РЕШЕНИЕ
№ 486
гр. Благоевград, 07.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА
при участието на секретаря Величка Н. Оркова
като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело №
20241210101700 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по настоящото гр.д. № 1700/2024г. по описа на Районен съд -
Благоевград е образувано по искова молба вх. № 6595/20.03.2024г., подадена от „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Перник, ул. “Рашко
Д.“, бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, представлявано от Л. Д., чрез адв. К. Т., против А. Д. И., ЕГН
**********, с адрес : гр. .
Иска се от съда да постанови решение, по силата на което да осъди А. Д. И., ЕГН
********** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, следните суми : - 1
157,53 /хиляда сто петдесет и седем лева и 53 ст./ лева, представляващ неизплатена главница
по сключен Договор за потребителски кредит № 132297/03.10.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, за периода от датата на подаване на молбата по чл. 390 ГПК -
05.06.2024г. до окончателното изплащане на вземането; - 66,47 /шестдесет и шест лева и 47
ст./ лева, представляващ договорна лихва по сключен Договор за потребителски кредит №
132297/03.10.2023г. за периода от 04.10.2023г. до 09.01.2024г.; - 64,74 /шестдесет и четири
лева и 74 ст./ лева, представляващ обезщетение за забава по Договор за потребителски
кредит № 132297/03.10.2023г. между страните, в размер на законната лихва върху
главницата, за периода от деня след датата на падежа, а именно 10.01.2024г., до датата на
завеждане на молбата по чл. 390 ГПК - 05.06.2024г. Претендират се и сторените по делото
разноски.
В исковата молба се твърди, че на 03.10.2023 г. между „НД Мениджмънт“ ООД, от една
страна, като кредитор, и А. Д. И., от друга страна, като кредитополучател, е сключен
Договор за потребителски кредит № 132297/03.10.2023г. за отпускане на потребителски
паричен кредит в размер на 1157,53 лв., който същият се е задължил да погаси чрез 3 равни
месечни погасителни вноски, всяка в размер на 408.00 лв., с последна падежна дата -
09.01.2024г. Кредиторът е изпълнил задължението си по договора, като е отпуснал заемната
сума на кредитополучателя. Последният от своя страна не е бил погасил дължимите вноски,
съгласно уговорения погасителен план, и изпаднал в забава. Кредитополучателят не е
направил нито едно плащане, поради което остатъкът от договорената сума за връщане е в
размер на 1224.00 лева, включваща 1157,53 лева - главница и 66,47 лева - договорна лихва.
Сочи се още, че за обезпечаване на вземанията си по процесния договор кредиторът е подал
1
молба за обезпечаване на бъдещ иск, като по ч.гр.д. № 2974/2024г. по описа на РС - Перник е
издадена обезпечителна заповед, въз основа на която е образувано изпълнително дело №
538/2024г. по описа на ЧСИ Ал.Ц.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК. Съобщението е връчено на ответника чрез
назначения му особен представител - адвокат Д. на 05.12.2024г. Видно от данните по делото
в законоустановения срок на 09.12.2024г. е постъпил отговор по исковата молба от
ответника.
Оспорва се сключването на процесния Договор за потребителски кредит № 132297 от
03.10.2023 г. между страните по настоящото производство, ведно със съпътстващите го
документи. Твърди се, че между страните не е възникнало валидно облигационно
правоотношение, което да породи изпълнение по отношение на претендираните парични
суми. Оспорва се в цялост предявения иск, както по основание, така и по размер, като се
намира, че изложените в исковата молба съображения са несъстоятелни, тъй като според
ответника твърдяните факти не характеризират обективно налични законови предпоставки
за съдебно присъждане на посочения натрупал се паричен еквивалент от периодично
дължимите суми. Излага се, че претенцията се явява видимо необоснована и неоснователна,
като приложените към исковата молба писмени доказателства не кореспондират с
необходимите обстоятелства по пълния фактически състав, залегнал в петитума на исковата
молба.
На самостоятелно основание се прави възражение за прекомерност на визирания в чл.
7, ал. 1 от Договора за потребителски кредит № 132297 от 03.10.2023 г. размер на лихвения
процент по кредита, съобразно която разпоредба същият е фиксиран в размер на 40%. С
оглед на изложеното се иска от съда да отхвърли предявения иск, като неоснователен.
С определение № 303/09.02.2025г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3, във връзка с чл.146
от ГПК делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е
произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по
делото и ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване
на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, явява се упълномощен процесуален представител – адвокат Т., която
поддържа депозираната искова молба. По същество на делото се прави искане за уважаване
на предявения иск. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, представлява се от
назначен особен представител, който оспорва предявения иск, като неоснователен.
Във връзка с направеното от ищцовата страна оттегляне на предявения иск, в частта
относно сумата от 66,47 лв., представляваща договорна лихва по сключен Договор за
потребителски кредит № 132297/03.10.2023 г. за периода от 04.10.2023 г. до 09.01.2023 г.,
както и за сумата от 64,74 лв., представляваща обезщетение за забава по Договор за
потребителски кредит № 132297/03.10.2023г., съдът с протоколно определение №
605/18.03.2025 година на основание чл. 232 от ГПК е прекратил производството по
Гражданско дело № 1700/2024 г. по описа на Районен съд – Благоевград.
По делото са приети писмени доказателства, изслушана и назначена е съдебно-
графическа експертиза, която е приета като неоспорена от страните.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, и като съобрази приложимия закон, съдът намира следното от фактическа и
правна страна:
На 03.10.2023г. между „НД Мениджмънт“ ООД, от една страна, като кредитор, и А. Д.
И., от друга страна, като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит №
132297/03.10.2023г. за отпускане на потребителски паричен кредит в размер на 1157,53 лв.,
2
който кредитополучателят се е задължил да погаси чрез 3 месечни погасителни вноски, на
дати 09.11.2023 година, 11.12.2023 година и 09.01.2024 година, обща дължима сума по
кредита - 1224 лв., фиксиран годишен лихвен процент - 40% или 748,00 лв., ГПР -
максимален размер до 50%.
По делото е представено и Приложение № 1 към Договор за кредит №
132297/03.10.2023 година, с отразен в същия падеж, главница и лихва, както и общо
дължима сума по договора за кредит в размер общо на 1224,00 лева.
От представената разписка за усвоена сума по процесния договор за кредит /Разходен
касов ордер/ става ясно, че А. Д. И. е получил сумата в размер на 1157,53 лева. Представено
е и депозираното от А. Д. И. искане за отпускане на кредит, както и са приложени по делото
Общите условия, както и СЕФ.
От представената справка Извлечение за извършените и предстоящи плащания по
процесния договор за кредит /л. 29/ става ясно, че ответникът не е извършвал плащания по
процесния договор за кредит.
По делото е приложено в цялост ч.гр.д № 2974/2024 година на Районен съд - Перник
по което е издадена обезпечителна заповед, чрез налагане на запор върху банковите сметки
на И..
По делото е допусната и назначена съдебно-графическа експертиза, изпълнена от
вещото лице В. С., което съдът кредитира като пълно, обосновано и компетентно, и е прието
по делото като неоспорено от страните.
Според заключението на вещото лице подписите, положени и отразени за
„кредитополучател" и вляво, под отпечатаният текст върху Договор за потребителски кредит
№ 132297 от 03.10.2023 год., сключен между дружество „НД Мениджмънт", ООД, с ЕИК
*********, гр. Перник и А. Д. И., ЕГН **********, за получен потребителски кредит /лист 9
до лист 16 от ч. гр. дело N2974/2024 год. по описа на Районен съд-Перник, фото - 1 до 8/,
върху Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № 132297 от 03.10.2023 год.,
сключен между дружество „НД Мениджмънт", ООД, с ЕИК *********, гр. Перник и А. Д.
И., ЕГН **********, за получен потребителски кредит /лист 17 от ч. гр. дело № 2974/2024
год. по описа на Районен съд-Перник, фото - 9/, в разписка за получена сума по същия
договор /лист 18 от ч. гр. дело № 02974/2024 год. по описа на Районен съд -Перник, фото -
10/, върху искане за кредит с Вх. № 132297 от 03.10.2023 год./ лист 19 до лист 20 от ч. гр.
дело №2974/2024 год. по описа на Районен съд-Перник, фото - 11 до 12/, в общи условия за
предоставяне на паричен кредит от дружество „НД Мениджмънт", ООД, с ЕИК *********,
гр. Перник / лист 21 до лист 25 от ч. гр. дело № 2974/2024 год. по описа на Районен съд-
Перник, фото - 13 до 17/ върху разписка, че е запознат със съдържанието и за получен
екземпляр / лист 26 от Ч. гр. дело № 02974/2024 год. по описа на Районен съд-Перник, фото -
18/ и в Стандартен европейски формуляр за информация за потребителските кредити,
Приложение №2, чл.5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит / лист 27 до лист 30 от Ч. гр.
дело № 02974/2024 год. по описа на Районен съд-Перник, фото - 19 до 20/ са на А. Д. И.,
ЕГН **********. Вещото лице е дало заключение, че изследваните ръкописно изписани
имена в частта „А. Д. И.", изпълнени и отразени върху искане за кредит с Вх. № 132297 от
03.10.2023 год./ лист 19 до лист 20 от ч. гр. д № 02974/2024 год. по описа на Районен съд -
Перник, фото - 11 до12/, в разписка, че е запознат със съдържанието и за получен екземпляр /
лист 26 от ч. гр. дело № 2974/2024 год. по описа на Районен съд - Перник, фото - 18/ и в
Стандартен европейски формуляр за информация за потребителските кредити, Приложение
№ 2,чл.5, ал. 2 от Закона за потребителския кредит /л. 30 по ч.гр.д, фото 20/ са изпълнени от
А. Д. И..
Ищецът „НД Мениджмънт“ ООД представлява финансова институцията по смисъла на
чл.3, ал.2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, тъй като отпуска заеми със средства,
които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими
3
средства. Обстоятелството, че дружеството предоставя кредити, го определя като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. От друга страна, ответникът А. Д. И. има качеството на
потребител, съгласно чл.9, ал.3 от ЗПК. Представеният договор за кредит, ведно с
Приложение 1 - Погасителен план, Общите условия към договора и СЕФ, са подписани на
всяка страница от кредитополучателя. Положените подписи въпреки, че са оспорени в
законоустановения срок от ответника чрез назначения му особен представител, се установи,
че всички положени подписи върху договора за кредит, погасителния план, СЕФ, искането
за отпускане на кредит, разписката за получена сума са положени именно от ответника А.
И.. Съгласно чл.3 от Договора кредитът се усвоява от кредитополучател в брой. По делото е
представена Разписка за усвоена сума в размер на 1157,53 лв., която СГЕ се установи, че е
подписана от получателя на сумата - кредитополучателя А. Д. И.. Разписката е частен
документ, който удостоверява неизгоден за подписалата го страна-кредитополучател факт -
че е получил в брой заемната сума, поради което се ползва с доказателствена сила заради
съдържащото се в нея признание. Поради това съдът приема, че заемната сума е
предоставена на кредитополучателя. Съгласно условията на договора, ответникът се е
задължил да върне получената сума в сроковете и условията, описани в чл. 1 от Договора -
на три месечни вноски, описани в Погасителния план. В случая крайният срок на договора е
изтекъл на 09.01.2024г., поради което всички вноски са с настъпил падеж и са изискуеми.
Видно от приложеното Извлечение за извършени по договора плащания,
кредитополучателят не е направил плащания по процесния договор за кредит.
Съгласно задължителните разяснения по ТР № 1/2020г. на ОСГТК, съдът е длъжен да
се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни
клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или
от събраните по делото доказателства.
В чл.5 от ГПК е установен принципа, че съдът е длъжен при решаване на делата да
осигури точното прилагане на закона. Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от
императивен характер и за приложениието им съдът следи служебно. Общественият интерес
от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми преодолява
диспозитивното начало в процеса. Съдът следи служебно и при незаявено основание за
нищожност на договора, когато : 1. е нарушена норма, предвидена в закона в обществен
интерес; 2. е относимо към външната страна /формата/ на представения правопораждащ
спорното право документ; 3. е налице противоречие с добрите нрави; 4. е налице
неравноправна клауза.
Разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗПК уреждат формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит. По силата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на
чл.10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2, чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване.
При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между
страните договор за кредит, съдът констатира, че сключеният между страните договор за
кредит е недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса
на съществени елементи от неговото съдържание. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 изисква в
договора за потребителски кредит задължително да се посочи годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1
начин.
4
С въвеждането на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, законодателят цели да
гарантира, че при сключване на договора потребителят е наясно с финансовата тежест, която
ще понесе. Горните законови изисквания не са спазени. В случая е нарушен чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, тъй като в договора не е посочен реалният размер на ГПР, а е посочено, че ГПР е в
„максимален размер до 50%“. В случая ГПР не е посочен дори абсолютна стойност, не е
налице разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои компоненти точно са
включени в него и как се формира конкретния ГПР по кредита. Формулиран по този начин
размерът на ГПР на практика се приравнява на липса на посочен такъв в договора, с което са
нарушени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се
предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори
във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор
дали да го сключи. Липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора,
съобразно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, не дава възможност на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора. Липсата на ясно посочен
размер на ГПР и неясната методика на формирането му, представлява невярна информация
относно общите разходи по кредита, което следва да се окачестви като нелоялна и по-
специално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител
по отношение на цената на договора и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе
решение за сделка, което в противен случай не би взел. Нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е
налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен
и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови
величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посоченият в договора
размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите
хипотези е налице еднотипно нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото потребителят
се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което
право ЗПК му признава и гарантира. Нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК води до
недействителност на целия договор за кредит на основание чл.22 от ЗПК.
Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК, а съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита
Съдът, като взе предвид приложеното по делото Извлечение за извършените и
предстоящи плащания по процесния договор за кредит /л. 29/ се установява, че ответникът
не е извършвал плащания по процесния договор за кредит. Ето защо, съдът намира, че
исковата претенция е основателна за сумата от 1157,53 лева. Ответникът дължи и законна
лихва върху претендираната сума от 1157,53 лева, като съдът намира, че същата следва да
бъде уважена не както се иска от датата на подаване на обезпечителното производство, а от
датата на подаване на исковата молба /26.06.2024 година/.
С оглед констатираната недействителност на договора за потребителски кредит,
съгласно чл.23 от ЗПК, съдът намира, че предявения иск за сумата от 1 157,53 /хиляда сто
петдесет и седем лева и 53 ст./ лева, представляващ неизплатена главница по сключен
Договор за потребителски кредит № 132297/03.10.2023г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /26.06.2024 година/ до
окончателното изплащане на вземането, следва да бъде уважен изцяло.
От страна на ищцовото дружество е сторено искане за присъждане на разноски, както
по исковото производство, така и разноските по допускане и налагане на обезпечение, както
и тези сторени пред ЧСИ. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в исковото
производство в размер на 1580,97 лева, от които : 152,10 лева - държавна такса за образуване
5
на исковото производство; 400,00 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, за особен
представител - 428,87 лева и за съдебно-графическа експертиза - 600 лева или общо сумата в
размер на 1580,97 лева, които на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
на ищеца, ответната страна дължи. От страна на ищеца се претендират и сторените по
обезпечителното и образуваното изпълнително производство суми, както следва: по
обезпечителното производство 40,00 лева - заплатена държавна такса; 420,00 лева -
адвокатско възнаграждение по обезпечителното производство; по изпълнителното
производство - адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева; заплатени такси към
ЧСИ в изпълнителното производство - 154,00 лв.
Безспорно съобразно изхода на делото на присъждане подлежат не само сторените в
исковото производство разноски, но и тези направени от ищеца разноски в производството
по обезпечаване на предявените искове - така изрично и задължителното за съдилищата ТР
№ 6/6.11.2013 г. на ВКС - ОСГТК /т. 5/, поради което ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца освен сторените в исковото производство разноски в общ
размер на 1580,97 лева, а така също и сторените по ч.гр.д. № 2974/2024 година по описа на
Районен съд - Перник разноски в общ размер на 460,00 лева.
По отношение на останалите претендирани от ищеца разноски, а именно сумата в
размер на 400,00 лева - заплатен адвокатски хонорар по образуваното изпълнително
производство и такси, заплатени към ЧСИ в изпълнителното производство в размер на
154,00 лева, съдът намира същите за неоснователни. Ищецът претендира същите като
сторени в производството по обезпечение /такси и възнаграждения в производството по
изпълнение на издадената от съда обезпечителна заповед/, но те не подлежат на присъждане
в настоящия процес. Те не са сторени във връзка със заявеното искане по допускане на
обезпечение, а във връзка с неговото изпълнение, поради което те следва да бъдат събрани,
чрез съдебния изпълнител в каквато насока е налице непротиворечива практика на ВКС,
обективирана в определение № 845/05.12.2011 г. по ч. т. д. № 648/2011 г. на I ТО;
определение № 876/02.12.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3490/2014 г. отново на I ТО,
преповторени в определение № 336/21.07.2016 г. по ч. т. д. № 874/2016 г. на I ТО.
С оглед приетото от съда на ищеца се следват единствено разноски за исковото
производство в общ размер на 1580,97 лева, както и по обезпечителното производство в
размер общо на 460,00 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. И., ЕГН **********, с адрес : гр. ***, да заплати на „НД
Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Перник, ул.
“Рашко Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д. сумата от 1 157,53 лева
/хиляда сто петдесет и седем лева и петдесет и три стотинки/, представляващ неплатена
главница по Договор за потребителски кредит № 132297/03.10.2023г., сключен между А. Д.
И., ЕГН ********** и „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, ВЕДНО със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба /26.06.2024 година/
до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, А. Д. И., ЕГН **********, с адрес : гр.
**** да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Перник, ул. “Рашко Д.“, бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, представлявано от Л. Д.,
сторените по делото разноски, както следва - 1580,97 лв. /хиляда петстотин и осемдесет лева
и деветдесет и седем стотинки/, представляваща сторени разноски в исковото
производството и 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/ - представляваща сторени
6
разноски в обезпечителното производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7