Р Е Ш
Е Н И Е
№ 2570 19.06.2019 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети
май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря
Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 12072 по описа
на съда за
2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Ю.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и
законен представител на детето М.С.Т., ЕГН против Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан
Стамболов“ № 1, представлявана от *****, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 02.06.2018 г. към 17,00 часа малолетната Т. се намирала на детска
площадка, находяща се срещу клиника „Л.“ в Район
Северен на Община Пловдив, с адрес на клиниката: гр. П., ***, за да си играе,
придружавано от баба си. Към 17,30 часа детето попада в една от шахтите в
близост до катерушките, като отгоре шахтата била
обрасла с трева и почти не се виждала.
Твърди се, че шахтата се намира в тревните площи до детската площадка,
които представляват парк - градина и се намират срещу входа на клиника „Л.“,
като между входа на клиниката и тревните
площи има тротоар. В частност се твърди, че процесната шахта се намира срещу
клиника „Л.“.
Твърди се, че шахтата не е покрита с нищо отгоре, включително с капак, и
дупката на шахтата е открита, като същата е обрасла с трева, идваща наоколо от
шахтата. Твърди се шахтата да е с дълбочина около 80 см. и в нея да има метално
съоръжение, което е остро.
Сочи се, че шахтата е била необезопасена и необозначена, както и, че към
датата на подаване на исковата молба не е била покрита, а към момента на
съдебното заседание първоначално е била покрита с каменна плоча от граждани, а
впоследствие с пластмасов капак, поставен от съответните органи.
Твърди се, че при пропадане на детето, същото получава наранявания на левия
крак, както следва: ***на ниво подбедрица на левия
крак от разкъсно- контузна
рана 20-22 см., ***, ***, което наложило извършване на операция за
възстановяване и довело до трайно затрудняване движението на крака, който бил
обездвижен с гипсова шина за 22 дни след изписването на 05.06.2018 г. Детето
получило и силен кръвоизлив, което наложило превързване на раната.
Вследствие на инцидента детето претърпяло болки и страдания, в това число
уплаха, прилошаване, стрес. Болките и страданията продължили в срока за
възстановяване след операцията, като детето изпитвало още дискомфорт,
напрежение и неудобства и се нуждаело от чужда помощ за справяне с лична
хигиена и храна. Впоследствие раната от операцията се отворила, което наложило
посещение в медицински център.
Твърди се, че срокът на възстановяване е неопределен и детето търпи болки и
страдания и към настоящия момент, като за пълно възстановяване се изисквали
поне още 6 месеца.
Ищцата счита, че шахтата е част от парк - градина, която е част от зелената
система на гр. Пловдив, а следователно в нея се включват и шахти, като
прилежащи елементи на парковата инфраструктура. Твърди, че именно Община
Пловдив стопанисва и поддържа зелената система и е носила отговорност да
обезопаси и обозначи шахтата, като собственик на тази вещ, респективно като
лице, отговорно за стопанисването й.
Твърди се, че от бездействието на ответната община на ищцата са причинени
неимуществени вреди, изложени по-горе, които същата оценява на стойност 12 000
лева и моли за осъждането на ответната община да плати тази сума като
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното плащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск.
Възразява, че общината
не носи отговорност
за причинените вреди. Сочи, че
действително общината е собственик и отговорен за стопанисването на тревните площи
срещу клиника „Л.“, включително находящите се там хидрантни
шахти и такива, които са част
от оросителната система. Възразява обаче процесната шахта
да е част именно от тези
шахти, доколкото същата не е в достатъчна
степен индивидуализирана.
Оспорва механизма на настъпване
на инцидента, както и причинната връзка с поведението на ответника. Твърди, че процесните тревни площи се поддържат
от общинско предприятие, като видно от ежемесечните
протоколи се установява, че площите и съответните им съоръжения са
поддържани в надлежен вид.
Сочи се, че процесните тревни площи съставляват
обществени зелени площи, поради което
счита, че ищцата е нарушила нормативни забрани, които касаят ходене
по тревните площи и упражняване на спортове в парковете
и градините, поради което не може
да черпи права от противоправното
си поведение. Сочи също, че процесната площадка е оградена с дървена ограда и че не е осъществен
ефективен контрол над малолетната пострадала, като е допусната извън огражденията на площадката.
В условията на евентуалност
възразява за съпричиняване на вредоносния резултат, а именно, че навлизайки
и играейки в тревните площи, забранени за пешеходци, пострадалото
лице е допринесло за вредите. Алтернативно сочи, че е налице
непреодолима сила, а именно вандалски проява и посегателство от трети лица
върху процесната шахта.
Възразява срещу размера на
вредите и в тази връзка цитира медицинска
документация. Моли за отхвърляне на исковете
и за присъждане на разноски.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото са събрани писмени доказателства – удостоверение
за раждане акт за раждане ***г., от което се установява, че детето М.Т., родена
на *** г. е с родители: майка Ю.Т. и баща С.Т.; болничен лист № *** от
18.06.2018 г.; Епикриза-КОТ, издадена от УМБАЛ „Св.
Георги“ ЕАД; съдебно-медицинско удостоверение № ***г. от 08.06.2018 г. и два
броя фискални бонове /л. 10/, установяващи здравословното състояние на
малолетното дете, като медицинските документи не следва да се обсъждат отделно
от приетото по делото заключение на съдебно – медицинската експертиза, което
съдът кредитира изцяло.
От ответната
страна също са ангажирани писмени доказателства – Правилник за устройството и
дейността на Общинско предприятие „Градини и паркове“ към Община Пловдив,
одобрен с Решение № 61 на Общински съвет – Пловдив с Протокол № 3/16.02.2012
г., влязла в сила на 01.03.2012 г. Представени са и Протоколи за установяване
на извършването на натурални видове работи за м. май 2018 г. /л. 30 и л. 36/, с
подробна ведомост за м. май 2018 г. на обект № 172 – Район „Северен“ /л. 32 и л.
37/; справка транспорт за м. май 2018 г. на обект № 172 – Район „Северен“ /л.
34 и л. 39/; справка за вложени материали за м. май 2018 г. на обект № 172 –
Район „Северен“ /л. 35 и л. 40/; Протоколи за установяване извършването на
натурални видове работи за м. юни 2018 г.; подробни ведомости за м. юни 2018 г.
на обект № 172 – Район „Северен“; справки транспорт за м. юни 2018 г. на обект
№ 172 – Район „Северен“; справки за вложените материали за м. юни 2018 г. на
обект № 172 – Район „Северен“. Посочените многобройни писмени доказателства
установяват организацията на процеса по поддържане чистотата на алеите,
парковете и зелените площи на общинските райони и по-конкретно Район „Северен“,
но същите са лишени от конкретика и не са достатъчно
информативни, досежно процесния случай, като не носят точна и ясна информация
за процесния участък, като същите не допринасят за изясняване на релевантния по
делото въпрос за състоянието на участъка, на който е настъпил инцидента, от
който ищцата сочи, че търпи вреди от неимуществен характер.
От заключението на приетата по
делото съдебно – медицинска експертиза, се установява, че при пропадане в хидрантна шахта детето М.Т. е получила травматични
увреждания в областта на лявата подбедрица,
изразяващи се в дълбока разкъсно-контузна рана, с
дължина около 20-22 см. и *** /касае се за м.*** – или задният голямо-пищялен мускул/. Травмата е била придружена от
обилно кръвотечение, което първоначално е било ограничено чрез притискане с
ръка от бабата на детето, а след това – чрез компресивна
превръзка, извършена от медицински лица към болница „Л.“. Детето било прието по
спешност за лечение в клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Свети
Георги“ – Пловдив. С венозна анестезия е била извършена спешна оперативна
интервенция – възстановяване целостта на мускула и сухожилието /***/,
хирургична обработка и шев на разкъсно-контузната
рана. Поставена е гипсова шина за 15-20 дни. В хода на лечението на 18.06.2018
г. настъпило усложнение на първичното зарастване на раната /раната
се отворила/ и били необходими допълнителни хирургични манипулации в медицински
център „Хипоталамус“. Срокът за възстановяване, след операцията на детето,
продължил около два месеца, през което време пострадалата претърпяла силни
болки и страдания, дискомфорт, напрежение и
неудобства – била е необходима чужда помощ за да се справи с личната си хигиена
и храненето. Възможно е и след този период детето да е получавало болки и дискомфорт при натоварване на крайника по време на тичане и
игри – за още около два месеца. Най-общият механизъм за получаване на
травматичните увреждания в областта на лявата подбедрица
на детето е по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп /тъпоръбест/ предмет или от тангенциално действие на такъв
предмет, като е напълно възможно и добре отговаря това да е станало по време и
начин така, както е отразено в исковата молба и в свидетелските показания, а
именно – при внезапно пропадане на лявата подбедрица
на детето в отворена хидрантна шахта. Налице е
причинна връзка между пропадането на подбедрицата в
шахтата и получените травматични увреждания – дълбока разкъсно-контузна
рана и ***/разкъсване/ на задния голямо-пищялен
мускул и сухожилие. След извършена спешна оперативна интервенция за
възстановяване целостта на мускула и сухожилието /***/, с хирургична обработка
и шев на разкъсно-контузната рана, стерилна превръзка
и поставяне на гипсова шина, първичното зарастване на раната и другите тъкани
продължава за около един месец, при обичайно протичане на оздравителния процес.
В конкретния случай, в хода на лечението е настъпило усложнение в първичното
зарастване на раната /раната се е отворила/ и са били
необходими допълнителни хирургични манипулации в медицински център
„Хипоталамус“, което е удължило възстановителния процес – до около два месеца
след травмата, като е възможно и след този период детето да е получавало болки
и дискомфорт при натоварване на крайника по време на
тичане и игри – за още около два месеца. Към момента на извършения преглед
движенията на левия долен крайник са възстановени в пълен обем и няма основание
да се очакват някакви усложнения, свързани с претърпяната травма. В устния си
доклад /протокол от о.с.з. от 20.05.2019 г./ вещото лице, заявява пред съда, че
се касае за едно нараняване – ***или разкъсване на кожата, под която има
разкъсване на мускула и на сухожилие в една и съща област – на лявата подбедрица в горна трета по вътрешна повърхност, без
счупване на кост. Травмата е комбинирана. Чисто медицински се счита, за едно
нараняване, но все пак и мускулът и сухожилието са били увредени в дълбочина на
кожната рана. Вещото лице сочи, също така, че в някои случаи, раните, особено
такива, които са по-дълбоки, както е в случая със засягане на мускул и
сухожилие, до известна степен се инфектират, тъй като при нараняването проникват
болестотворни микроорганизми и това води до
усложнение – инфектиране на раната и по-бавно зарастване. Обичайният срок за
сваляне на конците е около 20-тия ден. В случая се е наложило да се изчакат още
10 дни. Било е необходимо даването на обезболяващи медикаменти и приемът на
антибиотик. При нормален оздравителен процес кракът не би трябвало да се
натоварва около 3-4 месеца. С усложнението оздравителният процес става около 2
месеца. Това означава, че детето може да се движи свободно след 2 месеца, но не
може да тича, не може да се натоварва в детски игри, да се претоварва
крайникът, тъй като ще получи някакво оплакване и в този аспект периодът се
увеличава на около 4 месеца, през който да има известно ограничаване на
натоварването, след което вече може да играе и да тича колкото си иска. През
този период, детето може да ходи, но не и да тича.
Съдът кредитира заключението на съдебно – медицинската експертиза, като
компетентно изготвено, отговарящо пълно и ясно на поставените въпроси и
допринасящо за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.
В хода на настоящото производство ищцата ангажира и гласни доказателства
посредством показанията на св. С.Д. и св. М.А. /протокол от съдебно заседание,
проведено на 11.04.2019 г./. От показанията на св. Д. /лекар-специализант в
очна клиника „Л.“/ се установява, че инцидентът се е случил през лятото на 2018
г., като тогова тя била на работа. Докато била в клиниката влязъл мъж и я
помолил да помогне на пострадало дете. Взела материали за оказване на първа помощ
– марли и други и заедно със сестрата, излезли да направят превръзка на детето
докато дойде бърза помощ. Детето било на тревната площ срещу входа на
клиниката, като го превързали на самата тревна площ. Направили компресивна превръзка. Детето било с рана на подбедрицата – доста дълбока рана. Имало силно изразено
кръвотечение. Докато извършвали превръзката, детето плакало. В ежедневието,
когато отивала или се връщала от работа, е виждала деца да играят на тревните
площи. Входът на клиниката е срещу площадката, като има тротоар, който я отделя
от площадката. На самия тротоар също е виждала да играят деца, има и пейки.
Детската площадка е оградена. С компресивната
превръзка, не успели да спрат кръвотечението. Видяла дупката, която била на
около метър от детето. Имала кръгла форма, било като пропадане на самата тревна
площ. Дупката била близо до оградата на детската площадка, на около два метра.
От показанията на св. А., баба на детето, се установява, че на 02.06.2018
г. отишла на детската площадка с внуците си – М. и П.. Детската площадка се
намира много близо до дома й, на ***“, в близост до очна клиника „Л.“. Нямало и
пет минути след като децата започнали да си играят и П.започнал да вика, че М.
пропаднала в една шахта и си разрязала цялото краче.
Отишла и видяла, че М. паднала, дори легнала на тревната площ до една кръгла
шахта с тръба. Тръбата не се виждала, защото отгоре имало трева. Тази тръба
била колкото едно детско краче, около една педя. На
20 – 30 см. наблизо имало още една дупка, пак същата – вътре с тръби за
поливане на вода, но по-голяма и правоъгълна. Самата т.нар. дупка,
представлявала нещо като вкопана в земята тръба. В самата тръба имало нещо като
кран за вода. Нямало капак върху тръбата. Не се виждала заради тревите над нея.
Тревата била висока по-малко от педя. Минавала оттам след случая и дупката била
запушена с камъни от родителите. Скоро като минала, видяла, че отгоре на
дупката има сложен зелен пластмасов капак, който е завинтен. Когато отишла
детето било на тревата. Лявото краче, от коляното до
глезена, целият мускул се бил разтворил. Видяла надкостниците й. Хванала с
двете ръце мускула, за да затвори раната и да спре кръвта. След това извикала
бърза помощ. Докато разговаряла по телефона, дошли синът й- вуйчо на детето и
две момичета от очната клиника – лекарка и сестра. Те оказали първа помощ на
детето. Детето било до самата дупка, когато го превързвали. Разстоянието от
детската площадка до дупката било около 3 м. В „Хирургиите“ на Пещерско шосе,
направили рентгенови снимки и изследвания, като се оказало, че няма счупвания.
Приели детето в болницата. Първо й направили операция, около 40 минути,
поставили 32 шева. Детето останало три дни в болницата с шина и гипс на крака.
След тези три дни я изписали и я прибрали вкъщи. Майка й си взела болничен,
непрекъснато я вдигали и носили до тоалетната, обличали я. Шината я махнали
след 20-тия ден, искали да махнат и конците, но раната се разтворила и пак я
зашили, като лекарите казали, че още 10-тина дни ще трябва да остане с тях.
След 20-тия, на 25-тия ден след инцидента й махнали конците. После трябвало да
се грижат за нея докато проходи, докато стъпва по-уверено и нормално. След
10-тина дни започнала да стъпва самостоятелно, но все още със страх, притеснява
се. Оплаквала се през това време, че я боли крачето –
до около два месеца след инцидента. Свидетелката посочва, че в момента М. не
спортува, защото се притеснява да стъпва на крачето
си. Преди това спортувала лека атлетика – ходели да тичат, участвали в
състезания по лека атлетика. Още от детската градина – всяка събота или през
събота ходили на състезания. След Нова година, започнали да ходят отново на
тренировки, но по-рядко. Детето още се притеснявало да тича спокойно, както
преди. Свидетелката посочва, че много деца играят в тревните площи на тази
площадка. Виждала е забрана тревните площи да се ползват от домашни любимци.
Оградата на детската площадка е висока по-малко от един метър. Винаги когато
събота и неделя, когато децата са й на гости, ходят на тази площадка. Виждала е
поливна система на тревните площи. Виждала е и да се грижат за тревната площ
като са косели тревата. Към момента на инцидента М. била на 7 години и
половина. Детската площадка посочва, че е нова, хубава. Когато отишли и седнала
на пейката, не е имала пряк визуален контакт с децата към мястото на инцидента.
В момента, в който седнала, била с гръб към тях и докато си остави чантата и
седне и станал инцидента. След инцидента ходила всеки ден в дома на М., за да
помага да се възстанови. Имало деца на детската площадка, но имало и такива,
които играели и на тревата. Все още не ходят на тази детска площадка, М. не
иска да ходят там. Дупките сега посочва, че са с пластмасови зелени капачета.
От ответната страна също са ангажирани гласни доказателства посредством
показанията на св. С.С.Б./протокол от съдебно
заседание, проведено на 11.04.2019 г./. От показанията на същата се установи,
че изпълняваната от нея длъжност е свързана с ръководство, организиране и
контрол на дейности по поддръжката на тревните площи. Грижат се и за площадка срещу
клиника „Л.“, площадката се обслужва от предприятие „Градини и паркове“. Има
тревна площ. Тревната площ се намира между ***“ и голям плочник, който се
намира пред клиниката. Тази тревна площ се полива с оросителна система от
сондажна помпа и съответно има хидранти, на които може да се включи поливен
маркуч. Тези хидранти са разположени в самата тревна площ – по принцип вървят в
права посока по дължината на цялата тревна площ. Хидрантите са вкопани в
почвата и са ограничени с кръгла пластмаса и капак отгоре – пластмасов капак,
зелен. В момента капаците са хванати с болтове, а преди били покрити само с
пластмасови капаци. Грижат се за градинката от 2015 г. В интензивен сезон –
през лятото, градинката се полива три пъти седмично, а се коси два или три пъти
месечно, в зависимост от растежа на тревата. Максималният растеж, който
допускат за тревата е до 10 см. В задълженията им влизат поддръжката на
открития фитнес и на детската площадка, съответно пейките, кошчетата и други,
които са разположени там. При констатиране на някакво счупване, примерно по
детската площадка или фитнес уред, сигнализира на ремонтната група, която се
отзовава, нейно задължение е да констатира всичко. По принцип всяка сутрин,
особено през активния сезон, т.е. лятото, тъй като много деца се събират там,
непрекъснато тези капаци, които дотогава все още не се затваряли, са
разхвърляни из тревната площ, съответно изпочупени, разнасят се камъни и всяка
сутрин събират и поддържат градината да е в идеален вид. Била уведомена за
инцидента, който се случил миналата година, от администрацията. Веднага било
реагирали и ремонтна група дошла и поставила капаци, които се заключват с болт.
Хидрантите са разположени в права линия, на около 5-6 метра един от друг.
Поддържат градинката. Веднага след инцидента получили сигнала. Ремонтната група
сменила капаците с такива, които могат да се закрепват, завиват се с един болт.
При самия инцидент веднага били уведомени и веднага реагирали. Нямат табела
„забранено за деца“, само за кучета. Всяка сутрин в интензивния сезон, там има
човек, който се грижи за поливните съоръжения, той непрекъснато проверява дали
има нещо счупено и ако има проблем се докладва, за да може да реагира. Отишла
след инцидента да провери. Когато отишла там, установила, че има шахта със счупен
капак. На първо време се реагирало с тротоарна плоча, обезопасило се и със
сигнална лента. Шахтата, която била обезопасена, била хидранта шахта, намирала
се около 3-4 метра от площадката.
Съдът кредитира показанията разпитаните свидетели, тъй като намира същите
за обективни, съставляващи първичен източник на доказателства и допринасящи за
изясняване на релевантните за делото факти и обстоятелства. Показанията им
взаимно си кореспондират, намират опора и в събраните по делото писмени
доказателства и експертно заключение, като помежду им не се констатираха
противоречия, които съдът да подложи на самостоятелен анализ.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното:
За да е
налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са
налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни
действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по
повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които
е възложена работата.
От приетите по делото писмени и гласни доказателства, в това число и
заключението на съдебно – медицинската експертиза по категоричен начин се
установи настъпване на инцидента на 02.06.2018 г., когато малолетната Т.,
играейки на детска площадка, находяща се срещу
клиника „Л.“ в Район Северен на Община Пловдив, с адрес на клиниката: гр. П.,
***, към 17.30 ч. попада в една от шахтите по описания в исковата молба
механизъм, в резултат на който на ищцата са причинени увреждания – дълбока разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица
и ***/разкъсване/ на левия заден голямо-пищялен
мускул и сухожилие, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник. Установи се също, че в резултат на телесната повреда, ищцата е
изпитвала силни по интензитет болки и страдания, претърпяла е спешна оперативна
интервенция за възстановяване целостта на мускула и сухожилието /***/, с
хирургична обработка и шев на разкъсно-контузната
рана, стерилна превръзка и поставяне на гипсова шина, като в хода на лечението
настъпило усложнение в първичното зарастване на раната, която се отворила и
били необходими допълнителни хирургични манипулации, което удължило
възстановителния процес до около два месеца след травмата, като и след този
период детето е имало болки и дискомфорт при
натоварване на крайника по време на тичане и игри – за още около два месеца. От
събраните гласни доказателства се установява, че и към датата на депозиране на
исковата молба детето все още не е възстановило предишния си ритъм на живот-
активни тренировки, тичане и участие в състезания по лека атлетика.
Съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска собственост са
имотите и вещите, предоставени в собственост на общината със закон. Съгласно §
7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване, т. 6 определя като общински обектите на
общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните
потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно,
търговско, битово, спортно или комунално обслужване, а т. 7 на цитирания текст
регламентира, че общинска собственост от влизане в сила на ЗМСМА са мрежите и
съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната,
водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната
система, които обслужват само територията на съответната община и не са
включени в уставния фонд на търговски дружества. Нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите общинска собственост се управляват в интерес
на населението на общината съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър
стопанин. В случая ответникът не доказа при разпределената му доказателствена
тежест за това, че шахтата, в която е пропаднало детето е изградена и обслужва изградена от ОП“ Паркове и градини„ поливна
система. Доколкото процесната шахта, където съдът приема за доказано, че е
настъпил инцидентът с детето, е на територията на зелена площ в близост до детска площадка и представлява
публична общинска собственост, съдът счита, че ответникът е лицето, което
следва да осъществява действия за поддържането на вещта в изправно състояние,
т.е. ответната Община е пасивно материално правно легитимирана да отговоря за
вредите, произтекли от действията и/или бездействията на нейните служители /в
тази насока са и ангажираните писмени и гласни доказателства от ответника –
видно от Подробни ведомости за м. май и юни 2018 г., градина „Л.“ е включена в
обект № 172 – Район Северен, а от показанията на ангажирания от ответната
страна свидетел С.Б., се установи, че ОП „Градини и паркове“ се грижат за
площадката срещу клиника „Л.“ от м. октомври 2015 г./. Собствеността върху
процесната шахта се установява, както от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, така и съобразно предназначението и разположението на процесната
шахта в градинка, предназначена да задоволява нуждите на гражданите и
представляваща част от общинската инфраструктура. Съдът приема, че процесната
шахта е собственост на ответника и на основание чл. 19, т. 4 от Закона за
водите. От показанията на ангажираните по делото свидетели се установява, че
процесната хидрантна шахта по време на инцидента с
детето не е била обезопасена, като св. Б., заяви, че когато отишла на обекта
след инцидента, установила, че има шахта със счупен капак, като конкретизира,
че тази шахта била на около 3-4 метра от
детската площадка, в каквато насока са и показанията на другите две свидетелки,
дали показания за индивидуализиране на шахтата, в която детето попаднало и се
наранило – св. А. и до която е оказана първа помощ на детето, според
показанията на св. Д.. Св. Б.посочи и, че след инцидента работници на ОП
„Паркове и градини“ обезопасили хидрантните шахти,
като капаците им били сменени с такива, хванати с един болт. Следва да се
посочи, че абстрактно изложените твърдения в отговора, че съоръженията –
общинска собственост са обект на вандалски прояви и посегателства от трети
лица, не освобождават Община Пловдив от задължението й да се грижи за
общинската собственост и да я поддържа в състояние, което да не излага
гражданите на опасност. Предвид всичко изложено Община Пловдив носи отговорност
за настъпилия инцидент с ищцата М.Т. на 02.06.2018 г.
В случая са налице предпоставките за ангажиране на гаранционнно-обезпечителната
отговорност на ответната Община по чл. 49 от ЗЗД, тъй като причинените
неимуществени вреди на ищеца са в резултат на бездействието на съответните
длъжностни лица за изпълнение на задълженията, които произтичат от закона и
изразяващи се в необезопасяване на процесната шахта което е необходимо за
нормалното използване от гражданите на общинската инфраструктура и неизпълнение
на задължението на ответника като собственик да поддържа инфраструктурата в изправно и безопасно за
ползване състояние с грижата на добър стопанин. Също така е без значение кое е
конкретното длъжностно лице, което е бездействало, тъй като Общината е
отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители и в случаите,
когато не е установено от кои служители конкретно са причинени вредите. Вината
на съответното длъжностно лице се предполага до доказване на противното на осн. чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като по делото обратно доказване
не е извършено. Бездействието на Общината е в пряка причинна връзка с
настъпилият вредоносен резултат и Община Пловдив като пряко задължена да
поддържа общинската инфраструктура в рамките на гр. Пловдив следва да заплати
на пострадалия ищец претърпените от неговото бездействието вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че детето се е
движило на забранено за пешеходци място – зелени тревни площи, от което противоправно поведение е настъпил процесният инцидент. От
една страна, ответникът по никакъв начин не доказа, че по зелената площ, на
която е настъпил инцидента е забранено ходенето, съгласно чл. 25, т. 5 от
Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община
Пловдив, доколкото в цитираната наредба е посочено, че ходеното
по тревните площи е забранено, с изключение на определените за тази цел места.
От показанията на св. Б.се установи, че на зелената площ има поставена
информационна табела, единствено за забрана на кучета, като в този случай, би могло
да се приеме и, че зелената площ е част от детската площадка, за която съгласно
чл. 10, ал. 1 и 3, т. 3 от Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за
устройството и безопасността на площадките за игра, се поставя информационна
табела, съдържаща забрана за разходка на домашни любимци на територията на
площадката, с изключение на кучета - водачи на хора с увредено зрение. Но дори
и да се приеме нещо друго, то ходенето
по тревната площ, единствено би могла да ангажира
административно-наказателната отговорност на
нарушителите, но не и да освободи ответната Община от отговорност.
Установи се от показанията на св. А., че на 02.06.2018 г. след 16 часа на
детската площадка, находяща се в близост до очна
клиника „Л.“, ищцата е претърпяла инцидент, попадайки в необезопасена и
необозначена хидрантна шахта. От показанията на
същата свидетелка се установи и механизма на настъпване на уврежданията на
ищцата, както и наличието на пряка причинна връзка, доколкото вредите са
настъпили при падане на ищцата в шахтата, а същото е в резултат именно от
неизпълнение на вмененото на Община Пловдив задължение да поддържа
инфраструктурата на града в подходящо и безопасно състояние, включително като
ремонтира повредените капаци на ползваните за поливане хидрантни
шахти. От показанията на св. А. и св. Д., се установи, че вследствие на
инцидента на детето е имало разкъсна рана. Според
заключението на съдебно – медицинската експертиза, констатираните телесни
повреди по отношение на ищцата са настъпили именно по описания в исковата молба
механизъм – при попадане в хидрантна шахта, като
същото становище е застъпено и в съдебномедицинско удостоверение № ***от
08.06.2018 г.
За пълнота следва да се посочи, че ответникът, в чиято тежест е да установи
възраженията си, както и твърденията си, че е изпълнил своите задължения за
обезопасяване на хидрантните шахти не установи същите
при условията на пълно и главно доказване.
Съдът намира възражението на ответника за наличието на съпричиняване
от страна на лицето, полагащо грижа за пострадалата в момента на инцидента, за
неоснователно. За да се приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД съответно
и обезщетението да бъде намалено, между вредите и поведението на пострадалия
трябва да е налице причинна връзка. В
случая не се твърди да е налице причинна връзка между поведението на
пострадалия и вредите, а между поведението на лицето, осъществяващо надзор над
малолетното лице и причинените вреди. От събраните по делото доказателства не
се установява с поведението си бабата да е допринесла за вредоносния резултат.
Дори същата да беше обърната към детето
в момента на пропадането му в шахтата, то тя не би могла да предотврати това
събитие, доколкото същата е била прикрита от израстналата
трева и не е била обозначена по никакъв начин.
Следва да се посочи и, че що се касае до твърдението, че са изпълнени от
съответните служители задълженията за поддържане на зелената площ, то от
ангажираните от страна на ответника писмени доказателства не може да се направи
извод за това, доколкото същите установяват принципно механизма на почистване,
поливане и косене на тревата, но не и твърдението, че на процесните дата и час
действително са били отстранени всички неизправности на хидрантните
шахти в зелените площи на процесната градинка, доколкото в тях не са вписани и
дейности по контрол и проверка на хидрантните шахти.
Липсват както писмени, така и гласни доказателства, че именно на тази дата
02.06.2018 г. тази тревна площ е била проверена и не са били констатирани
премахнати капаци на хидрантни шахти. В случай, че действително тези шахти са били
обект на вандалски действия, то ответната община е следвало да осъществява по –
стриктен контрол по проверка на изрядността, както да
обезопаси шахтите по начин, ограничаващ в по- голяма степен възможността за
премахване, а не чрез поставяне на пластмасов капак с един болт, доколкото
пластмасата по – лесно се поддава на изменения и деформации вследствие на
климатичните промени.
По отношение на размера на претенцията, то следва да се посочи, че съгласно
съдебната практика на основание чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за
неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този аспект справедливостта по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на
конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и
степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици,
продължителността и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и
социално положение.
В настоящия случай се установява, че
ищцата – дете на 7 години и половина към датата на процесния инцидент, е
причинена дълбока разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица и ***/разкъсване/ на левия заден голямо-пищялен мускул и сухожилие, довели до трайно
затрудняване на движенията на левия долен крайник. От показанията на св. А., Д.
и заключението на съдебно – медицинската експертиза, в това число и събраните
писмени доказателства се установи, че в резултат на травматичните увреждания
ищцата е претърпяла значителни по интензитет болки и страдания, в това число и
две оперативни интервенции, които са свързани с негативни изживявания и дълъг
възстановителен период. Оздравителният процес при същата е протекъл според
вещото лице с болки, страдания и дискомфорт от
затрудненото самообслужване дори за елементарни битови ежедневни нужди. Болковият синдром е бил налице при приемането в УМБАЛ
„Свети Георги“ - Пловдив през месец юни 2018 г., като при изписването също е
бил налице, впоследствие след настъпило усложнение в първичното зарастване
/което съдът намира да е настъпило, с оглед устните обяснения на вещото лице,
според което при по-дълбоки рани, каквато е в случая със засягане на мускул и
сухожилие, те са до известна степен инфектирани, тъй като при нараняването
проникват болестотворни микроорганизми, които водят
до инфектиране на раната и по-бавно зарастване/ е била извършена още една
хирургична манипулация, което удължило срока за възстановяване с около два
месеца, като и през този период детето е чувствало болки и дискомфорт
при натоварване на крайника. Вещото лице е посочило и, че оздравителният процес
с оглед усложнението се е удължил на около 3-4 месеца, през който период е
имало известно ограничаване на натоварването. Ищцата е в детска възраст и в
един продължителен процес, е преживяла промяна в начина си на живот,
ограничение в социалната сфера, необходимост от обгрижване
за продължителен период от време и множество ограничения, включително при обичайни
ежедневни дейности, като къпане, обличане, обуване, хранене и т.н. Всичко това,
включително и болките и страданията предизвикани от травмата и последващото възстановяване, несъмнено водят до емоционално
и психическо напрежение и стрес, отразяващи се неблагоприятно върху детето.
По отношение размера на претенцията на ищцата за неимуществени вреди, то
съдът намира, че справедлив за овъзмездяването им
размер се явява сумата от 10 000 лева, поради което и предявения иск ще се
уважи до размера от 10 000 лв. При определяне на размера съдът съобрази ниската
възраст на увредения, характера на увреждането, оздравителния процес,
настъпилите усложнения, както и изводът на вещото лице, че към настоящия момент
левият долен крайник е възстановен в пълен обем и няма основание да очакват
някакви усложнения.
Съобрази се и съдебната практика по сходни случаи, като с Решение № 202 от 11.01.2019 г. по гр.д. №
186/2018 г. по описа на ВКС е прието, че за комбинирана травма, изразяваща
се в счупване на горния край на дясната раменната кост - големия туберкул и пълно изкълчване на дясната раменната става и
изваждане на рамото вследствие на падане в необезопасена и необозначена шахта
справедлив размер на обезщетението се явява сумата от 20 000 лв. за
комплексната средна телесна повреда, която е обусловила временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. При
определяне на обезщетението е взето предвид обстоятелството, че настъпилото
увреждане е от характер, който не е довел до трайно разстройство на здравето,
като крайникът бил имобилизиран с шина за около 3
месеца, а за болките му била предписана медикаментозна терапия; лечението и
възстановяването му продължили в домашни условия, също съпроводено с болки,
страдания, лишения и неудобства от невъзможността да си служи с дясната ръка,
не можел да спи пълноценно от непрестанни болки, като увреждането го поставило
в изолация и зависимост от други лица за период повече от 4 месеца, отключилото
се у ищеца психично заболяване; промененото качество на живот и негативната
прогнозата за бъдещите последици във физическо и емоционално отношение и в
социален план, като ищецът в рамките на около една година се е възстановил от
увреждането, претърпял е значителни болки и при медицинската интервенция по
наместването на крайника, извършена двукратно без анестезия с консервативна
техника; (за около три месеца при пълна имобилизация
на ръката и пълна невъзможност за самостоятелно обслужване - да се храни,
облича и да се грижи за личната си хигиена без чужда помощ). В Определение № 587 от 16.07.2018 г. по гр.д. №1108/18 г. на
ВКС е прието като справедливо обезщетение в размер на 6300 лв. за сходен
инцидент, при който е причинено счупване
на единия крак, наложило гипсова имобилизация и
изкълчване на другия, довели до трудното придвижване и битово обслужване на
ищеца за повече от месец .
В настоящият случай се касае за увреждане, което също не е довело до трайно
разстройство на здравето (като следва да се прави разлика между трайно
затрудняване на движението на крайника и трайно разстройство на здравето), като периодът на възстановяване е значително
по кратък от първия случай и по – дълъг от втория случай, разглеждан от ВКС.
При определяне на размера на обезщетението съдът взема предвид всички
обстоятелства по делото, както и тези обуславящи по – висок размер, съгласно
съдебната практика – възрастта на детето, обуславящи по – висок интензитет на
стреса при настъпване на събитието, оздравителния процес и допълнителните усложнения,
настъпили в хода му и психическите преживяване, свързани с невъзможността
пълноценно да възобнови активните си спортни занимания, така и тези обуславящи
липсата на основание за уважаване на претенцията в по – голям размер, каквито в случая са изводите на
вещото лице за пълно физическо
възстановяване на детето, както и
констатациите му, че целият оздравителен процес с оглед на установените с
гласни доказателства допълнителни усложнения е отнел не повече от 4 месеца.
Ето защо и поради изложеното, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан до размера от 10 000 лв.,
като до този размер искът следва да се уважи, а за разликата над този размер до
пълния претендиран такъв от 12 000 лв. искът
следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан. Като законна последица ще се присъди и законната лихва от датата на
инцидента – 02.06.2018 г. до окончателното изплащане.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание
чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца разноските
в настоящото производство пропорционално на уважената част от
исковата претенция. Ищецът е претендирал такива, като е представил списък на разноските и
доказателства за сторени такива в общ размер на сумата от 1636 лева, от която: 480 лева – държавна такса, 250 лева – депозит
за вещо лице, 6 лева – банкови такси и 900 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение. Искането за присъждане на сумата от 10 лева – депозит за
свидетел, е неоснователно, доколкото призованият свидетел Д. /о.с.з., проведено
на 11.04.2019 г./, е отказала изплащането на разноски за явяването й пред съда,
поради което и разходът не е направен от страната, която може да поиска да й
бъде възстановен. Съдът намира стореното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, за неоснователно, доколкото,
дължимото се такова, съобразно цената на иска и чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ,
възлиза на 890 лева, а с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът
намира, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева
е справедливо и доближаващо се до минимално определеното възнаграждение по
НМРАВ. Пропорционално на уважената част
от исковата претенция в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер
от 1363 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
разноски пропорционално на отхвърлената част от исковата претенция. Ответникът
претендира разноски в размер на дължимото юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25 от Наредба за заплащането на
правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер от 100
лв., от което по съразмерност в полза на ответника следва да се присъди сумата
от 17 лв.
Поради изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище
и адрес гр. Пловдив, пл. “Стефан
Стамболов“ № 1, представлявана
от *****, ДА ЗАПЛАТИ на Ю.Г.А., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето М.С.Т., ЕГН
**********, СУМАТА от 10 000 лева /десет хиляди
лева/, представляваща обезщетение за претърпените от детето М.Т. неимуществени
вреди, изразяващи се в болка и страдание, вследствие на претърпяна телесна
повреда, изразяваща се в дълбока разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица
и ***/разкъсване/ на левия заден голямо-пищялен
мускул и сухожилие, довели до трайно затрудняване на движенията на левия долен
крайник, предизвикана от попадане в една от шахтите до детската площадка на
градинката, находяща се срещу клиника „Л.“ в Район
Северен на Община Пловдив, с адрес на клиниката: гр. П, ***, ведно със законната лихва от датата на деликта – 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както
и СУМАТА от 1363 лева /хиляда триста шестдесет и три лева/, представляваща
направени по делото разноски съразмерно на уважената част от иска, като ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю.Г.А., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на детето М.С.Т.,
ЕГН ********** ***, против община Пловдив, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес
гр. Пловдив, пл. “Стефан Стамболов“ № 1 иск за разликата над сумата от 10000
лв. до пълния предявен размер от 12 000 лв.- главница, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 02.06.2018 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ю.Г.А., ЕГН
**********, в качеството й на майка и законен представител на детето М.С.Т.,
ЕГН ********** ***, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес гр. Пловдив, пл.
“Стефан Стамболов“ № 1, представлявана от ***** сумата от 17 лв.- разноски,
съразмерно на отхвърлената част от претенцията.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала! ПК