РЕШЕНИЕ
№ 2
гр. Перник, 23.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
Членове:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
в присъствието на прокурора КРАСИМИР В. ТРЕНЧЕВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело
№ 20221700200406 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.465, ал.3 НПК.
Образувано е по молба (искане) № Ik-81/21 от 10.08.2022 г. от Основен съд
Враня, Република Сърбия за признаване и изпълнение от РБ на постановената от него
присъда 2К № 49/20 от 29.10.2020 г., влязла в сила, с която българския гражданин С. Н. С. е
осъден за престъпление по чл.350, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.33 от Сръбския Наказателен кодекс на
1 година лишаване от свобода.
По време на съдебните прения представителят на Пернишката окръжна
прокуратура е изразил становище за уважаване на молбата на ОС-Враня РСърбия за
признаване и изпълнение на постановената от този съд присъда, доколкото са налице
всички предпоставки по чл.463 НПК и не са налице условията за отказ за признаване
изпълнение на присъдата, визирани в чл.464 НПК, като се приспадне и времето през което
осъденият е бил задържан под стража.
Адв. М. от ПАК, като защитник на осъдения не е изразил становище по
същество, а се е противопоставил по даване ход на делото, тъй като според него С. е
нередовно призован.
Осъдения С. в хода на процеса се е укрил, поради което по отношение на него
е било постановено общодържавно издирване, но след щателно такова същия не е
1
установен. Не е изразил становище по същество на искането от сръбска страна.
Пернишки окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Осъденият в Република Сърбия С. С. българин, български гражданин,
неженен, с постоянен адрес *** и установен друг адрес- *** с ЕГН**********. Неосъждан
на територията на Република България.
Видно от приложената в превод присъда № 2К. 49/20 от 29.10.20 на Висш съд
Враня в Р Сърбия, влязла в сила на 14.06.2022 г., за престъпление по чл.350, ал. 3, вр. ал.2 от
НК на Р Сърбия на 1 години лишаване от свобода, като в това време е включено и
времетраенето прекарано в ареста от 31.08.16 г. до 14.11.16 г.
Осъждането е за това, че заедно с други лица през нощта между 29/30.08.16 г.,
в периода 00.00 до 03.50 ч. на локалния път в с.*** по предварителен сговор, съзнавайки
забраната на деянията си, поради придобиване на материална полза на стойност 250 евро са
дали възможност за неразрешен транзит на повече хора чуждестранни граждани- 22
мигранти от Сирия по пътя Босилеград- Белград, обезпечили полза другиго под форма на
транзит през Р Сърбия в посока на държави от ЕС, нелегални мигранти от Сирия, които са
контрабандирали предварително с помощта на неизвестни лица извън място определено за
минаване на държавната граница на Р България към Р Сърбия, без валидни документи за
пътуване, за влизане и престой.
От мотивите на присъдата се установява, че производството пред Основния
съд е протекло в присъствието на С., негов защитник /адв.М.В./ и преводач.
Присъдата на Висшия съд във Враня е обжалвана от защитника на подсъдимия
пред Апелативния съд Ниш, който с решение № Кж-кре 19/2022 от 14.06.2022 г. е отхвърлил
въззивната жалба и потвърдил изцяло присъдата.
По време на съдебното производство пред настоящия съдебен състав на
Окръжен съд-Перник Висшия съд във Враня е отхвърлил искането на С. изпълнение на
наказанието една година затвор да бъде проведено в помещение, където осъдения пребивава
/домашни условия хотел ***/, без електронно наблюдение. В утвърждение на това е прието
влязло в сила решение № Ик Кз № 19/22 от 26.01.23 г.
Преценявайки горните обстоятелства ПОС счита искането (молбата) за
признаване и изпълнение от РБългария на присъдата на Висш съд Враня в РСърбия, с която
е осъден българския гражданин С. С. за процесуално допустима, тъй като е подадена по
надлежния ред от държава- РСърбия, ратифицирала на 26.04.2007 г. Европейската
конвенция за международно признаване на присъди от 28.05.1970 г. (ЕКМПП), влязла в сила
за РСърбия на 27.07.2007 г.
Искането по чл.465, ал.1 НПК е и основателно, тъй като са налице визираните
в Европейската конвенция за международно признаване на присъди и в чл. 463, т.1-6 от
НПК условия за признаване и изпълнение на процесната присъда, представляваща
2
"Европейско съдебно решение по наказателно дело" по см. на чл.1, б."а" от част І от
ЕКМПП, а именно:
1/деянието, за което е направено искането съставлява престъпление и по
българския НК, описано в чл.279- 281 НК на Р България, като максимално предвиденото
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е от 3 до 10 години. Правната квалификация на
деянието на осъдения по НК на РБ, настоящият състав на ПОС прецени въз основа на
фактическите обстоятелства, приети за установени и посочени в мотивите към присъдата на
сръбския съд, от които съдът в производство по чл.465, ал.1 НПК е обвързан- арг. чл.42 от
ЕКМПП;
2/деецът е наказателно отговорен по см. на чл.31, ал.1 от българския
Наказателен кодекс, тъй като е извършил престъплението като пълнолетно лице–навършило
18 годишна възраст и е действал в състояние на вменяемост;
3/присъдата е постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията
за защита правата на човека и основните свободи и на протоколите към нея, по които Р
България е страна, предвидени в чл.1 до чл.7 и чл.14;
4/деецът не е осъден за престъпление, което се счита за политическо или за
свързано с политическо, или за военно престъпление;
5/по отношение на осъдения за същото престъпление Република България не е
признала присъда на друг чуждестранен съд;
6/ присъдата не противоречи на основните принципи на българското
наказателно право, каквито са принципа на законността, принципа на демократизъм и
принципа на хуманизъм. Същата не противоречи и на основните принципи в наказателно-
процесуалното ни право, визирани в чл.6 до чл.22 от НПК.
По време на наказателното производство срещу С. сръбските разследващи и
съдебни органи са осигурили на осъдения процесуални средства за защита на неговите права
и законни интереси. Бил му е назначен защитник и преводач, които са присъствали при
извършване на процесуално-следствените действия срещу него. Възползвал се е от правото
си да отнесе въпроса и пред въззивен съд.
Не са налице и 6-те условия по чл.464 НПК за отказ за признаване и
изпълнение на присъдата, предвид следното:
1/ наложеното наказание подлежи на изпълнение по българския НК и по
сръбския НК, тъй като и по двата кодекса не е изтекла предвидената давност за това, която
според чл.82, ал.1, т.4 от българския НК е 5 години, считано от влизане на присъдата в сила-
2022 г.
2/ Срещу осъденият по време на извършване на престъплението е могло да
бъде започнато наказателно производство в Р България.
3/ Спрямо осъдения за същото престъпление в Р България няма незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в сила
3
определение или разпореждане за прекратяване на делото;
4/ Няма основания да се счита, че присъдата е наложена по расови, религиозни,
национални или политически съображения;
5/ Изпълнението на присъдата не противоречи на международните задължения
на Р България- в случая поетите такива по Европейската конвенция за международно
признаване на присъди от 28.05.1970 г., в сила за РБ от 01.07.2004 г.
6/ Престъплението не е извършено извън територията на Р Сърбия.
Предвид на изложените съображения следва да бъде уважено искането на
сръбската страна.
Не са налице основания за намаляване на наказанието лишаване от свобода в
размер на 1 година, тъй като наложеното наказание не надвишава максималния размер на
предвиденото наказание за извършеното престъпление по НК на Р България.
Наложеното наказание следва да се изтърпи при първоначален режим "общ"
съгласно чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС.
При изпълнение на наказанието следва да се приспадне времето, през което
осъденият е бил задържан под стража, считано от 31.08.2016 г. до 14.11.2016 г. вкл.
Воден от горното и на основание чл.465, ал.4 от НПК, ПОС
РЕШИ:
УВАЖАВА искането на Министерството на правосъдието на Република
Сърбия, като ПРИЗНАВА за изпълнение присъда 2К № 49/20 от 29.10.2020 г. на Висшия съд
в гр.Враня, влязла в сила на 14.06.22 г., като потвърдена с решение № Кж-кре 19/2022 от
14.06.2022 г. на Апелативен съд Ниш, с която С. Н. С. българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, с постоянен адрес *** и установен друг адрес- *** с ЕГН**********
понастоящем в неизвестност е осъден на 1 (една) ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
това, че заедно с други лица през нощта между 29/30.08.16 г., в периода 00.00 до 03.50 ч. на
локалния път в с.*** по предварителен сговор, съзнавайки забраната на деянията си, поради
придобиване на материална полза на стойност 250 евро са дали възможност за неразрешен
транзит на повече хора чуждестранни граждани- 22 мигранти от Сирия по пътя Босилеград-
Белград, обезпечили полза другиго под форма на транзит през Р Сърбия в посока на
държави от ЕС, нелегални мигранти от Сирия, които са контрабандирали предварително с
помощта на неизвестни лица извън място определено за минаване на държавната граница на
Р България към Р Сърбия, без валидни документи за пътуване, за влизане и престой-
престъпление по чл.350, ал.3 вр.ал.2 от НК на Р Сърбия /чл.281, ал.2 вр. ал.1 НК на Р
България/.
ПРИВЕЖДА В ИЗПЪЛНЕНИЕ наложеното наказание 1 (една) ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с горецитираната присъда.
4
На основание чл.468, ал.6 НПК вр. с чл.57, ал.1 т.3 ЗИНЗС определя
първоначален режим "общ" на изтърпяване на наказанието.
ПРИСПАДА от изтърпяване на наказанието, на осн. чл.468, ал.4 НПК, времето
през което осъденият е бил задържан под стража, считано от 31.08.2016 г. до 14.11.2016 г.
вкл.
Решението подлежи на жалба и протест пред САС в 7-дневен срок считано от
обявяването му.
На основание чл.465, ал.7 НПК препис от влязлата в сила присъда да се
изпрати на Министерството на правосъдието по компетентност.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5