РЕШЕНИЕ
№ 7
гр.
Русе, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд -
Русе, V състав, в
публично заседание на 10 март през две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ:
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА
адм. дело № 705 по описа за 2021
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на И.П.Д. *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №21-1085-000862/22.11.2021г. на началник
група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна полиция“, с която му е наложена ПАМ – „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. Наведени са доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Претендира се отмяната й и
присъждане на сторените в производството разноски, за които е представен списък
на л.38 от делото.
Ответникът – началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна
полиция, чрез процесуалния си
представител, оспорва жалбата. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсулт.
Административният съд, като извърши цялостна проверка на оспорената
заповед във връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 22.11.2021 г., видно
от отбелязването в разписката в самата заповед /л.1 от административната
преписка/. Жалбата е подадена на 26.11.2021г., в срока по чл.149,ал.3 вр.ал.1
от АПК и от надлежна страна – адресат на оспорената заповед, имаща право и
интерес от оспорване, поради което е допустима
Разгледана по същество, тя е основателна.
С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1085-000862/22.11.2021г. на началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна
полиция“, на И.П.Д., на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“.
Разпоредбата на чл.171 от ЗДвП
предвижда за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения да се прилагат различни по вид
принудителни административни мерки, между които и процесната по чл.171, т.2а, б.“б“ от закона.
Съгласно
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП ПАМ по чл.
171, т. 1, 2, 2а, 4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
По делото /л.23/ е представена Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. на
директора на ОДМВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ
по ЗДвП. Заповедта е издадена на основание чл.172,ал.1 от ЗДвП и Заповед рег.
№8121з-48 от 2015 г. на Министъра на вътрешните работи. Последната заповед не е
приложена по делото, но е ноторно известно, че с нея министърът на вътрешните
работи определя областните дирекции на МВР като служби за контрол по смисъла на
чл.165,ал.1 от ЗДвП. Съобразно това, и в съответствие с нормата на чл.172,ал.1
от ЗДвП, директорът на ОД на МВР-Русе със Заповед № 336з-1120/23.06.2017 г. е
делегирал правомощията си по издаване на заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП,
включително е на началник група в сектор ПП, какъвто е издателя на оспорения
акт в настоящия случай. Предвид това, Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №21-1085-000861/22.11.2021г. е издадена в условията на
делегирана компетентност.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
На 19.11.2021г., около 13.40 часа, жалбоподателят И.П.Д. ***.
Бил спрян за проверка от полицейски служители. Д. бил изпробван за употреба на
алкохол /такава не била установена/, но отказал да бъде проверен с техническо
средство Drug test 5000 за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.
Полицейските служители му издали талон за изследване /стр.4 от
административната преписка/, в който е вписан отказът на Д. и той е уведомен,
че следва да се яви в УМБАЛ "Канев" за вземане на кръв и урина в срок
от 40 минути от връчването на талона; талонът е връчен в 14.00 часа.
Жалбоподателят бил откаран до болничното заведение от майка си - св. П.Д..
В 14.34 те пристигнали пред Спешно отделение на болницата. Д. позвънил на
звънеца, изчакал известно време, никой не отворил, поради което отишъл до
спешната лаборатория, за да провери дали там не могат да му вземат кръв. Там
служител на лабораторията му обяснил, че трябва да се върне в Спешно отделение.
В 14.42 ч. жалбоподателят се върнал във фоайето пред отделението, отново
позвънили неколкократно – първо Д., после и майка му, и в 14.47ч. от
отделението излязъл медицински работник , който взел от жалбоподателя талона за
медицинско изследване. В 14.50 ч. същият медик върнал на Д. талона и му
обяснил, че изследване не може да бъде направено, тъй като посоченото в талона
време е изтекло. Тези факти се установяват безпротиворечиво от показанията на
св.Д. и представения по делото видеозапис.
При така установените факти съдът намира, че оспорената заповед е
постановена в нарушение на материалния закон.
Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
послужила като правно основание за издаване на заповедта, ПАМ прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство се прилага на собственик, който управлява моторно превозно средство след като „…е
употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде
извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози“. Видна от оспорената заповед, тя е издадена в последната хипотеза
- неизпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на
химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. В издадения от младши
автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ талон за изследване с фабричен
№0065491, на И.П.Д. е дадено само едно
предписание – да се яви в УМБАЛ „Канев“ за вземане на кръв и урина до 40 минути
от връчване на талона, т.е. до 14.40 часа. Видно от установените
с гласни и веществени доказателства действия на Д., той е изпълнил
предписанието, тъй като в 14.34 часа е бил пред Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“; неизвършването на самото изследване
е в резултат на независещи от волята на Д. причини – претовареност на
медицинските специалисти, лоша организация в болничното заведение и т.н. Следователно, в разглеждания случай не са били налице
материалноправните предпоставки за прилагане на мярката. Оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон, поради което трябва да бъде
отменена.
Предвид изхода на спора и на основание чл.143 АПК, на оспорващия се
дължат разноските за производството. Същият претендира такива в размер на 10
лв. – държавна такса и 200 лева възнаграждение за адвокат. Видно от приложеният
на стр.21 от делото договор за правна защита и съдействие, за
представителството по делото страните нито са договорили адвокатски хонорар, нито
е вписано заплащането на такъв. Предвид недоказаността на претенцията за
адвокатско възнаграждение, юридическото лице, в чиято структура е органът,
издал оспорения акт - ОД на МВР-Русе, следва да бъде осъдено за разноските само
за заплатената държавна такса 10 лева .
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по направеното оспорване от И.П.Д. ***,
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№21-1085-000862/22.11.2021г. на началник група към ОДМВР Русе, сектор „Пътна
полиция“, с която му е наложена ПАМ – „прекратяване на регистрацията на ППС за
срок от 6 месеца“.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Русе да заплати на И.П.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 10 лв. – разноски по делото.
Решението е окончателно на основание чл.172,ал.5 от ЗДвП.
Съдия: