№ 20615
гр. *, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20231110156927 по описа за 2023 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „****“ ЕАД срещу
Д. Н. И., с ЕГН **********.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че между ** **** ЕАД /3-то неучастващо в настоящия спор
лице/ и ответникът е сключен договор за потребителски кредит № **** г.,
според който дружеството, в качеството си на заемодател е предоставило на
ответника Д. Н. И., в качеството му на заемополучател потребителски кредит в
размер на 2325.00 лева. Падежът на задълженията на ответника настъпил на
20.10.2021г., на която дата настъпва крайната падежна дата на договора за
кредит. На 22.04.2020г. между ищцовото дружество и ** **** ЕАД /3-то
неучастващо в настоящия спор лице/ е сключен договор за цесия с предмет
вземанията по процесния договор за заем. Ищецът твърди, че и към момента
на депозиране на ИМ ответникът не е изпълнил задълженията си по договора
за заем. При тези твърдения, моли да бъде признато за установено, че
ответникът Д. Н. И., с ЕГН ********** му дължи следните суми: - сумата от 2
063,42 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
**** г., сключен с **** С.А., клон България, ведно със законна лихва за
период от 24.02.2023 г. до изплащане на вземането, - сумата от 215,08 лева,
представляваща договорна възнаградителна лихва за период от 20.02.2020 г.
до 20.10.2021 г., - сумата от 545,09 лева, представляваща лихва за забава за
период от 14.07.2020 г. до 17.02.2023 г. Твърди се, че между ** **** ЕАД.
Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е
1
постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като
неоснователни като в тази връзка са изложени следните съображения:
ответникът не е бил надлежно уведомен за сключения договор за цесия;
цедентът не е предоставил каквато и да било информация на ответника къде
да плати; претенциите за лихви са изцяло неоснователни.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД и
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът Д. Н. И., с ЕГН ********** дължи на ищеца „****“
ЕАД, следните суми: - сумата от 2 063,42 лева, представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № **** г., сключен с **** С.А., клон
България, ведно със законна лихва за период от 24.02.2023 г. до изплащане на
вземането, - сумата от 215,08 лева, представляваща договорна
възнаградителна лихва за период от 20.02.2020 г. до 20.10.2021 г., - сумата от
545,09 лева, представляваща лихва за забава за период от 14.07.2020 г. до
17.02.2023 г.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД в доказателствената тежест на ищеца е
установяване на: 1. наличие на облигационно правоотношение между ** ****
ЕАД /3-то неучастващо в настоящия спор лице/ и ответника по сключен
Договор за потребителски кредит № **** г., с параметри посочени в исковата
молба; 2. срок за погасяване на заема и размер на задължението; 3. предаване
на договорената сума на заемополучателя; 4. настъпила изискуемост на
вземането; 5. валидно сключен договор за цесия между ищцовото дружество и
** **** ЕАД /3-то неучастващо в настоящия спор лице/; 6. уведомяване на
ответника за сключения договор за цесия от първоначалния кредитор.
С изготвения проект за доклад, обективиран в определение № *** г.,
приет за окончателен без възражения от страните по делото, съдът е отделил
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, съдът е отделил от като безспорно установени
и ненуждаещи се от доказване в отношенията между страните обстоятелствата
по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5.
По иска с правно основание чл.415 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, в
доказателствената тежест на ищеца е установяване на: 1. парично задължение
на ответника, 2. настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът носи
тежест да установи възраженията в отговора на исковата молба.
С оглед отделените като безспорни факти от фактическия състав на иска
по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, спорно е единствено обстоятелството, дали ответникът е
уведомен за сключения договор за цесия от първоначалния кредитор.
От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 22.04.2020 г. сключен между ищеца „****“ ЕАД и „** ****“
ЕАД и Приложение № 1а към него, се установява, че задължението на
ответника по процесния договор е цедирано в полза на ищеца (ред 1223 от
2
таблицата в приложението).
Съгласно разпоредбата чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане на друго лице, като е длъжен да уведоми длъжника и да предаде на
новия кредитор документите, които установяват вземането. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
съобщението бъде получено от длъжника. До този момент той не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера и
задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на
съобщението от първоначалния кредитор. Разпоредбата има защитна функция
и цели да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
лице, което не е кредитор. Именно поради това за да породи своето действие
по отношение на длъжника, прехвърлянето следва да е доведено до неговото
знание.
Видно от представената по делото обратна разписка, ответникът Д. Н. И.
е получил лично и срещу полагане на подпис (неоспорен по делото факт) на
01.06.2020 г. пратка, съдържаща уведомление за цесия по отношение на два
договора – единия от които е именно настоящия ДПК № **** г., с подател
ищеца „****“ ЕАД , което е изрично отбелязано на разписката. Уведомяването
е извършено от страна на цесионера, който е нарочно упълномощен от цедента
за извършване на посоченото правно валидно действие, съгласно
представеното по делото потвърждение по чл. 99 ЗЗД.
Следва да се посочи, че представените по делото уведомления съдържат
ясна и разбираема информация, както за прехвърляне на процесното вземане и
придобиването му от нов кредитор. Съдът намира, че възражението за
ненадлежно уведомяване (липса на такова) е голословно, доколкото от
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява
изпълнение на задължението на кредитодателя, респ. надлежно
упълномощения цесионер.
За пълнота следва да се посочи, че законът не е предвидил нарочна
форма на уведомлението или начина и формата за извършване на
съобщаването. Трайно установената съдебна практика приема, че няма пречка
уведомяването за извършена цесия да бъде направено чрез връчване на препис
от искова молба, към която е приложено уведомлението от ищеца, в
качеството му на пълномощник на цедента. Този факт е от значение за
спорното право и следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. (така Решение № 1**** на ВКС по т.д.№ **** г.,
II т. о., ТК и Решение № **** г. по т.д.№ **** г., ІІ т.о., ТК на ВКС).
Изходящото от цедента (или от изрично упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към ИМ и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3, предл.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай към исковата молба са приложени: рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. сключен
между ищеца „****“ ЕАД и „** ****“ ЕАД и Приложение № 1а към него;
потвърждение за извършената цесия от цедента и пълномощно за цесионера
„****“ ЕАД с права да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.
Съобщаването на длъжника за цесията, надлежно извършено в хода на
процеса е обстоятелство, което не може да бъде игнорирано. Напротив, съдът
3
е длъжен да го зачете съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, а ефектът
на уведомяването следва да се съобрази като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното
материално право.
В допълнение следва да се отбележи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само такова за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването, каквото в случая
липсва. Настоящият съдебен състав намира, че с горните действия по никакъв
начин не се осуетява защитата на длъжника срещу ненадлежното изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
При тези съображения съдът намира, че съобщаването на длъжника за
извършената цесия е надлежно, и прехвърлянето на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на ищеца. Уведомяването на
длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора
за банков кредит, може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига
волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането и задълженото лице. Настоящият случай е
именно такъв.
В хода на настоящото производство е приета без възражения от страните
ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена.
Видно от заключението на ССчЕ, размерът на усвоения паричен кредит
по Договор за потребителски заем *** е 2325.00 лв., като до датата на цесията
ответникът е извършил едно плащане - на 15.01.2020 г. – в размер на сумата от
325.50 лв., с която се погасяват първите три вноски, съобразно погасителния
план към ДПК, в т.ч. главница 261.58 лв. и лихва 63.92 лв. Първата неплатена
вноска е вноска с № 4, с падеж на 20.02.2020 г. като неплатени са и
следващите вноски по ДПК. Вещото лице е установило, че остатъчното
задължение на Д. И. по Договор за потребителски заем *** от 17.10.2019 г. е
общо в размер на 2278.50 лв., в това число главница 2063.42 лв. и
възнаградителна лихва 215.08 лв. Експертът е изчислил, че размерът на
лихвата за забава върху дължимата главница, за периода от 14.07.2020 г. до
17.02.2023 г., възлиза на сумата от 546.60 лв, която в с 51 ст. Повече от
претенцията на ищеца за това вземане - 545.09 лв.
На 29.01.2024 г. е извършено плащане в размер на 2 063.42 лв., за което
е посочено основание - **** от 17.10.2019 г., т.е. в платежния документ не е
посочено точно кое задължение се погасява.
Видно от заключението на ССчЕ при погасяване на задължението при
условията на чл. 76 ЗЗД и начислена лихва за забава до датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК, е погасено изцяло задължението по предявения
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 545,09 лв., начислена
върху главницата за периода 15.07.2020 г. – 17.02.2023 г. Погасено е и
задължението за възнаградителна лихва в размер на сумата от 215,08 лв.,
начислена за периода 20.02.2020 г. – 20.10.2021 г., както и частично за
главница в размер на 1 303,25 лв. Съдът намира, че в случая следва да бъде
предпочетен вариант № 2 от заключението на вещото лице, тъй като при
4
вариант № 1, вещото лице е изчислило размера на обезщетението за забава
върху главницата, включвайки и период за който не се претендира такова, а
именно 18.02.2023 г. – 23.02.2023 г. При вариант № 2 дължимата главница, за
сумата от 760,17 лв., следва да бъде присъдена, ведно със законната лихва
върху нея, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, докато при
вариант № 1 главницата (в по-висок размер) би била дължима, ведно със
законната лихва, считано от датата на плащането - 30.01.2024 г.
С оглед горното, съдът намира, че исковете за лихва за забава за сумата
от 545,09 лв. и за възнаградителна лихва в размер на сумата от 215,08 лв.,
следва да бъдат отхвърлени, като погасени в хода на процеса, както и
частично искът за главница за сумата от 1 303,25 лв., като за разликата над
тази сума до пълния предявен размер от 2 063,42 лева, а именно 760,17 лв.,
искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено за ищеца, доколкото отвхърлителната част на решението
е мотивирана от плащане на задължението в хода на процеса. Ищецът
претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в общ
размер на сумата от 656,47 лв., от която 56,47 лв. – държавна такса, 150 лв. –
юрк. възнаграждение и 450 лв. – депозит за вещо лице, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника. Разноските, направени в производството по
ч.гр.д. № 9913/2023 г., в общ размер на сумата от 106,47 лв., от която 56,47 лв.
– д.т. и 50 лв., юрк. възнаграждение също следва да бъдат възложени в тежест
на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че Д. Н. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. *,
ж.к. „****, бл. *, вх. 1, ет. 1, ап. 3, дължи на „****“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „****“ № 15, ет. 6, сумата от 760,17
лв. (седемстотин и шестдесет лева и седемнадесет стотинки) – главница по
Договор за потребителски кредит № **** г., сключен с **** С.А., клон
България, ведно със законна лихва върху нея, считано от 24.02.2023 г. до
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 2 063,42 лв., като погасен поради плащане в хода
на процеса.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „****“ ЕАД, ЕИК **** срещу Д. Н. И., с
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сумата от 215,08
лева - договорна възнаградителна лихва за периода 20.02.2020 г. - 20.10.2021
г., и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 545,09 лева - лихва за забава за
периода 14.07.2020 г. - 17.02.2023 г., като погасени поради плащане в хода
на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. Н. И., с ЕГН **********, с
адрес: гр. *, ж.к. „****, бл. *, вх. 1, ет. 1, ап. 3, да заплати на „****“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „****“ № 15, ет. 6,
5
сумата от 656,47 лв. – разноски за настоящото исково производство и сумата
106,47 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. № 9913/2023 г. по описа на
СРС, 87 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6