№ 259
гр. *******, 16.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *******, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галя Алексиева
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело №
20223130101323 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 СК от М. И. И., ЕГН ********** с адрес гр.
*******, ул. „******“ № 39 срещу А. Б. И., ЕГН ********** с постоянен адрес с. *******,
община ******** за прекратяване с развод на сключения с ответника граждански брак на
12.08.1991г. поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения
изложени в обстоятелствената част на исковата молба: С ответника сключили
граждански брак на 12.08.1991г. В началото брачните им отношения се градили на любов и
доверие. Постепенно обаче започнали да се проявяват несходството във възгледите им за
семеен живот и в характерите. Ищцата заминала да работи в Германия, а съпругът й останал
в България. Изпращала му парични средства, контактите им били ежедневни. Впоследствие,
ответникът престанал да отговаря на обажданията й. Узнала, че съпругът й живее с друга
жена. Така вече около 20години били във фактическа раздяла. По тези съображения счита
брачната връзка за изчерпана, при липса на възможност за нейното възстановяване. Молбата
е за прекратяване на брака, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Желае
да запази брачното си фамилно име.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е ангажирал писмен отговор чрез назначения му
от съда особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. Счита, че действително съпрузите
са прекъснали връзката си и съществуването на сключения между тях граждански брак е
лишен от съдържание.
В съдебно заседание, ищцата се явява лично и с процесуален представител адв. К..
Поддържа молбата за развод.
1
Ответникът редовно призован, представлява се от особен представител, който
поддържа писмения отговор.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, съобрази становищата на
страните и въз основа на приложимия закон, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Страните са сключили граждански брак на 12.08.1991г. в гр. *****, за което е
съставен акт № 26 на длъжностното лице по гражданско състояние при община *****.
За доказване на твърдяните факти и обстоятелства от брачния живот на страните по
делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля А.М. И., дъщеря на
ищцата. Свидетелят добросъвестно разказа пред съда впечатленията си относно
взаимоотношенията между съпрузите. Посочва, че родителите й са разделени от дълги
години, когато тя е била на около 4-5годишна възраст. Грижите за нея са поети от майка й.
По едно време баща й бил в затвора. След като писал на майка й, че иска да се видят, тя ги
закарала при него. Той обещал, че като излезе от затвора, ще отиде да ги види, но това така и
не се случило. Била на около 7години, когато баща й излязъл от затвора. В момента нямал
друго семейство. Бил алкохолик, често биел майка й. По информация на свидетелката преди
години той имал друга жена, от която имал и дете, но сега били разделени.
По иска за прекратяване на гражданския брак с развод:
От събраните по делото доказателства за съда не остана съмнение, че е прекъсната
физическата и духовна близост между съпрузите. Настъпилата между тях фактическа
раздяла датира от повече от 20години. Възможност за промяна на това статукво с оглед
неговата продължителност във времето очевидно не е налице. Всеки от съпрузите отдавна е
започнал да живее свой собствен живот, вкл. в различни населени места. Налице е трайно
неизпълнение на задълженията, вменени им с разпоредбите на чл. 14, чл.15 и чл. 17 СК.
Бракът е лишен от дължимото съдържание, доколкото липсва общност в грижите за
семейството. След като това е така, сключеният брак е непригоден да изпълнява присъщата
му социална функция, а запазването му е лишено от смисъл. Между съпрузите отдавна са
изчезнали чувствата на обич, взаимност и привързаност. Поради горното съдът приема, че
бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде прекратен с развод
на основание чл. 49, ал. 1 СК.
Относно семейното жилище:
Съгласно пар. 1 на ДР на СК, семейното жилище по смисъла на СК е жилището,
което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца. Предвид
дългата фактическа раздяла и разделното живеене на страните, очевидно е, че същите нямат
семейно жилище покриващо критериите на легалното определение за такова дадено в СК.
Относно издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана, поради което и съдът не дължи произнасяне.
По отношение на фамилното име на съпругата:
2
Не е направено искане за възстановяване на предбрачното фамилно име от съпругата,
поради което и след развода, тя следва да продължи да носи брачното си фамилно име.
На основание чл. 329, ал.1, изречение второ от ГПК разноските следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се определят от
съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50лева, като
всеки от съпрузите следва да бъде осъден да заплати сумата от 25лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак на М. И. И., ЕГН ********** с адрес гр. *******,
ул. „******“ № 39 и А. Б. И., ЕГН ********** с постоянен адрес с. *******, община
********, сключен на 12.08.1991г. в гр. ***** с акт № 26 на длъжностното лице по
гражданско състояние при община *****, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, на основание чл. 49, ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената да носи брачното си фамилно име И., на
основание чл. 53 СК.
ОСЪЖДА М. И. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд-
*******, окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 329, ал.1,
изречение второ от ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А. Б. И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Районен съд-
*******, окончателна държавна такса в размер на 25лева, на основание чл. 329, ал.1,
изречение второ от ГПК вр. чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *******: _______________________
3