Определение по дело №139/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК.

Образувано е по жалба на жалбата на “ЕВО“ ООД, седалище и адрес на управление гр. В.Т., представлявано от управителя Р.С.В.против Решение за отказ на искане за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 10/05.02.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново.

Според изложеното в жалбата, административният орган изопачава и превратно представя действителните правни последици, обосноваващи недопустимост на жалбата. Принципът на съразмерност изисквал преценка какъв е общественият интерес от издадения административен акт и противопоставим ли е той на интереса на данъчния субект, заявен в искането за спиране. Позовава се на ТР № 5/08.09.2009г. на ОСК на ВАС, че допуснатото предварително изпълнение не съдържа законова презумпция за непогрешимост. В конкретният случай органите по приходите твърдели некоректност на „ЕВО“ ООД, изразяваща се в системно неизпълнение на задължението по ЗДДС за заплащане на деклариран ДДС за внасяне. Формирането на ново задължение за внасяне на ДДС практически създавало още данъчни задължения, което водело до преустановяване дейността на дружеството. Вече били начислени лихви и образувано изпълнително дело, следователно предприети действия от публичен изпълнител и прилагането на трето действие като дерегистрация по ЗДДС се явявало несъразмерно. Иска съдът да отмени решението за отказ и да постанови спиране изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС.

Ответната страна - директорът на Дирекция "ОДОП" – Велико Търново в писмено становище намира жалбата за неоснователна по мотиви, развити в обжалваното решение. Необосновани намира доводите относно приложение на принципа на съразмерност и обвързването на конкретния случай с ЕКПЧ. Голяма част от съображенията касаят законосъобразността на акт за дерегистрация, който не е предмет на настоящото производство, поради което са неотносими. Целта на закона намира за отправна точка относно преценката за съразмерност, като в случая е доказано продължително и системно невнасяне на дължимия ДДС. Мярката е пропорционална доколкото дължимостта на данъка отговаря на предвидената със закон възможност да се налагат ограниченията по чл. 176 ЗДДС. Събирането на вече възникнали непогасени задължения представлявало действия имащо друга цел с оглед защита на публичния интерес. Предлага отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Велико Търново, като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, установи от фактическа и правна страна следното:

В подадена вх. № 29173/20.12.2023г. по описа на ТД на НАП Велико Търново жалбоподателят иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвания от него Акт за дерегистрация по ЗДДС, на основание чл. 153, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 166, ал. 4 АПК.

С влязло в сила определение на Административен съд Велико Търново по адм. дело № 33/2024г. преписката е върната на ДОДОП Велико Търново за произнасяне по същество по направеното искане за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС, като по аналогия следва да намерят основанията, посочени в чл. 166, ал. 2 от АПК, към която разпоредба препраща ал. 4, като наличието на тези основания следва да се прецени в производството по чл. 153 от ДОПК. Според съда до произнасянето по законосъобразността на съответния акт няма пречка ответникът ла се произнесе по искането за спирането му по същество, като прецени дали съответният акт по чл. 83, ал. 4 от ДОПК би могъл да причини на оспорващия значителна, непоправима или трудно поправима вреда въз основа на твърденията в искането и представените доказателства.

С процесното Решение директорът на Дирекция "ОДОП"- Велико Търново е отказал да спре изпълнението на акт за дерегистрация по съображения, че не е доказано наличието на нито едно от обстоятелствата по чл. 166, ал. 2 ДОПК.

Жалбата, подадена от адресата на акта, в срок, е допустима, а по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 153, ал. 7 от ДОПК отказът да се спре изпълнението може да се обжалва пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата по същество, в 7-дневен срок от получаването на решението по ал. 6, съответно в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне на решаващия орган по искането. Съдът се произнася по жалбата срещу отказа за спиране на изпълнението с определение.

Съгласно разпоредба на чл. 166, ал. 2 от АПК при всяко положение па делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Според чл.166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на втората алинея на същата разпоредба. Законодателя нормативно презюмира наличието на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, в чиято защита изключва суспензивния ефект на оспорването по чл. 166, ал. 1 от АПК и позволява незабавното изпълнение на акта. Спирането предпоставя наличие па друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени с предварителното изпълнение. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дачи няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дати не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В процесния случай жалбоподателят не твърди и доказва наличие на нови обстоятелства, които да сочат на възможност от увреждане на неговите права в степен, по-голяма от необходимото за постигане на целите на предварителното изпълнение, нито доказва и обосновава причиняване на значителна или трудно поправима вреда, която да е последица именно от тези нови обстоятелства.

В настоящия случай „ЕВО" ООД твърди, че предвиденото в закона предварително изпълнение на акта за дерегистрация има за последица, произтичаща от правилото на чл. 111 от ЗДДС - начисляване на ДДС върху всички активи, за които е ползван данъчен кредит, възлизащи по балансова стойност в размер на 5 380 237.76 лв., като само по себе изпълнението на това задължение от страна на дружеството ще причиняло значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Тези доводи не могат да обосноват настъпване на вреда, тъй като именно бездействието, изразяващо се в неплащане на задълженията за ДДС по подадени справки-декларации, е станало причина да бъде извършена дерегистрация но ЗДДС по инициатива на орган по приходите. Изискуемото публично държавно вземане винаги е обременяващо за длъжника, но не може да се тълкува като увреждащо за него, нито като настъпила за него вреда. Изпълнението на законовото задължение по чл. 111 от ЗДДС за начисляване на ДДС върху наличните активи по смисъла на ЗСч и ЗКПО, за които е ползван данъчен кредит, не би могло да се третира като вреда за лицето от категорията на тези по чл. 166, ал. 2, във вр. с ал. 4 от АПК.

На следващо място, следва искателят да установи, както че съществува реална опасност да понесе такива вреди, така и че същите са значителни по размер (числово измерими) за него. В настоящото производство от страна на „ЕВО" ООД не са представени никакви доказателства за установяване на твърденията му, че наличните активи на дружеството към момента възлизат по балансова стойност в размер на 5 380 237.76 лв.; не се представят доказателства за ползван данъчен кредит изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност при придобиването на тези активи. Също така следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗДДС урежда законодателно особен случай на определяне на данъчната основа на доставка на стоки и или услуги по чл. 111, а именно това е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката, а в случаите на внос - на данъчната основа при вноса или на направените преки разходи за придобиване на услугата, намалена с разходи за изхабяване предвид обичайния икономически живот на стоката или услугата. Предвид това не може да се извърши и преценка дали за дружеството би възникнало задължение по чл. 111 от ЗДДС за начисляване на данък върху наличните активи и съответно в какъв размер. Съгласно чл.111, ал. 3 от ЗДДС, начисленият данък за наличните активи при дерегистрация се включва в резултата за последния данъчен период, декларира се по реда и в срока по чл. 125 и се внася в срока но чл. 89, ал. 2. След направена справка в информационната система на НАП органът установява, че „ЕВО'" ООД е подало справка-декларация за последния данъчен период м. 12.2023 г. с вх. № 04002119706 15.01.2024 г., в която е декларирало общо начислен ДДС със ставка 20% за извършените облагаеми доставки в размер на 14085.72 лв., като няма данни да е деклариран начислен ДДС за налични активи по реда на чл. 111 от ЗДДС. Горепосоченото препятства извършване на исканата преценка за нарушение на принципа на съразмерност, доколкото принципно дължимостта на данъка отговоря на предвидената законова възможност да се налагат ограничения или да се поставя изисквания към субекта при осъществяване на стопанската му дейност.

На последно място, голяма част от съображенията в жалбата касаят законосъобразността на издадения акт за регистрация, които следва да бъдат преценени в образуваното адм. дело № 218/2024г. по описа на Административен съд Велико Търново. Същите не касаят основанията, на които е отказано спиране на изпълнението на акт за дерегистрация, поради което са неотносими към настоящия спор.

В случая, след като не са представени доказателства за нови факти и обстоятелства обосноваващи значителна или труднопоправима вреда, съгласно действащите към искането разпоредби на ДОПК за релевантна стойност на активите, с решението законосъобразно е отказано спиране изпълнението на акт за дерегистрация. Поради изложеното жалбата срещу законосъобразното решение следва да бъде отхвърлена.

Разноски са претендирани от ответника, който е представляван от юрисконсулт и на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК такива следва да му бъдат присъдени за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

На основание чл. чл. 229, ал. 1 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК настоящото определение не подлежи на обжалване (Определение № 1655 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 935/2018 г., Определение № 11154 от 26.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10445/2017 г. и др.)

Воден от горното и на основание чл. 153, ал. 7 от ДОПК, Административен съд Велико Търново, 5 състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЕВО“ ООД, седалище и адрес на управление гр. В.Т., представлявано от управителя Р.С.В.против Решение за отказ на искане за спиране на изпълнението на Акт за дерегистрация по ЗДДС № 10/05.02.2024г. на директора на Дирекция „ОДОП” Велико Търново.

ОСЪЖДА “ЕВО“ ООД, ЕИК: ..., седалище и адрес на управление гр. В.Т. да заплати в полза на Национална агенция за приходите – гр. София сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия: