Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 15.05.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на
осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен
съдия: Христинка Димитрова
при участието на
секретаря Иванка Велчева, като разгледа докладваното от административния съдия
АД № 87 по описа за 2018 година на Административен съд –
гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и
следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.92,
ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР).
Образувано е по жалба на В.И.П. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***«Младост 1», бл.45, вх.5, ет.5, ап.85,
депозирана чрез пълномощник адвокат Б.Т.от САК, срещу Индивидуален
административен акт на кмета на община Шумен относно промяната на постоянен
адрес на малолетното дете И.В.П. с ЕГН **********. Оспорващият сочи, че е баща
на детето, като от неговото раждане до скоро преди датата на подаване на
настоящата жалба, същият е живеел в гр.София, като неговият постоянен адрес ***«Младост
1», бл.45, вх.5, ап.85. На посочения адрес е живеело цялото семейство на
жалбоподателя, включващо освен него и малкия И.П., също така неговата майка В.М.П.и
сестра му М.В.П.. На 20.01.2018г. майката В.М.П., заедно с двете деца отишла в
гр.Шумен при родителите си. Впоследствие жалбоподателят установил, че майката е
подала молба за отписване на двете деца от детската градина, която посещавали.
Същият завел искова молба за развод в деловодството на СРС с вх.№ 20025817 от
02.02.2018г. В.И.П. бил посъветван от своя адвокат да направи справка дали
съпругата му не е променила едностранно постоянния адрес на децата. По негово
искане на 19.02.2018г. му е издадено Удостоверение за постоянен адрес с изх.№
3030, от което е видно, че от 05.02.2018г. постоянният адрес на сина му И.В.П.
е променен и към настоящия момент същият е в гр.Шумен, ул.Софийско шосе №12,
вх.5, ет.2, ап.73, което е адресът на родителите на майката В.М.П..
Оспорващият счита, че постоянният
адрес на детето е променен незаконосъобразно, въз основа на заявление, което е
подписано само от майката и без съгласието на бащата, в противоречие с
разпоредбата на чл.95, ал.3 от ЗГР. Въз основа на изложеното в жалбата отправя
искане за отмяна на акта относно промяната на постоянния адрес на детето И.В.П.
с ЕГН ********** като незаконосъобразен. В молба рег.№ ДА-01-913/18.04.2018г.,
депозирана посредством пълномощник и процесуален представител адв.Б.Т.,
оспорващият заявява, че поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена.
Ответната страна – кметът на Община Шумен, представляван
в съдебно заседание от пълномощник и процесуален представител юрисконсулт
Биляна Пейчева изразява становище за неоснователност на жалбата като сочи, че промяната
на постоянния адрес е извършена въз основа на заявление, подписано от законния
представител на детето – неговата майка. Счита, че с оглед разпоредбата на
чл.123 от Семейния кодекс, задължение на майката е да уведоми бащата за
предприетите от нея действия, а административният огран е действал съобразно
закона. Въз основа на изложеното моли за постановяване на решение, с което
жалбата да бъде отхвърлена.
Заинтересованата страна И.В.П. с
ЕГН **********, действащ чрез законен представител неговата майка В.М.П., представляван
в съдебно заседание от адв.И. Георгиев, оспорва жалбата. Излага аргументи за
липса на правен интерес от оспорването, а по същество сочи, че жалбата е
неоснователна. Според него, разпоредбата на чл.129 от СК изрично сочи, че всеки
един от родителите упражнява родителските права, а когато са налице изключения,
те са изрично предвидени в закона. В случая липсва изискване заявлението за
промяна на адресната регистрация да изхожда от двамата родители, с оглед на
което не са налице основания за отмяна на обжалвания акт.
Съдът като съобрази аргументите,
изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане
оспорващият В.И.П. е баща на детето И.В.П., родено на ***г.
Към 19.02.2018г. детето е с
постоянен адрес *** (Удостоверение изх.№ 3030/19.02.2018г. – л.9).
От приложено към делото Удостоверение
за промени на постоянен адрес изх.№ 1074/27.02.2018г. (л.14) се установява, че са
налице следните промени на данните за постоянен адрес на И.В.П.:*** –
09.09.2014г. – 06.01.2015г.;
- гр.София, гр.София, жк «Младост
1», бл.45, вх.5, ап.85 – 06.01.2015г. – 05.02.2018г.;
- гр.Шумен, ул.Софийско шосе №12,
вх.5, ет.2, ап.73 – от 05.02.2018г.
Постоянният адрес на И.В.П. е променен
въз основа на заявление с вх. №172/05.02.2018г., което е подписано само от
единия родител. В графата «долуподписаните законни представители … съгласни сме
с посочения постоянен адрес», също фигурира само един подпис.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
дирене годни, относими и допустими доказателства. Същата не се оспорва от
страните и се подкрепя от приобщените доказателства.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Настоящото производство е
образувано по жалба, с която се оспорва актът по промяна на адресна регистрация
на малолетното дете на оспорващия. Съгласно чл.92, ал.12 и 13 от ЗГР, считано
от 21.07.2015г. е въведен съдебен контрол върху актовете на органите по ал.1 на
разпоредбата, с които се отказва извършване на адресна регистрация или промяна
на адрес, както и върху актовете за заличаване на адресна регистрация като
настоящият случай не попада в нито една от предвидените в тези алинеи хипотези.
До приемането на посочените разпоредби, както и към настоящия момент в ЗГР
липсва предвидена възможност за оспорване на действие по промяна на адресна
регистрация. Независимо от последното, съдът намира, че с оглед разпоредбата на
чл.127, ал.2 от АПК не е налице основание за десезирането му от повдигнатия
спор.
Съдът намира за неоснователно
становището на заинтересованата страна за липса на правен интерес, като счита,
че извършената промяна в адресната регистрация на малолетното дете по заявление
само на единия родител, представлява волеизявление на административен орган,
изразено с действие, с което се засяга неблагоприятно правото на другия родител
(в случая жалбоподателя) на съвместно живеене с детето, регламентирано в чл.126,
ал.1 от СК. Последното квалифицира извършената промяна в адресната регистрация
на малолетното дете като административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
подлежащ на оспорване и обосновава правния интерес от търсената защита.
Доколкото обжалвания акт не е съобщен на всички заинтересовани лица и в
частност на В.И.П., следва да се приеме, че настоящата жалба е подадена в срок.
Предвид гореизложеното жалбата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.168,
ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания
административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът. Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за
правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно
критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК,
административният съд приема жалбата за основателна, по следните съображения:
С оглед нормата на чл.92, ал.1 от ЗГР, съдът приема, че обжалваният акт е издаден от компетентен
административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при липса на
процедурни нарушения в хода на административното производство.
При направената преценка за
съответствие на административния акт с материалния закон, съдът намира
следното:
Съгласно чл.95, ал.3 и
чл.98 от ЗГР постоянният адрес на непълнолетни и малолетни деца се заявява и
променя от техните родители.
Съгласно чл.138, ал.1 от Наредба
№ РД-02-20-9/21.05.2012г. за функциониране на Единната система за
гражданска регистрация постоянният адрес се променя със заявление,
съгласно приложение №14, като утвърденият образец изисква полагането на подпис
от двамата родители или чрез изрично пълномощно.
По делото не се спори, а и от
представените доказателства се установява, че заявлението за постоянен адрес на
И.В.П. е подадено от неговата майка и законен представител В.М.П.. Според чл.122
от СК носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите
пълнолетие деца е всеки родител, като родителите имат равни права и задължения.
Съгласно чл.123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес
на детето от двамата родители заедно и поотделно. Упражняването на родителските
права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите, а при
разногласие те могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред
районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване
на родителите, а при необходимост - и на детето.
В случая заявлението е подписано
само от единия родител и не е представено пълномощно, изходящо от другия
родител. При това положение съдът намира, че промяната на адресната регистрация
на малолетното дете е извършена в нарушение на закона. Изискването в приложимата
наредба за подписи и на двамата родители или представяне на изрично пълномощно
е в съответствие с императивната норма на СК за упражняване на родителските
права по общо съгласие. Това общо съгласие няма как да се удостовери в
конкретния случай по друг начин освен чрез обективирана воля и на двамата
родители за исканата промяна в адресната регистрация, каквото в случая не е
било налице, доколкото заявлението за постоянен адрес е подписано само от
майката на малолетното дете и без пълномощно от другия родител. Действително
съгласно разпоредбата на чл.122 от СК родителите имат равни права и задължения независимо
дали са в брак, а съгласно чл.123, ал.1 от СК родителските права се упражняват
в интерес на детето както заедно, така и поотделно, като в случаите, когато
родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител. Последното
задължение е въведено именно с оглед гарантиране интересите на детето. В
подкрепа на тази гаранция е и въведеното в чл.123, ал.2 от СК правило
упражняването на родителските права и задължения да се извършва по общо
съгласие на родителите. В производството по промяна на постоянен адрес на
малолетното лице наличието на съгласие между двамата родители се удостоверява чрез
подписите върху заявлението или чрез представяне на пълномощно от другия
родител.
Следва да се отбележи, че
разпоредбата на чл.95, ал.3 от ЗГР, по реда на която е извършена промяна в
постоянния адрес на малолетното дете, не следва да се разглежда изолирано и
самостоятелно, а във връзка с цитираните по-горе норми от СК. Предвид
изложеното съдът счита, че за законосъобразното извършване на промяна в
адресната регистрация на малолетно дете, е необходимо съгласието и на двамата
родители. Този извод се подкрепя и от уредбата, съдържаща се в чл.138 от
Наредба № РД-02-20-9/21.05.2012г., съгласно която настоящият адрес се променя
със заявление, съгласно приложение №14 и утвърденият образец изисква полагането
на подпис от двамата родители.
В настоящия казус е безспорно, че
заявяването на друг постоянен адрес на малолетното дете е извършено само от
майката и без съгласието на бащата, което се потвърждава от липсата на положен
подпис от последния в подаденото заявление. Макар и заявена от законен
представител, промяната в постоянния адрес на малолетното дете И.В.П. е
извършена в противоречие с чл.95, ал.3 от ЗГР.
В обобщение на изложеното съдът
приема, че извършената промяна в постоянния адрес на малолетния И.В.П. по
заявление само на единия родител е незаконосъобразна и подлежи на отмяна.
Водим от горното Шуменският
административен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ извършената промяна в
адресната регистрация на малолетното дете И.В.П. с ЕГН ********** по Заявление
за постоянен адрес с вх.№ 172/05.02.2018г.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр.София в
14-дневен срок от съобщаването му чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: