РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. гр. Хасково, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102083 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1
пр. посл. от ГПК от Г. П. Г., ЕГН **********, с адрес: *********, против „Мост Финанс
Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Ситняково" № 23, представлявано от управителя Веселин Юлиянов Балджиев.
Ищецът твърди, че като кредитополучател сключил с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД с ЕИК ********* договор за потребителски /стоков/ кредит № CREX
*********/02.05.2012 г. за текущи нужди в размер на 751,64 лева. По подадено от ответника
заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.дело № 302/2014 г. на ХРС, по което
издадени били заповед № 166/14.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК и изпълнителен лист за сумите, както следва: 501,12 лева главница, представляваща
неплатени вноски по договора, 59,53 лева такса обработка на кредита, 63,04 лева мораторна
лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На 14.10.2015 г. бил сключен договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) между дружеството - кредитор и ответника в настоящото
производство, в т.ч. и описаното вземане против ищеца, който обаче не бил уведомен за
цесията. Ответникът предприел изпълнителни действия въз основа на процесния
изпълнителен лист, като при ЧСИ с рег. № 838 по негова молба от 27.03.2014 г., на
27.11.2015 г. било образувано изп.дело № 10654/2015 г. На ищеца като длъжник била
изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 803605/03.12.2015 г., получена на
07.12.2015 г. Но независимо от образуването на изп.дело, давността по отношение на
вземането не била прекъсвана, т.к. по същото не били предприемани никакви изпълнителни
действия от ЧСИ. От взискателя едва с молба № 10216/ 15.02.2018 г. по делото било
поискано извършване на справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на
името на длъжника и при установяване на такива да бъде наложен запор върху тях. С друга
1
негова молба от 09.03.2020 г. било поискано делото да бъде изпратено за продължаване на
принудителното изпълнение от ЧСИ с рег. № 929, което било уважено с протокол с вх. №
29982/ 12.08.2020 г. и делото било преобразувано като изп.дело № 1051/2020 г. по описа на
ЧСИ - Н. Кавакова. Уведомлението за прехвърлено дело било изпратено до длъжника и
получено от него на 17.08.2020 г., като му било съобщено и това, че му е наложен запор на
трудовото му възнаграждение, получавано от „ПИРС-Д" ООД, както и че на 24.09.2020 г. е
насрочен и опис на движими вещи негова собственост. На същата дата било връчено и на
работодателя запорно съобщение. С призовка за принудително изпълнение /ППИ/ с изх. №
52932/ 05.11.2020 г., получена на 10.11.2020 г., ищецът бил уведомен, че на 23.12.2020 г.
ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение, като ще извърши опис, оценка и
изземване на движими вещи негова собственост; като към 05.11.2020 г. размерът на
непогасената част от дълга бил в размер на 1 789,27 лева. С нова ППИ с изх. №
35119/01.07.2021 г., получена от длъжника на 05.07.2021 г., той бил уведомен, че на
09.08.2021 г. ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение, като ще извърши опис,
оценка и изземване на движими вещи негова собственост; като към 01.07.2021 г. размерът
на непогасената част от дълга бил в размер на 1 829,17 лева. Изп. дело № 1051/2020 г. на
ЧСИ - Н. Кавакова, било прекратено по неясни за ищеца причини, с постановление от
17.08.2021 г., влязло в сила 17.08.2021 г. Същия ден било образувано ново изп.дело № 1519/
2021 г. по описа на ЧСИ с рег. № 929, въз основа на молба на ответника с вх. № 33273/
17.08.2021 г., за което на ищеца било връчено съобщение на 20.08.2021 г., в което се сочело
още, че към 17.08.2021 г. задължението му възлиза на 1468,74 лева, както и че е наложен
запор на два леки автомобила, собственост на длъжника, и е насрочен опис на същите на
11.10.2021 г.
Ищецът твърди, че считано от 05.11.2012 г. (от когато вземането станало изискуемо)
до 17.08.2020 г., когато бил наложен запорът на трудовото му възнаграждение по изп.дело
№ 1051/ 2020 г. по описа на ЧСИ Кавакова, давността не била прекъсвана и тя изтекла, при
което претенциите за принудително осъществяване на вземанията от кредитора, били
погасени по давност. Нещо повече давността, по смисъла на чл.110, вр. чл.114 ал.1 от ЗЗД,
изтекла още през 2017 г., т.е. преди да се бъде образувано цитираното дело, а така също и
изп.дело № 1519/ 2021 г., при което всички извършени действия по новообразуваното дело
били невалидни. Така за ищеца налице бил правният интерес, да предяви отрицателен
установителен иск по чл.439 от ГПК. Приложение намирали горепосочените норми относно
главницата и чл.111 б."в" от ЗЗД относно лихвата, вр. чл.114 от ЗЗД. В случая, кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем на 05.11.2012 г., от която дата започнала да тече
погасителната давност и по отношение на главницата изтекла на 05.11.2017 г., а по
отношение на лихвите - на 05.11.2015 г. В настоящата хипотеза не намирала приложение
разпоредбата на чл.117 ал.2 от ЗЗД. В мотивите на TP № 2/ 26.06.2015 г. по ТД № 2/ 2013г.,
т.14, на ОСГТК се сочело, че ГПК урежда заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова подаването на заявление за заповед за изпълнение не
прекъсвало давността. Според т.10 от същото, предприемането на действия по
принудително изпълнение, по смисъла на чл.116 б.„в" от ЗЗД, били обвързани с
реализацията на конкретен изпълнителен способ в рамките на висящия изпълнителен
процес. В този смисъл, заявлението по чл.410 от ГПК от 13.02.2014 г. и самото издаване на
изпълнителен лист от 27.03.2014 г., не прекъснали теченето на давността.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да приеме за
установено, че не дължи на ответника сумите, както следва: 501,12 лева главница,
представляваща неплатени вноски, дължима на основание сключен договор № CREX-
02821620 от 02.05.2012 г. за кредит за покупка на стоки или услуги; 59,53 лева такса
обработка на кредита; сумата от 63,04 лева мораторна лихва за периода 05.11.2012 г. -
28.01.2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 13.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски по
2
делото в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
за които суми е бил издаден изпълнителен лист от 27.03.2014 г. в полза на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД с ЕИК ********* и на 17.08.2021 г. било образувано изп. дело №
20219290401519; като погасени по давност, на основание чл.439, във вр. с чл.124 ал.1 от
ГПК и му присъди направените разноски по делото.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но по същество за неоснователен. Той
сочи, че на 06.01.2016 г. по изп. дело № 20158380410654 постъпила молба от ищеца за
разсрочване на задължението, което пожелал да заплаща доброволно. Ищецът извършил
вноски от по 100 лв. на следните дати - 18.01.2016 г., 18.03.2016 г., 23.02.2017 г. и
16.03.2017 г., след което нямало постъпили плащания и това дало основание на взискателя
да предприеме принудителни действия по събиране на задължението си. По молба на
последния от 15.02.2018 г., по делото били наложени банкови запори върху сметки, открити
в "Юробанк България" АД и "Сосиете Женерал Експресбанк" АД, като били извършвани и
справки за установяване на трудов договор на длъжника. След продължаване на
производството пред ЧСИ № 929, на длъжника бил наложен запор върху трудово
възнаграждение, получавано при работодател "ПИРС-Д" ООД на дата 12.08.2020 г. Поради
липса на възможност за изпълнение, кредиторът депозирал молба за прекратяване на
изпълнителното производство на 13.08.2021 г. и образувал ново дело № 20219290401051 по
молба от 17.08.2021 г., в рамките на петгодишния срок от последното валидно изпълнително
действие, а именно - налагане на запори върху банкови сметки на длъжника от 20.02.2018 г.
Ето защо, твърдението в исковата молба за настъпване на погасителна давност по
отношение на главницата и лихвите през месец ноември 2015 г. и 2017 г. били
неоснователни, тъй като в този период по делото постъпвали суми от длъжника.
Последователността на наложените запори в хода на изпълнението сочела на липса на
изтекла в полза на длъжника погасителна давност. Съгласно чл.114 от ЗЗД, давността
започвала да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо - 05.11.2012 г., но
кредиторът потърсил сумите от длъжника по съдебен ред на 13.02.2014 г., което прекъснало
изтичането на давността за процесните вземания, които били дължими от ищеца.
Предвид изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като му
се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Не се явява и упълномощения му
представител – адв. В.Л. от АК Хасково, който в депозирана пред съда писмена молба
поддържа предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща процесуален представител.
В писмена молба оспорва иска.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съобразно чл.235 ал.2, вр. чл.12 ГПК, приема за установено от
фактическа следното:
По делото не е спорно, а и от представените от ищеца писмени доказателства, вкл. и
постъпилия препис от наличните в деловодната програма „САС“ електронни документи по
ч.гр.д. № 302/2014 г. по описа на РС Хасково се установява, че на 13.02.2014 г. в РС-
Хасково (пощенско клеймо от 12.02.2014 г.) е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Г. П. Г., по което е образувано
ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС Хасково.
На 14.02.2014 г. в полза на заявителя „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.
София, е издадена заповед № 166/14.02.2014 г. по ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС
Хасково, по силата на която е разпоредено длъжникът Г. П. Г. да заплати сумата от 501,12
лева главница, представляваща неплатени вноски по договор за кредит за покупка на стоки;
сумата от 59,53 лева - такса обработка на кредита; сумата от 63,04 лева - мораторна лихва за
периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата от датата
3
на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за
юрисконсултско възнаграждение. В заявлението е посочено, че вземането произтича от
договор за покупка на стоки или услуги № CREX *********/ 02.05.2012 г. като длъжникът е
преустановил плащането на вноските по договора за кредит на 05.10.2012 г. и до този
момент били платени 4 вноски. Вземането на кредитора било предсрочно изискуемо като
фактът настъпил на 05.11.2012 г. – датата на втората пропусната месечна вноска. Длъжникът
Г. П. Г. дължал и обезщетение за забава в размер на 53.04 лева, начислена върху оставащата
неизплатена главница по заема, за периода от настъпване на предсрочна изискуемост на
кредита до 28.01.2014 г. На 27.03.2014 г. е издаден изпълнителен лист по заповедното
производство в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София като от записа в
деловодната програма „САС“ е отбелязано връчване на заповедта за изпълнение на
длъжника на 04.03.2014 г.
Не е спорно още обстоятелството, че на 14.10.2015 г. е сключен договор за продажба
и прехвърляне на вземания (цесия) между дружеството – кредитор /“БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД, гр. София/ и ответника, в т.ч. и описаното вземане против ищеца.
От материалите по приложеното изпълнително дело № 20158380410654 на ЧСИ с
рег. № 838 М.Б., с район на действие Софийски градски съд е видно, че същото е образувано
по молба на ответника от 25.11.2015 г. въз основа на изпълнителния лист от 27.03.2014 г.,
съпровождащ молбата. Към молбата са приложени още и договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 14.10.2015 г. ведно с Приложение № 1 към него, както и
потвърждение за сключената цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД и уведомление с изх. № 91-
УП-Ц7-0351/21.10.2015 г. до ищеца от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София и
ответника за извършеното прехвърляне на вземания (цесия). С разпореждане от 03.12.2015 г.
ЧСИ с рег. № 838 М.Б. срещи ищеца е образувано изпълнително дело № 20158380410654,
указано е да се изпрати покана за доброволно изпълнение /ПДИ/, извършването на пълно
проучване на имущественото състояние на длъжника, както и налагане на запор върху
вземанията на длъжника. На ищеца като длъжник била изпратена покана за доброволно
изпълнение с изх. № 803605/03.12.2015 г., получена на 07.12.2015 г., съобразно известие за
доставяне. За дължимите от длъжника публични вземания и според приложеното
удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с изх. №
260371501477245/12.12.2015 г. на ТД на НАП Пловдив, с резолюция от 14.12.2015 г.
държавата е присъединена като взискател на основание чл.458 ГПК по посоченото
изпълнително дело.
По изпълнително дело № 20158380410654 се съдържа и молба от 21.12.2015 г. без
подпис, която се сочи за издадена от Г.Г., входирана по посоченото изпълнително дело на
06.01.2016 г., за разсрочване на задължението поради финансови затруднения – на всяко 15
число от месеца да внася сумата от 150 лева. По отношение на този неподписан от сочения
за негов автор частен документ и по инициатива на ищеца съдът е открил производство по
чл.193 ГПК като е разпределил тежестта на доказване съобразно правилото на чл.193, ал.3
ГПК, в случая на ответника и е дал възможност на страните да ангажират доказателства,
която възможност не е била реализирана. Ответникът не е направил и изрично изявление по
чл.193, ал.2 ГПК дали ще се ползва от своевременно оспорения от насрещната страна
документ. При това положение описаната молба, следва да бъде изключена от
доказателствения материал по делото.
С молба с вх. рег. № 10216 от 15.02.2018 г. по изп. дело № 10654/15 г. до ЧСИ с рег.
№ 838 М.Б. ответникът е поискал да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за
регистрирани банкови сметки на името на длъжника Г. П. Г. и при установяване на такива
да бъде наложен запор върху авоарите по тях.
В последствие с молба с вх.рег. № 12588 от 09.03.2020 г. по изп. дело № 10654/15 г.
4
до ЧСИ с рег. № 838 М.Б. от кредитора и ответник в настоящото производство, е оправено
искане до ЧСИ, изпълнителното производство по ИД № 10654/2015г да бъде изпратено за
продължаване на принудителното изпълнение от частен съдебен изпълнител - Н.К. с № 929
в регистъра на КЧСИ с район на действие ОС - Хасково. С резолюция от 15.06.2020г.
поставена от ЧСИ - М. Б. върху молбата, изпълнителното дело е изпратено за продължаване
на изпълнителните действия от ЧСИ - Н.К..
Приложени са по искане на ищеца и всички материали по преобразуваното
изпълнително дело № 20209290401051 по описа на ЧСИ с рег. № 929 Н.К.. По него се
съдържа Протокол с вх. № 29982/12.08.2020 г. от ЧСИ с рег. № 838 М.Б. за изпращане на
изпълнително дело № 20158380410654. По него отново са извършени редица действия,
изразяващи се в връчване на покана за доброволно изпълнение, изпращане на писма до
взискателя, проучвания на имущественото състояние на длъжника чрез изискване на
информация и други, които ще бъдат посочени по-долу. Уведомлението за прехвърлено дело
е изпратено до длъжника Г. П. Г., и е получено от последния на 17.08.2020г. Длъжникът е
уведомен, че му е наложен „Запор" на трудовото възнаграждение, получавано от „ПИРС-Д"
ООД, както и че на 24.09.2020г. от 15.00 часа е насрочен опис на движими вещи собственост
на длъжника. На 17.08.2020г. видно от известие за доставяне на работодателя на фирма
„ПИРС-Д" ООД - гр. Пловдив е връчено запорно съобщение за наложен „Запор" върху
трудовото възнаграждение на длъжника.
С Призовка за принудително изпълнение/ППИ/ изх. № 52932/05.11.2020г. по изп.
дело № 1051/2020г. на ЧСИ - Н.К., получена на 10.11.2020г., от ищеца Г. П. Г., последният е
уведомен, че на 23.12.2020г. от 15.00 часа, ЧСИ ще пристъпи към принудително изпълнение
по образуваното срещу него като длъжник ИД № 1051/2020г. на ЧСИ - Н.К. с взискател
„Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК *********, гр. София, като ще извърши опис, оценка
и изземване на движими вещи собственост на длъжника. Наред с това, ЧСИ в ППИ е
посочила, че към 05.11.2020г., размерът на непогасената част от дълга е в размер на 1 789.27
лева. С ППИ изх. № 35119/01.07.2021г. по ИД № 1051/2020г. на ЧСИ - Н.К. до длъжника,
получена на 05.07.2021 г., последният е уведомен че на 09.08.2021г. от 12.00 часа, ЧСИ ще
пристъпи към принудително изпълнение по образуваното срещу него като длъжник ИД №
1051/2020г., като ще извърши опис, оценка и изземване на движими вещи собственост на
длъжника. Наред с това, ЧСИ в ППИ е посочила, че към 01.07.2021г. размерът на
непогасената част от дълга е в размер на 1 829.17 лева.
От приложеното в цялост изпълнително дело № 20219290401519 на ЧСИ с рег. № 929
Н.К. се установява, че на 17.08.2021г. е образувано ново ИД № 1519/2021 г. по описа на ЧСИ
- Н.К., за което на ищеца Г. П. Г. е връчено на 20.08.2021г. Съобщение за образувано
изпълнително дело /СОИД/. Новото ИД № 1519/2021 г. по описа на ЧСИ Н.К. е образувано
въз основа на постъпила молба с вх. № 33273/17.08.2021 г. и на основание сключения
договор за цесия от 14.10.2015г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр. София, и
ответника „Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК *********, гр. София. Като взискател по
новото изпълнително дело е конституирано отново ответното дружество. Наред е това в
Съобщението за образувано изпълнително дело, ЧСИ е посочил, че с Изпълнителен лист
издаден на 27.03.2014г. от PC - Хасково на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 от 1
ПК по ЧГД № 302/2014г. на PC - Хасково, ищецът /длъжник/ Г. П. Г., е осъден да заплати
суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, гр. София ЕАД, ЕИК *********,
посочил е още, че към 17.08.2021г., задължението му по новообразуваното дело ИД №
1519/2021 г. по описа на ЧСИ, възлиза на 1 468.74 лева, както и че е наложен „Запор“ на два
леки автомобила с марка Пежо, собственост на длъжника и е насрочил опис на последните
на 11.10.2021 г. от 12.00 часа.
Представено е от ответника удостоверение от ЧСИ с рег. № 838 М.Б. по
изпълнително дело № 20158380410654, според което събраните по ИД суми са както следва:
5
100 лева, преведени към „Мост Финанс Мениджмънт" АД на 16.01.2016г.; 100 лева,
преведени към „Мост Финанс Мениджмънт" АД на 18.03.2016г.; 100 лева, преведени към
„Мост Финанс Мениджмънт" АД на 23.02.2017г. и 100 лева, преведени към „Мост Финанс
Мениджмънт" АД на 16.03.2017г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК,
който е процесуално допустим, доколкото се основава на факт, настъпил след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, а именно изтекла погасителна давност на процесните вземания.
Разгледан по същество, искът е неоснователен поради следните съображения:
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено
изпълнително действие или признание на вземането от длъжника – чл.116 б.“а“ и б.“в“ ЗЗД.
Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Освен това
е обявено за изгубило сила Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на
Пленума на ВС, според което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният
процес относно принудителното осъществяване на вземането. В мотивите към т. 10 е
посочено и че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
Перемпцията е без правно значение за прекъсването на давността. Във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се
обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези
изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права (напр.
купувачите от публична продан), както и редовността на извършените от трети задължени
лица плащания.
Във връзка с настоящия случай и противно на твърденията на ищеца най-напред
следва да се отбележи, че в случая приложима се явява общата петгодишна давност. Това е
така, защото съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение,
6
срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на
заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което
означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото
е положението при постановено съдебно решение. Следователно, по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В този смисъл са Определение № 214 от
15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 633 от 07.11.2017 г.
по т. д. № 1508/2017 г. на ВКС, II т. о., Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4647/2015 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 443 от 30.07.2015 г. по ч. т. д. №
1366/2015 г. на ВКС, II т. о., Решение № 781 от 25.05.2011 г. по гр. д. №12/2010 г. на
ВКС, III г.о., Определение № 480 от 27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. и много други.
Доколкото в случая, времето когато е било образувано първото изпълнително дело за
принудителното събиране на процесните вземания – 25.11.2015г. не е действало вече и
цитираното в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/1980 г. на Пленума на ВС,
коментар относно предвидените там възможности за спиране, респ. за прекъсване на
давността не се налага.
В настоящия случай, безспорно се установява че датата, на която Заповед за
изпълнение № 166 от 14.02.2014 г. по ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС Хасково е
влязла в сила е 14 дни след 04.03.2014 г. (когато е била връчена на длъжника) или на
18.03.2014 г. Въз основа на нея е издаден изпълнителния лист на 27.03.2014 г. Според
настоящия съдебен състав изтичането на давността е била прекъсната с изтичане на срока за
възражение, след връчването на заповедта за изпълнение на длъжника и именно оттогава е
започнала да тече новата 5 – годишна давност за вземанията, установени със сила на
пресъдено нещо. Теклата до този момент погасителна давност за всяко от вземанията на
ответника 5 или 3 годишна на главните и на акцесорните задължения, е била прекъсната
успешно с осъществяването на този юридически факт, съгласно чл. 116 б. „в“ от ЗЗД, вр. чл.
117 ал. 1 от ЗЗД.
Аргумент в подкрепа на изложеното се открива и в цитираното вече Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 14 от
ТР, новият ГПК урежда заповедното производство като част от изпълнителния процес и
затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя
се прекъсва с предявяването на иска за съществуване на вземането, но съгласно чл.422, ал.1
ГПК предявяването на този иск има обратно действие, само ако е спазен срокът по чл. 415,
ал.1 ГПК. Ако иск не е предявен или ако е предявен след изтичането на срока по чл.415, ал.1
ГПК, давността не се счита прекъсната със заявлението. Неподаването на възражение от
страна на длъжника създава презумпция, че вземането е безспорно, поради което заповедта
за изпълнение влиза в сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист, съгласно
нормата на чл. 416 ГПК, което представлява действие по принудително изпълнение
и прекъсва давността.
Съдът приема, че в случая заповедта за изпълнение е влязла в сила на 18.03.2014
г., когато е изтекъл двуседмичният преклузивен срок по чл. 414 ал. 2 от ГПК /най-късно на
27.03.2014 г.- когато е издаден изпълнителният лист/, доколкото по делото не са
представени доказателства от длъжника-ищец за подадено от него възражение
в законовия срок срещу заповедта. Той не е обжалвал и разпореждането за издаване на
изпълнителния лист, ако е считал, че заповедта за изпълнение не е влязла в сила, поради
което заповедта за изпълнение е влязла в сила в хипотезата на чл.416 пр.1 ГПК и от този
7
момент е започнала да тече 5 годишната давност по чл.117 ал.2 ЗЗД, която изтича
на 18.03.2019г. /най-късно – на 27.03.2019г./. Така към момента на образуване на
изпълнителното производство на 25.11.2015г., с молбата за което взискателят е поискал и
осъществяване на конкретни изпълнителни способи, давността не е била изтекла, но е била
прекъсната, не е изтекла и в по-късен момент.
След 18.03.2019г. /най-късно – на 27.03.2019г./ давностният срок за процесните
вземания е започнал отново да тече, но е прекъсван с предприемането на редица
изпълнителни действия по изпълнително дело № 20158380410654 по описа на ЧСИ с рег. №
838 М.Б., а именно – на 14.12.2015 г. е била присъединена Държавата като взискател за
дължимите й от ищеца публични вземания, на 15.02.2018 г. ответникът е поискал да бъде
извършена справка в регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на името на
длъжника Г. П. Г. и при установяване на такива да бъде наложен запор върху авоарите по
тях.
С оглед на представеното от ответника удостоверение от ЧСИ с рег. № 838 М.Б. по
изпълнително дело № 20158380410654 по негов опис и дори и да бе изключена от
доказателствения материал по делото молбата от 21.12.2015 г. за разсрочване на
задължението поради финансови затруднения, от което удостоверение е видно, че по
изпълнителното дело са събрани суми от длъжника в периода от 16.01.2016 г. до 16.03.2017
г. в общ размер на 400 лева, и което обстоятелство не бе оспорено от ищеца, съдът намира,
че е налице и признание на вземането от длъжника съобразно чл.116 б.“а“ ЗЗД, който факт
също е прекъснал изтичането на давностния срок, считано от 16.03.2017 г. В конкретиката
на настоящия казус, извършените доброволни плащания по изпълнителното дело обясняват
и липсата на предприети други действия по принудително изпълнение от страна на ЧСИ с
рег. № 838 М.Б. по цитираното изпълнително дело.
По преобразуваното изпълнително дело № 20209290401051 по описа на ЧСИ с рег. №
929 Н.К. на 17.08.2020 г. е наложен „Запор" на трудовото възнаграждение, получавано от
„ПИРС-Д" ООД, в последствие на 24.09.2020г., на 23.12.2020г. и на 09.08.2021г. са
насрочени опис, оценка и изземване на движими вещи собственост на длъжника.
По изпълнително дело № 20219290401519 на ЧСИ с рег. № 929 Н.К. на 24.08.2021 г. е
наложен „Запор" на два леки автомобила „Пежо 1007“ с рег. № ********* и рег. №
*********, собственост на длъжника като е насрочен опис на последните на 11.10.2021 г.
Това е и последното предприето изпълнително действие, с което е прекъсната давността и е
започнала да тече нова петгодишна давност, която би изтекла едва през 2026 г.
По всички изложени съображения и проследявайки хронологията на извършените
действия по принудително събиране на дълга е видно, че процесните вземания не са
погасени по давност и Г. П. Г. дължи тяхното изпълнение. Поради това предявеният иск се
явява неоснователен и следва да се отхвърли като такъв.
С оглед изхода на делото и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 100 лева
за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 78, ал. 8, изр. 2 ГПК, вр. чл.
37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
предвид конкретиката на спора и осъществената защита по него.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. П. Г., ЕГН **********, адрес: *********, съдебен
адрес: гр. Хасково, ул. “Хан Кубрат“ № 8, офис 20, ет.4, адв. В.Л. – АК Хасково, срещу
„Мост Финанс Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.
8
София, бул. „Ситняково" № 23, представлявано от управителя Веселин Юлиянов Балджиев,
иск с правно основание чл.439, вр. чл.124 ал.1 пр. посл. от ГПК, за установяване по
отношение на „Мост Финанс Мениджмънт" АД, че Г. П. Г. не му дължи сумите по
изпълнителен лист от 27.03.2014 г., издаден по ч. гр. д. № 302/2014 г. по описа на РС –
Хасково в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК ********* - гр. София и за
които на 17.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 20219290401519 по описа за 2021
г. на ЧСИ с рег. № 929 Н.К., с район на действие ОС Хасково, а именно: сумата от 501,12
лева - главница, представляваща неплатени вноски по договор за кредит за покупка на
стоки; сумата от 59,53 лева - такса обработка на кредита; сумата от 63,04 лева - мораторна
лихва за периода 05.11.2012 г. - 28.01.2014 г.; ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението 13.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата в размер на 25 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение,
поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА Г. П. Г., ЕГН ********** с адрес: *********, съдебен адрес: гр. Хасково,
ул. “Хан Кубрат“ № 8, офис 20, ет.4, адв. В.Л. – АК Хасково, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
да заплати на „Мост Финанс Мениджмънт" АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Ситняково" № 23, представлявано от управителя Веселин
Юлиянов Балджиев, сумата от 100,00 лева, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
9