№ 106
гр. Момчилград, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Анита Кр. Дочева
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20215150100441 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съедини искове с правно основание чл.344 ал.1
т.1 т.2 и т.3 от КТ вр. чл.225 от КТ от КТ.
Ищецът ИВ. Р. Г., твърди в исковата молба, че до 01.08.2021г. е заемал
длъжността „горски стражар” в ответното предприятие- ТП „ДГС Кирково“,
като със Заповед № 6/31.08.2021г. на Директора на ответното предприятие,
изд. на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, му е било
прекратено трудовото правоотношение- за това, че е извършил работа извън
посочената му в трудовият договор и злоупотребил с доверието на
работодателя, като се е възползвал от доверието му с цел извличане на
имуществена облага. Заповедта е била връчена на същата датата, и той е
отбелязал, че не е съгласен. Счита заповедта за незаконосъобразна, и не
неправилна и иска се признаване на уволнението за незаконно и отмяна на
Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношения, възстановяване на
предишна работа и заемана длъжност, и претендира обезщетение в съответен
размер- конкретно посочен в исковата молба. Развиват се доводи за
незаконосъобразност на заповедта със която е прекратен трудовия договор на
ищеца със ответното предприятие- като са описани подробно допуснатите
1
нарушения при издаването на заповедта. Сочи, че не е получавал покана
преди прекратяване на трудовите правоотношения за даване на писмени
обяснения пред работодателя, което е било нарушение на процедурата за
налагане на дисциплинарното наказание, не му била връчена и заповедта за
уволнение, в самата заповед липсвало конкретизация на нарушенията; Счита,
че работодателят не е установил в пълна степен фактите по случая и не е
съобразил нормите на КТ в тази насока и затова издадената заповед е била
незаконосъобразна и необоснована- не е била спазена и процедурата по
установяване на нарушенията и по налагане на наказанието. Посочва
конкретните нарушения на трудовото законодателство, които правели
уволнението незаконосъобразно само на това основание. Предвид това иска
да се уважи така предявеният иск по всички пунктове. Претендира и
разноски.
Ответникът е представил отговор в срока и по реда на чл.312 вр.чл.131
от ГПК и намира предявеният иск за недопустим, и алтернативно и
неоснователен. Счита, че атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно
наказание, респ. за прекратяване на трудовите правоотношения между
страните е законосъобразно издадена, и при спазване изискванията на закона,
като не били допуснати нарушения на трудовото законодателства. Оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба, по съображения, изтъкнати
подробно в отговора , и възразява срещу някои от исканията за допускане на
доказателства. Иска отхвърляне на предявената искова молба и исковете,
които се предявени със същата , по изложените подробни доводи. Претендира
разноски.
В съдебно заседание, чрез ищецът, чрез пълномощника си по делото-
адв.Б.М. от АК- Кърджали, поддържа предявената искова молба, по
изложените в иска и във съдебното заседание съображения.
Ответникът по иска- чрез ю.к.Ил.Г., оспорва предявената искова молба,
по изложените във съдебно заседание съображения.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и доводите на страните, прима за установено следното:
От трудовото досие на ищеца се установява, че същият е бил в
трудовоправни отношения със ответното дружество, като същите възникнали
по силата на трудов договор № 85/ 10.07.2012г., и заеманата от същият
2
длъжност е била “охрана на горският фонд” /а като “горски стражар“- изписан
в различни документи, в т.ч. и допълнително споразумение, приложени към
трудовото досие/ . Договорът е бил сключен със срок на изпитване. В
договора са уредени и други техни отношения.
От приложените към цитираното по-горе лично трудово досие на ищцата
писмени доказателства се установява, че ищецът Г. през 2014г. е бил наказан
с Заповед № 169/ 11.08.2014г. на осн.чл.187 т.1 и т.8 от КТ със наказание
„предупреждение за уволнение“. Това дисп.наказание съгласно разпоредбата
на чл.197 от КТ е заличено с изтичане на 1-година от налагането на същото.
Към трудовото досие на ищеца е приложено писмено обяснение от
същият от 30.08.2021г., в което същият е посочил, че във връзка с представен
болничен лист поради недобро зравословно състояние, същият си позволил да
работи на друго място в гората в петък /не е упоменато какво е работил, нито
пък на коя дата/. Върху тези обяснения е нанесена резолюция „На г-жа Г.- За
освобождаване от работа“ с дата 30.08.2021г. и параф на неизвестно по
делото лице.
В тази насока са представени писмени обяснения от двама служители на
ответното предприятие- Севдалин Давидков /помощник лесничей/ и К.М.
/горски стражар/, които са посочили, че на 26.08.2021г., ищецът Г. е дошъл с
старозагорска кола да товари дърва, както и че К.Мехмед е издал на тази кола
превозен билет № 00012 за получател- Асен Пикев от с.Тихомир.
Като доказателство е приложен превозен билет № 7841/ 00012/ 26082021/
173757/ 26.08.2021г., в което горският стражар К.М., е отразил, че билетът се
издава за извозване на дървесина с кола превозно средство с рег. № СТ 47 90
АР, с водач Илия Илиев.
Предвид и на това е издадена Заповед № 6/31.08.2021г. на Директора на
ответното предприятие, с която на основание чл.330 ал.2 т.6 вр.чл.190 ал.1 т.4
и т.7 от КТ, е било прекратено трудовото правоотношение на ответника с
предприятието- за това, че съгласно взети писмени обяснения от служителя
на 30.08.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание същият е признал,
че е нарушил трудовата дисциплина, изразяващо се в извършване на работа
по време на ползване на отпуск за временна нетрудоспособност и издаден
болничен лист от 23.08.2021г. и извън посочената му в трудовият договор и
злоупотребил с доверието на работодателя, като се е възползвал от доверието
3
му с цел извличане на имуществена облага. Заповедта е била връчена на
същата датата, и той е отбелязал, че не е съгласен.
Като свидетел по делото е разпитан служителят в ответното предприятие
К.М., който в своите показания, посочва, че издал описаният по-горе
превозен билет, но шофьор на камиона не е било лицето, записано в билета, а
е бил ищецът Г.. Твърди, че казаното в съдебната зала е било вярното, а не
записаното в документа, и заявява, че е допуснал грешка.
При тези доказателства съдът намира, че, заповедта, с която е наложено
дисциплинарно наказание “уволнение” за допуснато нарушение по чл.190 т.4
и т.7 от КТ, е незаконосъобразна, и като такава следва да бъде отменена.
За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или
служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарно производство, в
което най-напред следва да установи факта на нарушение на трудовата
дисциплина, след което да определи вида на дисциплинарното наказание, да
издаде заповед за неговото налагане, и да връчи тази заповед на лицето,
извършило нарушението.
Съдът намира, че работодателят не е спазил процедурата по чл.193, ал.1
от КТ. Последният не е изискал от ищеца, преди налагането на
дисциплинарното наказание, обяснения по смисъла на посочената разпоредба.
В стадия на установяване на факта на нарушението на трудовата дисциплина
работодателят е длъжен да изслуша работника, или, да приеме писмените му
обяснения по повод на нарушението, което означава, че ако работодателят
смята, че един работник или служител следва да бъде дисциплинарно
наказан, то той трябва да го уведоми за това, т.е., да бъде уведомен, че е
извършил конкретно или конкретни нарушения, и конкретно за тях да му
бъдат поискани обяснения.
По делото не се установи по надлежният ред да са му били поискани
обяснения, т.к. не са приложени доказателства, че са му поискани такива във
връзка с конкретно установени нарушения на ищеца във връзка с трудовата
дисциплина. Действително, дадени са писмени обяснения на ищеца, като
служител в ответното дружество, но не се установи те да са били поискани от
работодателя във връзка с конкретни нарушения на трудовата дисциплина.
Видно от процесната заповед, дисциплинарното наказание е наложено по
чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ- за злоупотреба със доверието на работодателя и за
4
други тежки нарушения на трудовата дисциплина.
Както и по-горе се посочи, не се установи да е отправено искане от
работодателя за даване на обяснения по всяко едно от нарушенията. Искането
на обяснения по общ начин не означава, че е спазена разпоредбата на чл.193
ал.1 от КТ. Нещо повече, в случая от ищеца са били искани обяснения във
връзка с полагане на труд от същият, в време, когато той е бил отпуск по
временна нетрудоспособност- но за това може само да се гадае, т.к. липсват
писмени доказателства за искано обяснения.
Т.е.,, не се установи от работника- ищец по делото да е било
конкретизирано и уточнено, че се искат обяснения във връзка с нарушения на
трудовата дисциплина- а именно “за злоупотреба с доверието на
работодателя“ и „за други тежки нарушения на трудовата дисциплина“ /които
пък от своя страна в процесната заповед дори и не са конкретизирани/. Ето и
защо съдът приема, че ищецът не е дал обяснения по смисъла на чл.193 ал.1
от КТ, защото такива не са били поискани от него.
В самата заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание липсва
изложение на обстоятелства, които да сочат, че по реда на чл.193 ал.1 от КТ
са взети обясненията на работника по повод извършеното нарушение и
налагането на дисциплинарно наказание. В същата дори не е посочена и
самата разпоредба на чл.193 ал.1 от КТ- не е посочено нито какви обяснения
е дал ищеца всяко едно от приетите за установени дисциплинарни нарушения,
нито по повод на какво ги е дал, липсват и мотиви по какви критерии
работодателят е преценил тежестта на извършените нарушения, за да наложи
дисциплинарното наказание.
Неуведомяването на ищеца, че са констатирани нарушения- освен, че е
работил в период, в който е ползвал отпуск за временна нетрудоспособност, и
не изискването от същия на обяснения по повод на възможността да му бъде
наложено дисциплинарно наказание, е съществено нарушение на процедурата
по налагане на дисциплинарно наказание, което е достатъчно основание
спорът по наложеното дисциплинарно наказание да не се разглежда по
същество-чл.193 ал.2 от КТ, и достатъчно, за да се отмени наложеното
наказание “уволнение”.
На следващо място, дисциплинарното наказание се налага с мотивирана
писмена заповед, в която задължително се посочва нарушителя, нарушението
5
и кога е извършено. Атакуваната заповед не сочи конкретното нарушение на
трудовата дисциплина- какво работодателят има предвид под
формулировката “злоупотреба с доверието на работодателя/, със какви думи
или действия е извършил това нарушение, както и не е посочено кога същите
са извършени, причините за това, както и доказателства в тази насока. Само
посочването, че работата извън посоченото в трудовият договор и по време на
ползване на отпуск за временна нетрудоспособност, не води до извода, че
това съставлява „злоупотреба със доверието на работодателя“, нито пък
означават други тежки нарушения на трудовата дисциплина“.
Сиреч, в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не е
посочено кога е извършено, твърдяното от работодателя, първо нарушение. В
процесната заповед липсва и посочване на другите тежки нарушения на
трудовата дисциплина- не са упоменати такива, нито пък кога същите са
извършени.
Или, съдът намира, че при издаването на процесната заповед, не са
спазени императивните изисквания на чл.195 ал.1 от КТ- а именно, не е
посочено времето, през което съответното, твърдяно от работодателя,
нарушение е било извършено. С това е нарушено и правото на защита на
наказания срещу наложеното дисциплинарно наказание, а от друга страна
това води до невъзможност разглеждането на спора по същество, тъй като
липсата на който и да е от посочените в чл.195 ал.1 от КТ, реквизити води до
неопределеност на предмета на съдебния контрол относно това извършени ли
са нарушения на трудовата дисциплина, какви и кога, и виновно ли са
извършени.
С оглед на изложеното, следва да се отмени като незаконно наложеното
на ищеца дисциплинарно наказание “уволнение”.
Предвид на изложеното съдът намира, че искът по чл.344 ал.1 т.1 от КТ за
признаване на уволнението за незаконосъобразно и отмяна на процесната
заповед, е основателен, поради което следва да бъде уважен, като
уволнението следва да бъде признато за незаконосъобразно, и съответно
следва да се отмени процесната заповед № 6/ 31.08.2021г., и следва ищецът да
бъде възстановен на длъжността „горски стражар“- а именно, длъжността,
която е заемал преди уволнението.
Съдът намира, че искът на ищеца по смисъла на чл.344 ал.1 т.2 вр.чл.225
6
ал1 от КТ- за заплащане на обезщетение за времето, през което същият е
останал без работа, за 6 месеца, за периода от 01.09.2021г. до датата на
постановяване на съдебното решение и в размер на 5 830, 26 лева /изчислени
на база последното получено от ищеца възнаграждение за месец юли 2021-
месеца, предхождащ уволнението- а именно 971,71 лева/, за частично
основателен, и следва да се уважи само до размер на 2 300,77 лева /за периода
от 01.09.2021г. до 09.11.2021г.- датата на постановяване на съдебното
решение/. Съображенията за това се извличат, както от трудовата книжка на
ищеца, така и приложените към трудовото досие на ищеца писмени
доказателства, а и представената писмена декларация от ищеца- че не
постъпвал на работа от датата на уволнението.
Ето защо така предявеният иск следва да бъде уважен само размер на
2 300,77 лева обезщетение за оставане без работа /за периода от 01.09.2021г.
до 09.11.2021г.- датата на постановяване на съдебното решение/, като в
останалата част до пълния предявен размер от 5 830,26 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл.226 ал.1 вр.
При този изход на делото и на осн. чл.78 ал.1 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените по делото разноски от ищеца в
размер на 600 лева, представляващи адв.възнаграждение. Следва ответникът
да заплати по сметка на съда и държавна такса в размер на 92,03 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА заповед № 6 от 31.08.2021г. на Директора на ТП „ДГС-
Кирково“- с.Чакаларово, общ.Кирково, инж.В.Р., с която на осн.чл.330 ал.2 т.6
вр.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение с ИВ. Р.
Г. с ЕГН- **********, на длъжност „горски стражар“ и ПРИЗНАВА
уволнението за незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА ИВ. Р. Г. с ЕГН- **********, на длъжността, която е
заемал преди уволнението, а именно на длъжността„горски стражар“ ТП
„ДГС- Кирково“- с.Чакаларово, общ.Кирково.
ОСЪЖДА ТП „ДГС- Кирково“- с.Чакаларово, общ.Кирково, ЕИК-
7
********, представлявано от Директора инж.В.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Г.
с ЕГН- **********, сумата в размер на 2 300,77 лева- обезщетение за оставане
без работа /за периода от 01.09.2021г. до 09.11.2021г.- датата на
постановяване на съдебното решение/, като искът в останалата част до пълния
предявен размер от 5 830,26 лева следва да се отхвърли като неоснователен,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.09.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ТП „ДГС- Кирково“- с.Чакаларово, общ.Кирково, ЕИК-
********, представлявано от Директора инж.В.Р., ДА ЗАПЛАТИ на ИВ. Р. Г.
с ЕГН- **********, сумата в размер на 600 лева, представляващ адвокатски
хонорар
ОСЪЖДА ТП „ДГС- Кирково“- с.Чакаларово, общ.Кирково, ЕИК-
********, представлявано от Директора инж.В.Р., ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на Районен съд-Момчилград, сумата в размер на 92,03 лева- държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за страните.
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
8