ предоставя
право на увредения, спрямо когото застрахованият е отговорен по силата на
чл. 45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
застрахователя на делинквента, при спазване изискванията на чл. 380 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ
следва да е налице валиден застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между собственика на управлявания от
делинквента автомобил и ответника-застраховател, както и да са налице
предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на прекия
причинител на вредите спрямо увредения. Застрахователят дължи
обезщетение за вредите дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен
спрямо увреденото лице, т.е. отговорността му е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител. Съобразно правилото, установено в чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже претърпените от него вреди в
пряка причинна връзка с противоправното деяние на делинквента.
В случая по делото не е било спорно, че гражданската отговорност на
собственика и водачите на лек автомобил „Ауди Кю 5“, рег. № *********, е
била застрахована при ответника към 23.12.2022 г., което се установява и от
представените справка от ИЦ на ГФ и застрахователна полица (л. 23 и л. 65 от
делото на СРС).
За неоснователни съдът намира доводите на въззивника-ответник по
5
делото да не е доказано настъпването на процесното ПТП и неговия
механизъм, вкл. че ПТП се е състояло с участието на водач на лек автомобил
„Ауди Кю 5“, рег. № *********.
Протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален
свидетелстващ документ и се ползва освен с обвързваща формална
доказателствена сила относно авторството на документа, още и със
задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за
извършените от него и пред него действия – чл. 179 ГПК. Такава
доказателствена сила той няма относно механизма на ПТП, освен когато
съставителят е удостоверил пряко възприети от него факти, относими за
определяне на механизма на ПТП - като местоположението на МПС,
участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други подобни в случаите,
когато ПТП е посетено на място. Когато вписаните в протокола обстоятелства
не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената
тежест на установяването му посредством ангажирането и на други
доказателства, вкл. автотехническа експертиза, свидетелски показания и др.
В случая, видно от приетия протокол за ПТП № 1826115 от 23.12.2022 г.,
ПТП е посетено на място от служители на МВР на 22.12.2023 г. около 19.30 ч.,
като в протокола е посочено, че по данни на водача на лек автомобил „Ситроен
Ц 4 Пикасо“, рег. № ********* – К. Б., при движението му по бул. „Дондуков“
в посока от ул. „Раковски“ към бул. „Васил Левски“, и срещу № 54 водачът на
лек автомобил „Ауди Кю 5“, рег. № *********, по неустановени причини и
обстоятелства реализира ПТП с лек автомобил „Ситроен Ц 4 Пикасо“, рег. №
*********, след което напуска мястото на ПТП, като регистрационна табела
********* остава на място. Съставителят е констатирал и причинените по л.а.
„Ситроен С 4“ видими щети – задна броня, капак и др.
Следователно както причинените по лек автомобил „Ситроен Ц 4
Пикасо“, рег. № ********* материални вреди, така и останалата на мястото на
произшествието регистрационна табела ********* на лек автомобил „Ауди
Кю 5“ са непосредствено възприети от длъжностното лице, съставило
6
протокола за ПТП. В тези части протоколът има обвързваща материална
доказателствена сила, поради което съдът приема за доказан фактът, че
другият участник в процесното ПТП е неустановен водач на лек автомобил
„Ауди Кю 5“, рег. № *********.
От съвкупната преценка на приетите по делото писмени доказателства -
протокола за ПТП, съдържащите се в изисканата АНП докладни записки и
сведение (л. 72 – 80 от делото на СРС), и приетото и неоспорено заключение
на САТЕ се установява, че процесното ПТП се е състояло при следния
механизъм: На 23.12.2022 г. около 16:50 ч. в град София водачът на МПС
„Ауди Q5“, рег. № *********, се движи по бул. „Дондуков“ с посока на
движение от ул. „Раковски“ към бул. „Васил Левски“. По същото време и в
същата посока пред него се движи водачът на МПС „Ситроен С 4 Пикасо“,
рег. № *********, управляван от К. К. Б.. Достигайки района срещу № 54 на
бул. „Дондуков“, водачът на л.а. „Ауди Q5“ в процес на застигане с предната
габаритна част на автомобила реализира удар в задната габаритна част на л.а.
„Ситроен С 4 Пикасо“, след което напуска мястото на произшествието, като на
място остава регистрационната табела на автомобила му. При ПТП са
причинени материални щети по л.а. „Ситроен“ в задната габаритна част –
задна броня, заден капак и др.
Съгласно заключението, причините за настъпване на ПТП са от
субективен характер - избраната скорост на движение, както и действията от
страна на водача на МПС „Ауди Q5“, рег. № *********, с органите за
управление на автомобила – кормилна, горивна и спирачна уредба. Отчитайки
посочените в протокола за ПТП вреди, настъпили по л.а. „Ситроен“, вещото
лице дава заключение, че л.а. „Ауди“ се е движил със скорост от около 50 км/ч,
а л.а. „Ситроен“ – от около 40 км/ч. От техническа гледна точка за водача на
л.а. „Ауди Q5“, рег. № *********, произшествието би било предотвратимо при
условие, че същият е управлявал автомобила със скорост и дистанция,
съобразени с пътната обстановка и останалите участници в движението, както
и с по-голяма концентрация при управлението на автомобила; За водача на л.а.
„Ситроен“ не е съществувала обективна възможност да отреагира и да
извърши спасителна маневра и да предотврати настъпването на
произшествието.
Съдът кредитира заключението на САТЕ като обективно, компетентно и
7
обосновано. Същото не е оспорено от страните.
С оглед изложеното, по делото са установени предпоставките на чл. 45
ЗЗД по отношение на водача на л.а. „Ауди Q5“, рег. № *********, чиято
гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество към
датата на ПТП, и следва да бъде ангажирана отговорността на ответника за
причинените на ищеца вреди при ПТП.
Свидетелката Р.М. живее на съпружески начала с ищеца от 25 години.
Разбрала за процесното ПТП от ищеца, който й се обадил по телефона в
навечерието на Бъдни вечер. Казал й, че го бутнали, няма кръв по него, но се
чувства много зле и всичко го боли. Бил много притеснен, болели го кръста и
главата. Свидетелката не можела да отиде при него, защото била с децата.
Дошла линейка и го закарали в ИСУЛ с високо кръвно, а по принцип той имал
кръвно 120/80. Вечерта се прибрал от болницата, не помни точно час, бил
целият червен, бил вдигнал кръвно 200, едвам седнал, едвам легнал, боляла го
главата. Казал, че в болницата му казали да носи шийна яка, защото не се знае
какво може да стане в близките 20 дни и трябва да се наблюдава. Много го
болял кръста, изтръпвали му ръцете, краката, не можел до тоалетната да
отиде, придържали го. Постепенно нещата отшумели, но и понастоящем
вдигал кръвно, останала му травма, трайни поражения. Постоянно го болял
кръста и пиел „Невробекс“ през месец. Меката шийна яка носил около 20 дни,
но не му било добре. Много често почервенявал. Пиел и обезболяващи.
От приетото в първоинстанционното производство заключение на СМЕ,
изготвено въз основа на медицинската документация по делото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания:
1. Контузия на шията, като по същество в медицинската документация е
описано състоянието шийно навяхване, настъпило вследствие на преразтягане
на връзковия и сухожилен апарат на шийните прешлени, като в условията на
механизма на процесното ПТП е настъпил камшичен удар. Последният се
причинява от дву- или трикомпонентно рязко преместване на главата, първо
назад при удара на автомобила на ищеца отзад, след това напред при
установяването му в покой. В зависимост от силата на кинетичната енергия
шийните прешлени понасят различни по степен травматични увреждания,
като най-леката, както е в случая и сравнима с контузия, е навяхването на
8
шията без допълнителни усложнения;
2. Контузия в горната част на гръдния кош (контузията е по-ниска степен
травма от навяхването), с прояви на характерна симптоматика от болка при
дълбоко вдишване, кашляне и движение;
3. Контузия на лявата длан с изразен оток по хода на 4-ти и 5-ти лъч
(дланните кости и пръстите).
Най-тежкото от трите увреждания е навяхването на шията. По отношение
на него е предписан покой, щадящ режим и болкоуспокояващи при нужда,
следене на симптомите за 72 часа; По амнестични данни ищецът е носил
шийна яка за 20 дни; По отношение на гръдната контузия няма предписана
терапия, а за тази на лявата ръка е предписана криотерапия, покой и гел за
мазане. От медицинска гледна точка е налице причинно-следствена връзка
между получените от ищеца травматични увреждания и процесното ПТП. При
възникването си описаните травматични увреждания са причинявали болка с
висок интензитет за около 2 - 3 дни, след което същата е ставала умерена, до
стихването й към края на възстановителния период към края на първия месец.
Във връзка с релевираното възражение за съпричиняване (което не се
поддържа в настоящата инстанция) вещото лице е дало категорично
заключение, че при ПТП ищецът е бил с поставен предпазен колан.
Травматичните увреждания, получени от ищеца при процесното ПТП, са по
характер нискоинтензивни, със срок на пълно възстановяване до 1 месец и са
напълно обратими с благоприятна прогноза за в бъдеще. Няма медицинска
документация за настъпили усложнения и по медицински критерии не се
очакват такива за в бъдеще.
При изслушване на заключението вещото лице обяснява, че диагнозата
шийно навяхване не налага спазването на строг постелен режим, има само
затруднения в легловия режим, когато човек си легне да спи е трудно
обръщането, желателно е да спи по гръб. В медицинските документи са
пропуснали да запишат, че е предписана шийна яка. При такива навяхвания
следва да се носи, това просто е слабо място вече и е необходимо време за
зарастване на разтеглените връзки, сухожилия и частично разместени дискове,
затова винаги се слагат шини. Ищецът е бил с мека яка, защото неговата
диагноза навяхване е нискостепенната, която не е дала усложнения.
Изтръпването на ръцете и краката е кардиологичен въпрос, за да бъде
9
зачервен, както казва свидетелката, стойността на кръвното трябва да е била
180 и повече, при което е нормално да се създаде мравучкане, изтръпване на
пръстите, което е преходно и минава веднага след спадане на кръвното.
Шийните навяхвания не са фактор, който да отключи високо кръвно. Хора на
такава възраст са го имали, но не в такива стойности, и при липса на симптоми
не се е обръщало внимание и не е било манифестирано, но такъв инцидент,
или всяка силна емоционална реакция, води до сериозно повишаване на
кръвното налягане, и ако това започне да се повтаря, явно диагнозата
хипертония е манифестирана и следва да се лекува, но не е в генезата на
хипертонията такова травматично увреждане от нискостепенен характер.
Криотерапията във връзка с травмата на лявата длан се прави само първите 24
часа, за да намалее отокът.
Съдът кредитира заключението на СМЕ като обективно, компетентно и
обосновано. Същото не е оспорено от страните.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Според т. 11 на ППВС № 4/1968 г., както и съгласно
константната практика на ВКС (решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. №
35/2009 г., решение № 93/26.03.2011 г. по т.д. № 566/2010 г., ІІ ТО, решение №
59/29.04.2011 г. по т.д. № 635/2010 г., ІІ ТО, решение № 25/17.03.2010 г. по т.д.
№ 211/2009 г., ІІ ТО, решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г., ІІ ТО,
решение № 16/06.03.2012 г. по т.д. № 461/2011 г., ІІ ТО, решение №
129/29.11.2012 г. по т.д. № 346/2011 г., ІІ ТО и др.), понятието „справедливост”
по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства. При телесни увреждания
това могат да бъдат обемът, характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания,
физическите и психологически последици за увредения, преценени в тяхната
съвкупност, допълнително влошаване на здравето, осакатявания и пр.
Неимуществените вреди включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания,
формиращи в своята цялост негативни физически и емоционални
изживявания на лицето и създаващи физически и социален дискомфорт за
определен период от време. Съгласно практиката на ВКС (решение № 242 от
10
12.01.2017 г. по т.д. № 3319/2015 г., ІІ ТО, решение № 248 от 02.08.2018 г. по
т.д. № 1565/2017 г., ІІ ТО, решение № 15 от 26.02.2019 г. по т.д. № 1277/2018
г., ІІ ТО и др.), при определяне на справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се отчита и икономическото състояние в
страната към момента на увреждането, израз на което са и
установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент.
Установените лимити на отговорност на застрахователя нямат самостоятелно
значение и не се ползват с приоритет при прилагането на чл. 52 ЗЗД, а следва
да бъдат съобразени като израз на икономическите условия към релевантния
момент - моментът на настъпване на увреждането.
В случая по делото се доказа, че в пряка причинна връзка с процесното
ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания - навяхване на шията,
контузия в горния отдел на гръдния кош и контузия на лявата длан с изразен
оток по хода на 4-ти и 5-ти лъч. Не се доказа в причинна връзка с ПТП на
ищеца да са причинени увреждания в кръста (в тази част показанията на св.
Младенова не са подкрепени от никаква медицинска документация, нито
такова увреждане се установи от СМЕ); Не се доказа и в резултат на травмите
ищецът да е развил хипертония. В тази връзка вещото лице от СМЕ
категорично посочва, че при такъв инцидент, както при всяка силна
емоционална реакция, кръвното налягане се повишава значително, но
полученото шийно навяхване не е фактор, който да отключи хипертонична
болест. Непосредствено след инцидента ищецът е бил с повишено кръвно
налягане (видно и от листа за преглед на пациент на л. 8 – 150/100), но
продължилите впоследствие проблеми с кръвното налягане според вещото
лице не са причинени от полученото при ПТП навяхване на шията.
Не се установява при ищеца да са настъпили усложнения, травматичните
увреждания са били с нискоинтензивен характер, като са причинявали на
ищеца силна болка в първите 2-3 дни, след което същата е ставала умерена и е
настъпило пълно възстановяване в период до един месец, като не се очакват
усложнения и за в бъдеще.
Следва да се съобразят и неминуемо изпитаните от ищеца
непосредствено след ПТП стрес и негативни изживявания, носенето на шийна
яка в продължение на 20 дни (което, противно на поддържаното в насрещната
въззивна жалба, се установява от събраните гласни доказателствени средства),
11
както и търпените от ищеца битови неудобства, налагали помощ от близките
му, особено в първите дни след ПТП, търпените затруднения в легловия
режим.
Съобразявайки тези обстоятелства, възрастта на ищеца към датата на
събитието – 54 години, както и липсата на трайни увреждания в резултат на
травмите, въззивният съд намира, че обезщетение в размер на 3 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид доказаните по делото вреди,
така определеното обезщетение е съобразено и с обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането - 23.12.2022 г.
Наведените в насрещната въззивна жалба доводи във връзка с иска за
обезщетение за имуществени вреди съдът намира за неоснователни. Противно
на поддържаното от въззивника-ответник, от приетите и неоспорени фактура
и фискален бон се установява по безспорен начин, че ищецът е заплатил
сумата 30 лв. за рентгенография. Неясен за съда остава доводът в насрещната
въззивна жалба, че имуществените вреди били „прекомерни“.
Крайните изводи на двете инстанции частично не съвпадат, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 3 000 лв. и
вместо това ответникът бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение в
размер на още 1 000 лв., ведно с претендираната законна лихва върху тази
сума от датата на завеждане на исковата молба в съда на 10.05.2023 г. до
окончателното плащане. С оглед изхода на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за първата инстанция за разликата над 418.74
лв. В останалите обжалвани части решението следва да бъде потвърдено. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца разноски за първата инстанция в размер на още 69.85 лв., а на
основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА – да заплати на пълномощника на
ищеца адвокатско възнаграждение в размер на още 296.94 лв.
При този изход, на въззивника-ищец следва да се присъдят
претендираните разноски за държавна такса за въззивното производство,
които съразмерно с уважената част от жалбата са в размер на 20 лв. Жалбата
на въззивника-ответник е изцяло неоснователна, поради което разноски не му
12
се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4074 от 07.03.2024 г., постановено по гр.д.
№ 24838/2023 г. на Софийски районен съд, 66 състав в частта, с която
предявеният от К. К. Б., ЕГН **********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 2 000 лв. до 3 000 лв., както и в частта, с която К.
К. Б., ЕГН **********, е осъден да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК разноски над сумата 418.74 лв., и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. *********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от още 1 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. около 16:50 часа в гр. София, на
бул. „Дондуков“, ведно със законната лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба в съда на 10.05.2023 г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4074 от 07.03.2024 г., постановено по
гр.д. № 24838/2023 г. на Софийски районен съд, 66 състав в частта, с която
предявеният от К. К. Б., ЕГН **********, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди е
отхвърлен за разликата над 3 000 лв. до 7 000 лв., както и в частта, с която
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, е осъдено да заплати на К. К. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата 30 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от ПТП, настъпило на 23.12.2022 г. в гр. София около
16:50 часа на бул. „Дондуков“.
13
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на К. К. Б., ЕГН **********,
гр. София, ж.к. *********, на основание чл. 78 ГПК сумата от още 69.85 лв.,
представляваща разноски за първоинстанционното производство, и сумата 20
лв., представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да заплати на адв. Я.Д.Д. от САК, ЕГН
**********, служебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2, на
основание чл. 38 ЗА сумата от още 296.94 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ищеца в
първоинстанционното производство.
В необжалваната част решението по гр.д. № 24838/2023 г. на Софийски
районен съд, 66 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14