РЕШЕНИЕ
№ 45
гр. Силистра, 16.05.2022 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
при секретаря Анета Тодорова разгледа адм.дело № 3 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят А.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 19/06/1/0/00905/3/01/04/01 / 03.12.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция – Разград на Държавен фонд „Земеделие“, с доводи за некомпетентност, както и за нарушения на материалния и процесуалния закон; претендира направените по делото разноски по заплащането на 10,00 лв. държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът – директорът на Областна дирекция – Разград на Държавен фонд „Земеделие“ – оспорва жалбата.
Съдът прие за установено следното:
Посредством АУПДВ № 19/06/1/0/00905/3/01/04/01 / 03.12.2021 г. ответникът, на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 ДОПК, е отказал изплащането на финансова помощ, представляваща второ плащане по договор № BG06RDNP001-06.001-1233-C01 / 12.06.2020 г. по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани” от мярка 6 „Развитие па стопанства и предприятия“ на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. и е установил публично държавно вземане срещу жалбоподателя в размер на 24447,50 лв.
Жалбоподателят развива довод за нищожност на оспорения административен акт, а именно: изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не разполага с предоставена от закона компетентност за издаване на АУПДВ, която да делегира на ответника; освен това последният не разполага и с териториална компетентност да разреши спорния материалноправен въпрос. Жалбоподателят подкрепя своите разсъждения, изложени в предходните редове, с решение № 9618 / 15.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4577 / 2020 г., I о.
Гореописаният довод е неоснователен. Съгласно чл. 20а, ал. 5 – 6 ЗПЗП изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ издава АУПДВ по реда на ДОПК и може да делегира това свое правомощие на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Следователно както компетентността на делегиращия орган, така и възможността да бъдат делегирани на ответника правомощия за издаване на АУПДВ, са изрично уредени в закона. Решение № 9618 / 15.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4577 / 2020 г., I о., на което се позовава касаторът, изрично посочва, че бива приложен „[...] чл. 20а ЗПЗП в действащата към датата на издаването на процесния АУПДВ редакция (преди изменението в ДВ бр. 51 / 2019 г. и създаването на новите алинеи 5 и 6 на чл. 20а, които влизат в сила на 28.06.2019 г.) [...]“. В разглеждания казус АУПДВ е издаден на 03.12.2021 г., т.е. при действието на чл. 20а, ал. 5 – 6 ЗПЗП, поради което аргументите на решение № 9618 / 15.07.2020 г. на ВАС по адм.д. № 4577 / 2020 г., I о., не могат да бъдат пренесени механично по настоящото дело. Освен това във въпросното решение се посочва следното: „От [...] заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. се налага изводът, че изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" [...] е определил съгласно чл. 166, ал. 2 от ДОПК директорите на ОД на ДФ "Земеделие" в съответствие с териториалната им компетентност да издават АУПДВ [...] Принципно няма пречка ръководителят на администрацията да посочи, а съобразно и сега действащата правна уредба да делегира, правомощията по издаването на АУПДВ в случаи като процесния на конкретни държавни органи, като посочи и каква териториална компетентност да притежават съобразно структурата на Разплащателната агенция, но в конкертиката на казуса това не е сторено, а е препратено към териториална компетентност, която би следвало, но не е нормирана в действащия УПДФЗ“. В разглеждания случай обаче делегацията произтича не от заповед № 03-РД/286 / 01.02.2017 г., а от заповед № 03-РД/1759 / 21.06.2021 г., с която изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ изрично е овластил ответника да издава АУПДВ по реда на ДОПК във връзка с подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" на Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., като е определил териториалните предели на делегираната компетентност така: „[...] Директорът на Областната дирекция – Разград на Държавен фонд „Земеделие“ за ползватели, чийто стопанства са с местонахождение на територията на областни дирекции Разград, Русе и Силистра на Държавен фонд „Земеделие“. Стопанството на жалбоподателя, както е отбелязано и в мотивите на обжалвания АУПДВ, е с местонахождение в обл. Силистра. Следователно ответникът се явява компетентен орган и в материално, и в териториално отношение.
В мотивите на оспорения АУПДВ е изписано следното:
«[...] В декларацията за данните за определяне на стандартния производствен обем на стопанството към датата на подаване на искането за плащане е включен имот № 67828.10.64 в землището на с. Сокол, общ. Главиница, обл. Силистра, с площ 116,725 дка. Приложен е договор за наем на земеделска земя № 4831 с Община Главиница от дата 11.10.2019 г. Наетата овощна градина от кайсии е със срок до 30.09.2024 г., а договора с ДФ „Земеделие“ изтича на 12.06.2025 г. От представеното обяснение от бенефициента става ясно, че договорът не може да се анексира за изискуемия срок, покриващ срока на изтичането на договора с ДФЗ, и възнамерява да прекрати договора от началото на стопанската 2021/2022 г. В този случай обработваемата площ на стопанството ще остане 25,979 дка., от които обаче 1,756 дка [...] са недопустими за изчисляването на икономическия размер на земеделското стопанство. [...] В одобрения бизнес план към административния договор, под точка 2 от приложение 3 „Таблица за специфични цели и резултати“ е заложена цел “Увеличаване на обработваемата земеделска площ на земеделското стопанство“. [...] При изключване па недопустимата площ c 1,756 дка [...] към датата на проверка изпълнението на бизнес плана, не се постига заложената цел: “Увеличаване обработваемата земеделска площ па земеделското стопанство“. [...] бенефициентът: не е изпълнил точно бизнес плана, включително в частта на заложените специфични цели и резултати, съгласно Приложение № 3 – чл. 11, т. 2 от договора, респ. т. 11.1, подточка 11.1.2 от Условията за изпълнение. [...] Вследствие е определен размер на задължение 24447,50 лева. [...]“.
От цитираните мотиви на ответника става ясно, че обжалваният АУПДВ е издаден издаден на основание неизпълнение на показател от бизнесплана. В този връзка следва да се има предвид следното тълкувание на юриспруденцията: „В съдебната практика константно е прието, че неизпълнението на установените в бизнесплана показатели, за които е предоставена безвъзмездна финансова помощ от ПРСР, представлява неизпълнение на одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ (в този смисъл решение № 13796 / 06.11.2020 г. на ВАС по адм.дело № 12488 / 2019 г., решение № 5872 / 21.05.2020 г. на ВАС по адм.дело № 11174 / 2019 г., решение № 2709 / 19.02.2020 г. на ВАС по адм.дело № 9703 / 2018 г.; решение № 3184 / 28.02.2020 г. на ВАС по адм.дело № 7468 / 20918 г.; решение № 5040 / 04.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307 / 2018 г. и др.). Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 [...] ЗУСЕСИФ [...], се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. При наличие на основание по ал. 6, не следва да се издава АУПДВ съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП“ (решение № 5775 / 13.05.2021 г. на ВАС по адм.д. № 13230 / 2020 г., V о.). Цитираните съображения на ВАС са изцяло и напълно приложими към разглеждания казус. Гореописаното основание на оспорения АУПДВ представлява неизпълнение на одобрени индикатори по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, с оглед на което, по силата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП, ответникът е следвало да реализира своите правомощия чрез решение за определяне на финансова корекция. Издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, без да са налице основанията на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, представлява основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2 – 3 АПК. С оглед на това, жалбата се явява основателна.
При този изход на делото учреждението на ответника, дължи на жалбоподателя претендираните от последния разноски по делото, а именно: 10,00 лв. държавна такса и 800,00 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 19/06/1/0/00905/3/01/04/01 / 03.12.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция – Разград на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.Г.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата 810,00 (осемстотин и десет) лв., представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: