№ 23
гр. София, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500954 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 1, предл. 1 от ГПК.
Образувано е по жалба на В. Н. Ц., представляван от упълномощения от
него адв. З. Н., срещу разпореждане от 08.11.2022г. на ДСИ при РС- Своге, с
което е постановен отказа за образуване на изпълнително производство по
молба вх. № 1115/07.11.2022г. и въз основа на издаден в негова полза
изпълнителен лист. В жалбата се твърди, че разпореждането е
незаконосъобразно, тъй като изпълнителният лист имал субективни предели
спрямо длъжницата Е. Г. Н., която е единствен наследник по закон на
починалата Е.Т.Г., след направени от законните наследници от първи ред
(низходящи и преживял съпруг) откази от наследство. Жалбоподателят
подчертава, че това обстоятелство е удостоверено с представените по делото
писмени доказателства. Сочи, че Н. е приела наследството на починалата по
опис. Моли съда да отмени обжалвания отказ.
Съдът констатира, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435, ал. 1,
т. 1 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Внесена е и дължимата
държавна такса.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК, съдебният изпълнител заявява,
че в изпълнителния лист липсва текст, от който по недвусмислен начин да се
установява, че тримата длъжници са осъдени в качеството им на наследници
на Е.Т.Г., или че задължението им произтича от сключен договор за заем на
01.01.2020 г. с Е.Т.Г., починала на 21.12.2020 г. Излага съображения, че, при
липса на такова уточнение, не е установена правна връзка между
наследниците от първи ред и наследника от втори ред, който приел
наследството по опис. Не оспорва, че длъжниците от първи ред наследяват
паричното задължение на наследодателката си, че са се отказали от
1
наследството, както и че последното е било прието по опис от призованата да
наследява от втори ред Е. Г. Н., но твърди, че в съдържанието на
изпълнителния лист има пропуск, изразяващ се в невъзпроизвеждането на
част от текста на заповедта за изпълнение, а именно – че задължението на
тримата длъжници произтича от сключен договор за заем на 01.01.2020 г. с
Е.Т.Г., която е починала на 21. 12. 2020 г. Обосновава, че не е оправомощен
да приема писмени доказателства и да допълва липсващи текстове в
съдържанието на изпълнителния лист.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите
на жалбоподателя, намира за установено следното от фактическа страна:
С молба вх. № 1115/07.11.2022 г. В. Н. Ц., чрез пълномощника си адв. З.
Н., е поискал от ДСИ при Районен съд – гр. Своге образуването на
изпълнително производство срещу Е. Г. Н. въз основа на издаден в негова
полза изпълнителен лист по влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
313/2021 г. на РС – гр. Своге, срещу наследниците по закон на починалата
Е.Т.Г., а именно - Я.Д.Г., П.Д.Г. и Д.П.Г., осъдени за дълг на техния
наследодател Е.Т.Г.. Твърди, че въз основа на издадения му изпълнителен
лист било образувано изп. д. № 70/2021 г. по описа на ДСИ при РС – гр.
Своге. Наследниците от първи ред и длъжници съгласно заповедта за
изпълнение направили откази от наследството на общата им наследодателка,
които били вписани в съответната книга за това при районния съд. Така,
призована да наследи от следващия ред наследници била Е. Г. Н. – майка на
починалата Е.Г., която приела наследството по опис с решение по ч. гр. д. №
355/2022 г. по описа на същия съд.
Молителят счита, че представеният изпълнителен лист има субективни
предели спрямо длъжницата – единствен наследник от втори ред на
наследодателката, поради което моли да бъде образувано изпълнително
производство срещу нея за събиране на вземането му.
Към молбата е приложен изпълнителен лист № 34 от 07.07.2021 г.,
издаден по ч.гр.д. № 313/2021 г. на Районен съд – гр. Своге срещу Я.Д.Г.,
Д.П.Г. и П.Д.Г., които са осъдени да заплатят на В. Н. Ц. сумите по заповедта
за изпълнение, разпределени на равни части между тях, с посочване, че
вземането произтича от договор от 01.01.2020г. Представена е и заповед № 20
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на
25.05.2021г. по същото дело, в която е посочено, че вземането произтича от
договор за заем от 01.01.2020 г., сключен с Е.Т.Г., починала на 21.12.2020 г. –
наследодател на длъжниците.
Приложено е удостоверение за наследници от 23.12.2020г., от което се
установява, че починалата на 21.12.2020 г. Е.Т.Г. е оставила за свои законни
наследници Д.Г. – съпруг и низходящи П.Д.Г. – син и Я.Д.Г. –
дъщеря. Приложени са три броя удостоверения от Свогенския районен съд за
вписани откази на тримата наследници от наследството, останало след
смъртта на тяхната наследодателка Е.Т.Г., всеки един от които е вписан по
реда на чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН в специалната книга за това под №№ 27,
28 и 29 от 24.08.2021г.
С решение № 62 от 17.10.2022 г., постановено по ч.гр.д. № 355/2022 г.
на Районен съд – Своге, е допуснато приемане по опис от страна на Е. Г. Н.,
на основание чл. 61, ал. 1 от ЗН, на наследството, останало след смъртта на
Е.Т.Г., починала на 21.12.2020 г., и е разпоредено вписване на приемането на
наследството по този ред в съответната за това книга на съда, за което да се
2
издаде съдебно удостоверение.
С разпореждане от 08.11.2022г. съдебният изпълнител е постановил
обжалвания в настоящото производство отказ да образува изпълнително дело
срещу Е. Г. Н., като е приел, че, съгласно изпълнителния лист, длъжниците
Я.Д.Г., Д.П.Г. и П.Д.Г. са осъдени да заплатят посочените суми на кредитора
в лично качество, а не като наследници на починалата тяхна наследодателка,
която редакция не позволява на мястото на трима живи съдлъжници да бъде
конституирано трето лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Издаденият изпълнителен лист следва да очертае спрямо изпълнителния
орган предметните и личните предели на принудително изпълнение, които са
установени с изпълнителното основание. Процесуалната легитимация в
изпълнителния процес се определя именно от изпълнителния лист, като
взискател е лицето, в полза на което същият е издаден и което сочи като
кредитор по вземането, а длъжник е само лицето, за което в изпълнителния
лист е посочено, че има задължение към кредитора. Нещо повече: съгласно
правната теория (Сталев Ж., Мингова А, Попова В., Стамболиев О., Иванова
Р., „Българско гражданско процесуално право”, изд. „Сиела”, десето
преработено и допълнено издание, стр. 1023), изпълнителният лист е
единственият критерий за личните и предметните предели на принудителното
изпълнение „ … дори когато поради грешка се отклонява от
изпълнителното основание“. В същия смисъл е и съдебната практика,
обективирана в Решение № 69 от 17.01.2022 г. на САС по в. гр. д. №
2407/2021г., съгласно което „ длъжник по смисъла на Част Пета от ГПК е
лицето, срещу което е издаден изпълнителният лист - чл. 406, ал. 1 от ГПК
и лицата, посочени в чл. 429, ал. 2 и ал. 3 от ГПК.“, както и Решение № 1283
от 31.10.2022 г. на САС по в. гр. д. № 1957/2021 г., съгласно което „освен в
изрично посочените от процесуалния закон случаи, в които изпълнителният
лист има действие и за/срещу трети лица съгласно разпоредбата на чл.
429, ал. 2 и ал. 3 ГПК, принудителното изпълнение не може да бъде
предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници
в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано производството по
принудително изпълнение“, а също и Определение № 3387 от 16.10.2019 г. на
САС по в. гр. д. № 4769/2019 г. Поради това, както правилно е приел
съдебният изпълнител в настоящия случай, не е в неговите правомощия да
коригира или допълва съдържанието на изпълнителния лист.
В разпоредбата на чл. 429 ГПК са посочени случаите, при които
субективните предели на изпълнителния лист могат да бъдат разширени чрез
осъществяване на приемство след издаването му, в които случаи надлежни
страни в изпълнителния процес са субекти, които не фигурират в
изпълнителния лист, но въпреки това притежават надлежна легитимация в
изпълнителния процес. Съгласно ал. 2 от посочената разпоредба, издаденият
изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху
имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се
отказали от наследството или че са го приели по опис. В разглеждания случай
изпълнителният лист е издаден срещу длъжниците Я.Д.Г., П.Д.Г. и Д.П.Г. за
тяхно общо задължение към кредитора. От съдържанието му не може да се
направи извод, че е издаден за дълг на техния наследодател, за да може
съдебният изпълнител при установен отказ от наследство от тяхна страна, да
3
пристъпи към конституиране в производството на наследника от следващия
ред на същия наследодател, приел наследството по опис. С оглед на това, в
случая разпоредбата, на която се позовава жалбоподателят (чл. 429, ал. 2 от
ГПК), не може да бъде приложена, тъй като от материалите по делото се
установява, че общият наследодател на длъжниците Е.Т.Г. е починала на
21.12.2020г., т.е. преди образуване на заповедното производство, и съответно
- преди издаване на процесния изпълнителен лист, поради което
правоприемство в хода на изпълнителния процес не би могло да настъпи. От
друга страна, разпоредбата на чл. 429, ал. 2 от ГПК има предвид само
случаите, при които длъжникът е починал след издаване на изпълнителния
лист срещу него, и в които изпълнението може да бъде насочено срещу
неговите наследници (арг. от Определение № 746 от 6.03.2020 г. на САС по в.
гр. д. № 322/2020 г.). В обратния случай липсва надлежна страна, от която да
настъпи правоприемство на наследниците й. В този смисъл е и възприетата и
непротиворечива практика на ВКС, обективирана в Определение № 118 от
06.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 21/2009 г., I т. о., ТК, Определение № 352
от 5.11.2008 г. на ВКС по т. д. № 318/2008 г., II т. о., ТК, Определение № 356
от 30.12.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 330/2008 г., I т. о., ТК и др.
С оглед горните съображения, настоящият състав приема жалбата за
неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 9073/14.12.2022г. в
Софийския окръжен съд, подадена от В. Н. Ц. срещу разпореждане от
08.11.2022 г. на ДСИ при Районен съд – гр. Своге, с което е постановен отказ
за образуване на изпълнително дело срещу Е. Г. Н..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4