Р Е Ш Е Н И Е
№195 25. 03. 2014г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 25. 02. 2014г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Съдия
: Методи Величков
Секретар : Росица Игнатова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 543 по описа за 2013г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са два
активно, субективно
и обективно съединени иска – и двата с правно основание чл. 93 от ЗС, като и
двата иска са предявени като частични.
По
съображения изложени в исковата молба, ищците „Е.Г. ****” ЕООД и „М.о.в.” ЕАД, молят да бъде осъден ответникът Община П., да
им заплати следните суми, представляващи обезщетения за ползването като сметище
без правно основание на обща площ от 110 000кв. м., представляващи част от
неурегулиран поземлен имот № ***, целият с площ от
-
На „Е.Г.” ЕООД сумата от 196 350лв., който иск е предявен като
частичен от общата сума в размер на 3 927 000лв., представляваща
общия размер на 102 месечни неплатени наемоподобни
парични суми за ползването на имота, при цена 38 500лв. за всеки текущ
месец за периода от м. януари 2005г. до м. юли 2013г. включително, законната
лихва за забава върху всяка една от посочените неплатени наемоподобни
суми, считано от 1-во число на всеки текущ месец от месец януари 2005г. до м.
юли 2013г. включително, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на делото – 29. 07. 2013г. до окончателното изплащане.
-
На „М.о.в.” ЕАД сумата от 23 100лв.,
който иск е предявен като частичен от общата сума в размер на 462 000лв.,
представляваща общия размер на 12 месечни неплатени наемоподобни
парични суми за ползването на имота, при цена 38 500лв. за всеки текущ месец
за периода от м. януари 2004г. до м.
януари 2005г. включително, ведно със законната лихва за забава от датата на
завеждане на делото – 29. 07. 2013г. до окончателното изплащане.
Ищците молят да им
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът
Община П. е депозирал писмен отговор в срок. С него оспорва общата претенция от
двамата ищци, предявена като частичен иск, като недопустима. Този довод е
обсъден от съда в определение № 923 от 10. 09. 2013г. и е оставен без уважение.
Към настоящия момент съдът намира, че няма основание за промяна на вече
изразеното от него становище в тази насока.
Ответникът прави
възражения за изтекла погасителна давност – за главниците за периода 5 назад от
датата на предявяване на иска, а за лихвите за забава – за периода 3 години
назад от датата на предявяване на иска. По същество оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че имотът е публична общинска собственост и се позовава
на АОС № 593 / 17. 02. 1997г., както и на АОС № 1405 / 09. 09. 1999г.,
предшестващи АДС, на който се позовават ищците. В тази насока твърди, че е
собственик на 80,5дк., а ако се установи, че депото за отпадъци надхвърля тази
площ, то пасивно легитимиран ответник се явява операторът на депото – „С.-**”
ООД. Моли да му се присъдят направените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 12, чл. 235, ал.2 и чл. 237, ал. 2 от ГПК,
приема за установено следното :
Правната
квалификация на ищеца не обвързва съда. Като изхожда от обстоятелствената част
и от петитума на исковете, съдът намира, че се касае
са искови претенции по чл. 93 от Закона за собствеността.
Съдът намира, че
исковата молба е редовна. Същата е предявена от активнолегитимирани
страни, имаща правен интерес. Касае е се за спор, между процесуално
правоспособни и дееспособни субекти, който е подведомствен и родово подсъден на
Пернишкия окръжен съд. Следователно исковата молба е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Актовете за
държавна и за общинска собственост не пораждат права, а само констатират
такива, като същите имат доказателствена сила на официални документи – чл. 5,
ал.2 и ал.3 от ЗДС и от чл. 5, ал.2 и ал.3
от ЗОбС, а спорът за собственост се решава по съдебен ред.
За претендирания от него исков период м. януари 2004г. до м. януари 2005г.
включително, ищецът „М.о.в.” ЕАД се позовава като носител на правото на
собственост, по отношение на имот ***, с площ от 5 599 584кв. м. в
землището на с. Л., Община П., въз основа на акт № 1197 от 26. 09. 2003г. за
държавна частна собственост /л.33/.
Община П., въз
основа на акт за общинска публична собственост № 593 / 17. 02. 1997г. /л.63/,
както и въз основа на акт за общинска публична собственост № 1405 / 09. 09.
1999г. /л.55/, се позовава като собственик на описаните в двата акта имоти. С
първия акт са актувани 30,5дк., а с втория са актувани 50.0дк. за депо за
битови отпадъци, т.с. общо 80,5 дк. В конкретния
казус съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса кой е собственик на
тези 80,5дк., обозначени на схема № 184, изготвена от вещото лице инж. Р.И.
/л.162/ със зелен пунктир, тъй като от последния абзац от заключението на
вещите лица, което съдът възприема като обективно и компетентно се установява,
че процесното сметище не попада върху тези 80,5дк,
които са обозначени със зелен пунктир /прекъсната линия/. От т. 3 и т.5 от
”Задачи формулирани в раздел IV, т.1 от исковата молба”, стр.7
от заключението, се установява, че в момента сметището заема площ от 119,75дк и същото е обозначено с червен
контур /непрекъсната линия/, визуално приличащ на кафяв цвят. Установява се, че
между двете места - това от 80,5дк., за което са издадени двата
АОС и това от 119,75 дк. няма идентичност, тъй като
имат различно местоположение. В тази
насока са и устните обяснения на вещите лица.
От същата цитирана
т.3 от заключението на вещите лица се установява, че сметището с площ от
119,75дк., попада върху части от имот № *** /където попада основано/, част от
имот № *** /където попада с малка част/, и двата имота собственост на „Е.Г.
****” и незначителна част от него попада върху част от имот с № *** № ***
Държавен поземлен фонд /ДПФ/.
От т. 3 от ”Задачи
формулирани в раздел III, т.1 от писмения отговор”, стр.8
от заключението, се установява, че теренът на който е разрешено на Община П.
/респективно на „С. – **”/ да депонира отпадъци, съвпада с проекта за временно
депо с площ от 32 дк., който на приложената схема /л.
162/ е показан със син пунктир, както и е видно, че той се намира изцяло под процесното сметище. От обстоятелствената част на
заключението, касаеща тази задача по т.3, както и от устните обяснения на
вещите лица се установява, че предложените от страна на „М. П.” 33 дк. за временно сметище, са обозначени със син контур
/непрекъсната линия/ на схемата и те не попадат под сметището, а се намират
встрани от него.
От заключението на
вещите лица е видно, че имоти № ***, № *** и № ***, върху които последни два
имота попада сметището, са образувани от имот ***, чрез разделяне от него през
2005г. - 2006г. Имот № ***, имот № *** и
имот № ***, пък са образувани, чрез разделянето им от имот № ***, собственост
на „М. П.” на 18. 05. 2011г. В т.11 от акта за държавна частна собственост №
593 / 17. 02. 1997г., касаещ имот № ***, е описано, че имотът е включен в капитала
на търговско дружество: „М.о.в.” ЕАД гр. П. с Решение № 842 от 19. 09. 2002г.
на Пернишкия окръжен съд в търговския регистър в том I – 37, стр. 140, пар. № 1861.
Следователно ищецът
„М.о.в.” ЕАД е доказал правото си на собственост по отношение на имот № *** за
периода до 17. 01. 2005г.
Въз основа на
представените по делото доказателства – договор за покупко
– продажба от 17. 01. 2005г. и т.91 от приложение № 1 към него, е видно, че „Е.Г.
****” е станал собственик на имот № ***. В тази насока е и констативния
нотариален акт за собственост № **, том * рег. № ***, дело № 741 от 2006г., от
29. 12. 2006г. на нотариус Н.З.
Следователно ищецът
„Е.Г. ****” ЕООД е доказало правото си на собственост върху имот № ***, от 17.
01. 2005г., а впоследствие и върху образуваните от него имоти № *** и № ***, за
периода от 06. 07. 2005г.
Въз основа на
гореизложената фактическа обстановка, Пернишкият окръжен съд обосновава своите
правни изводи :
Ответникът ползва процесните имоти, първоначално собственост на „М.о.в.” ЕАД,
а впоследствие от 17. 01. 2005г. собственост на „Е.Г. ****” ЕООД, без правно
основание, за депониране на битови отпадъци /за сметище/. Това е станало за
периода от началото на месец януари 2004г. до датата на предявяване на иска –
29. 07. 2014г. По този начин Община П. е лишила собствениците на имота от правото
да го ползват, поради което и на основание чл. 93 от ЗС им дължи обезщетение за
наемоподобния доход. Пернишкият окръжен съд намира,
че от площта от 119,75 дк. не следва да се приспада
площта от 33дк. находяща се под сметището. Тези 33 дк. не са били предоставени от страна на „М.о.в.” за
временно сметище, а са били предоставени 32 дк.
намиращи встрани от сметището – обозначени със син контур /непрекъсната синя
линия/ на схема № 184, изработена от в.л. инж. Р.И., чието местоположение е
било съобразено като отстояние от склад за взрив на
мините. Обстоятелството, че от страна на „Мината” са знаели за това
изместване /свид.
показания на Г.В.Я./, не означава, че искът за наемоподобен
доход от тези 33 дк. е неоснователен. Касае се за
имоти с почти еднаква площ, като предоставеният имот е с площ от 33дк, а реално
ползваният за сметище без правно основание имот е бил първоначално с площ от
32дк., като впоследствие постоянно се е разширявал и сега е с площ от 119,75дк.,
но не се намира там където е било постигнато съгласието за предоставяне.
Следователно към
площта описана в колона втора от талбицата на стр. 7
от заключението на вещите лица следва да се прибави и площта от 32дк., която
също е била заемана без правно основание, за посочения период в колона първа.
При определяне на наемоподобния доход следва да се
има предвид, че депонирането на битовите отпадъци е започнало от месец януари
2004г. и постепенно се е разраствало, като за периода след 07. 2007г. е надхвърило площ от 32 дк.
Съдът като изхожда
от дадената наемна цена от вещите лица за наемоподобен
доход за конкретните недвижими имоти /използвани за въгледобив по открит способ/
и на основание чл. 161, предл. 1-во от ГПК, намира,
че през 2004г. сметището е било с площ 10 дк., а наемоподобния доход за периода през 2004г. би бил по 7лв.
от декар, през 2005г. сметището е било с площ 20дк., а за периода през 2005г. наемоподобния доход би бил по 8лв. за декар, за 2006г. сметището
е било 30 дк., а наемоподобния
доход би бил по 9 лв. на декар, а за периода от 01. 01. 2007г. до 30. 06.
2007г. сметището е било 32 дк., като за този период, наемоподобния доход е бил по 10лв. на декар.
По този начин се
получават следните стойности по таблицата на вещите лица:
|
Период |
Площ |
Средна цена, лв./дка/год. |
Наем за периода, лв. |
|
01.2004- 01.2005г |
10дк. |
7лв. |
70лв. |
|
01.2005- 01.2006г |
20дк. |
8лв. |
160лв. |
|
01.2006- 01.2007г |
30дк. |
9лв. |
270лв. |
|
01.2007- 06.2007г |
32дк. |
10лв. |
320лв. |
|
07.2007- 06.2008г. |
40дк. |
11,50лв. |
460лв. |
|
07.2008- 06.2009г |
53дк. |
13,50лв. |
715,50лв. |
|
07.2009- 06.2010г |
66дк. |
16.00лв. |
1056лв. |
|
07.2010- 06.2011г |
80дк. |
18.50лв. |
1480лв. |
|
07.2011- 06.2012г |
93дк. |
17.00лв |
1581лв. |
|
07.2012- 06.2013г |
106дк. |
15.50лв |
1643лв. |
|
|
|
Общо : |
7755,50лв. |
Тъй като исковата
претенция на „М.о.в.” е за периода м.
януари 2004г. до м. януари 2005г. включително, то дължимата за него
сума, като обезщетение за наемоподобен доход е в
размер на 70лв. За горницата над 70лв. до пълния претендират размер от 23
100лв. на предявения частичен иск, същият се явява неоснователен и следва да
бъде отхвърлен като такъв.
Тъй като „Е.Г. ****”
ЕООД е станало собственик на имота от 17. 01. 2005г., то от тази дата му се
дължи обезщетение, а за периода от 01. 01. 2005г. до 16. 01. 2005г. искът се
явява неоснователен. На същия се дължи и обезщетение за наемоподобен
доход в размер на 7678лв. за периода от 17. 01. 2005г. до 01. 07. 2013г. За горницата над тази сума от 7678лв. до
пълния претендиран размер от 196 350лв. на предявения
частичен иск, както и за периода от 01. 01. 2005г. до 16. 01. 2005г.
включително, същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен като
такъв.
Ответната Община П.
е направила възражение за погасени главници за период 5 години преди подаване
на исковата молба и за погасени лихви за период 3 години преди предявяване на
иска.
Пернишкият окръжен
съд изхождайки от разпоредбата на чл. 110 и чл. 111, б. „в” от ЗЗД, намира, че
възраженията се явяват основателни.
Исковата молба е
предявена на 29. 07. 2013г. Тъй като искът на „М.о.в.” е за календарната 2004г., то същият се явява
погасен по давност като главница, а от там и като погасен по давност за претендираните ежемесечни лихви за забава върху всяка наемоподобна сума за всеки отделен месец, както и за претендираните лихви за забава, считано от датата на
предявяване на иска – 29. 07. 2013г., поради което следва да бъде отхвърлен на
посоченото основание.
Исковата претенция
на „Е.Г. ****” за главници, се явява погасена по давност за периода преди 29. 07. 2008г., а за претендираните
ежемесечни лихви за забава върху всяка наемоподобна
сума за всеки отделен месец, се явява погасена по давност за периода преди 29.
07. 2010г. Следователно исковата претенция
за главницата от 1222лв. за периода от 17. 01. 2005г. до 29. 07. 2008г. се
явява погасен по давност и следва да бъде отхвърлен на това основание.
Основателен остава само искът за главница в размер на 6456лв. за периода от 29.
08. 2008г. до м. юли 2013г., както и
искът за лихви за забава, считано от 29. 07. 2010г., върху ежемесечните наемоподобни суми до датата на предявяване на иска, както и
от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
С оглед изхода по
делото на ищеца „М.о.в.” не следва да се присъждат разноски.
Ищецът „Е.Г. ****” е направил разноски по
делото в размер на 8604лв., от тях : 7854лв. за държ.
такса, 600лв. общо х-р за съдебно – техническата експертиза и 150лв. х-р за
допълнителната съдебно – техническа експертиза. С оглед уважената част от иска
на това дружество, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, Община П. следва да бъде
осъдена да му заплати сумата 283лв. разноски.
Община П. е
направила разноски в размер на 3400лв., от тях: 3000лв. за един адвокат /за
двама общо 6000лв., но същата има право на разноски само за един адвокат/ и
400лв. общо хонорар за съдебно техническата експертиза. На основание чл. 78,
ал.3 от ГПК, с оглед отхвърлената част от исковете, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответната община сумата 3300лв.
Водим от
гореизложеното и същия смисъл, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Община П., с ЕИК ***, да заплати на Е.Г. ****” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
сумата 6456лв., представляваща обезщетение за наемоподобен
доход за периода от 29. 08. 2008г. до м. юли 2013г., от ползването за сметище за битови отпадъци,
без правно основание на част от неурегулиран поземлен имот № ***, целият с площ
от
както и законните лихви за забава върху :
сумите от по 13,50лв.,
представляващи наемоподобен доход на 1дк. за всеки от
53-те дк. ползван имот, от всяко първо число на
месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2008г., януари, февруари, март, април, май и юни 2009г. - до датата на предявяване на иска – 29. 07.
2013г.,
сумите от по 16лв.,
представляващи наемоподобен доход на 1 дк., за 66-те дк. ползван имот,
от всяко първо число на месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2009г., януари, февруари, март, април,
май и юни 2010г. - до датата на предявяване на иска – 29. 07. 2013г.
сумите от по 18,50лв.,
представляващи наемоподобен доход на 1 дк., за 80-те дк. ползван имот,
от всяко първо число на месеците август,
септември, октомври, ноември и декември 2009г., януари, февруари, март, април,
май и юни 2010г. - до датата на предявяване на иска – 29. 07. 2013г.
сумите от по 17лв.,
представляващи наемоподобен доход на 1дк. за всеки от
93-те дк. ползван имот, от всяко първо число на
месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2010г., януари, февруари, март, април, май и юни 2011г. - до датата на предявяване на иска – 29. 07.
2013г.,
сумите от по 15,50лв.,
представляващи наемоподобен доход на 1дк. за всеки от
106-те дк. ползван имот, от всяко първо число на
месеците август, септември, октомври,
ноември и декември 2011г., януари, февруари, март, април, май и юни 2012г. - до датата на предявяване на иска – 29. 07.
2013г.
-
Отхвърля иска на Е.Г. ****” ЕООД, със седалище
и адрес на управление ***, с ЕИК ***, срещу Община П., с ЕИК ***, за заплащане
на обезщетение като наемоподобен доход, от ползване
на имотите за сумата 1222лв. - за
главници, за периода от 17. 01. 2005г. до
29. 07. 2008г., ведно с претендираните
ежемесечни лихви за забава върху всяка наемоподобна
сума за всеки отделен месец, за периода м.
февруари 2005г. до 29. 07. 2010г., като
погасен по давност, а за горницата над сумата 7678лв. до пълния претендиран размер от 196 350лв. на иска, който
иск е предявен като частичен от общата сума в размер на 3 927 000лв.,
за периода 01. 01. 2005г. до датата на предявяване на иска - 29. 07. 2013г., както и за горницата над
присъдения размер по – горе размер на ежемесечните лихви за забава, до пълния претендиран размер ежемесечни лихви за забава върху всяка наемоподобна сума за всеки отделен месец, за периода м. 01. 01. 2005г. до окончателното им
изплащане – отхвърля иска като
неоснователен.
Отхвърля иска на „М.о.в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК ***, с който моли да бъде осъдена Община П., с ЕИК *** – сумата 70лв., представляваща обезщетение
за наемоподобен доход за периода от 01. 01. 2004г. до
01. 01. 2005г., от ползването за сметище за битови отпадъци, без правно
основание на част от неурегулиран поземлен имот № ***, целият с площ от
Осъжда Община П., с ЕИК ***, да заплати на Е.Г. ****” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, сумата 283лв. представляваща направените разноски от дружеството,
съразмерно на уважената част от исковете.
Осъжда „Е.Г. ****” ЕООД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *** и „М.о.в.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***, да
заплатят на Община П., с ЕИК ***, сумата 3300лв.,
представляваща направените разноски от Общината, съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Софийския апелативен съд, в двуседмичен срок от датата на връчването му
на страните.
Съдия :