Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 227
28.03.2023 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар: Ивелина Въжарска
Прокурор: Е.С.
като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №12 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от А.Р.С. ***, против Решение №330/16.11.2022 г., постановено по АНД №964/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В касационната жалба се моли за отмяна на постановеното решение и потвърденото със същото наказателно постановление. Моли се да бъдат разпитани свидетели, посочени в касационната жалба, като се излагат твърдения, че касационният жалбоподател нямал вина в случая.
Ответникът по касационната жалба, Кмет на Община Хасково, в представен писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуален представител, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че са налице основания за прекратяване на делото. Алтернативно изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Въпреки представените пред касационната инстанция доказателства за заплатена от С. глоба по издаденото НП №2061/03.10.2022 г. в размер на 100 лв. (приходна квитанция 52743/20.01.2023 г. – л.22), настоящият съдебен състав намира, че заплащането на глобата в случая няма за последица влизането в сила на НП, респ. недопустимост на касационната жалба или на оспореното въззивно решение. В тази връзка следва да се отбележи, че в нормата на чл.79б от ЗАНН е дадена уредба на случаите, в които освен произнасяне за налагане на глоба (имуществена санкция) в наказателните постановления, е налице и произнасяне за друго по вид наказание, както и по други въпроси, свързани с реализиране на административнонаказателната отговорност, поради което същата разпоредба в случая е неприложима. От систематичното тълкуване на чл.79б, ал.2, изр.второ от ЗАНН може да се направи извода, че поведението на адресата на Наказателното постановление по заплащането на пълния размер на наложената му глоба едва след подаване на касационната жалба на 06.12.2022 г., не следва да се приеме за съгласие с установеното нарушение и не изключва правото на обжалване, което същият надлежно е упражнил.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
С обжалваното Решение №330/16.11.2022 г., постановено по АНД №964/2022 г., Районен съд – Хасково е потвърдил Наказателно постановление №2061/03.10.2022 г., издадено от Кмета на Община Хасково, с което на А.Р.С., за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и чл.207 от Закон за горите и на основание чл.275, ал.1, т.1 от Закон за горите и чл.53 от ЗАНН, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, на основание чл.266, ал.1 от Закон за горите.
За да постанови този резултат, съдът е приел, че е установено административното нарушение, описано в АУАН и в НП, че административното наказание е правилно определено, и е изложил мотиви за липса на основание да се приложи хипотезата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Настоящата
инстанция намира, че обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Касационната инстанция изцяло споделя фактическите констатации и направените въз основа на тях правни изводи на районния съд.
Наведените в касационната жалба възражения преповтарят тези, които са били обсъдени и отхвърлени в мотивите на проверяваното решение. В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че на описаните в АУАН и НП дата и място, А.Р.С. съхранява 1.93 пространствени куб.м. дърва от дървесен вид благун, немаркирани с контролна горска марка, съответно производствена или общинска. Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 от Закона за горите, забраняват се покупко-продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването и преработването на: т.1. дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка. С оглед горното, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин се установява нарушението, описано в АУАН и НП. Касационната инстанция изцяло споделя и изводите на районния съд, че случаят не е маловажен.
Законосъобразно въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства районният съд е приел вмененото на касатора административно нарушение за безспорно доказано и правилно санкционирано.
Тъй като настоящата инстанция изцяло споделя изложените от районния съд съображения за потвърждаване на наказателното постановление, в настоящото решение съдът няма да преповтаря същите, а препраща към тях на основание чл.221, ал.2 от АПК.
Достигайки
до извод за законосъобразност на процесното Наказателно постановление и
потвърждавайки същото, районният съд е постановил едно валидно, допустимо и съответно
на материалния закон решение, което, като незасегнато от въведените в
касационната жалба касационни основания, следва да се остави в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №330/16.11.2022 г., постановено
по АНД №964/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.