№ 362
гр. София, 27.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Здравка Иванова
Михаил Малчев
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502908 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4091/08.07.2024 г. по гр. д. №9629/2023 г. по описа на
Софийски градски съд са отхвърлени: предявените от С. Х., гражданин на
Люксембург, роден на ******** г. в Ешсюр-Алзер, срещу А. Е. А.,
ЕГН:**********, искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД - за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №
65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на
НК при СРС, и връщане на имота, предмет на договора, съставляващ
апартамент в гр. ***, район „***“, ж. к. ***, блок ***, вх. *, ет. *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4083.203.5.13; предявените от С. Х., гражданин на Люксембург, роден
на ******** г. в Ешсюр-Алзер, срещу А. Е. А., ЕГН:**********, искове с
правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД за признаване
за нищожен поради липса на основание на сключения на 17.11.2021 г. договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. №
1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, и връщане на
имота, предмет на договора, съставляващ апартамент в гр. ***, район „***“,
1
ж. к. ***, блок ***, вх. *, ет. *, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4083.203.5.13.
Решението е обжалвано от С. Х., действащ чрез процесуалния си
представител. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че
решението е нищожно, неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Твърди се, че
първоинстанционният съд не е отчел ключови клаузи от процесния договор,
пренаписал е и е извадил от контекста им други клаузи. Това е довело до
изопачаване на смисъла им. Клаузата вменяваща задължение за полагане на
грижи лично изобщо не е била взета предвид от съда. В допълнение на това,
клаузата, касаеща възможно временно неизпълнение на това задължение е
цитирана частично, а тя всъщност включва важни уточнения и условия, които
са били пренебрегнати. Пълният текст на клаузите ясно показва, че
задълженията на А. Е. А. са били различни от изложените в решението на
съда. Поддържа се, че по делото не е доказано, че приобретателят е изпълнил
задълженията си по договора, поради решението на първата инстанция в
обратна насока противоречи на принципите на добросъвестност и
справедливост. Изтъква се, че обжалваното решение е основано на
противоречиви фактически констатации и че при него липсва логическа
последователност. Заявява се, че обжалваното решение се основава на
неправилно установени факти, пропускане на важни доказателства, грешно
тълкуване на доказателства и фактически грешки. Моли се решението да бъде
обявено за нищожно, респективно отменено, а предявените искове за
разваляне на договора и връщане на апартамента да бъдат уважени, при
условията на евентуалност да бъде обявен за нищожен процесния договор
поради липсата на основание. Претендира се присъждане на сторените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в
първоинстанционното производство – А. Е. А., действащ чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. С него излагат
съображения за неоснователност на въззивната жалба, респективно за
законосъобразност на обжалваното съдебно решението. Оспорват се като
преклудирани и неотносими към предмета на доказване обективираните във
въззивната жалба доказателствени искани. Моли се решението да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в
процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
2
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд
констатира, че твърдените основания за нищожност на решението на СГС –
нарушение на принципни правила в граждански процес и необосновано
тълкуване, обсъждане и кредитиране на доказателства, изначално не могат да
доведат до нищожност на съдебно решение, а в действителност представляват
оплаквания за неговата неправилност. Ето защо в тази насока ще бъдат
обсъдени твърденията на въззивника.
За по-голяма яснота следва да бъде указано на процесуалните
представители на въззивника, че нищожно е съдебно решение, което не дава
възможност да бъде припознато като валиден съдебен акт поради липса на
надлежно волеизявление. Според тълкуването, дадено от ВКС в решение №
668 по гр.д. № 1790/2009 г. по описа на I г. о., което напълно се споделя от
настоящия съдебен състав, съдебното решение е нищожно, когато е
постановено от незаконен състав на съда, когато излиза извън пределите на
правораздавателната власт на съда, когато решението не е изразено в писмена
форма или е неподписано, когато волята на съда не може да бъде изведена
поради абсолютна неразбираемост, като липсата на мотиви не се приравнява
на липса на надлежно волеизявление, и не води до нищожност на съдебното
решение. В този смисъл е и решение № 248 от 11.06.2012 г. по гр.д. №
572/2011 г. на ВКС, IV г.о. Това е прието и в Тълкувателно решение №
1/10.02.2012 г., постановено по тълк. дело № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
Нищожността е най-тежкият порок на съдебното решение. В случаите, когато
се твърдят допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и/или необоснованост, щом е ясно или установимо, какво е
постановил съдът по искането, с което е сезиран, решението е неправилно, а
не нищожно. Неразбираемата воля на съда, неясните и противоречиви мотиви
не могат да обусловят недопустимост на съдебния акт, защото нямат
отношение към процесуалните предпоставки относно съществуването или
упражняването на правото на иск. В този смисъл е решение № 27 от
22.04.2019 г. по гр.д. № 1321/2018 г. на ВКС, IV г. о. В разглеждания случай
няма дори конкретни твърдения за пороци, които могат да доведат на
нищожност или недопустимост на обжалваното съдебно решение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Предмет, както на първоинстанционното производство, така и на
въззивното производство, са две групи обективно съединени искове. Първата
група, която ще бъде разгледана от въззивния съд включва иск с правно
основание с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4 ЗЗД за прогласяване
за нищожен поради липсата на основание на договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г.,
обективиран в нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. №
1142/2021 г., по описа на Нотариус № *** на НК при СРС, обективно съединен
3
с иск на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за връщане на прехвърленото по
силата на договора право на собственост върху апартамент с идентификатор
68134.4083.203.5.13 от наследодателката на ищеца. Втора група искове,
предявени при условията на евентуалност, включва иск с правно основание с
правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне поради виновното
неизпълнение от страна на А. Е. А. на задължението за издръжка и гледане,
поето с договора от 17.11.2021 г., обективно съединен с иск на основание чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за връщане на прехвърленото по силата на договора
право на собственост върху апартамент с идентификатор 68134.4083.203.5.13
от наследодателката на ищеца.
С разпореждането си от 04.11.2024 г., постановено по реда на 267, ал. 1
ГПК, въззивният съд е установил, че за първи път във въззивното
производство с въззивната жалва се навеждат твърдения, че процесният
договор е симулативен (привиден), тъй като същият в действителност
прикрива договор за дарение, което е ново твърдяно основание за неговата
нищожност – чл. 26, ал. 2, пред. 5 ЗЗД вр. с чл. 17 ЗЗД и съответно отделен
иск, какъвто не е предявяван пред първата инстанция. Освен това за първи път
във въззивната жалба се излагат твърдения за психически проблеми на
прехвърлителката Е. М. С., починала на 03.07.2022 г., които са й попречили да
прехвърли собствеността на апартамента доброволно и съзнателно – това са
твърдения евентуално за унищожаемост на договора съгласно чл. 31 ЗЗД и
съответно отделен иск, какъвто също не е предявяван пред първата инстанция.
В тази насока е указано на процесуалните представители на въззивника, че
предявяването на нови искове в хода на въззивното производство, а всяко
основание за нищожност и/или унищожаемост представлява отделен иск, е
недопустимо. Ето защо въззивният съд няма да обсъжда наведените за първи
път с въззивната жалба твърдения за симулативност на договора от 17.11.2021
г. и за наличието на психически проблеми при прехвърлителката, попречили й
да действа съзнателно, както и да събира доказателства за тези твърдени
обстоятелства, които са извън предмета на доказване на предявените искове.
От приетите в съдебното производство доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Не е спорно между страните, а и от приетото като доказателство в
първоинстанционното производство се установява, че ищецът С. Х. е
единствен наследник по закон от първи ред (син) на Е. М. С., починала на
03.07.2022 г.
От съдържанието на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 17.11.2021 г., обективиран в нотариален
акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 65, том VII, peг. № 18453, д. № 1142/2021 г., по описа на Нотариус
№ *** на НК при СРС, се установява, че на посочената дата Е. М. С.,
действаща чрез пълномощника си А. Е. А., е прехвърлила на същия, но
действащ в лично качество, правото си на собственост върху недвижим имот
4
— апартамент в гр. ***, район „***“, ж.к. ***, блок ***, вх. *, ет. *,
представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4083.203.5.13, срещу задължението на последния да поеме лично и
непосредствено гледането и издръжката й, като й осигури спокоен и нормален
живот, какъвто е водила до момента, докато е жива. В договора е вписана
клауза, според която в случай, че приобретателят изпадне в невъзможност да
предоставя лично гледането и издръжката на прехвърлителката, то той се
задължава да осигури трето лице, което да изпълнява задълженията до
отпадане на причината за невъзможността.
От приетото от първата инстанция писмено доказателство
(удостоверение за пенсия или рента, данък от 17.01.2022 г.) се установява, че
на Е. М. С. е изплатена пенсия от Национален пенсионен фонд на Люксембург
в размер на 32 474.64 евро за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. или средно
по 2706.22 евро месечно.
В първоинстанционното производство са разпитани свидетелите С. С. Д.
и С. Р. П..
От свидетелските показания на С. С. Д. се установява, че същата е била
наета от А. А. да се грижи за Е. С.. Свидетелката е живеела в съседство на
последната и е започнала да полага грижи за нея през 2019 г., когато Е. С. се е
преместила да живее от гр. София в гр. Златоград. Тя е полагала грижи за
възрастната жена до момента на смъртта, когато е била на 83 г., като грижите
се изразявали в поддържане на домакинството и компания при излизане
навън. Свидетелката заявява, че А. А., който е живеел по това време в гр.
Бургас, посещавал леля си Е. С. в гр. Златоград всяка седмица, като й е
купувал храна, плащал е сметките за консумативи (ток, вода и др.),
включително е заплащал лично на свидетелката за положените грижи.
Свидетелката лично е виждала А. А. да оставя пари на Е. С., като при
посещенията на същата в гр. Златоград я е водил по ресторанти, а също и на
семейни почивки извън града.
От свидетелските показания на С. Р. П., който е съсед на жилището в гр.
Златоград, където е живеела Е. С. се установява, че последната се е
преместила в гр. Златоград през 2019 г., защото е била вече възрастна и
живота в столицата не й се отразявал добре. Свидетелят има лични
наблюдения, че А. А. е обгрижвал Е. С., посещавал я всяка седмица в гр.
Златоград, пазарувал й хранителни продукти, правил й подаръци, водил я на
разходни в града и на почивки извън него. Свидетелят знае, че А. А. е бил наел
С. Д. да се грижи за възрастната жена – да поддържа домакинството и да я
придружава при разходки. Същият е заплащал и лично на него за извършени
ремонти на общите части на сградата, където е живеела Е. С. до смъртта си,
както и да ги почиства. Свидетелят знае, че А. А. е поел всички разходи,
извършени за погребението на леля си, която приживе била емоционално
привързана към него.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелите в
5
посочената част, тъй като, преценени с всички други събрани по делото
доказателства - арг. от чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви,
житейски логични са, потвърждават се и от останалите събрани по делото
доказателства.
Въззивният съд констатира, че първоинстанционният съд не е обсъждал
въобще представените като приложения към исковата молба разпечатки от
електронна кореспонденция (л. 42 – л. 70 от делото пред СГС), която се
твърди, че е водена между ищеца и майката, както й брата на ответника, като
автентичността на тази електронна кореспонденция е била оспорена от
ответната страна с отговора на исковата молба (л. 159 от делото пред СГС).
Първата инстанция не е обсъждала съдържанието на разпечатките от
електронна кореспонденция, най-вероятно защото е намерила тяхното
съдържание за неотносимо към предмета на доказване. Тъй като в хода на
първоинстанционното производство е липсвало изрично произнасяне по
приемането на разпечатките като доказателства по делото и във връзка с
оспорването на тяхната автентичното се е наложило въззвиният съд да открие
производство по реда на чл. 184 ГПК. В дадения от съда срок ищецът не е
представил на електронен носител въпросната кореспонденция съгласно
изискването на чл. 184, ал. 1 ГПК. Нещо повече процесуалният представител
на С. Х. се е отказал от искането за приемане на въпросните разпечатки като
доказателства по делото, поради което те са изключени от доказателствения
материал и тяхното съдържание не следва да се обсъжда.
Въззивният съд намира за неотносими към предмета на доказване,
представените като приложения към исковата молба, заверени преписи от
резервации за самолетни билети, бордни карти и резервация на автомобил (л.
71 – л. 125 от делото пред СГС), тъй като за основателността на предявените
искове няма никакво значение дали и колко често ищецът е пътувал до
Република България, докато е била жива неговата майка. Също така
представените разпечатки от снимкови материали към молбата на ищеца от
25.01.2024 г. по делото пред СГС (л. 176 – л. 183), са изключени от
доказателствения материал от първата инстанция, тъй като не е удостоверена
тяхната автентичност. Освен това разпечатките от снимкови материали се
отнасят до обстоятелства, които също са неотносими към предмета на
доказване. За основателността на предявените искове няма значение дали и
какви отношение е поддържал ищецът с неговата майка.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
намира от правна страна следното:
По предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, предл. 4
ЗЗД и с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
Договорът, с който едно лице прехвърля недвижим имот срещу
насрещно задължение за гледане и издръжка не е уреден изрично в закона и
сключването му се основана на общото правило на чл. 9 ЗЗД за свобода на
договарянето, доколкото не противоречи на повелителни правни норми и на
6
добрите нрави. В константната практика на ВКС, както и в правната теория се
приема, че този договор е двустранен – страните правят насрещни
волеизявления, възмезден - дължат се насрещни престации; алеаторен –
обемът и продължителността на престацията на преобретателя не е
определена във времето, а е в зависимост от здравословното състояние на
прехвърлителя и продължителността на живота му, тъй като със смъртта му
договорът се прекратява. Основанието (каузата) на договора, за разлика от
конкретния мотив за сключването му, представлява непосредствената цел,
характерна за определен тип сделки, към която са насочени правните им
последици. Договор, с който се прехвърля недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане за в бъдеще има за основание придобиване на едно
право за бъдещи грижи. За бъдещите грижи престацията е неопределена по
обем и зависи от продължителността на живота на прехвърлителя, което към
момента на сключването в повечето случаи е неизвестно. Но дори и ако към
този момент прехвърлителят е бил неизлечимо болен и приобретателят е
знаел за близката му смърт, не може да се приеме във всички случаи, че
липсва основание за бъдещите грижи, преценката следва да бъде направена с
оглед обстоятелствата, при които е сключен договора и неговото съдържание.
Анализът на непротиворечивата практика на ВКС (решение № 1042 от
29.ХІІ.2006 г. по гр.д. № 768/2005 г. на ІІ г. о., решение № 660 от 26.ІХ.2000 г.
по гр. д. № 1080/1999 г. на І г. о. и решение № 1040 от 11.Х.1993 г. по гр. д. №
382/1993 г. на ІІ г. о., решение №98 от 09.02.2010 г. по гр. д. № 5114/2008 г. на
І г. о. и решение № 569 от 08.03.2011 г. по гр. д. № 79/2009 г. на ІV г. о.)
относно изискваните фактически предпоставки за приложение на основанието
за нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане поради липса на основание, включва:
наличие на заболяване, предполагащо настъпване на смъртта твърде скоро
след датата на договора, както и знание на приобретателя към момента на
сключването на сделката за скорошното настъпване на смъртта. Такива
заболявания са както онкологичните, така и мозъчносъдовите – инсулти,
сърдечносъдови – инфаркти, напреднал стадий на сърдечна или дихателна
недостатъчност и то в т.нар. терминален стадий (предшестващ смъртта в
период от няколко дни), характеризиращ се с пълна физическа изнемощялост,
невъзможност дори и за елементари движения, често или постоянно изпадане
в безсъзнание и т. н. Изискваният според критериите на установената съдебна
практика времеви период от сделката до настъпване на смъртта е съвсем
кратък – дни, по-малко от месец. Настоящият съдебен състав напълно споделя
застъпените разрешения в посочената съдебна практика. В случая липсват
данни, както твърдения, така и доказателства, че Е. С. е била в състояние към
17.11.2021 г., което е предполагало предстояща в най-близко време нейна
смърт, нито това да е било известно на длъжника А. А. по сделката.
Прехвърлителката е починала на 03.07.2022 г., което повече от шест месеца от
момента на сключването на процесния договор.
За по-голяма яснота следва да бъде посочено, че в разглеждания случай
7
ищецът твърди, че основание за сключването на договора е липсвало, тъй като
прехвърлителката е била добре финансово и материално обезпечена –
разполагала е със собствено жилище или със значителна като размер пенсия.
На първо място основанието за сключване на процесния договор не зависи от
материалното благополучие на прехвърлителя или неговото конкретно
здравословно състояние. Тези обстоятелства биха могли да бъдат отнесени
към мотивите за сключване на договора. Освен това не трябва да се поставя
под съмнение, че изпълнението на задължението за бъдещи грижи предполага
й съществен личен неимуществен елемент – отделено лично внимание и
лични контакти между страните по договора. От събраните в
първоинстанционното производство свидетелски показания се установява, че
между Е. С. и нейния племенник А. А. е имало ежеседмични срещи и
емоционална привързаност. Ето защо в случая е установен безспорно и личен
мотив за прехвърлителката по сключения договор.
Освен това за прецизност е необходимо да се поясни, че съдът не може
да действа като адвокат на някоя от страните по делото, нита служебно да се
произнася по незаявени от тях факти и обстоятелства. В тази насока са
принципите на диспозитивното и състезателно начало в гражданския процес.
Например, след като ищецът не е оспорил валидността на упълномощителната
сделка, по силата на която А. А. е действал като пълномощник на Е. С. при
сключването на процесния договор, съдът не може да поставя под съмнение и
да проверява нейната валидност.
Изложените съображения водят до категоричен извод за
неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изр. 1,
предл. 4 ЗЗД, което автоматично води и до неоснователност за иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По предявените искове с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД и с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД:
Със сключване на договора за гледане и издръжка настъпва
транслантивния ефект на сделката. От този момент за в бъдеще възниква
задължението за приобретателя да изпълнява поетото задължение за гледане и
издръжка. Алеаторността на облигационното правоотношение прави
неизвестно при сключването на сделката, както неговата продължителност,
така и промяната с течение на времето на нуждите на прехвърлителя,
включително и неговото физическо, психическо и емоционално състояние. В
този смисъл е решение № 24 от 18.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5287/2007 г.,
IV г. о.
От свидетелските показанията, събрани пред първата инстанция, които
въззивният съд няма основания да не кредитира, се установява, че ответникът
е поддържал ежеседмични лични срещи с прехвърлителката Е. С., осигурявал
й е хранителни продукти и развлечения. За ежедневните грижи за последната
и за поддръжката на жилището, което е обитавала, А. А. срещу заплащане е
бил наел трети лица – разпитаните свидетели. Установява се, че възрастната
8
жена е приемала непосредствените грижи, престирани както лично от
ответника, така и тези на разпитаните свидетели. Самата прехвърлителка е
била напълно наясно на каква помощ в бита може да разчита от своя
племенник А. А. поради дългогодишното им познанство и изразената воля от
нейна страна да се разпореди с имота си в негова полза срещу поето
задължение за гледане и издръжка, както и приеманите от нейна страна
грижи, предлагани от длъжника лично и чрез трети лица, дават основание да
се приеме, че тя е одобрявала и е бил съгласна да получава като внимание и
подкрепа предлаганата от ответника престация. Няма данни по делото, че тя е
изоставена и без помощ в болестно състояние. Отсъстват събрани
доказателства за разминаване между очаквано от нея и получено обгрижване
от страна на длъжника по договора, което да обуславя претенцията на нейния
наследник по закон – ищец по делото за разваляне на сделката. На кредитора
по договор за гледане и издръжка не е необходимо и очаквано да се натрапват
грижи, които сам той не желае, както е прието в утвърдената съдебна практика
по подобни спорове. Затова поради изложените съображения и тази претенция
с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД следва да се отхвърли. Неоснователността
на предявения иск с правно основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД автоматично води до
неоснователност и на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
Изложените оплаквания във въззивната жалба срещу
законосъобразността на обжалваното решение са изключително общи и
абстрактни, поради което няма как да бъде обсъждани в детайли. Все пак
настоящият съдебен състав намира за необходимо да укаже на процесуалните
представители на въззивника, че неизгодният за тях начин, по който се е
произнесла първата инстанция, не означава, че решението противоречи на
основани правни принципи и разбирания за справедливост. Субективните
възприятия на въззивника и неговите процесуални представители за
противоречието на постановеното първоинстанционно решение на основани
правни принципи и разбирания за справедливост в разглеждания случай са
безпочвени. Същите се базират само и единствено на неизгодния изход за тях
на делото, без да имат нормативна опора и релевантни обстоятелства, които да
ги обуславят.
Тъй като правните изводи, до които настоящата съдебна инстанция
достига, съвпадат изцяло с крайните правни съждения на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение да бъде изцяло потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемия следва да се присъди на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК заплатено адвокатско
възнаграждение за предоставената му правна защита в размер на 9000 лева.
Възражението за прекомерност на размера на заплатено адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. С оглед на
фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че са предявени
9
и разгледани четири обективно съединени иска, проведените няколко на брой
открити съдебни заседания и конкретно положените процесуални усилия от
страна на процесуалния представител на въззиваемия, заплатеният размер от
9000 лева за адвокатско възнаграждение не е прекомерен.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4091/08.07.2024 г., постановено по гр. д.
№9629/2023 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК С. Х.,
гражданин на Люксембург, роден на ******** г. в Ешсюр-Алзер, да заплати
на А. Е. А., ЕГН:**********, сумата от 9000 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за правна защита във въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10