Решение по дело №253/2020 на Районен съд - Асеновград

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Асеновград , 19.08.2020 година

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

        АСЕНОВГРАДСКИ  РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети май   през  две хиляди и двадесета  година, в състав:

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН БЕДАЧЕВ

 

         с участието на секретаря Ася Иванова , като разгледа АНД № 253 по описа на Асеновградския  районен съд – ІІ н.с. за 2020 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

        Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

        С наказателно постановление № 19-0239-001035/31.07.2019 г. на Началника на Сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ – Асеновград  – Д.С.Т.на Н.И.К. ,  ЕГН :********** *** , на основание чл. 183 ал.2 т.11 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение по чл. 40 ал.1 от ЗДвП  и на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.  

        Недоволен от горното постановление е останал Н.К.  и е депозирал жалба срещу него пред  РС – Асеновград  в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата и в съдебно заседание чрез процесуалния представител – адв. М. се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и необосновано, като се отрича извършването на нарушенията и се навеждат твърдения за допуснати при издаването му съществени нарушения на административно-производствените правила.Арлтернативно се пледира за приложението на чл. 28 от ЗАНН.   Искането към  съда е за пълна отмяна на атакуваното наказателното постановление .

        Ответната страна   РУ на МВР – Асеновград  не взема становище по жалбата.

        Основание за  настоящото въззивно разглеждане  е  решение на Административен съд – Пловдив по КНАХД № 200/2020 г. с което обезсилено решението на предходния въззивен състав само в атакуваната  част по отношение на второто нарушение  , а именно това по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП , за което на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца. Съответно за първото нарушение съдебния акт на РС-Асеновград, с който е отменено наложеното наказание  глоба в размер на 20 лева . е влязъл в сила и не е предмет на настоящото разглеждане.

        Асеновградския  районен съд, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе в предвид доводите, изложени в жалбата и в съдебно заседание намери следното:

        Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество в частта  която е предмет на разглеждане същата е ОСНОВАТЕЛНА.

          С акт за установяване на административно нарушение от 09.07.2019 г. е било констатирано, че на същата дата около 10,30 часа в гр.Асеновград  на  ул. „Захари Стоянов” до № 2  жалбоподателят К. е управлявал товарен автомобил   „Мицубиши Кантер “ с рег. № РВ7687СМ , като при маневра движение назад  не се убеждава , че пътят зад МПС е свободен блъска паркиран т.а. „Дачия Докер“ , като реализира ПТП с материални щети. След което, като участник в ПТП , не спира за установяване на щетите от произшествието. За инцидента  били сигнализирани органите на РУ-Асеновград , които посетили приозшествието. По-късно през деня полицейските служители установили К., който дал обяснения в които заявил ,че не е разбрал , че е причинил произшествие и материални щети по друг автомобил, поради което и не е спрял на мястото на  произшествието. За констатираните нарушения в  негово присъствие му бил съставен АУАН, който той подписал отново с  възражението, че не е разбрал че е допуснал нарушщението. Въз основа на съставения АУАН по-късно било издадено и обжалваното наказателно постановление с което на водача К. за описаните нарушения са наложени горепосочените административни наказания.

         След като анализира горните факти и взе в предвид възраженията и аргументите изложени в жалбата, както и в съдебно заседание, съдът провери законосъобразността на обжалваното НП в атакуваната му част, само по отношение на второто описано нарушение при което  намери, че същото страда от съществени пороци касаещи задължителното му съдържание, а извършването на нарушениято не е установено по несъмнен начин.         

         На първо  място в НП  липсва пълно описание на  вмененото във вина на жалбоподателя нарушение и на  обстоятелствата при които то е   извършено,  така че да се изведат елементите на неговия обективен състав . Нормата на чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП по която е квалифицирано нарушението  въвежда  като първо и основно задължение за водача  на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.Санкционната разпоредба пък на чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП  към която  е  съотнесено описаното  нарушение предвижда санкция – глоба в размер от 50  до 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца за водач, който  наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. При това положение в НП не са описани всички елементи от неговия обективен състав , тъй като не са надлежно посочени всички задължения на водача , а именно - без да създава опасност за движението по пътя да спре за да установи последиците от произшествието.

          От изложените до тук съображения  следва ,че наказателното постановление е  незаконосъобразно и следва да бъде отменено , тъй като  не са спазени всички изисквания императивно посочени в чл. 57 ал.1 т.1 и т.5  от ЗАНН , на които следва да отговаря НП откъм съдържание .

           На второ място и по същественото в случая е, че не е установен по несъмнен начин  факта на извършване на нарушението. Видно от субективния състав на нарушението същото може да се реализира при форма на вината пряк или евентуален умисъл. За да е налице такъв, следва водачът от субективна страна да съзнава , че е възникнало ПТП  в което той е участник , който факт поражда и задълженията му по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДВП,  за да може изобщо да му се  вмени във вина неизпълнението на тези задължения.  Т.е.  те  са  функция  на  юридически факт – настъпване на ПТП , в което водача е участник и същият съзнава  това обстоятелство. В конкретния случай водача К. твърди , че изобщо не е разбрал , че е блъснал намиращия се зад него автомобил, което звучи достоверно  и на базата на останалите установени данни – шума в кабината , малкото разстояние до другия автомобил , ограничената  видимост поради коросерията на товарния автомвобил, лекия удар , видно от протокола за ПТП и незначителните щети  по увредения автомобил.  Всичко това свидетелствува за действително лек удар и по точно притискане между двата автомобила , който действително е напълно възможно да не е усетен от водача К. и същият  без да знае факта на ПТП спокойно да е продължил пътя си. В тази насока са и останалите доказателства – показанията на актосъставителя възпроизвеждащи прегледания видеозапис от които е видно, че при контакта водача изобщо не е реагирал , а  е потеглил напред и е продължил . На практика липсват доказателства от които да се установи  категорично , че водача К. е разбрал за произшествието , а в тежест на АНО е да докаже всички обстоятелства  във връзка с извършване на нарушението , включително и относно елементите от субективния  му състав. При това положение следва да се приеме , че извършването на нарушението не е установено по несъмнен начин, защото не са  доказани всички елементи от неговия субективен състав, поради което и съдът намира , че състава на същото не е реализиран от субективна страна. Затова в обжалваемата му част НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. 

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя. Последният е направил искане за присъждане на разноски в размер на 1100 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, както следва- 300 лв. за първото разглеждане пред първата инстанция  , 400 лева – пред касационната инстанция - Административен съд-Пловдив и 400 лева пред настоящата инстанция  . По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в приложените Договори за правна защита и съдействие е удостоверено, че възнаграждението е заплатено изцяло и в брой.

 По делото с молба пред касационната инстанция е направено възражение от административно-наказващия  орган за прекомерност и намаляване на разноските до минималния размер предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Тъй като размера на възнаграждението,  винаги е функция на интереса , а в конкретния случай стойността на глобата не е висока съдът намира , че възражението е основателно и така претендираното възнаграждение за адвокат е прекомерно , поради което следва да се редуцира по правилото на чл. 18 ал.2 и ал.4 от Наредбата до посочения минимален размер за една инстанция  за административно-наказателни дела,  който е в размер на 300 лева за всяка инстанция. Т.е. на жалбоподателя следва да се възстановят   разноски общо в размер на 900 лева.

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД на МВР – Пловдив като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР – /Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд. /

          Ето защо, мотивиран от горното , и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН ,Съдът

 

                                                               Р  Е  Ш  И  :

 

           ОТМЕНЯ  наказателно постановление № 19-0239-001035/31.07.2019 г. на Началника на сектор към ОДМВР-Пловдив, РУ – Асеновград  – Д.С.Т.в частта му по т.2 , с която на Н.И.К. ,  ЕГН :********** ***  на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца за нарушение по чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно. 

 ОСЪЖДА   ОДМВР – ПЛОВДИВ да заплати на  Н.И.К.   ЕГН **********    сумата от  900  лева,  представляваща общ размер на направените от него по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

 

          РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Пловдив  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: